РЕШЕНИЕ №19
№ 16
гр. С., 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20201870100655 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„З.К.Л.И.” АД, гр. С. е предявило срещу А.П.И.“, гр. С., иск за заплащане на
следните суми: сумата 367,08 лв., представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от трето увредено
лице вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 3.7.2015 г. на път ІІ-
62 в района на километър 73+800 на територията на О.С., в чийто права ищецът
встъпил с изплащане на обезщетението, сумата 10,00 лв., представляваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
предявяване на иска (на 26.6.2020 г. пред С.Р.С. преди изпращане на делото на РС – С.
по подсъдност) до окончателното им изплащане, както и сумата 114,80 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо в размер на
законната лихва върху нея за периода от 5.6.2017 г. до 4.6.2020 г. Ищецът претендира и
разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че за лек автомобил „БМВ“ с рег. № СО ВМ с
ищцовото дружество бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС със застрахователна полица № 93001410060649, със срок на валидност от
16.12.2014 г. до 15.12.2015 г. На 3.7.2015 г. около 8,00 ч. автомобилът бил управляван
по път ІІ-62 и в района на километър 73+800 на територията на О.С. същият попаднал в
1
необозначена и необезопасена дупка на пътя, вследствие на което на автомобила били
причинени материални щети – били увредени предната и задната му десни гуми. При
ищеца била образувана преписка по щета за заплащане на обезщетение за вредите по
автомобила вследствие на това застрахователно събитие. Въз основа на опис,
експертиза и оценка било определено застрахователно обезщетение в размер на 367,08
лв., което ищецът платил на собственика на автомобила на 23.7.2015 г. С плащането на
обезщетението ищецът встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата. Ищецът изтъква, че с оглед обстоятелството, че ответникът стопанисва пътя
на мястото, на което е настъпило пътно-транспортното произшествие, по силата на
цитираните в исковата молба разпоредби на нормативни актове, ответникът следва да
отговаря за вредите, настъпили вследствие неизпълнение на задължението му за
поддържане на пътя.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който е оспорил исковете изцяло по основание и размер и е изразил становище за
тяхната неоснователност.
Твърди се в отговора на исковата молба, че от приложените към исковата молба
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че причина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие е наличието на необезопасено
препятствие на пътя, за чието съществуване да отговаря ответникът. Изтъква се, че
протоколът за ПТП не съдържа пълно и ясно описание на механизма на
произшествието и на цялата пътна обстановка, свързана с неговото настъпване.
Посочва се, че липсата на редица реквизити на протокола за ПТП го лишава от
доказателствената сила на официален удостоверителен документ. Подробно се
развиват съображения, че ликвидирането на щетата е извършено от ищеца в
несъответствие с обявените от него общи условия на застрахователния договор.
Изтъква се и липса на предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника. При условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване на вредата от водача на лекия автомобил, който е и негов собственик. В
отговора на исковата молба ответникът е развил съображения, че главното
претендирано вземане възниква с плащането от ищеца на застрахователното
обезщетение и за него се прилага общата петгодишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Доколкото за това вземане може да се приеме, че е направено, макар и твърде
бланкетно и неясно, възражение за погасяването му по давност, съдът ще се произнесе
по това възражение по-долу, но е ясно, че възражение за изтекла погасителна давност
не е направено за претендираното вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
забавеното му изпълнение за период, предхождащ предявяването на иска.
В молба, постъпила по делото преди даване ход на устните състезания, юрк. К. А.
– пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа исковете и моли същите да бъдат
уважени.
2
Пред съда ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Г.Н., който
заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба.
Излага и подробни съображения в писмено становище, постъпило по делото преди
даване ход на устните състезания.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1, изр.
първо от Кодекса за застраховането (КЗ - обн. ДВ, бр. 103/2005 г., в сила от 1.1.2016 г.,
отм. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1.1.2016 г., действащ към датата на настъпване на
твърдяното застрахователно събитие и към извършване на твърдяното плащане на
застрахователното обезщетение), вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими и по същество са основателни.
Установява се от застрахователна полица № 93001410060649, че на 15.12.2014 г.
между ищеца и собственика на л. а. марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № СА ТХ и с
рама № WBAFA51080LM21284, е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ на това моторно превозно средство (МПС), при „Клауза 1“ със срок на
валидност от 0,00 ч. на 16.12.2014 г. до 24,00 ч. на 15.12.2015 г. Видно е от попълнения
образец на „Предложение декларация“ за сключване на застраховка „Каско“ на МПС
към същата полица, че „Клауза 1“ осигурява покритие за всички рискове. С анекс №
1/18.12.2014 г. полицата е прехвърлена на новия собственик на автомобила – Г.К.Б.,
като е валидна и след промяна на регистрационния номер на автомобила, чийто нов
регистрационен номер е СО 2900 ВМ.
На 3.7.2015 г., т. е. в периода на застрахователното покритие, около 8,00 ч.
автомобилът бил управляван от Й.Г. Б. (син на собственика му Г.Б.) по път ІІ-62 в
посока от гр. С. към гр. Д. и при движение по този път в района на километър 73+800,
след отбивката за с. П., О.С., на територията на О.С., при дневна светлина, на равен
хоризонтален участък от пътя с по една лента за движение във всяка посока, с пътно
покритие от асфалтобетон, автомобилът попаднал в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Водачът не могъл да избегне попадането на автомобила в
дупката поради насрещно движение на превозни средства в другата пътна лента. В
резултат на попадането на автомобила в дупката по него настъпили материални щети,
изразяващи се в повреди на десните му предна дясна гума и задна дясна гума (гумите и
джантите били срязани според показанията на св. Б.). На място пристигнал мл.
автоконтрольор Я. Д. - служител на РУМВР – С., който съставил протокол за ПТП №
1498850/3.7.2015 г., в който описал констатациите си. Тези обстоятелства се
установяват от детайлната и съвкупната преценка на посочения протокол за ПТП,
приетото заключение на вещото лице инж. Л.П. по задача първа на назначената
3
съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) и показанията на св. Г.Б., тъй като за тях
тези доказателствени източници се намират във взаимна кореспонденция и не се
опровергават от други доказателства. Съдът не кредитира заключението по САТЕ
единствено в частта му, в която вещото лице е посочило, че мястото на ПТП не е
посетено от служител на КАТ. По този въпрос на вещото лице не е възлагана задача за
отговор; този въпрос е и извън компетентността на вещото лице и е без значение за
заключението му; освен това в противоположен смисъл е отбелязването в протокола за
ПТП, че мястото на ПТП е посетено от съставителя на протокола.
Доводите на ответника, че протоколът за ПТП страда от недостатъци поради
липса на съществени реквизити при съставянето му, които го лишават от
доказателствена сила на официален удостоверителен документ по чл. 179, ал. 1 от
ГПК, са неоснователни. Протоколът е съставен от длъжностно лице – служител на РУ -
С. в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно Наредба № 1з-
41/12.1.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информирането между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8/2009 г.).
Протоколът е съставен по образец – приложение № 2 към чл. 4 от тази наредба и
предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него
длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна
обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече
настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец.
Неоснователни са и възраженията на ответника срещу доказателствената стойност
на протокола за ПТП, основани на доводите му, че протоколът не бил подписан от
представител на ответника, а бил съставен единствено по данни на водача, който бил
заинтересуван за това собственикът на МПС да получи застрахователно обезщетение,
както и че в протокола не се съдържали данни за размерите на необозначената и
необезопасена дупка на пътното платно, нито за скоростта на движение на водача с
управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков материал.
На първо място, данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на служител на
РУ – С., който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави
срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН), ако има
фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че
когато съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага
твърдения в своя или на собственика на МПС полза. Още по-малко може да се приеме,
че такъв е конкретния случай. В протокола за ПТП, макар и лаконично, е посочено, че
възприетите щети на МПС са по предната дясна гума и по задната дясна гума на
автомобила и че причината за тяхното настъпване е необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, чието наличие е отразено на схемата на ПТП, която се
съдържа в протокола. При тези вид и локализация на щетите евентуален извод за
4
недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на
тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото.
Второ, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства
относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на
превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост,
вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя,
те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за
извършено от водача на МПС административно нарушение по Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради
несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. По делото обаче е
категорично установено не само от протокола за ПТП, а и от нарочно писмо рег. №
338000-5133/15.9.2020 г. от Началника на РУ – С., че във връзка със събитието,
описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС не е образувано административно-
наказателно производство. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този
закон, то възраженията на ответника, че причина за настъпване на ПТП са
обстоятелства, различни от твърдяните от ищеца в настоящото производство, са
напълно неоснователни. Да се основе на липсата на АУАН, съставен срещу водача на
МПС, извод за недобросъвестност и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална
полза на ищеца-застраховател или в евентуална вреда на ответника, би било напълно
лишено от доказателствена подкрепа.
Трето – по силата на чл. 4 от Наредба № Із-41/2009 г. и по аргумент от противното
от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица,
органите на „Пътна полиция“ – МВР съставят протокол за ПТП по образец –
приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в
която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях
обекти и разстоянията между тях.
Четвърто – съгласно § 6, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
„участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Съгласно тази
обяснителна разпоредба участници в ПТП могат да бъдат само физически лица и този
извод се потвърждава от чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 6, т. 4, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „ж“ от
Наредба № 1з-41/2009 г. Ответникът е юридическо лице и не е участник в ПТП, поради
което липсата на подпис на негов представител на протокола за ПТП не лишава този
протокол от доказателствена сила и стойност за посочените в него обстоятелства.
И пето – в протокола е посочено, че са изготвени 4 снимки на мястото на ПТП.
Следователно не може да се приеме, че при съставянето му е нарушен чл. 2, ал. 2 от
Наредба № Із-41/2009 г. Съгласно чл. 2, ал. 3 от същата наредба тези снимки се
5
предават на Гаранционния фонд и освен това се съхраняват в автоматизирана
информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е
отдавна изтекъл преди предявяване на иска, но дори да се приеме, че те се съхраняват
от Гаранционния фонд, ищецът не е отправил до съда надлежно доказателствено
искане за събирането им от тази институция.
По изложените съображения са изцяло неоснователни доводите на ответника за
липса на доказателствена сила, респ. доказателствена стойност на протокола за ПТП
относно настъпването на ПТП и относно причинната връзка между ПТП и настъпилите
щети по МПС. В този протокол е надлежно удостоверено настъпване на посочените в
него дата и място на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – попадане на
управлявания от Й.Г. Б. л. а. „БМВ“ с рег. № СО ВМ в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, предизвикало повреда на предната дясна гума и на задната
дясна гума на автомобила. Причинната връзка между попадането на автомобила в
дупката и повредата му се потвърждава от приетото и неоспорено от страните
заключение по САТЕ.
Настъпилото ПТП представлява застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3
от ДР на КЗ (отм.). Имуществените вреди от това ПТП са покрит застрахователен риск
по договора за застраховка „Каско на МПС“, сключен със застрахователна полица №
93001410060649/15.12.2014 г. и са настъпили в периода на застрахователното покритие
по този договор. Вече се посочи, че наименованието на избраната от страните по
застрахователния договор (застраховател и застрахован) „Клауза 1“ е с наименование
„Всички рискове“. Макар и да не са представени по настоящото дело, „Общи условия
на ищеца за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства“ на ищеца са достъпни в интернет (напр. вж.
https://devdiag558.blob.core.windows.net/documents/CSC_LEVINS_OU.pdf) и от тях се
установява, че „Клауза 1“ обхваща риска от имуществени вреди, причинени на
собственика на МПС и вследствие настъпване на ПТП по време на движение и/или в
паркирано състояние. Позоваването от съда в настоящото производство (чийто
предмет е спор между застрахователя и трето за застрахователния договор лице) на
общодостъпни общи условия, които са му и служебно известни, не накърнява правото
на участие на ответника в производството, защото дори самият ответник коментира в
детайли в писмените си изявления по делото конкретни клаузи именно на същите
общи условия.
Водачът на автомобила е уведомил ищеца своевременно (в същия ден) за
настъпването на това застрахователно събитие. От евентуални недостатъци на това
уведомление, които може да се дължат на всякакви обстоятелства (недостиг на време,
стрес, липса на адекватна езикова култура и пр.), ответникът не може да черпи
възражения за съществено противоречие между протокола за ПТП и уведомлението
относно механизма на произшествието, още повече, че от житейска гледна точка е
6
разбираемо водачът да счита протокола като източник на сведения за този механизъм и
да разчита на него, а не на собственото си уведомление, в което освен това е отбелязал
и че за събитието е съставен протокол за ПТП от КАТ.
Въз основа на подаденото уведомление за настъпилото застрахователно събитие в
ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 2231-1261-15-407968 и в хода
на преписката са констатирани повреди по автомобила, отразени в опис-заключение от
3.7.2015 г. и оценени на стойност 367,08 лв. в сравнителна експертиза по щетата.
Заключението по САТЕ потвърждава извода, че сумата 367,08 лв. е действителната
стойност на повредата на МПС и че тази повреда се намира в причинна връзка с
механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП.
В доклад по щета № 2231-1261-15-407968/1 от 6.7.2015 г., изготвен от служител
на ищцовото дружество, е посочено, че застрахователно обезщетение в размер 367,08
лв. следва да се изплати на собственика на повреденото МПС Г.К.Б., както и че
ликвидационните разноски са в размер 10,00 лв. Според заключението по САТЕ тези
ликвидационни разноски са обичайни за случая.
Опровергава се от доказателствата по делото доводът на ответника, че по делото
не била доказана липсата на основание за отказ от страна на ищеца да заплати
застрахователното обезщетение, което основание се изразява във възникване на щетите
по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или
други упойващи вещества от водача на МПС, употреба на алкохол от негова страна
преди идването на контролните органи, отказ за извършване на проба за алкохол,
самоволно напускане на ПТП, както и осуетяване или неспазване указанията на
компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ от
съответните органи. В протокола за ПТП изрично е посочено, че водачът на МПС не е
употребил алкохол. Както вече се посочи, протоколът за ПТП е официален документ и
има неопровергана от други доказателства обвързваща съда материална
доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК за тази констатация на
съставителя на протокола, която е лична, а не е производна.
Съдът не споделя доводите на ответника, че ищецът следвало в настоящото
производство да докаже липсата на факти, съставляващи съгласно общите му условия
(ОУ) други конкретно посочени в отговора на исковата молба основания за отказ да
заплати застрахователното обезщетение – щети, възникнали по причина или
вследствие на неспазване на установените технически и технологични норми за
експлоатацията и ремонта на МПС, както и несъобразяване с правилата за
противопожарна охрана (т. 27.6 от ОУ); щети, възникнали по причина или вследствие
на износеност (умора) на отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа
неизправност /в или извън гаранционен срок/, повреди на гумите поради овехтяване,
фабричен дефект, внезапно спиране и кражба на същите (т. 27.8 от ОУ); щети,
7
възникнали по причина или вследствие на умишлени действия на застрахования,
членове на неговото семейство и/или негови служители както и на лицата, на които е
предоставил МПС под наем, лизинг или за послужване (т. 27.19 от ОУ).
Първо – съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК доказването на такива положителни факти
е в тежест на ответника, защото от установяването им евентуално биха настъпили
благоприятни последици в неговата правна сфера – те биха подкрепили от
доказателствена гледна точка неговото възражение, че ищецът не е дължал плащане на
застрахователно обезщетение и че ако въпреки това го е платил, то няма право да
встъпи в правата на застрахования. Впрочем, в доклада на делото, извършен на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът изрично е указал на ответника, че носи
доказателствената тежест за твърдяните положителни факти, на които основава
възраженията си.
Второ – по делото няма дори индиции за настъпване на някое от визираните от
ответника обстоятелства, изключващи застрахователното покритие.
Доводите на ответника пък, че докладът по щетата не бил подписан от някои
служители, чиито длъжности са посочени в приложения образец, които доводи
обосновават възражение на ответника, че при изплащане на обезщетението ищецът не
е спазил процедурата, установена в приетите от него ОУ, са изцяло неоснователни. Те
касаят спазването на вътрешно-организационни правила за документооборота в
ищцовото дружество, а този въпрос не може да обоснове правно-релевантно
възражение на ищеца. От значение за основателността на иска е плащането на
дължимо застрахователно обезщетение на собственика на увреден застрахован
автомобил за имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, за чието
настъпване отговаря ответникът. Евентуалното неспазване на вътрешни процедури и
правила на ищеца, по които се плаща обезщетението, би могло да ангажира
дисциплинарна или друг вид юридическа отговорност на служители на ищеца, но не и
да лиши от правно значение и действие спрямо трети лица, какъвто е ответникът,
извършеното плащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът не е оспорил установеното от представения разходен касов ордер от
23.7.2015 г. обстоятелство, че собственикът на МПС е получил застрахователното
обезщетение в горепосочения размер.
С плащането на застрахователното обезщетение ищецът - застраховател е встъпил
на основание чл. 213, ал. 1, изр. първо от КЗ (отм.) в правата на увреденото лице -
застрахован срещу ответника. Основанието за встъпване на застрахователя в правата на
застрахования е обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, поради което
застрахователят встъпва и в правото на увредения да иска обезщетението от лицето,
което съгласно чл. 49 от ЗЗД отговаря за вредите, причинени от противоправно деяние
на други лица при или по повод изпълнение на възложена им от него работа.
8
ПТП е настъпило в участък от път ІІ-62 в района на километър 73+800, след
отбивката за с. П., О.С., считано за посоката на движение от гр. С. към гр. Д., т. е. в
участък от пътя, който се намира извън населено място. Този път е второкласен и
поради това с оглед чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) той е републикански и се
поддържа от ответника А.П.И.“ (АПИ), гр. С. (чл. 30, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗП).
Затова АПИ е длъжна да го стопанисва и по-конкретно – да го поддържа в изправно
състояние; да организира движението по него така, че да осигури условия за бързо и
сигурно придвижване; да сигнализира препятствията по него и да ги отстранява във
възможно най-кратък срок съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. В
случая, установената на пътното платно дупка следва да се приеме като препятствие по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, което е създавало опасност за движението, с оглед
местонахождението му на една от пътните ленти от платното за движение на пътя.
Това препятствие не е било обозначено със знак, така че да може да бъде заобиколено
от водачите.
АПИ е юридическо лице и изпълнява задълженията си чрез възлагането им на
определени лица независимо от вида на правоотношението, което възниква по този
повод. Затова на основание чл. 49 от ЗЗД АПИ отговаря гаранционно-обезпечително за
бездействието на лицата, на които е възложила да осъществяват дейностите по
изпълнение на задълженията й като стопанин на пътя, без да е необходимо по делото
да бъде установено кои са тези лица и какви конкретни функции са им възложени в
изпълнение на горепосочените законови задължения на АПИ. В настоящия случай
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за непозволено увреждане се
поражда от виновното бездействие на такива лица, осъществено при изпълнение на
възложената им от ответника работа, да сигнализират по подходящ начин дупката като
препятствие на пътя с оглед безопасното движение по него, което бездействие е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и с причинените с него вреди на
застрахования лек автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите по
застрахованото МПС от лицето, което го е управлявало при настъпване на ПТП.
Съпричиняването на вредите би могло да е резултат от конкретно поведение (действия
и/или бездействия) на водача, които наред с наличието на необозначена и
необезопасена дупка като препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП,
също да се намират в причинна връзка с настъпване на ПТП. Човешката дейност по
управление на МПС е комплексна, т. е. дори и конкретно бездействие на лицето в
процеса на нейното извършване има определени фактически проявления, поради което
в съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже фактите,
които са външен израз или резултат на такова бездействие, както и причинната връзка
между противоправното поведение на водача и настъпването на ПТП, но доказателства
в тази насока не са ангажирани въпреки разпределената с доклада по чл. 146, ал. 1 от
9
ГПК доказателствена тежест. В допълнение, не може да бъде споделен доводът на
ответника, че по делото не било доказано водачът на автомобила да е бил в обективна
невъзможност да изпълни задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно да избере
такава скорост на движение с автомобила, че да е в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Надлежното изпълнение на това задължение на водача
предполага движение по път в изправност, какъвто не е настоящият случай.
Ето защо с плащане на застрахователното обезщетение на собственика на
застрахования автомобил за имуществени вреди от ПТП, настъпило по причина, за
която на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД отговаря ответникът, ищецът на основание
чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника и на
това основание има право да претендира от него не само платеното застрахователно
обезщетение, но и ликвидационните разноски във връзка с уреждане на претенцията на
собственика на автомобила за заплащане на това обезщетение, които в случая са в
размер 10,00 лв.
Доколкото може да се приеме, че е направено, възражението на ответника за
погасяване по давност на претендираното главно вземане на ищеца за платено от него
застрахователно обезщетение и за ликвидационни разноски, е по същество
неоснователно. В чл. 197 от КЗ (отм.) е установена тригодишна погасителна давност за
насрещните вземания на страните по застрахователния договор. Процесното вземане на
платилия застрахователно обезщетение застраховател не е срещу застрахования, а
срещу лицето, което отговаря по чл. 49 от ЗЗД за обезщетените вреди. Поради това за
вземането се прилага общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече
от момента на плащането на обезщетението, тъй като от този момент застрахователят
може да встъпи в правата на застрахования (чл. 213, ал. 1 от КЗ – отм.). В случая
плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 23.7.2015 г., а искът е
предявен на 26.6.2020 г. в рамките на петгодишния давностен срок.
По тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 213, ал. 1,
изр. първо от КЗ (отм.) е изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения му
размер.
От получаване на 31.8.2015 г. на писмо изх. № L-2655/27.8.2015 г. ответникът е в
забава за изпълнение на възникналото вземане на ищеца срещу него. Затова за
претендирания от ищеца период от 5.6.2017 г. до 4.6.2020 г. на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение на главното
вземане за сумата 377,08 лв. (367,08 лв. за платено застрахователно обезщетение и
10,00 лв. за ликвидационни разноски), в размер на законната лихва за забава за този
период. За погасяване на това вземане по давност не е направено възражение. Без да са
необходими на съда специални знания и при използване на общодостъпна в интернет
автоматизирана система за изчисляване на законна лихва
10
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) се установява, че за периода от
5.6.2017 г. до 4.6.2020 г. законната лихва върху 377,08 лв. е 114,80 лв. Следователно и
искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде уважен в
предявения му размер.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в общ размер 350 лв., от
които 100 лв. за внесена държавна такса по предявените искове, 150 лв. за внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебната автотехническа експертиза и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в
минималния му размер съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.П.И.“, код по БУЛСТАТ , с адрес гр. С., пл. „М.” № 3, да заплати на
„З.К.Л.И.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.” № ,
сумата 377,08 лв., представляваща сбор от застрахователно обезщетение в размер
367,08 лв., платено на застрахования собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № СО
ВМ на основание договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със
застрахователна полица № 93001410060649/15.12.2014 г., за обезщетяване на
имуществени вреди, причинени на собственика от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 3.7.2015 г. на път ІІ-62 в района на километър 73+800 на територията на
О.С., в чийто права срещу А.П.И.“ ищецът „З.К.Л.И.” АД встъпил на основание чл.
213, ал. 1, изр. първо от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103/2005 г., отм. ДВ,
бр. 102/2015 г., в сила от 1.1.2016 г.), вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите с плащане на обезщетението и 10,00 лв. ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху тази обща сума (в размер 377,08 лв.), считано от 26.6.2020 г.
(датата на предявяване на иска пред С.Р.С. преди изпращане на делото по подсъдност
на РС – С.) до окончателното й изплащане, както и сумата 114,80 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно задължение, дължимо
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за период от 5.6.2017 г.
до 4.6.2020 г., а така също и сумата 350,00 лв. за разноски по делото.
Присъдените с настоящото решение суми да се платят по банкова сметка на
„З.К.Л.И.“ АД в „Ю. Б.“ АД – клон В. с IBAN BG BPBI , BIC: BPBIBGSF.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен
срок от връчване на препис.
11
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
12