№ 399
гр. Варна, 31.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000689 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „АПМ Варна“ ЕООД, чрез адв. К. Г.
срещу решение № 431 от 11.10.2022 г., постановено по т. д. № 589 /2021 г. на
Окръжен съд – Варна, по силата на което е отхвърлен предявения иск срещу
А. Н. И. и Ю. Б. И., за приемане за установено в отношенията между страните
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, че
ответниците дължат на „АПМ – Варна“ ЕООД сумата от 20 000 евро,
представляваща неустойка по чл. 10, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 8 от Предварителен
договор за учредяване право на строеж и продажба на идеални части от земя
срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата, с
нотариална заверка на подписите рег. № 424/04.12.2018 г. на нотариус № 619
С.Ч.. Първоинстанционният съд е приел предявения иск за неоснователен
след като е формирал правен извод за нищожност на договорната клауза, на
която се основава претенцията за неустойка.
На настоящия съдебен състав му е служебно известно, че между
страните е налице висящ спор по друго производство – по постановеното
решение № 192 от 15.12.2021 г. по в. т. д. № 555/2021 г. на Апелативен съд –
Варна, обжалвано пред ВКС на РБ като към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт няма произнасяне от касационната инстанция . С
1
посочения съдебен акт е потвърдено решение № 235 от 19.07.2021 г. по т. д.
№ 7/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен предявеният от
„АПМ Варна“ ЕООД иск срещу Ю. Б. И. и А. Н. И., с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено между
страните, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност
сумата от 15 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължението на ответниците да учредят в полза на ищеца ограничено вещно
право на строеж за самостоятелни обекти в бъдеща сграда в ПИ с
идентификатор № 10135.1504.45 по КК и КР на гр. Варна, с площ 359 кв. м.
по документи за собственост, а по скица с площ от 364 кв. м., при граници:
ПИ № 10135.1504.42, ПИ № 10135.1504.47, ПИ № 10135.1504.48, ПИ №
10135.1504.46 и ПИ № 10135.1504.44, предвидена в чл. 10, ал. 2 от сключения
между страните „Предварителен договор за учредяване право на строеж и
продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на
самостоятелни обекти в сградата“ с рег. № 424/04.12.2018 г. на нотариус
Стиялиян Чернев, вписан в регистъра на НК под № 619, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
20.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане
е издадена заповед № 261 805/24.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
14958/2020 г. на Районен съд – Варна. Искът, предмет на т. д. № 7/2021 г. на
Окръжен съд – Варна, е отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно
вземане на А. Н. И. и Ю. Б. И., предявено по реда на чл. 298, ал. 4 от ГПК, за
сумата от 20 000 евро, представляваща дължимата от ищеца на ответниците
при условията на солидарност неустойка за неизпълнение на задължението за
изготвяне на инвестиционен проект с повече от 100 дни, уговорено в чл. 10,
ал. 1 от „Предварителен договор за учредяване право на строеж и продажба
на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни
обекти в сградата“ с рег. № 424/04.12.2018 г. на нотариус Стиялиян Чернев,
вписан в регистъра на НК под № 619.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. и ТР №
8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за
спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес
2
относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата
спора се основава на връзката между субективните права, задължения и
правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по
тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със
съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение.
Във въззивната жалба, с която настоящият съдебен състав е сезиран, са
развити многобройни правни аргументи по основния правен извод на
първоинстанционния съд, обусловил отхвърлянето на предявения от „АПМ –
Варна“ ЕООД иск, досежно недействителността на неустоечната клауза в
договора между страните. С оглед горното, настоящият съдебен състав счита,
че в конкретния случай е налице безспорна обусловеност и преюдициалност
между двете производства по следните съображения :
С решение № 235 / 19.07.2021г. по т.д. № 7 / 21 по описа на Окръжен
съд Варна като е уважено възражението за прихващане, направено от Ю. Б. И.
и А. Н. И. с тяхно насрещно вземане по неусточната договорна клауза, е
отхвърлен предявения от „АПМ – Варна“ ЕООД иск за приемане за
установено в отношенията между страните на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, че ответниците дължат на „АПМ –
Варна“ ЕООД сумата от 20 000 евро, представляваща неустойка по чл. 10,
ал. 1 вр. чл. 5, ал. 8 от Предварителен договор за учредяване право на строеж
и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на
самостоятелни обекти в сградата, с нотариална заверка на подписите рег. №
424/04.12.2018 г. на нотариус № 619 С.Ч.. Посоченият съдебен акт е изцяло
потвърден с решение № 192 / 15.12.2021г. по в.т.д. № 555 / 21г. на Апелативен
съд Варна. Въззивното решение като обжалвано пред ВКС на РБ, не е
стабилизирано. В обективните предели на силата на присъдено нещо
безспорно би бил и въпросът, свързан с действителността на договорната
неустоечна клауза, което е основен предмет на настоящата въззивна жалба.
3
Предвид горното, съдът намира, че е налице преюдициалност по
отношение на посочените съдебни производства, поради което
разрешаването на спора по настоящото дело е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на обжалваното
решение № 192 от 15.12.2021 г., постановено по в.т.д. № 555/2021 г. по описа
на Апелативен съд – Варна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставки за спиране на производството по делото, на основание
чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по същество на в.т.д. № 689 / 22г., по описа на
Апелативен съд Варна, даден с протоколно определение от открито съдебно
заседание на 9.05.2023г.
СПИРА производството по в. т. д. № 689/2022 г. по описа на
Варненския апелативен съд до окончателно приключване на производството
по обжалваното решение № 192 от 15.12.2021 г., постановено по в.т.д. №
555/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с влязъл в сила съдебен акт,
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4