№ 340
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20221100902204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI
от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. рег. № 20221128142900 на "Г.Т." ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Красно село, ж.к. Хиподрума, ул. ****, оф. 1, представлявано
от управителя В.Б.М. чрез адв. А.Т., САК, срещу отказ рег. №
20221115154313-2 от 22.11.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията
/ДРЛ/ към Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление
образец А4 с вх. рег. № 20221115154313/15.11.2022г., с което е поискано
вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства и обявяване на
акт по партидата на търговско дружество „Г.Т." ЕООД, ЕИК **** , а именно:
промяна на седалище и адрес на управление и обявяване на актуален устав на
дружеството.
Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения отказ. Изразява несъгласие с доводите
на ДЛР, че в предоставения му срок заявителя не е изпълнил дадените му
указанията.
Жалбоподателят посочва, че в деня на постъпване на указанията, от
личната сметка на адвоката в ТРРЮЛНЦ е извършено плащане на дължимата
държавната такса към АВ, с което счита, че указанията са изпълнени.
1
Предвид изложеното, от страна на АВ следвало да бъдат вписани заявените
обстоятелства и обявен приложения учредителен акт. Представя заверено
копие на извлечение от личната сметка на адвоката за сумата от 15 лева (л.9),
от което не се вижда пълното основание за плащането, както и дата, на която
последното е осъществено.
При изложените аргументи жалбоподателят иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ на АВ и да даде
указания на длъжностното лице по регистрацията да впише заявените
промени и да обяви актуалния учредителен акт.
Претендира присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт -
отказ на АВ, от лице с правен интерес и следователно е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Регистърното производство пред ТРРЮЛНЦ е образувано по
подадено по електронен път заявление образец A4 с вх. №
20221115154313/15.11.2022г., депозирано по електронен път чрез адв.
Тричков в качеството му на пълномощник на дружеството "Г.Т." ЕООД, с
което е поискано вписване на промяна по партидата на дружеството,
изразяваща се във вписването на нов адрес на седалище и адрес на управление
и обявяване на учредителен акт съдържащ промяната.
Към подаденото заявление заявителят е представил следните
документи: адвокатско пълномощно, два броя протоколи от 03.11.2022 година
за приети решения от едноличния собственик на капитала на "Г.Т." ЕООД-
идентични в т.1 и т.3; устав на "Г.Т." ЕООД от 03.11.2022г.
Съобразно тези протоколи от едноличния собственик на капитала на
"Г.Т." ЕООД е прието решение за смяна на седалището и адреса на
управление на дружеството и е упълномощен управителя на дружеството да
подпише всички документи, изискуеми от закона за изпълнение на
решенията, като в единия от протоколите от 03.11.2022 година /идентични
2
относно приетите решения за промяна в адреса на управление и
упълномощаването/, е прието още едно решение за приемане на нов устав с
отразените промени.
На заявителя са дадени указания по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, с
рег. № 20221115154313/16.11.2022г., за представяне на документ за платена
държавна такса и декларация за истинност по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Видно
от приложенията към заявлението вместо декларация по чл.13, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ е приложен единият от протоколите-решение на едноличния
собственик на капитала от 03.11.2022 година.
От документите по делото, както и при служебно извършена справка
от съда по партида на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ, не се установява към
заявлението да са приложени документ за внесена държавна такса по сметка
на АВ по надлежния ред и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Не се установява в рамките на срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ
заявителят да е подал заявление за отстраняване на нередовности образец Ж1,
към което да е представил указаните му от ДЛР документи: платежно за
внесена държавна такса и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
На 22.11.2022г. е постановен обжалвания отказ, който е мотивиран с
неизпълнение на указанията за представяне на документи в срок.
Настоящият състав на съда счита, че отказа на ДЛР е
законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за
исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените
за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на
закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е
представена декларация по чл.13, ал 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали документите, които
по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с
нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
3
Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, е платена дължимата държавна такса.
В случая ДЛР правилно е дало указания, който заявителят не е
изпълнил в рамките на предоставения му срок по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.
Дори да се приеме, че заявителят своевременно е платил държавната
такса, въз основа на приложената към жалбата справка от сайт, видно от
която са заплатени 15 лева от лична сметка по процесното заявление на
16.11.2022 година в 16,05 часа, респ. след даване на указанията, основателно
ДЛР приема, че по делото не е представена декларация по чл.13, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ. Предвид това, че нередовността по процесното заявление по
чл.21, т.6, вр. чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не е отстранена, е налице законова
основание за отказ.
Съгласно чл. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър към всяко заявление се прилага
декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и
приемането на представените за обявяване актове, подписано от лицата по чл.
15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 3 от Закона за търговския регистър. В случая такава
не е представена, нито със заявлението, нито след даване на указанията.
Отказът на длъжностното лице по регистрацията към АВ-ТРРЮЛНЦ
като краен резултат се явява законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден.
По разноските: Независимо от неоснователността на жалбата, в полза
на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни
разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда
съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният
нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в
рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя
- чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има
охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като
произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само
правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера
на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова
и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи
4
препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва
едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски
не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния
съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен
диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния
предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи
произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба вх.№ 20221128142900 на "Г.Т." ЕООД, с ЕИК
****, представлявано от управителя В.М., чрез адв.А.Т., срещу Отказ №
20221115154313-2 от 22.11.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията, постановен по заявление обр.А4 с вх. №
20221115154313/15.11.2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -София в 7-дневен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5