РЕШЕНИЕ № 90
гр. Пазарджик, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско
отделение, на осми март през две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина Младенова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 702/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от С.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, като процесуален субституент на държавата, за заплащане на обезщетение от 70 000 лева за претърпени
неимуществени вреди от образувано срещу ищеца досъдебно производство
за извършени престъпления по чл. 131, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3, във
вр. с чл. 144, ал. 1 от НК, което е било прекратено, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и за заплащане на законната лихва върху
главницата от деня на увреждането – 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск се основава на следните фактически
твърдения:
Ищецът твърди, че на 02.11.2015 г. с постановление на прокурор
при РП – Пазарджик по прокурорска преписка №
1341/2015 г. срещу него било образувано досъдебно производство сл. дело №
80/2015 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2
вр. чл. 130, ал. 1 от НК, което било частично прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на престъпление, респ.
изпратено по компетентност на РП – П.. Образуваната прокурорска преписка №
5674/2016 г. на РП – Плодив била прекратена на 30.06.2016 г. на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на престъпление. В хода на наказателното
производство ищецът бил разпитван като свидетел. Вследствие на незаконните
срещу него обвинения в престъпления претърпял изключителни по характер и
интензитет неимуществени вреди, като подробно излага твърдения в тази насока.
Моли за уважаване на иска с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор С.
Я. от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който изразява
становище, че искът е допустим, но неоснователен. По съществото на спора счита, че
ЗОДОВ не следва да се тълкува разширително, тъй като липсва елементът на
обвинението – ищецът не е привличан към наказателна отговорност, бил е
разпитван само като свидетел. Претендираното обезщетение е прекомерно,
несъобразено с икономическия стандарт на живот в страната. Липсват и
доказателства за прекалена интензивност на процесуално следствените действия
или упражнена наказателна репресия. Твърденията на ищеца са недоказани. Прави
възражение по чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ, тъй като престъпленията които са предмет
на образуваното наказателно производство се преследват по реда на частното
обвинение. Липсват доказателства кога е влязло в сила постановлението за окончателно
прекратяване на ДП, поради което претенцията за лихви е неоснователна. Излага и
други подробни съображения.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени
неимуществени вреди от ответника ПРБ, причинени от образувано
наказателно производство, което впоследствие е било
прекратено поради това, че деянието не е престъпление. Ирелевантно е
обстоятелството, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем – в този смисъл са Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., Решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011
г., IV г. о.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 7 ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Съдът е
приел на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че спрямо ищецът е било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. чл.
130, ал. 1 от НК и образувано досъдебно производство, което впоследствие е
изцяло прекратено. Не
е спорно, че образуваното досъдебно
производство се е водило и за престъпления по чл. 144, ал. 3, във вр. с чл.
144, ал. 1 от НК спрямо две лица.
От приетите по делото писмени доказателства (приложено ДП № 80/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик и прокурорска
преписка № 1341/2015 г. на РП –
Пазарджик) се установява, че на 02.11.2015
г. с постановление на прокурор при РП – Пазарджик срещу ищеца е образувано
досъдебно производство: 1/ за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2
вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че в периода януари 2013 г. – ноември 2015 г.
в гр. П. и в с. К. като държавен служител в МВР – полицейски орган по повод
изпълнение на службата си – разследващ полицай в Отдел Разследване към ОД на
МВР гр. П. – РУ МВР – гр. Х. е причинил телесни повреди, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК на Е.И.Д. – П. негова съпруга и непълнолетния Ж.С. П. – негов
син, и 2/ за престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 от НК, за това, че в периода януари 2013 г. –
ноември 2015 г. в гр. П. и в с. К. като държавен служител в МВР – полицейски
орган по повод изпълнение на службата си – разследващ полицай в Отдел
Разследване към ОД на МВР гр. П. – РУ МВР – гр. Х. се е заканил с убийство на Е.И.Д.
– П. негова съпруга и непълнолетния Ж.С. П. – негов син чрез думи и действия –
чрез огнестрелно оръжие като заплахите възбудили основателен страх за
осъществяването им.
На 22.02.2016
г. ищецът е разпитан в качеството му на свидетел по делото.
Видно от
издадено на 11.01.2018 г. удостоверение от ОД на МВР-П., ищецът е работил в
МВР, считано от 04.12.2012 г., когато е бил назначен на длъжност младши
разследващ полицай в РУ към Шесто РУ при СДВР, като към момента на издаване на
удостоверение е заемал длъжността младши разследващ полицай в РУ към отдел
Разследване при ОД на МВР-П..
Видно от приети
по делото писмени доказателства, на 04.11.2015 г. ОД на МВР-П. отнема издадено
в полза на ищеца като служител разрешение за достъп до класифицирана информация
до ниво на класификацията „строго секретно“.
Със заповед от
18.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи срещу ищеца, като младши
разследващ полицай в РУ към отдел Разследване при ОДМВР-П., е образувано
дисциплинарно производство за извършено от него тежко нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в това, че в периода януари 2013 г. – ноември 2015 г.
в гр. П. и в с. К. като полицейски орган по повод изпълнение на службата си, е
причинил телесни повреди на съпругата си Е.И.Д. – П. и непълнолетния му син Ж.С.
П. и им отправял закани с убийство чрез думи и огнестрелно оръжие, с което е
нарушил и етични правила за поведение на държавните служители на МВР, като е
заповядано на директора на ОД на МВР-П. да отстрани ищеца временно от заеманата
от него длъжност на осн. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Със заповед на директора
на ОД на МВР-П. от 08.01.2016 г. ищецът е временно отстранен от длъжност младши
разследващ полицай като се разпорежда да му се изземе служебната карта, личен
знак и служебно оръжие до отпадане на основанието за отстраняване или до
назначаването му на длъжност, неизискваща разрешение за достъп до класифицирана
информация.
С постановление
на районен прокурор при РП – Пазарджик от 18.04.2016
г. по прокурорска преписка № № 1341/2015 г. воденото срещу ищеца ДП е частично прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не е
извършено или не съставлява престъпление. В мотивите на постановлението е
изложено, че не е установено на територията на гр. П.и с. К. ищецът да е
извършил престъпленията за които е образувано производството, като е указано,
че разследването следва да продължи от РП – П. (за евентуално извършени
престъпления на територията на гр. Х. и гр. П.). Направен е извод, че не е
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй
като за това престъпление се изисква извършителят да е длъжностно лице или
полицейски орган, който да причини телесна повреда при или по повод изпълнение
на службата му, а в случай обвиняемият не е действал в качеството на полицейски
орган. Направен е извод, че не е извършено и
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 1 от НК, тъй като действия
(закани с убийство) не са описани в жалбата срещу ищеца, а и не са установени
при разпита на жалбоподателката.
След изпращане на досъдебното производство по
компетентност на РП – П., с постановление на районен прокурор от 27.06.2016 г. досъдебното производство е прието по компетентност.
С постановление на районен прокурор от РП – П. от 30.06.2016 г. воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В мотивите на прокурорския
акт се излагат съображения, че има данни за
извършени от ищеца престъпления от частен характер по чл. 130, ал.
1 и ал. 2 и по чл. 144, ал. 1 от НК, които обаче съгласно чл. 161, ал. 1 от НК се преследват по тъжба на пострадалото лице, а не
се повдигат и поддържат от прокуратурата. Постановлението за прекратяване е
връчено на ищеца на 07.07.2016 г. –
л. 65 от пр. пр. № 5674/2016 г.
Видно от
заповед от 13.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, дисциплинарното производство
срещу ищеца е прекратено на основание чл. 209, т. 2 от ЗМВР, а със заповед от
04.07.2016 г. на директора на ОД на МВР-П. ищецът е възстановен на длъжност
младши разследващ полицай с всички права, считано от датата на отстраняването –
10.03.2016 г.
Видно от
представена епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - София, ищецът е постъпил
в болничното заведение на 30.11.2015 г. с диагноза: Гастритис ерозива. МЕ. (кървене
от гастроинтестиналния тракт), като е изписан на 04.12.2015 г.
Със заявление
от 15.01.2016 г. до ВСС ищецът е заявил желание да участва в обявен конкурс за
първоначално назначаване на длъжността прокурор, а видно от заседание на Прокурорската
колегия на ВСС от 29.06.2016 г., ищецът е класиран за длъжността прокурор в РП
– гр. П., но назначаването му е отказано поради отрицателно становище на
Комисия „Професионална етика“ към прокурорската колегия на ВСС от 07.06.2016 г.,
която приема, че същият не притежава в пълнота на необходимите нравствени
качества за длъжността.
От събраните
по делото гласни доказателства се установи следното:
Св. Р. Р.
П., майка на ищеца, дава показания, които съдът възприема при условията на чл.
172 ГПК с оглед възможната им заинтересованост. Свидетелката е запозната със
случая, има непосредствени впечатления от поведението на ищеца – нейн син.
Твърди, че след образуване на досъдебното производство срещу сина й и
отстраняването му от длъжност, той приел доста тежко ситуацията, останал си
вкъщи затворен в стаята си /със спуснати щори/, не излизал, затворил се в себе
си, не говорил дори с родителите си, не се хранел заедно с тях в кухнята, сринал
се психически, не можел да спи, спрял да контактува с приятелите си, спрял да
се храни редовно, в резултат на което отслабнал с 20 кг, започнало да го боли
стомаха и един ден получил кръвоизлив. След това получил обриви, дерматит и
посетил кожен лекар. Образуваното срещу него дисциплинарно производство било
прекратено, когато било прекратено и досъдебното производство. Твърди, че
сигналът за извършените престъпления е бил подаден от съпругата му, тъй като са
били в лоши отношения. През декември 2015 г. започнал да посещава психиатър.
Излага, че случилото се придобило и обществен отзвук. Хората говорели, идвали
колеги да го видят – носело се информация в службата му, че бил извършил четири
престъпления, че ще го освобождават от длъжност. Свидетелката също страняла от
хората понеже я питали за сина й, било й неудобно. Съседи и приятели също са я
питали за случващото се. ДП продължило около 5 месеца. Понеже не можел да
започне друга работа, тъй като само бил отстранен, а не и уволнен, синът й
започнал да се готви за конкурс за прокурори. Твърди, че издържал конкурса и
бил класиран за РП – П., но не го назначили заради образуваното наказателно
производство – това бил втори тежък удар за него.
Св. З. К.
И. излага, че познава ищеца и семейството му много добре, семейни приятели са.
Знае за образуваното наказателно производство срещу ищеца. Заедно с него са
ходили да вземат детето му, винаги се е държал коректно с жена си, винаги е
говорил добри неща на детето за майка му. Познава ищеца като много добър човек,
честен, справедлив, грижовен баща. След образуването на наказателното
производство е настъпила коренна промяна у него. Бил е затворен вкъщи, не
контактувал с никого. В един момент свидетелката го видяла с обриви по тялото,
бил много зле. Не работел и нямал пари, затова вземал пари от родителите си и
от приятели. Когато е общувала с него заявява, че ищецът е споделял всичко,
постоянно плачел. По принцип бил „слънчев“ човек, не е затворен в себе си.
Знае, че е кандидатствал за прокурор, но не го приели заради образуваното
наказателно производство по сигнал на жена му.
От
изслушаното заключение на вещото лице д-р В.Д. по назначената
съдебно-психиатрична експертиза, приета за обоснована, пълна и компетентно
изготвена, се установява, че от 2013 г. до 2016 г. ищецът е преживял
психотравми и неудачи от семейно и служебно естество. В края на 2015 г. и
началото на 2016 г. потърсил специализирана психиатрична помощ. До този момент
никога не е лекуван от психиатър. Бил прегледан трикратно от д-р Б., която го е
диагностицирала: Умерен депресивен епизод. Вещото лице заключава, че воденото
срещу ищеца наказателно производство в емоционален и психологически аспект е
довело до възникване на т. нар. депресивен епизод с произтичащи от това
синдроми, като потиснатост, отчаяние с анхедония, липса на апетит, отслабване
на тегло, затваряне в дома и избягване на контакти с приятели и т. н. Към момента
на извършения преглед ищецът е в еквивалент на психично здраве. Експертът сочи,
че наказателното производство е оказало влияние върху общото физическо
състояние на ищеца доколкото има пряка връзка между психичните изживявания и
някои соматични прояви – напр. занемаряването на външния вид, загубата на
апетит, отслабването, но същото не е оставило трайни последици върху
психическото му състояние.
От
изслушаното заключение на вещото лице д-р П.М. по назначената съдебномедицинска
експертиза, приета за обоснована, пълна и компетентно изготвена, се установява,
че постъпването на ищеца във Втора хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ – София е по повод кървене с диагноза: Е. г.. МЕ.. Пояснява, че гастритът
е възпаление на стомашната лигавица. Основно се дели на две групи – ерозивен и
неерозивен. При ерозивния гастрит се установяват ерозии на стомашната лигавица,
по-дълбоките от които могат да причинят кървене. Основните етиологични фактори
за ерозивен гастрит са стрес, консумация на алкохол, особено на концентрирани
напитки, продължителен прием на нестероидни противовъзпалителни средства,
аспирин, обезболяващи и др., инфекция с Хеликобактер пилори, тютюнопушене,
консумация на груби и пикантни храни, остра редукция на лигавичния кръвоток.
Експертът излага становище, че в конкретния случай е налице остър стресов
момент, последван от промяна в начина на хранене и редукция на теглото. Касае
се до психосоматично заболяване, при което стресът води до хиперсекреция на
стресови хормони, предизвикващ нарушение на локалното лигавично кръвообращение,
хепирсекреция на стомашен сок, нарушена лигавична бариера, нарушена
перисталтика и поява на ерозивен гастрит. Счита, че е налице
причинно-следствена връзка между стресовия момент и развилото се соматично
заболяване ерозивен гастрит. За острите
форми на гастрита е характерно краткотрайно възпаление на стомашната лигавица,
завършващо най-често с пълно оздравяване при правилно лечение и диета.
Правни
изводи:
Предявен е
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно
цитираната норма, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
С оглед мотивите и правното основание, посочено в
постановленията на РП – Пазарджик (за частично прекратяване на досъдебното
производство) и на РП – П. (за прекратяване
на досъдебното производство срещу ищеца), а именно по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК може да се направи извод, че се касае до хипотеза на образувано
наказателно производство, което е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В тежест на
непозволено увредения от прокуратурата при осъществяване на нейната дейност е
да докаже: поведението – действие или бездействие на съответния орган, неговата
противоправност, вредата и причинната връзка между тях, като наличието на вина
у лицата от състава на съответния орган е без правно значение. Вреда са
неблагоприятните последици от засягане не само на субективни права, но
и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни
права, както и от накърняването на защитени от правото фактически отношения. Тя
може да е имуществена, когато последицата от засягането е оценима в пари и
неимуществена, когато последицата от засягането е неоценима в пари. В
тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, с това (при
доказаност и на останалите елементи от фактическия състав) искът за обезщетение
е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване (физическа болка, душевно страдание, неудобство и др.).
Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът
е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Доказаният в своето основание иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен
поради липсата на доказателства за неговия размер (в този смисъл Решение
№ 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV г. о.).
По делото
безспорно се установи, че на 02.11.2015 г. срещу ищеца С.П. е образувано досъдебно
производство за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3
вр. чл. 144, ал. 1 от НК срещу две лица, или общо четири престъпления, а
впоследствие наказателното производство е прекратено,
първо частично с постановление на РП – Пазарджик от 18.04.2016 г., а впоследствие изцяло – с постановление на РП – П.
на 30.06.2016 г. Основанието за
прекратяване е, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия
случай, постановлението за прекратяване на наказателното производство е било
съобщено на ищеца на 07.07.2016 г.,
същото не е обжалвано по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че
именно от датата на съобщаването му е настъпил и стабилитетът
на акта,
което обосновава извод за завършен фактически състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – така Решение №
437/13 от 02.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1020/2012 г. на ІV г. о.
С прекратяването
на образуваното срещу ищеца наказателно производство се предопределя извода за
незаконност на обвинението, а с това следва да се считат за доказани увреждащите
действия от прокуратурата спрямо ищеца. Доколкото се установиха увреждащи действия
на ответника, искът е установен
в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално
по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. г. д. № 3/2004,
ОСГК на ВКС). В задължителната практика – т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. са определени
критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е
абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се
посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за
присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени
характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение, респективно времето,
през което лицето е било задържано под стража, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, осъществени ли
са спрямо обвинения мерки на принуда, данните за личността на подсъдимия с
оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е
извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.
ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както
и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая – така Решение
№ 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III г. о.
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,
като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък
размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите общественоикономически условия на живот – така Решение № 123/23.06.2013 г. по гр. д. №
254/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Трайно е
прието в практиката на ВКС, че когато незаконното обвинение е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на лицето (както е и
в случая досежно качеството му на длъжностно лице от състава на МВР), следва да
се прецени как се е отразило то върху възможносттите му за професионални изяви
и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При
определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и
пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване
на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение
на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има
по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е
относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване
на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. С
оглед обстоятелствата по делото, съдът следва да преценява действителното
отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на лицето, на
неговото лично и професионално достойноство - така Решение № 169/29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2017 г. ІІІ г. о., Решение
№ 154 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 728/2018 г., на ІІІ г. о.
Установи се по
делото, че ищецът е започнал работа в МВР, считано от 04.12.2012 г., когато е
бил назначен на длъжност младши разследващ полицай в РУ към Шесто РУ при СДВР,
като към датата на образуване на досъдебното производство – 02.11.2015 г. е бил
навършил 35 години и натрупал 3 годишен стаж.
Продължителността
на наказателното производство от образуване на досъдебното производство срещу ищеца
С.Ж.П. (02.11.2015 г.) до частичното му прекратяване (18.04.2016 г.) е малко
повече от 5 месеца, а до прекратяване на същото изцяло (30.06.2016 г.) приблизително
8 месеца.
Установи се, че
през този период ищецът е разпитван веднъж в качеството на свидетел – на
22.02.2016 г. Не е бил привлечен като обвиняем, не е вземана мярка за неотклонение.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на
престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди, които
се изразяват в психически страдания,
стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха
от осъждане (второто престъпление по чл. 144,
ал. 3 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК). Напълно нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае
се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.
Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, доколкото са непосредствени, подробни
и не си противоречат едни с други, в
периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна у ищеца – изглеждал зле, имал е здравословни проблеми, бил затворен в себе си,
загубил желанието си за социални контакти, не можел да спи, сринал
се психически, получил кожни обриви, спрял да се храни редовно, поради което отслабнал с 20 кг, респ. получил кръвоизлив, за който от приетата по делото СМЕ категорично се установи,
че е налице причинно-следствена връзка между стресовия момент от воденото наказателно производство и
развилото се соматично заболяване ерозивен гастрит. Установи се също така, че е било уронено името му в службата с отнемането на издаденото в негова полза разрешение за
достъп до класифицирана информация, образуваното срещу него дисциплинарно производство и
настъпилото впоследствие временно отстраняване от длъжност. Образуваното досъдебно производство
срещу него станало достояние на широк кръг
лица – не само в службата му, но и сред познатите му, а и тези
на неговите родители (така свидетелите по делото). Всичко това се отразило негативно на физическото му здраве,
психиката, на контактите и социалния му живот, останал
без доходи предвид това, че служебното му правоотношение не е прекратено, а
само временно преустановено. Впоследствие, въпреки успешно издържания конкурс
за първоначално назначаване на длъжността прокурор в РП – П., същият не е бил
назначен от прокурорската колегия на ВСС поради отрицателно становище на
комисия „Професионална етика“, като основание за същото били образуваните срещу
ищеца дисциплинарно и наказателно производство. Всички тези вреди съдът приема,
че са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление и са в причинна
връзка с него.
Цялостното отражение на предприетото срещу ищеца наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обстоятелството,
че не е осъждан, отказа на ВСС да го назначи на длъжността прокурор, след
успешно издържан конкурс, интензитета на претърпените физически и душевни
болки, страдания и неудобства, стигнали и до разстройство на здравето – полученият кръвоизлив,
безспорно свързан със стресовия момент от воденото наказателно производство,
обвинението в тежко престъпление (това по чл. 144, ал. 3 от НК),
ангажиращо
сериозна наказателна отговорност с наказание „лишаване от свобода“, заплахата за
която също увеличава причиненото състоянието на страх да не бъде осъден за
нещо, което не е извършил. Всички тези обстоятелства обосновават определянето
на по-голям размер на дължимото обезщетение.
Същевременно съдът отчита продължителността на
наказателното производство, която не е била голяма (8 месеца), ищецът не е привлечен към наказателна отговорност, спрямо
него не е вземана никаква мярка за неотклонение, възстановен е веднага на
работа след прекратяване на ДП, интензитета
на засягането на правата предвид фазата на процеса, на която то е преустановено
- производството е приключило в досъдебната фаза, без да се стига до
най-тежката форма - съдебно производство. Тези обстоятелства имат относителна
тежест по посока намаляне размера на съответното обезщетение.
Указанието в
задължителната практика обезщетението да се определя глобално, а не поотделно
за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан, е дадено във
връзка с тълкуването на чл. 4 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ)
относно материална предпоставка за отговорността на държавата за вреди, предвид
случаите на частично оправдаване. Разяснението за глобално определяне и
присъждане на обезщетението е принципно приложимо и при повдигнати обвинения в
извършване на повече от едно престъпления (както е в
случая), ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички
обвинения, или е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, но условието за това е незаконните обвинения като цяло да са
дали основанието на конкретния иск за обезщетение, поставен за разглеждане пред
решаващия съд – така Решение № 216 от
28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2014 г., ІІІ г. о. и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. №
3/2004 г. на ОСГК.
В случая
доколкото незаконните обвинения като цяло са дали основание на предявения иск,
обезщетението следва да се присъди глобално, а не за всяко едно деяние
поотделно.
От значение
за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи. В тази връзка съдът констатира
следните съдебни казуси, които в един или друг аспект биха могли да бъдат
ориентир за определяне на справедливо обективно обезщетение: 1/ ищец-длъжностно
лице от състава на МВР (полицай); повдигнато обвинение -
подкуп; привлечен като обвиняем; наказателното производство е прекратено по чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК; продължило около 5 години (2011-2016 г.); отнето
разрешение за класифицирана информация; уволнен – обезщетение 25 000 лева - р. от 29.11.2018 г. по гр.
д. № 4593/2017 г., ІІІ г. о.; 2/ продължило 6 години
наказателно производство; обвинени действащи магистрати /прокурори/ в извършване на умишлено престъпление в областта на
тяхната професионална реализация (оправдани 2012 г.) – обезщетение 60 000 лева - р. по гр. д. № 2829/2015, ІV г. о.; 3/ ищец-инспектор в НАП, нак. производство
продължило 5 месеца (2013–2014 г.); временно
отстранен от длъжност; медийно отразяване; привлечен като обвиняем; обезщетение
4 000 лева – р. по
гр. д. № 4776/2015 г., ІV г. о.; 4/ ищецът-прокурист;
тежко престъпление, свързано с работата му; не е привлечен
към наказателна отговорност; впоследствие ДП е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК; продължителност 9 месеца (2013–2014 г.) – обезщетение 2 000 лева – р. по гр. д. № 5215/2015 г., ІІІ г. о.; 5/ наказателно
производство 11 години, включващо и
две съдебни инстанции; възраст на ищеца към датата на привличането 40 г.; тежко
престъпление; медийно оповестяване на случая; сериозни последици в психологичен
план – обезщетение 35 000 лева
– р. от 09.01.2019 г. по гр. д. № 4551/2017 г., ІІІ г. о.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че
с оглед критериите на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая, ангажираните доказателства, общественоикономическите
условия на живот към процесния период на увреждането (2015/2016 г.), създадената относима към аналогични случаи практика на Върховния
съд на РБ, за обезвредата на процесните
неимуществени вреди следва да се присъди обезщетение в
размер на 5 000 лева. За
разликата над тях предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По
отношение на законната лихва за забава:
Същата е законна последица от
уважаването на иска, а не представлява самостоятелен иск. Съгласно
разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, началният момент на забавата, съответно –
началният момент на дължимостта на мораторната лихва, и
началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни
органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква
от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство (чл. 2, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ), съответно - от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление (чл. 2, т. 3,
хипотеза 1 ЗОДОВ). В развитие на тези задължителни постановки, с постановеното Решение
№ 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1211/2010 г., III г. о. е прието, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено
между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат
в сила. Според чл. 243, ал. 10 от НПК постановлението за прекратяване
на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от
пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може
служебно да бъде отменено от
прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на
съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по реда на глава
тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 от НПК).
С оглед цитираните разпоредби е прието, че когато не е обжалван, прокурорският
акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори
когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор. Следователно, стабилитета на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3 от
22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда (Решение №
437/13 от 02.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1020/2012 г. на ІV г. о.).
Както се изложи и по-горе в
мотивите, постановлението за прекратяване на наказателното производство
е било съобщено на ищеца на 07.07.2016 г.,
същото не е обжалвано по съдебен ред, респ. ищецът не е могъл да изиска наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, тъй като не е
бил привлечен към наказателна отговорност, поради което следва да се приеме, че
именно от датата на съобщаването му е настъпил и стабилитетът
на акта.
С оглед това, върху
горепосочената главница се дължи и законна лихва от датата на съобщаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 07.07.2016 г. до
окончателното изплащане.
Недоказани останаха
възраженията на ответника както за наличие на изключителна вина на ищеца, което
би довело ПРБ да не носи отговорност – чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, така и за съпричиняване
от страна на ищеца, което би довело до намаляване на обезщетението – чл. 5, ал.
2 от ЗОДОВ.
По разноските:
Ответникът ПРБ е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Минималното
адвокатско възнаграждение за воденето на настоящото исково производство е сума
в размер на 2 630 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
за мин. адвокатски възнаграждения. Представеният договор за правна защита и съдействие
обективира договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, платено
в брой, което настоящият състав на съда намира за прекомерно. Делото не е
сложно от фактическа или правна страна, поради което претендираното възнаграждение
за адвокат следва да се намали до минималния му размер по
наредбата. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изходът от спора, дължимите
разноски за настоящата инстанция (187.86 лева – адв.
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска) и
държавна такса от 10 лева следва да се възложат върху ответника, който следва
да заплати в полза на съда разноски за вещи лица в общ размер от 585.60 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България –
гр. София да заплати на С.Ж.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него досъдебно
производство за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3, във вр. с чл. 144, ал. 1 от НК, което е било прекратено, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху сумата от 07.07.2016 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдените 5 000 /пет хиляди/
лева до предявените 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на С.Ж.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 197.86 лева /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, от които
187.86 лева – съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение и
10 лева – д. т., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати по сметка
на Окръжен съд – Пазарджик разноски за вещи лица в
размер общо на 585.60 лева (петстотин
осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано пред П.ския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: