Решение по дело №850/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. Х. Б., против ревизионен акт (РА) № Р-1600162400529-091-001/22.11.2024г., издаден от З. В. - началник сектор, възложил ревизията, и Ф. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 57/24.02.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 1 241 288,43лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 191 361,64лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно при проведената ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК не е определена данъчна основа от ревизиращите органи по приходите, върху която да се приложи данъчната ставка за облагане с ДДС, а правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на основание разпоредби на материалния закон – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 69 и чл. 71 от с.з. При позоваване на практика на ВАС и СЕС се възразява срещу извода на ревизиращия екип, жалбоподателят е отговорен и за неправомерни действия на негови преки доставчици. Изложени са и твърдения за добросъвестност, като РЛ е използвало всички достъпни му методи и средства за проучване на преките доставчици.

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и решението на контролния административен орган. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че по делото е установено следното от фактическа страна: със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624000529-020-001/29.01.2024г., издадена от З. В. – началник сектор, възложител на ревизията, е сложено начало на ревизионното производство на дружеството – жалбоподател, с обхват определяне на задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.06.2023г. до 18.09.2023г. и от 16.10.2023г. до 30.11.2023г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (01.02.2024г.). Последвало е издаването на заповед за изменение на ЗВР № Р-16001624000529-020-002/24.04.2024г., с която е продължен срока за извършване на ревизията до 01.07.2024г. Преди изтичане на посочения срок, със заповед № Р-16001624000529-023-001/24.06.2024г. ревизията е спряна до 24.09.2024г., а със заповед № 16001624000529-143-001/25.09.2024г. същата е възобновена.

На основание чл. 117 от ДОПК е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001624000529-092-001/30.09.2024г., против констатациите в който, в законоустановения срок не е подадено възражение. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА № Р-16001624000529-091-001/22.11.2024г.

Този резултат е обжалван от дружеството, като с решение № 57/24.02.2025г. директорът на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – заповед № РД-09-518/22.03.2024г. и заповед № РД-09-2277/30.11.2023г., издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.

В хода на ревизионното производство е съставено ИПДПОЗЛ № Р-16001624000529-040-001/06.02.2024г., с което от ревизираното дружество е изискано представянето на първични счетоводни документи, вторични счетоводни регистри, платежни и др. документи, имащи отношение към всички извършени и получени доставки за ревизирания период. В указания в искането срок, удължен по молба на лицето и до момента на издаване на РА не са представени изисканите документи, отнасящи се до извършваната от дружеството икономическа дейност през данъчните периоди на 2023г., включени в обхвата на ревизията. Ревизиращите органи по приходите са направили извод, че за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит по всички покупни фактури, включени в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС дневник за покупките, поради неспазване изискването на разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Независимо от това, в хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на част от доставчиците на РЛ, издатели на фактури, в които дружеството е посочено като получател.

В резултат на анализ на събраните при насрещните проверки доказателства, на основание чл. 71, т. 1, чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 240 000,43лв., по фактури и доставчици, както следва:

1. В общ размер на 622 828,17лв. по 137бр. фактури, издадени от „М. Е." ЕООД /таблица на л. 71 гръб – 72/. На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-16001624037457-141-001/29.04.2024г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В отговор на искането не са представени изисканите документи и писмени обяснения от проверяваното лице.

Извършена е допълнителна проверка в ИС на НАП, при която е установено, че едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е турският гражданин М. Е.. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 26.02.2024г. поради констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Процесните фактури са включени в дневник за покупките на доставчика за съответния данъчен период с предмет на доставката „продажби“. Няма декларирани данни за собствени или наети активи за извършване на дейността, както и за лица, наети по трудови правоотношения.

В хода на ревизията са присъединени доказателства за извършени доставки от дружеството „М. Е.“ ЕООД през данъчен период м. 09.2023г. към друг негов клиент „Естейд строй“ ЕООД, на който също е извършена ревизия. Установено е, че са извършени доставки на стоки, които са транспортирани с МПС марка Форд Транзит с рег. № [рег. номер], предоставено под наем на жалбоподателя от собственика „Кикиа ойл“ ЕООД. При извършена допълнителна проверка на наемодателя за издадени документи и извършени разплащания във връзка с наемната цена е установено, че не са издадени фактури, не са извършени плащания на наемната цена и не са отчетени приходи от наем. При извършена допълнителна проверка в АПИ не са установени данни за движение на товарното МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа на България. Установено е, също така, че на автомобила няма издадени валидна винетка и не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Наред с това е установено, че разплащанията по част от процесните фактури, посочени в таблица на л. 75 – 76 са на стойност под 9 999лв., което би могло да бъде извършено в брой. При извършена справка за генериран Z-отчет на ФУ, регистрирано на доставчика, не са установени обороти за регистрирани продажби.

Не се представят екземпляри на съставените 137 бр. фактури, както и доказателства, удостоверяващи реално извършена доставка на стока/услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1/чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

2. В общ размер на 309 064,46лв. по 5бр. фактури за периода м. 08.2023г. /таблица на л. 70 гръб/, издадени от „ИКГ - 2023” ЕООД. На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-22220524037738-141-001/13.03.2023г., в хода на която е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено по електронен път. В отговор на искането не са представени изисканите документи и писмени обяснения от проверяваното лице. От страна на органите по приходите са извършени проверки в информационните масиви на НАП относно прекия доставчик. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 30.11.2023г. поради констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС Процесните фактури са включени в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период м. 08.2023г. Няма декларирани данни за наличие на собствени или наети активи за извършване на дейността, както и за наети лица по трудови правоотношения.

3. В общ размер на 308 107,80лв. по 4бр. фактури за периодите м. 06 и м. 07.2023г. /л. 71/, издадени от „ПРОТОТАЙП ЕКС“ ЕООД. На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-22221024037991-141-001/05.04.2024г., От страна на органите по приходите са извършени проверки в информационните масиви на НАП относно прекия доставчик. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 21.08.2023г. поради констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС Процесните фактури са включени в отчетните регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Няма декларирани данни за наличие на собствени или наети активи за извършване на дейността, и са декларирани за 6 наети лица по трудови правоотношения /л. 71/.

По отношение на всички посочени преки доставчици ревизиращият екип е направил извод, че не са представени доказателства за извършени доставки към жалбоподателя, поради липса на данни за придобиването им и обезпеченост за извършването им. Не са представени и доказателства за счетоводно отразяване на доставките, както при доставчиците, така и при получателя, както и доказателства за извършено разплащане. Установено е, че „ПРОТОТАЙП ЕКС“ ЕООД не притежава движимо и недвижимо имущество, включително и пътни превозни средства.

4. В общ размер от 868,00 лв. по 3 бр. фактури, за периодите м.06.2023 г. и м.07.2023 г., издадени от „КАТС ГРУП 21“ ЕООД. При извършена проверка е констатирано, че жалбоподателят е включил в дневника си за покупки 3бр. фактури с издател „Катс груп 21“ ЕООД и ф-ра № 0…704/01.08.2023г. с издател „Пловдив ритейл център“ АД. Не са представени доказателства за счетоводно отразяване на доставките при получателя, както и доказателства за извършено разплащане.

5. В общ размер от 420 лв. по ф.№ 0….0704/ 01.08.2023 г., издадена от „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ ЦЕНТЪР“ АД При извършена проверка е констатирано, че жалбоподателят е включил в дневника си за покупки ф-ра № 0…704/01.08.2023г. с издател „Пловдив ритейл център“ АД. Не са представени доказателства за счетоводно отразяване на доставката при получателя, както и доказателства за извършено разплащане.

В хода на съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация, в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Първият спорен между страните въпрос се състои в това, дали при констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да се формира данъчна основа за облагане с косвен данък или размерът на данъчното задължение следва да се определи в размера на данъчния кредит. Съдът намира, че следва да бъде направено уточнението, че действително в хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, но правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на основание разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. В настоящия случай, не се констатира нарушение на процедурата за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, доколкото само е констатирано наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, което се състои в непредставяне на документи, необходими за установяване на данъчната основа за облагане и липса на счетоводна отчетност. Доколкото, обаче, жалбоподателят не притежава данъчни оригинални данъчни документи, въз основа на които е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, преценка на ревизиращият екип, която не подлежи на съдебен контрол е дали да извърши ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК или да приложи съответната норма на материалния закон – чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

В случая, подходът при ревизията е непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, по които РЛ е получател, и които са намерили отражение в отчетния регистър „дневник за покупките“ за съответния данъчен период. Независимо от това, в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на част от доставчиците, при които са събрани доказателства, че не са извършени фактически доставките по процесните фактури от издателите им. Предвид непредставянето на първични счетоводни документи и съпътстващи доставката документи и вторични счетоводни регистри нито от доставчиците, нито от жалбоподателя, ревизиращият екип е бил в невъзможност да определи и дали се касае за доставки на стоки или доставки на услуги, доколкото в отчетните регистри по ЗДДС са декларирани единствено „покупки“ от жалбоподателя и „продажби“ от доставчиците. Независимо от това, са приобщени към доказателствения материал по настоящото ревизионно производство, доказателства, събрани в хода на друго ревизионно производство, отнасящи се до прекия доставчик „М. Е.“ ЕООД. При анализ на тези приобщени доказателства е направен извод, че предмет на доставките от този доставчик са стоки, за доставката на които е необходим транспорт и наети лица, доказателства за което не се представят от доставчика.

В тази връзка, на следващо място спорният между страните въпрос се концентрира по отношение наличието на осъществени от посочените по-горе в настоящото решение доставчици спрямо жалбоподателя доставки, по които дружеството е приспаднало данъчен кредит.

За разрешаването на текущия административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани приложимите в настоящия случай правни норми. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка - декларация.

За преценката дали е осъществена доставка по конкретните данъчни фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или правото на разпореждане с нея като собственик, при чието проявление възникват съответните правни последици.

Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатия данъчен кредит в горепосочения размер по процесните фактури, поради липса на реално осъществени доставки, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за ревизираното лице. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство, независимо от дадените в тази насока на жалбоподателя изрични указания.

Предмет на обсъждане в ревизионния доклад е не само непредставянето на първични счетоводни документи от жалбоподателя, но и представяне на доказателства от доставчиците, включително материална, техническа и кадрова за осъществяване на спорните доставки. За да се направи несъмнен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или правото на разпореждане с нея като собственик, съответно извършването на услугата, и заплащане на възнаграждението - паричните суми по процесните доставки. Доказателства в тази насока не са представени и в хода на настоящото съдебно производство. Изложени са единствено твърдения за добросъвестност на жалбоподателя, като получател по доставките, в подкрепа на които не са ангажирани доказателства.

По направените в жалбата възражения и позоваване на съдебна практика на СЕС следва да бъде посочено, че Съдът на ЕС приема, че борбата срещу измамата, избягването на заплащането на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, като в тежест на националния съд е да прецени дали от представените доказателства се установява безспорно изпълнението на условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така например в Решение на СЕС от 09 декември 2021г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., ECLI:EU:C:2021:989, т. 24 Съдът напомня, че „правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата - да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 26 и цитираната съдебна практика).

Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т. 33 ясно е казано, че „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно, данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)“.

Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.

Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т. 37).В т. 25 от мотивите на Решението на СЕС по дело С-145/20, Съдът разяснява, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. В замяна на това, качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C‑281/20, EU:C:2021:910, т. 27). По нататък в тези мотиви Съдът приема (т. 37), че макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква — в контекста на борбата с измамите с ДДС — да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да извърши проверка въз основа на цялостната преценка на всички обстоятелства по случая дали издателят на фактурата респективно на друг първичен счетоводен документ е извършил процесната сделка, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая. В този смисъл е решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11. Според решение от 18.07.2013г., по дело С-78/12 националния съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне правото на разпореждане със съответната вещ като собственик и в съответствие с националните правила на доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК (във връзка с § 2 от ДР на ДОПК) доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. Поради това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на извършените стоки, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

Необходимостта от изследване на действителното осъществяване на доставките не е отречена с Решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, разрешенията по което не изключват необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на действителна престация. Това е изрично подчертано в Решението на СЕС от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Само за пълнота следва да се добави, че цитираната в жалбата практика на СЕС би могла да бъде приложена единствено, ако по делото бе установено по несъмнен начин фактическото предаване на стоките и извършване на услугите предмет на спорните фактури, нещо което в случая каза се не бе установено.

При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че не са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите на ревизиращите органи по приходите, че доставчиците „М. Е.“ ЕООД, „ИГК – 2023“ ЕООД и „Прототайп Екс“ ЕООД единствено са издали фактури за доставки към жалбоподателя, без фактически да ги изпълнят. Следва да бъде посочено, че предвид липсата на представени първични счетоводни документи не може да се определи предметът на доставките от доставчиците „ИГК – 2023“ ЕООД и „Прототайп Екс“ ЕООД към жалбоподателя /дали се касае за доставка на стоки или доставка на услуги/, за да се направи извод относно материална, техническа и кадрова обезпеченост на съответния доставчик за изпълнението им. Жалбата, в тази си част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна, съответно обжалваният РА – потвърден като законосъобразен.

По отношение непризнатото право на приспадане на данъчен кредит единствено на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС в жалбата не се съдържат конкретни възражения. В тази връзка, Съдът намира, че и в тази им част констатациите на ревизиращия екип не са опровергани от жалбоподателя с ангажиране на относими доказателства, съответно са правилни и законосъобразни. Жалбата, и в тази й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите - гр. София, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 46 139,75лв. /четиридесет и шест хиляди сто тридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа /в приложимата редакция/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя Д. Х. Б., против ревизионен акт (РА) № Р-1600162400529-091-001/22.11.2024г., издаден от З. В. - началник сектор, възложил ревизията, и Ф. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 57/24.02.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 1 241 288,43лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 191 361,64лв.

ОСЪЖДА „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., [улица], представлявано от управителя Д. Х. Б., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - гр. София сумата в размер на 46 139,75лв. /четиридесет и шест хиляди сто тридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.