Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря Десислава Стоянова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 368 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от Г.П.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Наказателно
постановление №26-0000159 от 11.03.2020 г. на Директора на Районна дирекция
„Автомобилна администрация”-Враца, с което за
нарушение на чл.89, т.1 от Наредба
№33 от 03.11.1999 на МТ на осн. чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на 500.00 лв.
Жалбоподателят
оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, с аргумент, че
атакуваното наказателно постановление не съдържа съображения за характера и
тежестта на нарушението. Твърди, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Ответната страна – Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация взема
становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
След като се запозна с депозираната жалба
съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:
На 06.03.2020 г. около
11:30 ч. на път 13, гр.Криводол, км 15+640, посока гр.Враца, Т.Г.
и Ю.Ф. – инспектори в Районна дирекция
„Автомобилна администрация”-Враца спрели
за проверка Г.Г. - водач на
автомобил влекач, марка Волво, кат.№3, с рег.№М2105ВТ и прикачено ремарке
кат.О4, с рег. №М1227ЕХ, извършващ превоз на товар в Република България от
гр.Лом до гр.Враца, съгласно пътен лист №0002913 от 06.03.2020 г. и
товарителница №0001928. Служителите при проверката установили, че водачът не
може да представи удостоверение за превоз на товар на МПС или заверено копие от
лиценз на Общността за превоз на товари.
За констатираното нарушение е издаден АУАН от 06.03.2020 г., съставен от Т.Г.–инспектор
при Областен отдел „Автомобилна администрация“, според който на 06.03.2020 г. около 11:30 ч. на път 13,
гр.Криводол, км 15+640 посока гр.Враца, Г.П.Г.
като водач на автомобил
влекач, марка ******** и прикачено ремарке кат.О4, с рег. №М1227ЕХ извършва
превоз на товар в Република България от гр.Лом до гр.Враца, съгласно пътен лист
№0002913 от 06.03.2020 г. и товарителница №0001928 като към момента на проверката не представя
удостоверение за превоз на товар на МПС или заверено копие от лиценз на
Общността за превоз на товари. Констатирано е, че е нарушен
чл.89, т.1 от Надеба №33 от 03.11.1999 на МТ.
Впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична
фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 на
МТ на осн. чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на му е наложена
глоба в размер на 500.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН
от 06.03.2020 г., Наказателно постановление
№26-0000159 от 11.03.2020 г., Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, показанията на свидетелите Ю.Ф. и Т.Г..
Тълкувайки събраните по делото
доказателства съдът приема следното:
НП е издадено от компетентен орган.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити,
нарушенията са описани точно и ясно,
ведно с обстоятелствата, при които е
извършено. Ясно и конкретно е посочено, че на 06.03.2020 г. около
11:30 ч. път 13 гр.Криводол км 15+640 посока гр.Враца, при
извършена проверка от инспектори Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Враца, Г.Г. като водач на автомобил влекач и прикачено ремарке
извършва превоз на товар в Република България от гр.Лом до гр.Враца, съгласно
пътен лист №0002913 от 06.03.2020 г. и товарителница №0001928 като към момента
на проверката не може да представи удостоверение за превоз на товар на МПС или
заверено копие от лиценз на Общността за превоз на товари.
Правилно е квалифицирано
деянието, с оглед текстовото му
описание, посочена е дата и място на нарушението, както и извършителя. Посочена е санкционната
разпоредба, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба.
Наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът счита, че в хода на съдебното
производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е
установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.
По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Нормата
на чл.93, ал.2 от ЗАвтП постановява, че водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 500.00 лв.
Тълкуването на цитираните норми от ЗАвтП
води до извод, че санкционната разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвтП нормативно
урежда случаите, когато такова е издадено (т.е. съществува към момента на
проверката), но не е представено от водача на контролните органи в момента
на проверката. Именно поради различната тежест на двете административни
нарушения, за извършването им е фиксиран различен размер на предвиденото
наказание глоба.
В този смисъл и съдът приема за правилен и
законосъобразен извода на административно-наказващия орган, че съставът на
административното нарушение е осъществен, тъй като е установено, че при
проверката жалбоподателят не е представил на контролния орган изискуемия
документ. За съставомерността на извършеното административно нарушение е ирелевантно
дали такъв документ е съществувал и къде се е намирал, доколкото същият не е
представен на проверяващите в момента на проверката. Т.е. от събраните
доказателства се обосновава извод, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административно нарушение,
установен в чл.93, ал.2 от ЗАвтП и на това основание правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В случая не са налице и основания за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай”.
В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на
случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай, защото самото
естество на нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за
което е показателна и определената в чл. 93 ал.2 от ЗАвПр от законодателя
санкция сама по себе си. Сериозността на предвидената санкция изразява духа на
Закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на
обществена опасност. Не случайно аналогично и много подробно в нарочна Наредба
№ 33 от 1999г. са описани точно какви документи трябва да бъдат представени на
контролните органи при поискване, в това число и товарителница. В
този смисъл, предвид конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може
да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил
санкциониран за нарушението по т.2 от НП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Така мотивиран, Районният съд Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000159 от
11.03.2020 г. на Директора на Районна дирекция „Автомобилна
администрация”-Враца, с което на Г.П. *** за нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от
03.11.1999 на МТ, на осн. чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на му
е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14
дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: