Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІІ -260295                                    06.11.2020 г.                                             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   втори граждански въззивен състав

На:       шести ноември                                                              две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                    ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 1523 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.1 ГПК.

Постъпила е жалба вх.№ 5747/19.03.2020 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес  на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, подадена чрез адв.Цепов, против Разпореждане с изх.№ 6858 от 25.02.2020 г. по изпълнително дело № 20138040400892 описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие БОС, с което е постановен отказ да се продължи принудителното изпълнение спрямо недвижими имоти с идентификатори 07079.602.483.1.27-33 и 07079.501.363.5.36.

Постъпила е и жалба вх.№ 6520/22.04.2020 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, подадена чрез адв.Цепов, против Разпореждане с изх.№ 8654 от 09.03.2020 г. по изпълнително дело № 20138040400892 описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие БОС, с което е постановено вдигане на наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор 07079.8.12, собственост на дружество „Дъга 2004“ ЕООД.

В жалба вх.№ 5747/19.03.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД  се изразява недоволство от обжалваното разпореждане за отказ от изпълнение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, ЧСИ неправилно е приел, че Банката няма право да иска извършване на принудително изпълнение на основание влязлото в сила съдебно решение по чл.135 ЗЗД, тъй като не била реализирала правата си по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Янко Бъчваров, както и че в полза на взискателя по това изпълнително дело има учреден особен залог, който разпростира действието си върху недвижимите имоти и е противопоставим на правата на Банката по вписаната искова молба и отбелязаното съдебно решение. В тази връзка се сочи, че с оглед съдебните актове, постановени по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров, „Банка ДСК“ ЕАД не е имала обективна възможност да се присъедини по това изпълнително дело като взискател за вземанията си по ИД № 892/2013 г. на ЧСИ Николов, поради което обжалваният отказ се явява незаконосъобразен. Развити са съображения, че правото на Банката да насочи изпълнението срещу процесните имоти се основава на чл.453, т.2, вр. чл.496, ал.2 и на наличието на права, които не са погасени и са противопоставими на взискателя и купувача на имота на провелата се публична продан по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров, като правата на Банката произтичат от вписаната в нейна полза искова молба по чл.135 ЗЗД и постановеното по нея съдебно решение, както и липсата на удовлетворяването й по изпълнителното дело на ЧСИ Бъчваров. Сочи се, че след влизане в сила на решението по т.д.№ 444/2013 г. на БОС, с което иска по чл.135 ЗЗД е уважен, „Банка ДСК“ е подала молба по настоящото ИД № 892/2013 г. на ЧСИ Николов за принудителното изпълнение срещу процесните имоти, което е насочено от съдебния изпълнител с налагането на възбрана върху имотите на 15.12.2016 г., с която се обезпечава изпълнението по отношение на всички вземания на Банката по настоящото дело. За имота с идентификатор 07079.501.363.5.36 се сочи, че преди вписване на исковата молба от Банката е вписан особен залог от „Таурус 2001“ ЕООД, учреден върху търговското предприятие на „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, който е заличен на 21.11.2013 г., поради което с оглед поредността на вписванията следва, че „Таурус 2001“ ЕООД не разполага с права, които да противопостави на Банката и се прилага чл.453, т.2 ГПК, като постановлението за възлагане на този имот е вписано на 11.09.2017 г. след вписаната от Банката искова молба. Изложени са подробни съображения и относно невъзможността на Банката да се присъедини като взискател по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров и неудовлетворяване на вземанията й, както и пространни доводи за нищожност на издадените по същото изпълнително дело постановления за възлагане на процесните имоти. По горните съображения, жалбоподателят счита, че има право да насочи принудителното изпълнение срещу процесните недвижими имоти, поради което моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника „Сан Сити“ ООД /в несъстоятелност/ и от другите страни в изпълнителното производство, не се взема становище по жалбата.

В жалба вх.№ 6520/22.04.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД  се изразява недоволство от обжалваното разпореждане за вдигане на възбраната, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, ЧСИ неправилно е приел, че наложената възбрана следвало да бъде вдигната, тъй като „Дъга 2004“ ЕООД не била длъжник по изпълнителния лист, а ипотеката върху процесния имот 07079.8.12 е била погасена от него чрез плащане на обезпеченото вземане и съответно заличена от Службата по вписванията. В тази връзка се сочи, че вписаната възбрана не е изчерпала своите функции и следва да продължи да действа и занапред, тъй като се разпростира не само до размера, за който е вписана в имотния регистър, а до размера но вземанията на всички взискатели по изпълнителното дело, по всичките им изпълнителни титули, като вземанията на нито един от тях не са погасени и всички те се ползват от възбраната. Изложени са подробни съображения за правата на Банката с оглед уважения й иск по чл.135 ЗЗД и целта на възбраната, като се сочи, че същата не се заличава след провеждане на публичната продан, за което жалбоподателят се позовава и на т.3 от ТР № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС, ОСГТК. Изложени са доводи и за това, че длъжникът „Сан Сити“ ООД и „Дъга 2004“ ЕООД са свързани лица и единствената цел на вдигането на възбраната е да се даде привилегия на вземането на А. Г. А., тъй като възбраната е вписана преди вписването на особения залог и последният е непротивопоставим на Банката. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника „Сан Сити“ ООД /в несъстоятелност/ и от другите страни в изпълнителното производство, не се взема становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК ЧСИ Делян Николов е представил подробни мотиви по подадените две жалби във връзка с обжалваните изпълнителни действия. Моли съда да остави без уважение постъпилите жалби, като излага съображения. Приложено е копие на изпълнителното дело.

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбите доводи, съображенията на съдебния изпълнител, приложените по изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 с район на действие БОС е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против длъжника „Сан Сити“ ООД, въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 4964/2013 г. на БРС изпълнителен лист 24.06.2013 г., с който длъжникът е осъден да заплати на банката посочените в акта парични суми. Впоследствие, по молба на взискателя към изпълнителното дело е присъединено за събиране и друго вземане на банката, присъдено с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4966/2013 г. на БРС, като допълнително са присъединени и вземания на банката по издадени изпълнителни листи по ч.гр.д.№ 4965/2013 г. на БРС, по т.д.№ 516/2013 г. на БОС и по т.д.№ 517/2013 г. на БОС, за присъдените по тях суми.

С постановлението от 14.06.2016 г. на ЧСИ Николов по изпълнителното дело е присъединен като взискател А. Г. А. по реда на чл.32, ал.5 ЗОЗ, по отношение на имот с идентификатор 07079.8.12 по КККР на гр.Бургас, м.“Капчето“.

В последствие към изпълнителното производство е присъединен като взискател и В.А.И..

По отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.8.12 по КККР на гр.Бургас се установява следното:

С Нотариален акт № 125/29.11.2011 г., том III, рег.№ 7582, н.д.№ 475/2011 г. на нотариус – рег.№ 290, в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е учредена от длъжника „Сан Сити“ ООД договорна ипотека върху процесния ПИ с идентификатор 07079.8.12 по КККР на гр.Бургас, м.“Капчето“, ведно с построените в имота сгради. В т.3 от нотариалния акт изрично е посочено, че ипотеката обезпечава част от вземанията на банката по договор за кредит № ** /**.2008 г. до размера на 50 000 евро, заедно с договорената лихва върху нея.

Възбраната върху недвижимия имот е вписана на 03.09.2013 г.

Безспорно е, че процесният имот с идентификатор 07079.8.12 е предмет на апортна вноска от длъжника „Сан Сити“ ООД в капитала на „Дъга 2004“ ЕООД, като апортът е вписан в Агенция по вписванията на 25.04.2013 г. Безспорно е също, че на 29.08.2013 г. е подписан договор за особен залог между „Дъга 2004“ ЕООД и А. Г. А., с който дружеството е заложило в полза на физическото лице цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Неразделна част от договора е „Приложение № 1“, в което са индивидуализирани отделните елементи на търговското предприятие, представляващи движими вещи и недвижими имоти, в които е включен и процесният имот. Договорът за особен залог е вписан в Търговския регистър на 05.09.2013 г. по партидата на залогодателя „Дъга 2004“ ЕООД, както и в ЦРОЗ – на 19.09.2013 г. под № 2013091901603, а в последствие и в Службата по вписванията – гр.Бургас. Извършено е вписване на пристъпване към изпълнение върху активи от търговското предприятие, подробно описани в приложеното съгласие на А. Г. А., вписано в ТР на 03.08.2015 г. по партидата на дружеството, а на 04.08.2015 г. е извършено вписване и в ЦРОЗ под № 2015080400791.

С влязло в сила Решение № 193/06.07.2015г. по т.д.№ 11/2014 г. по описа на БОС извършеният апорт е обявен за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД. Съдебното решение е постановено по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като исковата молба е вписана на 11.12.2013 г.

С оглед влязлото в сила решение по чл.135 ЗЗД, в Служба по вписванията – гр.Бургас е вписана на 03.05.2016 г. втора възбрана върху процесния имот.

По отношение на имот с индентификатор № 07079.8.12 в гр.Бургас, м.“Капчето“ е извършена публична продан, като видно от протокол от 21.06.2016г. за купувач е обявен присъединеният взискател – А. Г. А.. На основание чл.495 ГПК ЧСИ е извършил разпределение, което към момента не е влязло в сила.

С решение № 122/27.01.2020 г. по т.д.№ 2747/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., е уважен предявения иск от „Дъга 2004“ ЕООД против „Банка ДСК“ ЕАД, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.179, ал.1 ЗЗД, като е прието за установено, че вземанията, по които са вписани договорни ипотеки, обективирани в Нотариален акт № 125/29.11.2011 г., том III, рег.№ 7582, н.д.№ 475/2011 г. на нотариус Бинка Кирова, са погасени поради плащане и не съществуват, като е постановено заличаване на вписванията на договорната ипотека, обективирана в същия нотариален акт. Съдебното решение е вписано в Служба по вписванията – гр.Бургас на 27.02.2020 г., вх.рег.№ 2101/27.02.2020 г., Акт № 120, том 2.

С оглед окончателното съдебно решение на ВКС, на 09.03.2020 г. е издадено от ЧСИ Николов обжалваното разпореждане изх.№ 8654/09.03.2020 г., с което е разпоредено вдигане на възбраната върху недвижим имот с идентификатор 07079.8.12, собственост на „Дъга 2004“ ЕООД, наложена на 03.09.2013 г.

По отношение на недвижимите имоти с идентификатори 07079.602.483.1.27-33 и 07079.501.363.5.36 се установява следното:

Безспорно е, че процесните имоти, заедно с други имоти, са били предмет на апортна вноска от длъжника „Сан Сити“ ООД в капитала на „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД. Апортът е вписан в Агенция по вписванията – СВ Бургас на 29.04.2013 г.

Безспорно е също, че на 12.09.2013 г. по партидата на процесните недвижими имоти е вписан особен залог на търговското предприятие на „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД в полза на „Таурус 2001“ ЕООД.

На 24.10.2013 г. по партидата на имотите е вписана искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД против „Сан Сити“ ООД и „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, с която е предявен иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност по отношение на банката на апортите на имотите на предприятието на длъжника.

На 02.10.2013 г. по партидата на имот 07079.501.363.5.36 е вписана законна ипотека по чл.181, ал.2 ЗЗД за обезпечение пред съд в полза на „Банка ДСК” ЕАД.

На 21.11.2013 г. е вписано частично заличаване на особения залог в полза на „Таурус 2001” ЕООД по партидата на имот 07079.201.363.5.36. От приложената по делото молба с нотариална заверка на подписите от 13.11.2013 г. е видно, че заложният кредитор „Таурус 2001“ ЕООД е дал съгласие за частично заличаване на особения залог относно два броя недвижими имоти, единият от които е процесният, като съгласието е дадено под условие – „имотите да послужат като първо по ред обезпечение по вписаната на основание чл.180-181 ЗЗД законна ипотека от 02.10.2013 г., само в случай, че същите послужат като гаранция и бъде допуснато от БРС спиране на изпълнението по ИД № 892/2013 г. на ЧСИ Николов“. Видно от данните по изпълнителното дело, с определение на БРС по ч.гр.д.№ 4965/2013 г. искането за спиране на ИД № 892/2013 г. на ЧСИ Николов е оставено без уважение и гаранцията не е приета от съда.

Установява се от данните по изпълнителното дело, че процесните имоти са били обект на принудително изпълнение по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Янко Бъчваров с взискател заложния кредитор „Таурус 2001“ ЕООД и длъжник „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД. На 18.12.2015 г. е вписана възбрана върху имотите по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров и по искане на заложния кредитор „Таурус 2001“ ЕООД е извършена публична продан на имотите, след което е извършено и разпределение по чл.460 ГПК на събраните суми. Жалбоподателят „Банка ДСК“ ЕАД е бил присъединен като взискател по това изпълнително дело по реда на чл.456 от ГПК за вземанията си по друго ИД № 893/2016 г. на ЧСИ Николов (за разноските в производството по чл.135 ГПК), които са били удовлетворени. Но за вземанията си от длъжника „Сан Сити” ООД по настоящото ИД № 892/2013 г. на ЧСИ Николов, Банката не е била присъединена като взискател по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров, поради нарушение на разпоредбата на чл.456 ГПК, като отказите на съдебния изпълнител са потвърдени от с решения на БОС.

На 01.09.2017 г. е вписано постановление за възлагане на ЧСИ Бъчваров, с което имот 07079.501.363.5.36 е възложен на обявения купувач от публичната продан по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров, като на 01.09.2017 г. е вписано и заличаване на вписаната на 18.12.2015 г. възбраната върху имота от същия съдебен изпълнител.

На 27.02.2017 г. е вписано постановление за възлагане от ЧСИ Янко Бъчваров, с което процесните имоти 07079.602.483.1.27-33 са били възложени на обявения купувач от публичната продан, извършена по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров, като на 13.03.2019 г. е вписано заличаване на вписаната на 18.12.2015 г. възбраната върху имотите от ЧСИ Бъчваров.

Междувременно, на 17.11.2016 г. по вписаната от „Банка ДСК“ ЕАД искова молба по чл.135 ЗЗД е отбелязано влязлото в сила решение № 403/10.02.2015 г. по т.д.№ 444/2013 г. на БОС, влязло в сила на 20.10.2016 г., с което са обявени за недействителни по отношение на „Банка ДСК” ЕАД извършените от „Сан Сити“ ООД в капитала на „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД апорти, в които са включени и процесните недвижими имоти.

По молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от 23.11.2016 г. ЧСИ Николов е постановил насочване на изпълнението по отношение на процесните недвижими имоти. На 15.12.2016 г. е вписана възбрана на имотите от ЧСИ Д.Николов по настоящото изпълнително дело, а на 05.01.2017 г. е извършен опис на имотите.

На 25.02.2020 г., ЧСИ Николов е постановил обжалваното разпореждане изх.№ 6858/25.02.2020 г. за отказ да насочи принудителното изпълнение върху недвижимите имоти с идентификатори 07079.602.483.1.27-33 и 07079.501.363.5.36, по съображения, че към момента на изготвяне на разпределението от ЧСИ Я.Бъчваров по ИД № 553/2015 г., Банката е можела да присъедини вземанията си от „Сан Сити” ООД по настоящото ИД № 892/2013 г., за които е била вписана възбрана върху процесните недвижими имоти на 15.12.2016 г., но това не се е случило, тъй като исканията й по чл.456 ГПК са били нередовни. Поради това Банката не е била присъединена като взискател за тези вземания и след като това не се е случило е недопустимо извършването на нова публична продан по настоящото изпълнително дело за удовлетворяване на вземанията на банката от длъжника „Сан Сити” ООД, тъй като не е реализирала правата си по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъгваров, а е можела да го направи. Прието е също, че правата, придобити от купувачите на публичната продан по ИД № 553/2015 г. са противопоставими на претендираното от „БАНКА ДСК” ЕАД право на принудително изпълнение, тъй като взискател по това изпълнително дело е било „Таурус 2001“ ЕООД, което е вписало особен залог преди исковата молба на банката.

А по молба на „Дъга 2004“ ЕООД, съдебният изпълнител е постановил обжалваното разпореждане изх.№ 8654/09.032020 г. за вдигане на наложената на 03.09.2013 г. възбрана върху ПИ 07079.8.12, като е съобразил окончателното решение на ВКС от 27.01.2020 г., с което е прието, че договорната ипотека, вписана върху имота за обезпечаване на сумата от 50 000 евро, заедно с договорената лихва върху нея, е погасена с извършеното от „Дъга 2004“ ЕООД плащане на обезпеченото вземане по настоящото изпълнително дело. При това, ЧСИ Николов е приел, че чрез решението на ВКС е вписано заличаване на договорната ипотека в Службата по вписванията и следователно наложената въз основа на нея възбрана също следва да бъде вдигната.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

По жалба вх.№ 5747/19.03.2020 г. от „Банка ДСК“ ЕАД против Разпореждане с изх.№ 6858 от 25.02.2020 г.:

Постъпилата жалби е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице – взискател против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Спорът по делото касае конкуренцията на правата на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, предвид вписаната искова молба по чл.135 и отбелязаното към нея съдебно решение, и правата на заложния кредитор „Таурус 2001“ ЕООД, предвид вписания в негова полза особен залог върху процесните недвижими имоти. За разрешаването на този въпрос е от значение поредността на вписванията, доколкото в случая се касае за недвижими имоти, по отношение на които са налице влели в сила постановления за възлагане от публична продан. Съгласно чл.496, ал.2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота; правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

Безспорно е, че искът по чл.135 ЗЗД е облигационен, а не вещен иск, като решението по него не създава вещни права за ищеца. Обявяването на сделката за недействителна е само спрямо кредитора, като се счита, че сделката не е станала само в отношенията между ищеца по иска (кредитора) и неговия длъжник-прехвърлител. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не настъпва разместване на имуществени права – правото на собственост върху имота не преминава от третото лице обратно в патримониума на длъжника, тъй като не отпада вещно-прехвърлителното действие на относително недействителната сделка, тя остава действителна за всички трети лица. Последиците при успешното провеждане на Павловия иск се изразяват в това, че кредиторът-ищец получава възможността да насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице, т.е. срещу имущество, което обективно принадлежи на трето лице, различно от длъжника и което не е учредило реално или не е поело лично обезпечение в полза на главния длъжник. Фингиран собственик на вещта при уважен иск по чл.135 ЗЗД остава третото лице, договаряло с длъжника по увреждащата сделка, но това прехвърляне на собствеността не е настъпило само спрямо Павловия кредитор. В това се изразява и особената непротивопоставимост, която съдебното решение по уважения иск по чл.135 ЗЗД създава. В тази връзка, няма съмнение в теорията и съдебната практика, че вписването на исковата молба по чл.135 ЗЗД има оповестително– защитно действие, като всяко извършено от ответника действие на разпореждане с имота след вписването е непротивопоставимо на ищеца. А съгласно чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Договорът за особен залог на търговско предприятие се вписва в ТР по партидата на залогодателя (първично вписване), както и в съответния специален регистър, който се води за активите, включени в заложеното търговско предприятие – в случая в Службата по вписванията, тъй като се касае за недвижими имоти. Вписването на договора за особен залог също създава противопоставимост на правата на заложния кредитор спрямо трети лица, като в нормата на чл.21, ал.3 ЗОЗ е предвидено, че залогът на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, които придобиват отделни активи от заложеното търговско предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи (за недвижимите имоти – Служба по вписванията).

Във връзка с горното и с оглед данните по делото, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че взискателят по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров – „Таурус 2001“ ЕООД няма противопоставими права на Банката по отношение на процесните недвижими имоти. В случая, особеният залог в полза на „Таурус 2001“ ЕООД по отношение на процесните имоти е вписан в Службата по вписванията – гр.Бургас на 12.09.2013 г., т.е. преди исковата молба на Банката по чл.135 ЗЗД. Действително, по отношение на имот 07079.501.36.5.36 е вписано заличаване на особения залог на 21.11.2013 г., но тава заличаване няма обратно действие. А освен това, от молбата на „Таурус 2001“ ЕООД от 13.11.2013 г. е видно, че даденото от заложният кредитор съгласие за заличаване на особения залог относно имот 07079.501.36.5.36, е дадено под условие – имота да послужи като първо по ред обезпечение по вписаната на основание чл.180-181 ЗЗД законна ипотека от 02.10.2013 г., само в случай, че същия послужи като гаранция да бъде допуснато от БРС спиране на изпълнението по ИД № 892/2013 г. на ЧСИ Николов. От данните по делото обаче става ясно, че с определение по ч.гр.д.№ 4965/2013 г. на БРС искането за спиране на ИД № 892/2013 г. на ЧСИ Николов е оставено без уважение и гаранцията не е приета от съда, поради което следва да се приеме, че едностранното изявление за частично заличаване на особения залог не е породило желаните правни последици и нуждата от учредяване на законна ипотека като обезпечение по чл.181 ЗЗД е отпаднала (вписаната законна ипотека е била заличена от съда). Доколкото няма забрана заличаването на залога да бъде дадено под условие (което касае вътрешните отношения между кредитора и длъжника), следва да се приеме, че с оглед отпадането на основанието, за което е предоставено съгласието на заложния кредитор за заличаване на залога, то и заличаването на залога за този обект не е произвело действие и е отпаднало с обратна сила. Следва да се има предвид и обстоятелството, че обезпеченото вземане на заложния кредитор „Таурус 2001“ ЕООД е присъединено към образуваното от него ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Янко Бъчваров, като на това основание  е била наложена възбрана върху имотите и е извършена публичната им продан, за която са вписани постановления за възлагане, а след влизане в сила на постановленията за възлагане е било вписано и заличаване на възбраната, наложена по същото изпълнително дело. При това, процесните имоти са придобити от трети лица след извършената публична продан и влезлите в сила постановления за възлагане (чл.496, ал.2 ГПК). Предвид горното и тъй като особеният залог в полза на „Таурус 2001“ ЕООД е вписан преди исковата молба на Банката по чл.135 ЗЗД, а по образуваното от заложния кредитор ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров имотите са придобити от трети лица на публична продан, то правото на собственост на купувачите от проданта е противопоставимо на правата на банката.

Принципно правилни са съжденията на жалбоподателя относно приложението на чл.453, т.2 ГПК, която прогласява за непротивопоставими на взискателите решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В случая, обаче, макар и вписването на исковата молба по чл.135 ЗЗД да има оповестително-защитно действие, както бе посочено по-горе с уважаването на този иск не се прехвърлят вещни права, които могат да бъдат противопоставени на купувача, легитимиращ се като собственик на основание влязлото в сила постановление за възлагане на имота от публична продан. При осъществените по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров публични продани на процесните имоти и с оглед влезлите в сила постановления за възлагането им на определените за купувачи лица, всички тежести върху имотите са погасени по силата на закона, предвид което други кредитори на длъжника не могат след приключилата публична продан да се удовлетворяват отново чрез насочване на изпълнение върху същите имоти. Съдът намира за правилно становището на ЧСИ Николов, че правата на Банката, защитени с вписаната искова молба по чл.135 ЗЗД, е следвало да бъдат реализирани от жалбоподателя именно в производството по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров, като въз основа на наложената в полза на Банката възбрана на имотите тя е следвало да се присъедини като взискател по реда на чл.456 ГПК, за да участва в разпределението на сумите от публичната продан с цел удовлетворяване на вземанията си, но това не се е случило. Следва да се има предвид, че вписването на исковата молба не дава на Банката право на присъединен кредитор по обезпечен иск, а има само оповестително-защитно действие, според което придобитите от трети лица права след вписването не могат да й се противопоставят. В случая, обаче, преди вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД на 24.10.2013 г., в полза на „Таурус 2001“ ЕООД е вписан договор за особен залог на 12.09.2013 г., включващ процесните имоти, поради което заложният кредитор има противопоставими права на вписаната в полза на „Банка ДСК“ ЕАД искова молба и отбелязаното към нея решение по чл.135 ЗЗД. Ето защо, след приключване на публичната продан на имотите е недопустимо да се извършва нова публична продан на същите имоти, поради което обжалваният отказ на ЧСИ Николов да продължи принудителното изпълнение спрямо имотите с идентификатори 07079.602.483.1.27-33 и 07079.501.363.5.36.  е правилен и следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователна жалбата на „Банка ДСК“ с вх.№ 5474/19.03.2020 г., поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ЧСИ Николов следва да бъде потвърдено като правилно.

Не следва да се обсъждат от съда останалите оплаквания на жалбоподателя – че неправилно не бил присъединен като взискател по ИД № 553/2015 г. на ЧСИ Бъчваров, както и за нищожност на издадените постановления за възлагане на имотите, тъй като се касае за оплаквания против действия на ЧСИ по друго изпълнително дело, за които настоящият съд няма правомощия да се произнася по тяхната законосъобразност.

По жалба вх.№ 6520/22.04.2020 г. от „Банка ДСК“ ЕАД против Разпореждане с изх.№ 8654 от 09.03.2020 г.:

Постъпилата жалби е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице – взискател. Независимо от това, обаче, съдът намира жалбата за недопустима, тъй като е насочена против действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на обжалване.

В разпоредбата на чл.435, ал.1 и ал.3 ГПК лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от взискателя – отказът да извърши исканото изпълнително действие; отказът да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение; постановлението за възлагане. Видно е, че сред така посочените действия не попада вдигането от ЧСИ на наложена възбрана по изпълнителното дело, в какъв смисъл е и настоящата жалба. Оспорените от взискателя действие – вдигане на възбрани върху недвижим имот с идентификатор 07079.8.12, като самостоятелно действие не е сред предвидените, подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, установени в нормата на чл.435, ал.1 и ал.3 ГПК. Посочените разпоредби са от императивен порядък и в процесуалния закон не е предвидена възможност за обжалване и на други действия на съдебния изпълнител, с които взискателят счита, че са нарушени негови права, извън изрично уредените, поради което регламентираните в закона хипотези на обжалване не следва да се тълкуват разширително. В тази връзка, съдът намира, че в случая с вдигане на съответната възбрана по същество не е налице отказ от извършване на искано изпълнително действие, доколкото по искане на взискателя е наложена втора възбрана на имота на 03.05.2016 г. след влизане в сила на решението по чл.135 ЗЗД.

Ето защо, съдът намира, че взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не разполага с право да обжалва по реда на чл.435 ГПК вдигането на възбрана от съдебния изпълнител, поради което жалбата му е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по нея – прекратено.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че процесната възбрана от 03.09.2013 г. е наложена за обезпечаване изпълнението на вземанията на Банката по учредената в нейна полза договорна ипотека с НА № 125/29.11.2011 г., том III, рег.№ 7582, н.д.№ 475/2011 г., като с решение № 122/ 27.01.2020 г. по т.д.№ 2747/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., е прието за установено, че вземанията, по които е вписана ипотеката са погасени поради плащане и не съществуват и е постановено заличаване на вписванията на ипотеката. Съдебното решение е вписано в СВп – гр.Бургас на 27.02.2020 г. и с оглед на същото е постановено и разпореждането от ЧСИ Николов за вдигане на възбраната върху недвижимия имот с идентификатор 07079.8.12, наложена на 03.09.2013 г. Предвид обстоятелството, че възбраната е наложена за вземането по ипотеката, то след заличаването на същата, постановено с решението на ВКС, следва и наложената за това вземане възбрана да бъде вдигната.

Мотивиран от горното, Бургаският Окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с изх.№ 6858/ 25.02.2020 г. по изпълнително дело № 20138040400892 описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие БОС, с което е постановен отказ да се продължи принудителното изпълнение спрямо недвижими имоти с идентификатори 07079.602.483.1.27-33 и 07079.501.363.5.36 по КККР на гр.Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 6520/22.04.2020 г., подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, подадена чрез адв.Цепов, против Разпореждане с изх.№ 8654/09.03.2020 г. по изпълнително дело № 20138040400892 описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие БОС, с което е постановено вдигане на наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор 07079.8.12 по КККР на гр.Бургас, м.“Капчето“, вписана на 03.09.2013 г., вх.рег.№ 10415, и  ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д.№ 1523/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

 

Решението в частта за потвърждаване на Разпореждане изх.№ 6858/25.02.2020 г. е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението в частта за оставяне без разглеждане на жалба вх.№ 6520/22.04.2020г.  и прекратяване в тази част на производството по делото подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.