Присъда по дело №235/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 55
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20185610200235
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                  

                                                         16.10.2018г.                                      гр. Димитровград,

 

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

             Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :     

      

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН  М.

                                                                                Съдебни заседатели: Д.М.                                                                                                                                                                                                                       К.К.

 

при секретаря Т. Радичева и в присъствието на прокурора Ат.Палхутев, като разгледа докладваното от съдия Ив.М. НОХД № 235 по описа за 2018г.,

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          І. ПРИЗНАВА подс.Н.В.Д. - роден на ***г***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, реабилитиран, ЕГН **********

 

за ВИНОВЕН в това, че:

 

На 23.07.2016г. в гр.Димитровград, като извършител, след предварителен сговор със С.А.П. *** и с неустановено лице- като извършители, и с Л.М.Ж. *** - като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго /С.А.П. ***/ имотна облага, възбудил у Д.Д.З. *** заблуждение /относно основанието за предаване от страна на последната на парична сума, а именно - че е за доставка на гуми за синът й/, и с това й причинил имотна вреда в размер на          1500 щатски долара с равностойност в български лева - 2 663,65лв. и             1800евро с равностойност в български лева - 3520,49 лв. или всичко валута на обща стойност 6184,14лв., като измамата е извършена при условията на повторност и случаят не е маловажен –

- престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,

поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 (пет) години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯ с 1/3 и го ОСЪЖДА на наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от                       3(три) години и 4(четири) месеца, при първоначален „Строг” режим на изтърпяване.

 

          На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подс.Н.Д. е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ – считано от 19.09.2017г.

 

II. ПРИЗНАВА подс.С.А.П. - роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********

 

за ВИНОВЕН в това, че:

 

На 23.07.2016г. в гр.Димитровград, като извършител, след предварителен сговор с Н.В.Д. *** и с неустановено лице - като извършители, и с Л.М.Ж. ***- като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго /Н.В.Д. ***/ имотна облага, поддържал у Д.Д.З. *** заблуждение /относно основанието за предаване от страна на последната на парична сума, а именно - че е за доставка на гуми за синът й/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1500 щатски долара с равностойност в български лева- 2 663,65лв. и 1800 евро с равностойност в български лева- 3520,49лв. или всичко валута на обща стойност 6 184,14лв. –

- престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК

поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 (три) години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯ с 1/3 и го ОСЪЖДА на наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от                       2(две) години при първоначален „Строг” режим на изтърпяване.

 

На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс.С.А.П.- със снета по делото самоличност, ОБЩО НАКАЗАНИЕ по:

- НОХД №4937/2016г. на РС-Бургас- присъдата в сила от 07.09.2016г.;

- и по настоящото НОХД №235/2018г. на РС-Димитровград,

-        във вида и размера на най-тежкото от тях- ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2(две) години, при първоначален „Строг” режим на изтърпяване, като не прилага разпоредбата на чл.24 от НК.

 

          На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното Общо наказание времето, през което подс.С.А.П. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”- наложено му по НОХД №4937/2016г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА подс Н.В.Д. и подс.С.А.П. - със снети по делото самоличности, да заплатят солидарно в полза на Държавата направените деловодни разноски в размер на общо 1050,33 лева (хиляда и петдесет лева и тридесет и три стотинки)- за извършени експертизи по досъдебното производство, която сума да внесат по сметка на ОД-МВР-Хасково.

 

          Веществените доказателства по делото- 3бр. СД- предоставени от мобилен оператор „Теленор“ и 2бр.СД- предоставени от мобилен оператор „Виваком“, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

 

                  

 

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                       (Ив.М.)

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                     (Д.М.)

         

                                                                            

       2.

 

                                                                                      (К.К.)         

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда №55/16.10.2018г. постановена по НОХД №235/2018г. по описа на Районен Съд-Димитровград

 

Против подсъдимите Н.В.Д. ***, ЕГН ********** и С.А.П. ***, ЕГН **********, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за това, че на 23.07.2016г. в гр.Димитровград, след предварителен сговор помежду си и с неустановено лице- като извършители, с Л.М.Ж. ***- като помагач, с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили у Д.Д.З. *** заблуждение /относно основанието за предаване от страна на последната на парична сума, а именно - че е за доставка на гуми за синът й/, и с това й причинили имотна вреда в размер на 1 500 щатски долара с равностойност в български лева - 2 663,65 лв. и 1800 евро с равностойност в български лева - 3 520,49 лв. или всичко валута на обща стойност 6184,14лв., като при подс.Н.Д. измамата е извършена при условията на повторност и случаят не е маловажен - престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК., а за подс.С.П. - престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.

По отношение на третия съучастник- Л.М.Ж. е било постигнато и одобрено от съда на 28.08.2018г. споразумение с прокурора за извършено от същия престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК и в настоящото производство Ж. се явява свидетел.

Подсъдимия Н.Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, признава описаното в обвинителния акт, иска делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие. Моли за налагане на минимално наказание.

Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за приемане на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и налагане на предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ в редуциран размер, като изтъква социалното и семейно положение на подс.Д..

Подсъдимия С.П. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, признава описаното в обвинителния акт, иска делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие, изразява съжаление за извършеното. Моли за налагане на минимално наказание.

Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Изтъква съдействието на подсъдимия за разкриване на престъплението в цялост, семейното му положение, пледира за приемане на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и налагане на предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ в редуциран размер.

Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград, поддържа повдигнатото обвинение, не се противопоставя на разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, пледира за признаване на подсъдимия Н.Д. за виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода”, като счита, че в случая подсъдимият следва ефективно да изтърпи предвиденото в закона наказание в размер на 6 години, което да бъде редуцирано с 1/3 и така да изтърпи 4 години. По отношение на подс.С.П., прокурора пледира за признаването му за виновен, като този подсъдим също следвало да изтърпи ефективно наказанието „Лишаване от свобода“, без да са налице и тук многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Пледира за наказание в размер на минималния предвиден от 3 години, което да бъде редуцирано на основание чл.58а от НК с 1/3 и така подс.П. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години.

Съдът, като взе предвид искането на подсъдимите и съответните техни защитници- за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането на делото по този ред.

По този начин, съдът прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намира за установено следното:

През месец юли 2016г. подсъдимият Н.Д., подсъдимия С.П. и неустановено лице, се уговорили да приложат схема за телефонна измама, като за целта прозвъняват на стационарни телефони в гр.Димитровград.

На 22.07.2016г. подс.Н.Д. се обадил на св.Л.Ж. и го уговорил също да участва в измамната схема, тъй като св.Ж. имал свидетелство за управление на МПС и можел да транспортира хора и пари. Разбрали се на следващия ден св.Ж. да превози подс.Ст.П. в гр.Димитровград.

На 23.07.2016г. сутринта подс.С.А. и св.Л.Ж. с автомобил потеглили към гр.Димитровград, като около 10часа пристигнали в града. Тогава св..Л.Ж. се обадил от тел. №********** /регистриран на името на св.Г.Ж.- майка на подс.С.П. и съпруга на св.Л.Ж./, на подс.Н.Д.- на тел. №**********, за да го информира, че вече са пристигнали в гр.Димитровград, като подс. Д. отговорил, че тогава започват да действат и има ли нещо веднага му се обажда. Подс.Н.Д. и неустановено лице започнали да звънят от тел. №********** на произволни номера в гр.Димитровград с цел осъществяване на измама, но без резултат. Малко след 12,00ч. подс.Д. отново се свързал с св.Л.Ж., тъй като близо два часа не могъл да намери “жертва”, и го помолил да изчакат още малко, за да може да „изкарат нещо“. Св.Ж. казал, че може да чака най-много още половин час, тъй като трябвало да се прибира обратно в гр.Ямбол. Така подс.Н.Д. и неустановеното лице продължили да звънят на произволни номера, като звънели от друг телефонен номер - №**********, и при един от опитите за намиране на “жертва”, бил набран тел. №0391-2-68-96. Отсреща вдигнала св.Д.З.- на 76г., като неустановеното лице се представило за синът й. Казал, че трябва да му даде „онези пари“, за да си купи гуми за колата. Св.З. повярвала, че това е синът й, като неустановеното лице в течение на разговора успял да я убеди, че му трябват пари за да купи гуми. Св. З. обяснила, че има в наличност евро и долари, като “синът” й казал без да затваря веднага да набере номер, който й бил продиктуван - на “Стефанов магазинера”. Св.З. не усетила, че става въпрос за измама, като без да се затваря линията започнала да набира указания й номер. В това време в разговора се включил . Н.Д., уж, че бил набран, който обяснил, че се познава със сина на св.З. и че ще изпрати негов работник, който да вземе парите за гумите, като в разговора св.З. обяснила къде точно живее. Междувременно подс.Н.Д. отново се обадил на св.Л.Ж. и му казал, че чакат всеки момент пострадалата да брои парите и че има евро и долари и му съобщил адреса. Св.Ж. казал адреса на подс.С.П., който до там отишъл с такси. Подс.П. постоянно поддържал връзка с подс.Д., който го информирал с какво ще е облечена жената, и какво точно да каже, а именно “господин Стефанов ме праща за капарото...”. Подс.П. видял св.З. която била излязла пред къщата, като й казал, че го изпраща Стефанов за гумите и св.З. му дала предварително приготвените пари - 1 500 щатски долара и 1 800 евро, които й били изпратени от сина й - св.Д.С., който живее и работи в чужбина. След като взел парите, подс.С.П. се обадил на подс.Н.Д. и го информирал, че е взел парите- долари и евро, като се разбрали да си вземе “комисионна” от тях. След като подс.С.П. отишъл до автомобила, в който бил св.Л.Ж., последният се обадил също на подс.Д., като му казал, че не може сега да тръгнат към подс.Д., а на другия ден - т.е. 24.07.2016г. подс.П. ще тръгне към него. Подс.П. и св.Ж. ***, като на 24.07.2016г. сутринта подс.П. с лек автомобил тръгнал за северна България, за да достави парите от измамата на подс.Д., като предварително взел част от тях. По време на движението подс.П. и подс.Д. постоянно поддържали връзка, като подс.П. се обаждал на подс. Д. от тел. №**********, регистриран на името на св.В.С., която преди време живеела на семейни начала с подс.П. и който номер се ползвал от подс.П.. Подс.П. и подс.Д. се разбрали подс.П. да остави парите на същото място, където и предния път, което и подс.П. сторил. След което подс.Н.Д. отишъл до уреченото място и взел парите, като тръгнал да се прибира към гр.Ветово, където живеел.

Междувременно в ОД-МВР-Русе имало информация за евентуалните телефони от които се извършвали телефонни измами, били провеждани ОИМ и използвани специални разузнавателни средства, като били подслушвани различни телефони, вкл. използваният от подс.Н.Д. телефон. След като взел парите и тръгнал да се прибира към гр.Ветово, в близост до града подс.Д. бил спрян за проверка от св.С.С. и св.А.Д.-***.

При проверката се установило, че подс.Д. има в себе си голяма парична сума в долари и евро, като при извършената беседа със св.Т.Л. - служител в сектор “ПКП” в ОД на МВР - Русе подс.Н.Д. признал, че парите са от извършена от него “телефонна измама” като разказал за нея и с протокол за доброволно предаване предал на св.Т.Л. сумата от 850 щатски долара и 1400 евро.

Видно от заключението на извършената оценителна експертиза, левовата равностойност на 1 500 щатски долара към 23.07.2016г. е 2 663,65лв., а на 1800 евро - 3 520,49 лв. или всичко 6184,14лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на двамата подсъдими, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства (предвид признанието им от подсъдимите и подкрепеността им от събраните по досъдебното производство доказателства), както и събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени като такива в с.з. по реда на чл.283 от НПК.

Така описаните по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. Като извод от събраните доказателства може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен материал и липсата на оспорване по установената фактическа обстановка. Както свидетелите (с приобщените по реда на чл.283 от НПК показания от досъдебното производство), така и подсъдимите потвърждават описаното.

Безспорно е, че на процесната дата- 23.07.2016г. подсъдимия С.П. и свидетеля Л.Ж. (за когото е налице одобрено споразумение, с което е признат за виновен в извършването на същото престъпление), са били в гр.Димитровград. Също така е безспорно, че същите са отишли до дома на пострадалата св.Д.З., пред който тя е предала пари на подс.П., а св.Ж. е изчаквал наблизо в автомобил. След което подсъдимите са предали получената от св.З. сума, на подс.Н.Д., който от своя страна е спрян за проверка на автомобила му в района на Област Русе и така е открита голяма сума пари, за които подс.Д. признал, че са от телефонна измама. За тези обстоятелства са налице категорични доказателства от разпитаните на досъдебното производство свидетели- св.З., св.С. и св.Д.. Въпреки това, същите макар и твърде сериозни като доказателства, не са категорично доказващи вината на двамата подсъдими в конкретно установено по време, място и начин престъпление. Други такива категорични доказателства обаче са налице, а именно- в настоящото производство могат да бъдат четени и приобщени обясненията на третия подсъдим- Л.Ж., спрямо когото има влязло в сила определение за одобряване на постигнато споразумение и тези му обяснения могат да бъдат ценени като ползващи се с обективност. Същите описват цялостно схемата за приложената телефонна измама, придвижването, обажданията и сумата- взета от св.З.. Всички тези обстоятелства и факти обаче, не само се подкрепят, но могат да бъдат проследени детайлно в изготвените ВДС – от приложените специални разузнавателни средства, чрез които е бил подслушван телефона- използван от подс.Н.Д.. В тези разговори съвсем ясно се открояват ролите при измамата- звънящия, жертвата, предаването на информацията до намиращите се на място съучастници и помагачи, координацията помежду им за това какво трябва да бъде съобщено, от чие име, колко са получените пари, къде да бъдат оставени.   

Описаната фактическа обстановка съдът възприе на база показанията на свидетелите- чиито показания съдът прие като логични, пълни, последователни и безпротиворечиви относно съществените обстоятелства- имащи значение за конкретния случай, поради което и ги възприе като такива. В своята съществена част те потвърждават безпротиворечиво описаната по-горе фактическа обстановка. По същия начин съдът възприе обясненията на подсъдимите- същите взаимно допълват фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено и доказано по несъмнен начин, че подсъдимите Н.Д. и С.П. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.2 от НК, а именно- на 23.07.2016г. в гр.Димитровград, след предварителен сговор помежду си и с неустановено лице- като извършители, с Л.М.Ж. ***- като помагач, с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили у Д.Д.З. *** заблуждение /относно основанието за предаване от страна на последната на парична сума, а именно - че е за доставка на гуми за синът й/, и с това й причинили имотна вреда в размер на 1 500 щатски долара с равностойност в български лева - 2 663,65лв. и 1800 евро с равностойност в български лева - 3520,49лв. или всичко валута на обща стойност 6184,14лв., като при подс.Н.Д. измамата е извършена при условията на повторност и случаят не е маловажен - престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК., а за подс.С.П. - престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.

Подсъдимия Н.Д. е осъждан, като с влязло в сила на 13.08.2009г. Определение на PC- Пловдив по НОХД №4069/2009г. е осъждан за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 от НК, като му е било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 4 години. Това му осъждане обуславя и настоящото деяние като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, във връзка и с разпоредбата на чл.30 от НК.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. Всеки един от подсъдимите е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици, целял е и е искал тяхното настъпване. Целта на телефонните разговори е била именно такава- възбуждане на заблуждение у св.З.- първо относно това кой й се обажда, в последствие, че следва да предаде на посочено като магазинер лице крупна сума за закупуване на гуми и в крайна сметка целта е придобиването на имотна облага. Доказано бе, че и двамата подсъдими включително и св.Л.Ж., са водили телефонни разговори, като и тримата са говорили помежду си именно за измамата- осъществена спрямо св.З.. Престъплението е било довършено в гр.Димитровград, където според правилата на местната подсъдност се разглежда делото.   

Паричната стойност на имотната вреда за св.З. е възстановена в с.з. от подсъдимите, което в случая може да бъде прието единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

          Подсъдимия Н.В.Д. е роден на ***г***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, реабилитиран, ЕГН **********. Характеристичните данни на подсъдимия са повече от отрицателни. Същият е криминално проявен, осъждан и то също за измами, като предишното му осъждане- обуславящо настоящото престъпление като извършено при условията на повторност и е взето предвид от законодателя като предвиден по-висок размер на наказанието, следва да бъде разгледано и от друга страна. А именно, че извън това приемане на повторността, трябва да се обърне внимание на престъплението, за което вече е бил осъждан - отново за телефонни измами, като през периода от 2008 до 2009г. в Пловдивска област е извършил 11(единадесет) различни телефонни измами, които осъществяват признаците на продължавано престъпление. Въпреки осъждането си от Пловдивския районен съд за тези измами през 2009г., през 2016г. подс.Д. е осъществил поредна телефонна измама- предмет на настоящото производство. Още повече- налице са доказателства по делото, че същият и след настоящия случай е продължил да се занимава с измами, видно от приложената присъда на Етрополския районен съд- макар и невлязла в законна сила, според която по подобна схема подс.Н.Д. участва в телефонни измами през месец юни 2017г.

Тези обстоятелства Съдът прие за отегчаващи отговорността такива, показващи проявена упоритост при извършване на престъпленията, утвърждаващ се престъпен начин на живот. Като смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът прие възстановяването на сумата – взета от пострадалата св.З., както и направените самопризнания, доколкото настоящият състав отново счита, че за разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие е необходимо подсъдимият да признае фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт, а не вината си за извършване на това престъпление, като при наличие на признание на вината, то следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Подсъдимия С.А.П. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********. Неговите характеристични данни също не са положителни. Същият е криминално проявен, осъждан, като към момента изтърпява наказание “Лишаване от свобода” в Затвора - Бургас. Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът прие предишните му осъждания и наличните данни по делото от приложените специални разузнавателни средства, че същият и друг път е извършвал измами заедно с подс.Н.Д. и в тази връзка е налице също проявена упоритост при извършването на настоящото престъпление. Смекчаващите отговорността обстоятелства са идентични с тези- приети по отношение на подс.Д., а именно възстановяване на причинените вреди на пострадалата, признанието на вината.

          При определяне размера на наказанието на подс.Н.Д., съдът взе предвид множеството отегчаващи отговорността обстоятелства, като наред с тях има наличие и на смекчаващи такива. В тази връзка, при съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е висока и значително прогресиращата такава на дееца, съдът му наложи наказанието- предвидено в разпоредбата на чл.210, ал.1 от НК – „лишаване от свобода” над средния предвиден размер. Предвид описаното по-горе като степен на обществена опасност на деянието и дееца, при съобразяване на преобладаващите отегчаващи отговорността обстоятелства, размерът на така наложеното наказание бе определен на срок от 5 години, което наказание с оглед личността на подсъдимия и най-вече неговото поправяне, съдът намери, че е адекватен на извършеното престъпление. С оглед реда, по който протече съдебното следствие, а именно по реда на глава 27 от НПК, и съобразно задължението – въведено от разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намали размера на така наложеното наказание с 1/3 и присъди окончателен размер на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3(три) години и 4(четири) месеца, при първоначален „Строг” режим на изтърпяване.

От така наложеното наказание „Лишаване от свобода“, Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което подс.Н.Д. е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ – считано от 19.09.2017г.

          По отношение определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С.П., Съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и при съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е висока и очертаващо засилващата се такава на дееца, размерът на наложеното наказание бе определен на срок от 3 години, което наказание с оглед реда, по който протече съдебното следствие, а именно по реда на глава 27 от НПК, и съобразно задължението – въведено от разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намали размера на така наложеното наказание с 1/3 и присъди окончателен размер на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2(две) години при първоначален „Строг” режим на изтърпяване.

С оглед наличието на предпоставките за задължителното приложение на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, Съдът определи на подс.С.П. едно общо наказание по НОХД №4937/2016г. на РС-Бургас- присъдата в сила от 07.09.2016г. и по настоящото НОХД №235/2018г. на РС-Димитровград,        във вида и размера на най-тежкото от тях- ”Лишаване от свобода” за срок от 2(две) години, при първоначален „Строг” режим на изтърпяване. Това е така, доколкото престъпленията, за които са постановени съдебните актове по посочените дела, са били извършени преди за което и да било от тях да е имало влязла в сила присъда. Или за извършени на 26.08.2016г. и на 23.07.2016г. две отделни престъпления, първата влязла в законна сила присъда е на 07.09.2016г.  В действителност, налице е и друго осъждане, което може да се групира с настоящото, но при спазване принципа за най-благоприятно положение на осъдения, настоящият състав намира, че този вариант на групиране е най-благоприятен за подс.П., поради групирането на наказанието с по-висок размер. Относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, Съдът намира, че в настоящия случай не е необходимо да се прибягва до този способ, доколкото вида и размера на общоопределеното наказание са достатъчни за превъзпитанието на дееца и без да бъде увеличаван размера на наказанието му с до 1/2.

На основание чл.25, ал.2 от НК, Съдът приспадна от така определеното Общо наказание времето, през което подс.С.П. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”- наложено му по НОХД №4937/2016г. по описа на РС-Бургас.

                   Съдът счете, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на обществото.

                   Съдът приема, че причини за извършване на престъплението са желанието за бързо и лесно забогатяване, незачитането на установения правов ред в страната, а у подс.Н.Д.- и изградените вече престъпни навици.

 

След като ги призна за виновни, съдът постанови двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски- солидарно в полза на Държавата направените деловодни разноски в размер на общо 1050,33 лева (хиляда и петдесет лева и тридесет и три стотинки)- за извършени експертизи по досъдебното производство, която сума постанови да внесат по сметка на ОД-МВР-Хасково.

          Веществените доказателства по делото- 3бр. СД- предоставени от мобилен оператор „Теленор“ и 2бр.СД- предоставени от мобилен оператор „Виваком“, Съдът постанови да бъдат унищожени като вещи без стойност.

 

                  

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: