Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Силистра, 21 август 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело номер 27 по описа за 2020 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „БЕНИС - 88“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Стефан Караджа, обл. Силистра, ул. „Люлин“ № 4, представлявано
от управителя С.Д.Е., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 28-ФК / 14. 01. 2020 г. на началника на отдел "Оперативни
дейности" Варна, главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП,
изразяваща се в запечатване на търговски обект – бензиностанция „Бенис“,
находяща се в с. Стефан Караджа, обл. Силистра, изход за гр. Исперих,
стопанисван от жалбоподателя и забрана за
достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
В жалбата се изтъква, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен и се моли за неговата
отмяна. Твърди се, че оспорваната заповед е издадена без нужните мотиви относно
индивидуализацията от обективна и субективна страна на извършеното
административно нарушение и в противоречие с изискването за позоваване на
съставен редовен АУАН, поради което не могат да бъдат обосновани и целените от
законодателя резултати при прилагането на ПАМ, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН.
Твърди се, че необходимата информация за получените количества гориво
добросъвестно е подадена в НАП от съответното длъжностно лице, но поради несъвършенство
в софтуера информацията за доставките не е приета от адресата. Наред с това се
изтъква, че служителят не е знаел, че подаваните данни за доставките са
неразпознаваеми за системата на НАП. В тази връзка се твърди, че налице е
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Ответникът по жалбата - началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
не изпраща представител в съдебно заседание. Подробни възражения срещу
основателността на жалбата са развити в представени по делото писмени бележки.
Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспорената заповед,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят „БЕНИС - 88“ ЕООД
стопанисва търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС във вр. с чл.
2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, като обектът е бензиностанция „Бенис“, находяща се в с. Стефан
Караджа, обл. Силистра, изход за гр. Исперих.
На 09. 01. 2020 г. в 10. 30 часа в обекта е извършена проверка от органи
по приходите с месторабота ГД "Фискален контрол", сектор „Мобилни
групи“ – гр. Варна. При проверката е установено, че в периода 01. 10. 2019 г. –
13. 11. 2019 г. доставките на горива в обекта са подадени от нивомерната
система, но не са въведени със съответния тип документ, изискуем съгласно чл.
118, ал. 10 от ЗДДС. Тези
констатации
са отразени в Протокол за извършена проверка серия № 0383032 от 09. 01.
2020 г. (л. л. 18-20). Въз основа на него е издадена оспорената
заповед за налагане на ПАМ.
В мотивите към заповедта въз основа
на извършена проверка в ИС „Контрол на горивата“ е конкретизирано, че жалбоподателят като
получател на доставка на течни горива не е подал електронен документ за
получаване, както следва:
·
за дата 07.
10. 2019 г. по АДД с УКН № 0000000004857295 – 3002 л дизел и по АДД с УКН №
0000000004857293 – 1510 л бензин;
·
за дата 10.
10. 2019 г. по АДД с УКН № 0000000004867509 – 2811 л дизел;
·
за дата 16.
10. 2019 г. по АДД с УКН № 0000000004879571 – 4008 л дизел;
·
за дата 25.
10. 2019 г. по АДД с УКН № 0000000004895180 – 1515 л бензин и по АДД с УКН №
0000000004895175 – 3010 л дизел;
·
за дата 29.
10. 2019 г. по АДД с УКН № 0000000004900759 – 4006 л бензин и 1998 л дизел;
·
за дата 08.
11. 2019 г. по АДД с УКН 0000000004930645 – 3000 л дизел.
Административният орган е приел, че
е осъществен състава на нарушението по 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства във вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС, тъй като търговецът, в качеството си
на лице по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не е подал в НАП данни за доставката на
получените количества течни горива на датата на данъчното събитие, като
документите за доставки ръчно не са въведени чрез баркод четец и клавиатура на
ЕСФП. В тази връзка и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС
органът е наложил принудителната административна мярка запечатване на
търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
За установяване на твърдението, че
необходимата информация за получените количества гориво добросъвестно е
подадена в НАП от съответното длъжностно лице, жалбоподателят се позовава на
документ от 20. 01. 2020 г., изходящ от регионалния мениджър на сервизната
фирма, поддържаща ЕСФП в обекта (л. 25). Според документа причината да не бъдат
изпратени доставките на горивата към сървърите на НАП в проверявания период се
дължи на допуснати технически грешки от касиера, който по невнимание е заменил
ЕИК на доставчика с ЕИК на превозвача. Посочено е, че след неуспешното подаване
на информацията, служителят не е имал достъп до модула в ЕСФП, в който могат да
се видят и коригират тези грешки. След установяването на проблема, модулът е
активиран, като на служители е проведено
допълнително обучение. Посочено е, че данните за доставките, които не са били
изпратени своевременно към сървърите на НАП, след корекцията на ЕИК са
изпратени успешно.
Във връзка с проверка на твърденията
на жалбоподателя и обстоятелствата, отразени в документа от сервизната фирма,
по делото е назначена е съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е
коментирало, че при приемането на доставка на гориво на бензиностанцията се
предоставя пакет от документи, част от който е еАДД с уникален контролен номер
и бар код, който се издава от доставчика на гориво, и документ, издаден от
превозвача на горивото, доказващ доставката на конкретно гориво. Посочило е, че
въвеждането на информацията от акцизния документ в системата става с
използването на бар код четец за четене на бар кода от документа, а останалата
част от документа се въвежда ръчно. След като физически се зареди горивото, в
базата данни постъпват данни от нивомерната система и се стиковат с данните от
вече въведената информация от еАДД, като това става автоматично и потребителят
на софтуера не може да откажи откаже подаване на данни и не може да зададе
период на подаване. Дори при прекъсната връзка, след възстановяването данните
се изпращат автоматично. След изпращане на данните се генерира съобщение на
екран, че успешно/неуспешно е приключило подаването на данните и се генерира
касов бон със същата информация. В конкретните посочени случаи в ЗПАМ е била
изпращана информация, като при ръчното въвеждане на информацията са били
разменени ЕИК на доставчика и превозвача. Към този момент обаче нито
управителя, нито служителите на бензиностанцията са имали достъп до подменю
„НАП“, поради което нито са виждали на екран съобщение относно това дали
предаването на данни е успешно или неуспешно, нито са имали възможност да
коригират подадените данни сами. Единствената индиция за възможен проблем е
било отразяването в служебния бон за подадените документи, но бон е генериран
както от нивомерната система, така и във връзка с подадените документи и
съдържанието им не е било проверявано. Вещото лице е коментирало, че достъпът
до подменю „НАП“ е осигурен след извършената проверка от НАП през м. януари
2020 г., с което проблемите от подобно естество са отстранени.
Оспорването на посочената ЗПАМ №
28-ФК / 14. 01. 2020 г. е станало повод
за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168 АПК,
следва да се прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В
чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходи /ЗНАП/ са посочени органите по приходите, като в т. 1 е посочено, че
такъв е изпълнителният директор на НАП и неговите заместници. Въз основа на Заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17. 05. 2018 г.,
приложена на л. 11 от делото и цитирана в обжалваната заповед, изпълнителният
директор на НАП на основание чл. 10, ал.
1, т. 1 от ЗНАП е предоставил правомощия на началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от
началника на отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП и предвид цитирания акт за
оправомощаване, същият притежава материална и териториална компетентност за
издаването ѝ.
Оспорената заповед е издадена в
предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени
фактическите и правни основания за издаването ѝ, поради което формата на
акта позволява ефективна съдебна проверка на материалната му законосъобразност.
Не се констатират нарушения административнопроизводствените правила,
съставляващи основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
При проверка на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът констатира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите.
В нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, на която се е позовал административният орган, е предвидено задължение за
данъчно задължено лице-доставчик/получател по доставка на течни горива да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. В
текста е конкретизирано, че данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. Изключение от това правило е предвидено в чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, съгласно който
данни по ал. 10 не се подават от
получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си
система с фискална памет.
Редът и начинът на подаване на
информацията в НАП е уреден в Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра
на финансите.
Според чл. 59а, ал. 1 от цитираната
наредба (в редакцията към датата на издаване на ЗПАМ - ДВ, бр. 44 от 2017 г.),
лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен
документ за доставка (ЕДД)– приложение № 22, или електронен документ за
получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с
електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ
(ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или
митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
От анализа
на цитираните разпоредби е видно, че редът и начините за подаване на информация
в НАП за получени доставки на течни горива е различен в зависимост от това дали
в търговския обект, където е извършена доставката, респ. получаването се
използва ЕСФП или не. В настоящия случай е безспорно установено, че в процесния
търговски обект се използва ЕСФП. С оглед на това неправилно ответникът при
определяне на допуснатото нарушение, за което е наложена оспорваната ПАМ, се е
позовал на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, според която, както вече се посочи,
данъчнозадълженото лице – получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Очевидно в
настоящия случай е приложимо въведеното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС. В съответствие с него е нормата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 – получател по доставка на течни
горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато
горивото се доставя в обект с ЕСФП. А именно в чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от
Наредба № Н-18/2006 г. е посочено, че въвеждането
на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
В настоящия случай от фактическа
страна административният орган е посочил в оспорената заповед, че дружеството –
жалбоподател, в качеството си на лице по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не е подало в
НАП данни за доставката на получените количества течни горива на датата на
данъчното събитие, като документите за доставки ръчно не са въведени чрез
баркод четец и клавиатура на ЕСФП.
Както вече се посочи, дружеството не
е субект на задължение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като в търговския обект
се използва ЕСФП. От друга страна като неправомерно поведение е посочено, че
документите за доставки ръчно не са въведени чрез баркод четец и клавиатура на
ЕСФП. От заключението на експертизата се установи, че в посочените случаи в
ЗПАМ е била изпращана информация за доставките, при която баркода е бил
разчетен правилно от четеца, но при ръчното въвеждане на данни са били
разменени ЕИК на доставчика и превозвача, поради което изпращането е било
неуспешно, т. е. причината се корени в ръчното въвеждане на данни, което обаче
е в противоречие с разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.,
която императивно определя, че въвеждането на УКН на еАДД става единствено чрез
баркод четец и не предвижда ръчно въвеждане на друга информация. Налага се
извода, че посочената норма е цитирана от административния орган като нарушена,
но без да е анализирано съдържанието ѝ и да е приложена в съответствие с
него, тъй като същата не предвижда задължение за ръчно попълване на данни преди
изпращането на информацията за получаване на доставката.
Освен гореизложеното настоящата
инстанция намира, че оспореният административен акт не съответства на целта на
закона. Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и вредните
последици от тях. От събраните по делото доказателства се установи, че
проблемът, поради който данните за получените доставки не са изпратени успешно,
е разрешен веднага след проверката. Достъпът до подменю „НАП“ в системата е
възстановен, което е дало възможност да се вижда на екран съобщение относно
това дали предаването на данни е успешно или неуспешно, а също и да коригират
подадените данни. В този смисъл дори да се приеме, че е било допуснато
нарушение от дружеството, същото е било преустановено своевременно и
посредством прилагането на ПАМ не биха се постигнали целите на чл. 22 от ЗАНН.
Запечатването на обекта и забраната на достъпа до него ще имат характер на
наказание за вече извършеното нарушение, но ПАМ не е санкция и няма функциите
да предупреждава и превъзпитава нарушителя. В този смисъл са Решение № 5857 от
17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15451/2018 г., I о., Решение №
13189/30.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5363/2018 г., I о., и Решение № 7198
от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2019 г., I о.
По изложените съображения оспорената
заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде
отменена поради противоречие с материалния закон и с целта на закона.
Предвид изхода на спора и
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е основателно и следва да бъде уважено. Съобразно представените
доказателства за заплащане на държавна такса, депозит за експертизата и
адвокатски хонорар, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати разноски
в общ размер на 600. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 28-ФК
/ 14. 01. 2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна,
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, изразяваща се в
запечатване на търговски обект – бензиностанция „Бенис“, находяща се в с.
Стефан Караджа, обл. Силистра, изход за гр. Исперих, стопанисван от „БЕНИС- 88“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Стефан Караджа, обл. Силистра, ул. „Люлин“ №
4, и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на „БЕНИС - 88“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Стефан Караджа, обл. Силистра,
ул. „Люлин“ № 4, представлявано от управителя С.Д.Е., направените по делото
разноски в размер на 600. 00 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: