Решение по дело №867/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 155

 

гр. Горна Оряховица, 02.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 867 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК – втора фаза на делбата.

С влязло в сила Решение № 421 от 23.11.2018 г., постановено по гр. дело № 867/2018 г. по описа на ХІІI- ми граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в с. К., общ. С., представляващ: дворно място, цялото около 700 кв. м., съставляващо парцел XIX-631 от кв. 54 по плана на селото, заедно с построените в него: къща с пристройки – кухня, сайванта-плевня и дам, при граници : улица, Г. Т. С., А. Д. Д. и Т. Н. Й., с неприложена дворищна регулация, за който имот по делото е приложена скица с рег.№ 147/2470/25.04.2018 г. издадена от главния специалист на КРВП на Община С., при квоти : 2/3  идеални части за Г.Д.С. и  1/3 идеална част за А.Д.С..

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

I. По извършване на делбата:

От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е  неподеляем. Същото се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

Ето защо и с оглед установената неподеляемост, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като получените суми бъдат разпределени между страните съобразно квотите им.

По отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице С. Г., с което е дадена пазарна стойност на процесния имот в размер на 14 830 лева. Възражението на процесуалният представител на А. и С. С., че цената на процесния имот е неправилно определена от вещото лице е неоснователно, т.к. допускането му до публична продан и конюнктурата на пазара най –добре ще определили реалната цена на същия.

ІІ. По отношение на претенциите по сметки:

Касае се за претенция за припадащата се част от извършени подобрения от А. Т. С. и А. П. С. в делбения имот в общ размер заявен първоначално на 13 500 лв., който впоследствие е увеличен с молбата от 25.02.2020 г. на 14 190 лева, започнали през 1982 г. – 1990 г. приживе на наследодателите, продължили през 2006-2008 г. с направа на метално скеле за асми и бетонни пътеки, за които се твърди, че били извършени от Д.Г. С. /трето за делбата лице/ и А.А.С. – дъщеря на А. и С. С.. Страните по това искане не са уточнили като какви са квалифицирали подобренията - необходими или полезни разноски, но с оглед липсата на твърдение за необходимост от извършването им, съдът приема, че са полезни такива. Претендира се от насрещната страна приспадащата му се съобразно делът му част от разходите.

Ответната страна – Г.С. оспорва подобренията. Посочва, че предприетите строително ремонтни дейности са извършени от общия за страните наследодател, а именно Д.Г. С., починал на 06.06.1997 г., в период когато имотът е бил негов. Твърди, че това не са подобрения, т.к. били стари постройки.

Г.С. предявява насрещна претенция по сметки за обезщетение за времето, за което не му е бил позволяван достъп до имота  в размер на 2/3 ид. части от собствения дял за наем, за пет години назад от 12.01.2016 г. до 12.01.2020 г., за сумата от 4320 лв. или по 110 лв. на месец. Посочва, че ремонтите не са съгласувани с него. Счита, че с тях се е намалила стойността на съсобствения имот.

По претенциите по сметките:

По претенцията на Г.Д.С. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

За успешното провеждане на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи в процеса, че с ответниците са съсобственици на посочената в исковата молба вещ, че в рамките на исковия период са ползвали лично имота, че ищецът е поискал да го ползва посредством писмена покана до съсобствениците, че съсобственикът, до когото е адресирана поканата, е възпрепятствал ползването, както и да се установи размерът на претендираното обезщетение за ползване. При доказано наличие на тези предпоставки, в тежест на ответниците е да установят изпълнение на задължението си да заплатят дължимото обезщетение или наведените от тях правоизключващи или правопогасяващи възражения.

В случая по делото се установи, че за периода, за който се претендира заплащане на обезщетение от съответните ответници за времето от 12.01.2016 г. – 12.01.2020 г., по отношение на процесния имот съществува съсобственост при квоти по 2/3 ид. ч. за наследника Г.Д.С. и 1/3 ид. ч. за наследниците на А.Д.С., а именно А.С. и С.С..

С протоколно определение от 18.02.2020 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че А.Д.С., както и съпругата му С.Г.С. и дъщеря му А.А.С. ползват изцяло процесния недвижим имот. Във втората фаза на делбата ответниците не са въвели твърдения, нито пък по делото са събрани доказателства, които да сочат, че фиксираното в доклада по делото на 18.02.2020 г. статукво при ползването на имота е било променено към датата на предявяване на претенцията по сметки – 18.02.2020 г. Същевременно няма данни ответниците да са предоставили достъп на Г.С. до имота. Неоснователно е възражението, че ползват само жилищната пристройка, т.к. видно от заключението по назначената СТОЕ е, че ползват целия имот, включително и стопанските постройки. В доказателствена тежест на ответниците бе да докажат, че са предоставили достъп на Г.С. до имота, което не бе строено. Индиция в тази насока е и изпратеното от Г.С. до първоначалния съделител А.С. покана от 17.03.2014 г. получена лично от него, видно от известието за доставяне/стр. 30/ по делото, че съделителя А. С. е завладял целият имот, включително и неговите 2 / 3 ид. части, не му заплаща наем или обезщетение за ползваме и т. н. При това положение следва единственият възможен извод, че за исковия период 12.01.2016 г. – 12.01.2020 г. Г.С. е бил лишен от възможността да ползват своите идеални части от съсобствения имот.

На следващо място съдът намира за установено по делото и последният кумулативно необходим елемент за установяване основателността на претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно че същият писмено е поискал от ответника заплащане на обезщетение. С получаването на извънсъдебната покана за заплащане на обезщетение и разрешаване на спора  е възникнало задължение за ползващия съсобственик да заплащат обезщетение на неползващия, поради което от получаване на извънсъдебната покана такова се дължи. Както е посочено в решение № 721/1992 г., I г.о. на ВС, не е необходимо неползващият съсобственик да определя размерът на дължимото му обезщетените. Ето защо съдът намира, че приложената по делото покана до покойния А.Д.С. е произвела действието за поставянето му в забава за дължимото обезщетение.

Досежно размера на обезщетението, съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно заключението на СТОЕ (л. 99), прието в о. с. з. от 05.06.2020 г., съгласно което за периода 12.01.2016 г. – 12.01.2020 г., средният месечен пазарен наем за ползване на допуснатия до делба имот e 49 лв. месечно, от която сума на ищецът се припада част, съответна на квотата в собствеността (2/3) или 36,67 лв. на месец.  Претенциите по чл. 31, ал. 2 от ЗС са основателни и С.Г.С. и А.А.С., наследници на първоначалния съделител А.Д.С. следва да се осъдят да заплатят на Г.Д.С. сумата от по 392,04 лв. годишно или сумата от 1176,12 лв. за периода 12.01.2017 г. – 12.01.2020 г., като иска следва да се отхвърли до пълния претендиран размер от 4320 лв. и за периода от 12.01.2016 г. – 11.01.2017г.

По възражението за погасителна давност въведено от ответната на искането страна - искане/ стр. 67-69/, съдът намира следното:

Искането за обезщетение за ползване е предявено от процесуалния представител на Г.С. с писмена молба и в о. с. з. на 18. 02. 2020 г. – първото заседание след допускане на делбата и е на основание чл. 346 ГПК, като ответната страна своевременно е въвела възражението си настъпила погасителна давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, поради което горе-посоченото обезщетение следва да се редуцира за три години или искът е основателен за сумата от 1176,12 лв., като за горницата е погасен по давност, или искът общо следва да се уважи до сумата от 1176,12 лв. и отхвърли до сумата от 4320 лв. и за периода от 12.01.2016 г. – 11.01.2017г.

Относно претенция по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2  от ЗН:

На основание чл. 346 от ГПК е открито производство по смисъла на посочената разпоредба, в полза на С.Г.С. и А.А.С. срещу ответника Г.Д.С., с правно основание на претенция  чл. 12, ал. 2 от ЗН, с искане да се осъди да им заплати сумата от 13 170 лева, представляваща стойността, с която е увеличено наследството, посредством изграждане на жилищна пристройка в недвижимия имот, през 1982 г. на сума от 8 400 лева, за изграждане на гараж през 1982 г. за сумата от 2 770 лв. и за изграждане на навес с тоалетна от 1985 г. до 1990 г. за сумата от 2000 лв.

По отношение на квалификацията за предявените претенции за пристройка към къщата, гараж и навес с тоалетна, съдът намира следното. Квалификацията на същата зависи единствено от момента на извършване на действията по увеличаване на имуществото на наследодателя – щом те са извършени преди откриване на наследството, приема се, че същата има правното си основание в чл. 12, ал. 2 от ЗН. Основателността на иска по чл. 12, ал. 2 от ЗН се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Претендиращия да има качеството наследник, който лично да е допринесъл за увеличение на наследството, или както е в случая А. и С. С. да са правоприемници на такъв наследник – А.Д.С.; 2. Претендиращият да е спомогнал за увеличение на наследството, т.е. увеличението да е резултат на средства и/ или труд, вложени от наследника; 3. Увеличението на наследството да се състои в увеличение на актива или намаляване на пасива на имуществото на наследодателя, като при определяне на размера на увеличението е от значение с колко е увеличено наследственото имущество, а не колко е изразходвал наследникът в средства и труд; 4. Увеличението на наследството да е станало приживе на наследодателя, което следва да е без правно основание – наличието на договорно правоотношение (дарение, плащане на дълг със съгласие на длъжника, и т. н., изключват приложението на чл. 12, ал. 2 от ЗН); 5. Претендиращият да не е бил възнаграден за приноса си по друг начин.

Съобразявайки горните предпоставки съдът намира, че претенцията по сметки по чл. 12, ал. 2 от ЗН е неоснователна.

На първо място съдът намира, че А.Д.С., а и неговите наследници С. и А. С. са ползвали процесния делбен имот от построяването на постройките /реално те не са пристройки към основния имот, т.к. за тях няма учредено надлежно вещно право на строеж/ до сега безвъзмездно, което изключва петата предпоставка на предявената претенция. Видно от отделеното като безспорно между страните обстоятелство, вписано в съдебния протокол от 18.02.2020 г/стр. 56/ е, че С.С. и А.С. за живели и продължава да живее С.С. в процесното жилище, а именно масивна жилищна пристройка с обща застроена площ от 32 кв. м., завършена окончателно през 1982 г., по данни на страните, както и ползва масивен гараж с площ от 20 кв. м., с изход към ул. „Чешмянска“, направен от страните през 1982 г., както и построените през периода 1985 - 1990 г. навес от запад и външна тоалетна. Видно от заключението на вещото лице жилищната пристройка е с пазарна стойност 3 970лв., гаражът на стойност 1 610 лв., а навеса е на стойност 770 лв.

Т. е. извън договорната облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на некаузалното разместване на имуществени блага, в резултат на което се е увеличила наследствената маса, по отношение на която имат права всички наследници, не се доказва, защото по делото са налице данни за наличие на договорна обвързаност, а именно наследникът А.С. е бил възмезден от баща си, позволявайки му да построи в имота му жилищна пристройка, гараж и навес с тоалетна, в която да живее със семейството безвъзмездно и да ползва прилежащите към недвижимия имот стопански постройки, земя, канализация, електричество и др., т. е. бащата е надарил сина си. В случай, че се приеме обратното и наследникът А.С. е действал противоправно и поради жилищната си нужда е построил през периода 1980-1982 г. жилищната пристройка изключително в свой и на семейството си интерес, то тогава следва да се приеме, че не е налице увеличение на наследството обосноваващо чл. 12, ал. 2 от ЗН – в този смисъл е определение № 471/16.05.2011 г. по гр. д. № 729/2010 г. I г.о. на ВКС, ГК.

Предпоставката въвеждаща изискването претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин като негативна предпоставка за уважаване на тази претенция, е императивна в тази си част, т.като е установена в обществен интерес, с цел спазване на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, който е един от основните принципи на гражданския оборот. Ето защо съдът намира, че дори и да не е въведено като възражение от страна на Г.С., че А.С. е бил възнаграден чрез ползването безвъзмездно на имот на наследодателя          им, при положение, че има доказателства по делото съдът следва да се произнесе / в този смисъл Определение № 42 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 4653/2014 г. I г.о. на ВКС./ В разглеждания случай подобренията са направени именно във връзка с предоставеното безвъзмездно ползване на имота от наследника и неговото семейство, с оглед на което той е бил възнаграден и затова увеличението по чл. 12, ал. 2 от ЗН не се дължи. В този смисъл е Решение № 203/09.06.2003 г. по гр. д. № 625/2002 г., г. о. на ВКС, Решение № 148/11.05.2010 г. по гр. д. № 3243/2008 г.. III г.о. на ВКС, Решение № 70/26.03.2010 г. по гр. д. № 304/2009 г. на II г. о. на ВКС и др.

Като проявление на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване е необходимо наследникът, който е получил облага, съизмерима с неговия принос, без да е необходимо да е налице пълен икономически еквивалент. Видно от заключението по назначената съдебно техническа експертиза наемът на процесния имот за една година възлиза на 588 лв. или от 1982 г. до момента на образуване на делото 2018 г. за 36 години се получава сумата от 21 168 лв., която сума показва възнаграждаването /икономическия еквивалент/ за безвъзмездното ползване на имота. Ето защо съдът намира, че сънаследника А.С. приживе на наследодателя безвъзмездно е ползвал имота, което следва да му се зачете като възмездяване за изразходваните средства.

На следващо място от представения по делото нотариален акт № 100, том. II, н. дело № 739/1983 г. е видно, че наследодателят на страните е придобил въпросния недвижим имот на 15. 07. 1983 г., т.е. след построяването на въпросната пристройка и гараж, поради което няма как страната да претендира принос в увеличаване на наследственото имущество, при положение, че същото е придобито от общия наследодател след построяване на въпросните пристройки, т.к. вещта все още към момента на построяването им като цяло не е част от патримониума /имуществото на общия за страните наследодател.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за сумата от 13 170 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на исковете за заплащане на извършените подобрения:

Под “разноски” се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на съсобственика-ищец  и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на останалите съсобственици.

Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена  стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ - ППВС № 6/74 г., т.6. Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае запазването им.

Като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните ѝ качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. В този смисъл изграждането на асмалъци и бетонови пътеки увеличава полезните качества на вещта и е било необходимо нововъведение. Видно от обстоятелствената част на отговор 4.2.2 от съдебно-техническата експертизата е, че стойността на извършените разноски според заключението на вещото лице възлиза на  120 лв. за изграждане на асмалъци и 190 лв. за изграждане на бетонови пътеки, което е увеличило пазарната стойност на имота със същите суми или общо с 310 лв.

Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.

В случая се твърди, че подобренията са извършени от Д.Г. С./ трето на делото лице/ и А. П. С., към тогавашния момент 2006 г. и 2008 г. не е била наследница, и следователно са имали качеството държатели на имота, а освен това не е доказано да е искано съгласието на съсобственика Г.С., поради което правоотношението следва да се уреди съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД. 

Отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота/ -  Решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г., І г.о. 

Видно от обстоятелствената част на отговор 4.2.2 от съдебно-техническата експертизата е, че стойността на разходите за извършване на ремонтните работи възлиза на 402 лв. за асмалък в двора и 543 лв. за бетонови пътеки.  Пазарната стойност на имота се е увеличила с 310 лв.  Ето защо съдът намира, че искът е основателен до размера от 310 лв., изчислен съобразно квотите в съсобствеността 310 лв. делено на 3 = 103,33 лв., която сума следва да се умножи по 2, т.к. Г.С. притежава 2/3 ид. части от недвижимия имот, то дължимата от него сума е в размер на 206,66 лв., а предявената сметна претенция до целия предявен размер от 1030 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

ІІІ. По отношение на държавните такси:

Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си. Държавна такса е в размер на 4% по сметка на ГОРС, или 395, 47 лева за Г.Д.С. и 197,73 лева за С.Г.С. и А.А.С..

Следва да бъдат осъдени съделителите С.Г.С. и А.А.С. да заплатят държавна такса в размер на 244 лв. за отхвърлената част от претенция по сметки, както и сумата от 47,04 лв. за уважената претенция по сметки по чл. 31, ал. 2 от ЗС заявена от съделителя Г.С.. Следва да бъде осъден съделителя Г.Д.С. да заплати държавна такса в размер на 10,03 лв. за уважената претенция по сметки за извършени подобрения от страна на С.Г.С. и А.А.С. и сумата от 125,76 лв. за отхвърлената част от претенцията му по сметки на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

ІV. По отношение на разноските:

Страните не си дължат разноски за адвокатски възнаграждения, а всяка от тях поема заплатените такива на основание чл. 355 ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348, ал. 1 от ГПК следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. К., общ. С., цялото около 700 /седемстотин/ кв. м., съставляващо парцел XIX/деветнадесет/-631 /шестстотин тридесет и едно/ от кв. 54 /петдесет и четири/ по плана на селото, заедно с построените в него: къща с пристройки – кухня, сайванта-плевня и дам, при граници : улица, Г. Т. С., А. Д. Д. и Т. Н. Й., с неприложена дворищна регулация, за който имот по делото е приложена скица с рег.№ 147/2470/25.04.2018 г. издадена от главния специалист на КРВП на Община С.,

при квоти : 2/3 /две трети/ идеални части за Г.Д.С. и  1/3 /една трета/ идеална част за А.Д.С., починал по време на процеса на 26.10.2019 г. и наследен от А.А.С. / с 1/6 ид. част от имота/ и С.Г.С. /с 1/6 ид. част от имота/.

ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН********** от гр. Г.О. и С.Г.С., ЕГН ********** ***, да заплатят на Г.Д.С., ЕГН ********** ***, сумата от 1176,12 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 12.01.2017 г. – 12.01.2020 г. на съсобствения недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. К., общ. С., цялото около 700 /седемстотин/ кв. м., съставляващо парцел XIX/деветнадесет/-631 /шестстотин тридесет и едно/ от кв. 54 /петдесет и четири/ по плана на селото, заедно с построените в него: къща с пристройки – кухня, сайванта-плевня и дам, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 4320лв. като неоснователен и за периода от 12.01.2016 г. до 11.01.2017 г. като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявената от А.А.С., ЕГН********** от гр. Г. Оряховица и С.Г.С., ЕГН ********** ***, срещу Г.Д.С., ЕГН ********** ***, претенция по  чл. 12, ал. 2 от ЗН, за заплащане на сума от общо 13 170 лева, представляваща стойността, с която е увеличено наследството, посредством изграждане през 1982 г. на жилищна пристройка в процесния имота с обща застроена площ от 32 кв. м. на стойност 8 400 лв., изграждане на гараж в процесния имот през 1982 г. с площ 20 кв. м. на стойност 2 770 лв. и изграждане през периода 1985-1990 г. на навес от западната страна на процесния имот с тоалетна на стойност 2000 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на А.А.С., ЕГН********** от гр. Г. О. и С.Г.С., ЕГН ********** ***, сумата от 206,66 лева, представляваща претенция по сметки с правно основание на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за извършени подобрения от А.Д.С., починал по време на процеса и наследен от А.А.С.  и С.Г.С. по изграждането през 2008 г. на асмалъ к/метално скеле за асми/ и изграждането през 2006 г. на бетонни пътеки около сградите в размер на 35 кв. м. в  процесния имот, на обща стойност на подобренията сумата 206,66  лева, като отхвърля претенцията по сметки до целия предявен размер сумата от 1030 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ГОРС, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 395,47 лева, както и сумата от 10, 03 лв. лева за претенцията по сметки предявена в настоящото производство и сумата от 125, 76 лв. за претенцията по чл. 31, ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН********** *** и С.Г.С., ЕГН ********** *** да заплатят държавна такса 4% по сметка на ГОРС, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 197,73 лева, както и сумата от 244 лева за претенциите по сметки и сумата от 47,04 лв. за претенцията по сметки на основание чл. 31, ал. 2 от ЗН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: