РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Смолян, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20225440200257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН .
Образувано е по подадена от „***" ЕООД ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: с.***, ул. ***, общ.***, представлявано от управителя
***, жалба против наказателно постановление №632025-F632423/14.04.2022
г. издадено от директора на Дирекция “***“ в ***, с което по т.1 за
нарушение и чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на
осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД му е наложена имуществена санкция в размер на
2026,97 лв., а по т.2 за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с
чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД му е наложена
имуществена санкция в размер на 1179,20 лв. В жалбата се навеждат доводи
за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и неправилно
приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от управителя *** и процесуален представител адв.***, който от негово име
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата директора на Дирекция“***“ в ***, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт ***, която
моли жалбата да бъде отхвърлена.
1
РП-Смолян ТО-Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните
доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 04.08.2021 г. „***“ ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС
вх.№ ДДС.0000-0090935 на ТД на НАП Пловдив, офис Смолян, на осн.чл.96
ал.1 ЗДДС. Според заявлението е деклариран облагаем оборот в размер на 56
353,50 лв. по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДДС за последните 12 месеца.
Във връзка с подаденото заявление от свидетелките А. Т. и З. Т.-
инспектори по приходите, е извършена проверка за наличие на основания за
регистрация по ЗДДС. Констатирано е, че дружеството е формирало облагаем
оборот по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДДС за задължителна регистрация в размер
на 50 974,50лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. и че е следвало да
подаде заявление за регистрация по ДДС до 07.07.2021 г., което обаче не е
направено. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС с Акт за регистрация №
210422102626297/ 09.08.2021 г., вместо на 22.07.2021 г., при подаване на
заявлението в срок.
Започнато било ревизионно производство, в хода на което били
определени реализираните облагаеми обороти от жалбоподателя в периода
22.07.2021г. - 08.08.2021г. и съответния ДДС за периодите, който търговецът
е трябвало да начислява. От изисканите от „***“ ЕООД документи е
установено, че декларираната от дружеството дейност е на питейно заведение
и е осъществявана в ресторант „***“ с.***. Оборотите са отчетени с ФУ
№4494482, ФУ №4419556.
Доколкото съгласно чл.102 ал.3 ЗДДС в случаите, когато едно лице е
било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок за определяне
на данъчните му задължения се приема, че лицето дължи данък върху
добавената стойност за извършените облагаеми доставки за периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
ригистрирано от органа по приходите, в хода на ревизионното производство
са определени следните задължения за ДДС по периоди: 2026,97лв. за
периода 22.07.2021 г.- 31.07.2021 г. за облагаем оборот 12 161,80лв.,
2
1179,20лв за период 01.08.2021 г.- 08.08.2021 г. за облагаем оборот 7075,20лв.
Съгласно чл.67 ал.3 ЗДДС е прието, че данъкът се смята включен в обявената
цена. Издаден бил ревизионен акт №Р-16002121004671-091-001/27.10.2021 г.,
съгласно който именно това е размера на дължимия ДДС. Същият бил връчен
на търговеца и влезнал в сила.
В хода на ревизионното производство гореизложеното било установено
на база данните за извършени продажби от ФУ №4494482, договор за наем
на ресторант, справки и др. описани в ревизионния доклад документи
касаещи хоронологичната и аналитична отчетност на търговеца.
Въз основа на така установеното на 01.11.2021 г. свидетелката Ал.Т. –
инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Ст.Загора в
присъствието на свидетелката З. Т. - инспектор по приходите в ТД на НАП
Пловдив, офис Ст.Загора, която извършила ревизията, съставила срещу „***“
ЕООД акт за установяване на административно нарушение №F6322423, с
който неначисляването на ДДС за периодите 22.07.2021 г.- 31.07.2021 г. и
01.08.2021 г.- 08.08.2021 г. от жалбоподателя се квалифицира като две
административни нарушения по смисъла на чл.180 ал.2 вр. с ал.1, във вр. с
чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на управителя на
дружеството жалбоподател или упълномощено от него лице, тъй като негов
представител не се отзовал на поканата за явяване в НАП. Бил предявен и
връчен на 18.11.2021 г. на управителя на фирмата Ф.***. Срещу АУАН не
постъпили възражения.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя по т.1 за нарушение на чл.180, ал.2
във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2026,97 лв., а по т.2 за
нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС
на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 1179,20 лв.
Съдът приема за установена горната фактическа обстановка на база
писмените доказателства представени по делото- ревизионен акт, ревизионен
доклад, заявление за регистрация по ЗДДС, покана за явяване за съставяне на
АУАН, данни за продажби от ФУ и показанията на свидетелките Т. и Т.,
които като незаинтересовани и кореспондиращи с писмените доказателстав
3
по делото кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да обжалва,
а разгледана по същество – неоснователна.
Съгласно чл. 96 ал.1 ЗДДС (в редакцията ДВ бр.104 от 2020 г., в сила от
01.07.2021 г.) всяко данъчно задължено лице, което е установено на
територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е
длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-
дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Според разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което,
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. А според чл. 180, ал. 2 от
ЗДДС, разпоредбата на алинея 1. от закона се прилага и когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок.
В случая, обстоятелството, че жалбоподателят достига облагаем оборот
по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС за периода 01.07.2020 г. –
30.06.2021 г. в размер от 50 974, 50 лв. се явява безспорно установено по
делото, въз основа на проверената във връзка с подаденото от него заявление
за регистрация по ЗДДС счетоводна отчетност. В този смисъл са показанията
на свидетелките Т. и Т., данните от ревизионното производство.
При това положение, за жалбоподателя възниква задължението да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.07.2021 г., както и да
начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки, считано от
22.07.2021 г. (датата на която е следвало най-късно да се издаде актът за
регистрация по ЗДДС, ако дружеството беше подало заявление на време),
което обаче не е сторено. Съответно, не е изпълнено и задължението за
4
начисляване на ДДС за двата данъчни периода 22.07.2021 г.-31.07.2021 г. и
01.08.2021 г. - 08.08.2022 г. С неизпълнението на тези вменени му от закона
задължения дружеството бездействайки е осъществило състава на вменените
му нарушения. Доколкото става въпрос за два данъчни периода, то е
несъмнено, че са били извършени две отделни административни нарушения.
Съгласно разпоредбите на чл. 87 и чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 във вр. с
ал. 1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би
съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало своевременно
заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би
възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен
период. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 за този данъчен период- задължения по
начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в
хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай).
В оспорваното НП, както и в АУАН, въз основа на който е постановено,
действително липсва посочване на естеството на доставките, за които се
твърди, че са облагаеми. Това процесуално нарушение обаче не е съществено
и не е основание за отмяна на НП. В акта и НП е посочено ясно че
дружеството упражнява дейност в питейно заведение.
В хода на проведеното съдебно производство от показанията на
свидетелката В. Б. и представени фактури за закупени стока ито „***“ ЕООД
се установява, че търговската дейност осъществявана от жалбоподателя в
наетия ресторант „***“ в с.*** е типичната за този вид търговски обекти – на
клиентите на ресторанта на място е продавана приготвена храна,
безалкохолни и алкохолни напитки. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, въпреки че тя не е работила в търговския обект през 2021 г.,
доколкото е полагала труд през 2020 г. и 2022 г. и е запозната с обичайната
търговска дейност в обекта.
Именно по повод на вида на облагаемите доставки извършвани от
търговеца е основният спор по делото. Естеството на продажбите
осъществявани от търговеца и дължимия размер на ДДС по тях обосновават
5
размера на санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС. „***" ЕООД счита, че
предвид естеството на доставките дължимият ДДС е в размер на 9%, а не на
20%, както е прието в санкционния акт.
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС (в редакцията, която е в сила от 1.07.2020
г. до 31.12.2021 г.) ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и
кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена
храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се
прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на
спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128.
Според съда в настоящия състав, доколкото размерът на неначисления
данък е определен с влезлия в сила ревизионен акт, този въпрос е
недопустимо да се пререшава в настоящото производство. Като страна в
ревизионното производство жалбоподателят е обвързан с извода за размера
на задълженията за ДДС. Наложените санкции са определени правилно на
осн. чл. 180, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението
и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени
процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административно-наказателното производство и нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице. Местонарушението е посочено правилно-
гр.Смолян, доколкото дължимото действие начисляване на данък се извършва
чрез попълване на декларация, която е следвало да се подаде в ТД на НАП
Пловдив офис Смолян. С оглед на горепосоченото, съдът намира, че
санкционният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №632025-
F632423/14.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция “***“ в *** срещу
6
„***" ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.***, ул. ***,
представлявано от управителя ***, с което по т.1 за нарушение на чл.180,
ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС на осн.чл.180 ал.2
вр.ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2026,97 лв., а по
т.2 за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2
ЗДДС на осн.чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1179,20 лв.
ОСЪЖДА „***" ЕООД да заплати на НАП сумата 80лв. разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7