Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря
Е.Г.ева, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр. дело
№8397 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – **3 ГПК.
С решение №73682 от 24.03.2019год., СРС, 74-ти състав, постановено
по гр.дело №22230/2018год. признава за установено по предявените
обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.Г.К. с ЕГН: **********, А.Г.А.
с ЕГН: **********, Н.Г.А. с ЕГН: ********** и И.Г.А. с ЕГН: **********
дължат на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******** в условията на разделна
отговорност при квоти - И.Г.К. - 8/12, А.Г.А. - 2/12, Н.Г.А. - 1/12 и И.Г.А.
— 1/12 от сумата в общ размер на 2938,48 лева, представляваща главница
за доставена и незаплатена ТЕ за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и обективирани в общи фактури от 31.07.2015 г., от 31.07.2016
г. и от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК - 07.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 658,22 лева за изтекла мораторна лихва върху главницата за периода от 16.09.2015
г. до 29.11.2017 г., сумата от 67,70 лева за главница за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК - 07.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за
разликите над приетите за дължимите размери до предявените такива като
неоснователни и недоказани. Отхвърлена е изцяло исковата претенция по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците И.К., А.Г.А., Н.Г.А. и И.Г.А.
дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата в общ размер на 12,64 лева за изтекла мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 29.11.2017г. Осъдени са И.Г.К., А.Г.А.,
Н.Г.А. и И.Г.А. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 641,79 лева, представляваща общият размер на разноските за исковото и
заповедното производство, съразмерно за уважената част на исковите претенции.
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, с която обжалва първоинстанционното
решение в отхвърлителната част за разликата над 2938,48лв. до 4873,34лв. – пълния претендиран размер на главницата за незаплатена ТЕ за
периода 05.2014год.-04.2017год., за разликата над 658,22лв. до пълния претендиран размер
от 731,45лв. - обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015год.
до 29.11.2017год., както и за сумата от
12,64лв.- обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово
разпределени за периода от 16.09.2015г. до 29.11.2017г., както и в частта за
разноските с оглед отхвърлителната част, с доводи за
неправилност, необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон. Посочва,
че съдът неправилно не е оценил всички писмени доказателства по делото и е
възприел СТЕ, която смята, че не е задължителна за съда. Сочи, че неправилно
съдът не е съобразил възможността да се осъществи погасяване на стари
задължения със сумата в повече по изравнителните сметки и с оглед на чл.32, ал.3
от ОУ. Също така смята, че неправилно съдът е приел, че не се дължи обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение и след като с оглед на ОУ,
чл.22, ал.2 клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „Дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, както и лихва за забава
върху тази главница и след като
посочените суми са включени във фактурите. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло
предявената претенция. Претендира за присъждане на разноски по делото.
Не са постъпили отговори на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК от въззиваемите страни
И.Г.К., А.Г.А., Н.Г.А. и И.Г.А..
Не е заявено становище и от третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3093675/07.12.2017г. срещу И.Г.К., А.Г.А., Н.Г.А. и И.Г.А., по което е
образувано гр.д. №85754/2017г. по описа на СРС, 74-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена
топлинна енергия за периода от месец 05.2014год. до месец 04.2017г. в размер на
4873,34лв. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София,
ЖК“********, ап.**, сумата от 67,70лв.- за дялово
разпределение и 731,45лв.-законна лихва за забава за периода
от 16.09.2015год. до 29.11.2017год., сумата от 12,64лв.-лихва върху главницата
за дялово разпределение както и законната лихва върху главницата от 07.12.2017год.
до окончателното й изплащане. След като
заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е предявила положителни установителни
искове спрямо длъжниците по издадената заповед за
изпълнение и е образувано гр.д.№22230/2018г., СРС, 74-ти състав.
В срока за отговор
на исковата молба ответниците не са депозирали
отговор, а във възражение от 22.02.2019 г. ответниците И.Г.К., Н.Г.А.
и И.Г.А. са заявили, че поради смъртта на титуляра на
партидата, страните са в невъзможност да представят платежни документи и са
изразили съгласие за заплащане на сумите.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове частично и е приел за установено, че ответниците, разделно и съобразно посочените им квоти дължат на „Т.С.“ЕАД сумата от общо 2938,48лв.- главница, представляваща
стойността на доставена и неплатена топлинна енергия за м.05.2014-м.04.2017год. и сумата от 658,22лв лихва за забава върху
посочената главница и сумата от 67,70лв. главница за дяловото разпределение, като са отхвърлени исковете за разликата до
пълния претендиран размер за 4873,34лв.-главница, за разликата до пълния
предявен размер от 731,45лв. за лихва за
забава и за сумата от 12,64лв. за лихва за забава върху главницата за услугата за дялово разпределение.
Съдът е приел, че страните са в облигационни отношения, след
като не се спори, че сградата в която се
намира имотът на ответницата И.Г.К. и
починалия й съпруг Г. А. К. и чиито наследници са останалите ответници по делото, е топлофицирана, а ответницата И.Г.К. и наследниците на Г. А. К.,
починал на 23.09.2011год. и оставил за наследници- И.К.- съпруга, А.Г.А.-син и
Н.Г.А. и И.Г.А.-деца на Г. Г.А., починал на 23.12.2013год.- ответниците по делото са съсобственици на процесния имот с оглед на приложените по делото писмени
доказателства, включително и удостоверение за наследници и с оглед на
заключението на СТЕ, в която е посочено общо задължение за периода м.05.2014год.
до м.04.2017год. от 2938,48лв. за ТЕ и
от 67,70лв. за услугата дялово разпределение за същия период е уважил искът за
главница до посочения размер, както и за сума за главница за дялово
разпределение и лихва за забава върху
главницата за ТЕ само за периода от м.05.2013год. до 02.2014год., определена, съобразно
ССЕ и по чл.162 ГПК, като в останалата
част исковете като неоснователни и недоказани са отхвърлени.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на осн.
чл. **2 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата на
ищеца за неправилност на решението, следва да се добави и следното, в рамките на
заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважат предявените искове,
че ответниците дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на топлинна енергия, че в
сградата, където е имотът им e топлофицирана, монтиран
е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е
намирал апартамент №**, находящ се в гр.София, ЖК“********,
е била топлофицирана, като ищецът е доставял в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер.
Няма спор по делото и с оглед на приложените
към исковата молба писмени доказателства
се установява, че ответниците са съсобственици при
посочените ид.части- за И.К.-8/12 ид.ч.,
А.Г.А.-2/12 и Н.Г.А.-1/12 и И.Г.А.-1/12 ид.ч. на процесния апартамент №**
и имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответниците
право на собственост върху топлоснабдения имот и
установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание.
От приета СТЕ, която настоящия състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява
стойността на ТЕ за имота- за сградна инсталация и за
БГВ по отчет на един водомер за периода м.05.2014год.-04.2015год. и за
следващите периоди служебно начислена на брой лица с разходна норма
140л/денонощие за един потребител, след
като вещото лице е работило по документите за главен отчет, с подпис на
потребителя, с реален отчет за всеки от периодите, при отбелязване, че в имота има
три броя радиатори с ИРРО, като в абонатната станция топломерът е отчитан
ежемесечно по електронен път, технически изправен е и няма несъответствия и
разминавания в показанията, като са приспадани технологичните разходи. В СТЕ изрично вещото лице е посочило, че в процесния имот след
реалните отчети от ФДР и изравнителните сметки дължимата сума за ТЕ е от 2938,48лв.
след като по прогнозно потребление е от 2660,21лв. и сума за доплащане от **8,**лв. след
изравнителните сметки. Вещото лице изрично в заключението си е посочило, че е
взел в предвид документите за отчет и това, че е констатирано през 2016год., че
водомерът за топла вода е блокирал, както и е взел в предвид изготвените
индивидуални справки за отопление и топла вода в имота при направена корекция
от 17.09.2015год. и в каквато връзка е посочил, че за първия период от
05.2014год.-04.2015год. след изравнителната сметка и след допълнителната
корекция е констатирана сума от 468,01лв. за връщане, за втория отоплителен
период 05.2015год.-04.2016год. сума за доплащане от 687,55лв. и за третия
период 05.2016год.-04.2017год. сума от 58,73лв.-за доплащане. СТЕ не е оспорена
от страните, съобразила е всички приложени писмени доказателства по делото,
тези за главен отчет, за корекция, с
подписите на потребител, които също не са оспорени. В тази връзка е
неоснователно възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е следвало да се съобрази изцяло
с посоченото в СТЕ, а да вземе в предвид
писмените доказателства по делото и да не възприема заключението на СТЕ.
Правилно съдът не е възприел посоченото в ССЕ, че стойността на ТЕ за периода е
от 44873,34лв. и която е възпроизвела информацията по съобщенията към
фактурите, но не е съобразила действителното отчетено количество ТЕ след като в
случая е налице и корекция на отчета за първия период след изравнителната
сметка.
Основателна се явява претенцията за
заплащане на сума от 2 938,48лв.-главница за ТЕ за периода
05.2014год.-04.2017год., както и за услугата дялово разпределение за същия
период от общо 67,70лв., след като е извършвано
дялово разпределение от третото лице помагач и за което са представени
договор, с предвидено възнаграждение за
отчитане на уредите и партидата, както и
констативни протоколи за осъществения отчет от служители на третото лице
помагач „Т.с.“ЕООД, с подпис за потребителя.
По отношение на претенцията за заплащане
на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за стойността на ТЕ, правилно първоинстанционния съд определил дължимата сума като е взел в предвид
главницата за ТЕ и за посочения период по чл.162 ГПК е посочил, че е в размер
на 658,22лв. и в тази част няма оплаквания във въззивната
жалба.
Неоснователна
е претенцията за обезщетение за забава и върху цената на услугата дялово разпределение
след като не е предвиден срок за заплащането й, поради което длъжникът изпада в
забава след покана с оглед на чл.84, ал.2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства да е отправяна покана от ищеца за заплащане на това задължение,
отправена преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед на
което основателен е предявения иск за заплащане на сумата за ТЕ и услугата
дялово разпределение за периода м.05.2014год. до 04.2017год. за сумата от 2938,43лв., както и за сумата от 658,22лв.-обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 30.06.2013год. до
07.06.2016год. върху главниците за потребена ТЕ за
периода от м.16.09.2015год. до 2911.2017год., както и за сумата от 67,70лв.-за
услугата дялово разпределение за същия период и в останалата част претенциите
до пълните претендирни по исковата молба размери като
неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните отхвърлителни части следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото и неуважаване въззивнита жалба не
следва да се присъждат разноски на въззивника, а на въззиваемите, които нямат претенция за разноски, а и
доказателства да са направили такива пред настоящата инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №73682 от 24.03.2019год., на СРС, 74-ти състав, постановено по гр.дело №22230/2018год., в обжалваните отхвърлителни части.
Решението не е обжалвано и е влязло в
сила в уважените части.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач „Т.С.“ООД на страната на ищеца.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.