№ 261
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502661 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260856 от 20.06.2023г. постановено по гр.д.№ 14342/19г. по описа на
СГС, ГО, 4 състав са уважени субективно съединените искове с правно основание чл.432
КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД ОЗК - Застраховане АД е осъден да заплати в полза на Т. Б. Т.
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 17.11.2017г., около 18.15ч., в гр.София, на ул. „Осми
Декември“, в посока от ул.“Кл.Охридски“ към ул. „Борис Стефанов“, след автобусната
спирка, причинено виновно от Б. Е. П., при управление на автобус марка: „МАН“, модел СГ
„262“, peг.№ *******, който в нарушение на ЗДвП, приближавайки към повдигната
пешеходна пътека пред блок - 9 на ТУ-София, сигнализирана с пътни знаци, не намалил
скоростта си до безопасната и комфортна, поради което преминавайки през нея най-задните
колела на автобуса се повдигнали до механично най-висока позиция, в резултат на което
тялото на пътуващата на последна седалка, до прозореца, вляво Т. Б. Т. се отделило от
седалката, паднало надолу и се ударило в седалката, вследствие което получила тежки
травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна
застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с
BG/23/117002746994, валидна от 20,10,2017г. до 19,10,2018г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 15.05.2018г. - датата на която предоставила банкова сметка на
ответника до окончателното й изплащане.
1
Със същото решение са присъдени разноски, като ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
осъдена да заплати на адв. В. О. - САК, сумата 5550 /пет хиляди, петстотин и петдесет/лв.,
представляваща възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА с вкл. ДДС, а в полза
на СГС сумата 2400 /две хиляди и четиристотин/лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, както и сумата 1305.00 /хиляда триста и пет/лв. - разноски
заплатени от бюджета на съда.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗАД ОЗК - Застраховане АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. и моли съда да го отмени в тази
част и отхвърли предявените искове. Посочва, че е налице несъответствие между приетите
по делото доказателства и направените от съда изводи в решението. Поради тази причина
първоинстанционният съдебен състав неоснователно е уважил исковата претенция в
завишен размер. Присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на вида
и на степента на претърпените неимуществени вреди. Твърди, че САТЕ не е коментирана и
анализирана в цялост от съдебния състав. От събраните по делото доказателства се доказва
безспорно, че ищцата никъде не се е държала, докато е пътувала в процесния автобус.
Никъде в решението не е обсъдено обстоятелството, че автобусът е бил пълен с пътници и
единствено ищцата е пострадала, който факт, сам по себе си, е достатъчен, за да се
предположи, че ако ищцата се е държала някъде е по - вероятно да не падне и съответно да
не пострада.
На второ място твърди, че решението е неправилно и в частта, в която съдебният
състав е приел че скоростта на автобуса е превишена, тъй като според САТЕ, водачът е
управлявал процесния автобус със скорост от 20-25 км/ч. Никъде в ЗДвП не съществува
понятие „комфортна скорост", каквато се посочва в обжалваното решение, да е била
превишена.
На следващо място посочва, че съдебният състав не е отчел, че съгласно приетата и
неоспорена от страните СМЕ, ищцата е получила увреждания, които вече са възстановени.
От приетото заключение се установява, че оздравителният процес е продължил 5 месеца,
„какъвто е и обичайният период при други пациенти с такава фрактура на поясен прешлен.“
На стр. 11 от КСМЕАТЕ вещото лице е посочило, че:„При същото рентгеново изследване са
били констатирани и дегенеративни промени според възрастта“. Горните факти не са
обсъдени в решението, нито е взета предвид възрастта на пострадалата и неправилно
ответникът е бил осъден заплати пълната цена на иска от 60 000 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т. Б. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от приетата по делото СМЕ се
установява, че от процесното ПТП са причинени следните травматични увреждания:
Компресионна фрактура на тялото на 3-ти поясен прешлен на гръбначен стълб. Според
приетата СМЕ се установява, че компресивните фрактури на телата на прешлените се
дължат на внезапно извършеният прекомерен натиск върху тялото на опре делен прешлен
2
в съчетание с извършено „абнормно“, т.е. по-голямо от нор малното принудително
флексионно движение на гръбнака в предна посока. Установената фрактура на 3-ти поясен
прешлен при ищцата е получена и има пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП на 17.11.2017г. Доказателство за това са както механизмът по който се получава такъв
вид увреда, така и от приетите по делото доказателства от досъдебното производ ство и
медицинските документи. По своя медико-биологичен характер получената фрактура на 3-
ти поясен прешлен е реализирала трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-
дълъг от 30 дни, в случай около 5 месеца. От приетите по делото доказателства се установи,
че в периода на възстановяване ищцата е провела болнична и медикаментозна терапия,
претърпяла е оперативна интервенция - наместване на счупения прешлен и трайно обезд ‐
вижване, чрез задна метална стабилизараща система, обхващаща 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни
прешлени, както и е провеждала рехабилитация. Металната ста билизираща система е
трайно имплантирана, без възможност за отстранява нето й. Получените травматични
увреждания са довели болки и страда ния в продължения на 6 месеца, като най- интензивни
са били през първите 2 месеца след ПТП и извършената костна операция, както и около
един месец и по време на преведената рехабилитация. През първите 2 месеца тя провеждала
лечението си при условията на постелен режим и през този пери од ползвала чужда помощ
при обслужването си и в ежедневието си. След този период ищцата е започнала да се
предвижва, но с помощни средства. При преумора пак е получавала единични болки в
зоната на извършената операция. От приетата по делото СМЕ се установи, че са налице
невъзстановени увреди: в поясната област има остатъчен траен постоперативен белег с
размери 13 на 0,5 см - леко повдигнат в средата. Счупеният прешлен и със стабилизирана
форма, но движения в зоната на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени няма възможност за
движения .Движенията на ищцата при флексия са ограничени и трудно връзва обувките си.
Ротаторните движения в поясния отдел също са ограничени, но възможни за обслужване.
Що се отнася до размера на обезщетението, посочва, че е напълно справедлив спрямо
критериите, визирани в чл.52 ЗЗД. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата Т. Б. Т. твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания
търпяла, търпи и към момента болки и страдания с висок интензитет. Претърпяла множество
медицински изследвания, оперативна намеса, продължителен период на лечение на легло,
през който и след него, през периода на възстановяване била поставена в зависимост от
помощта на трети лица, както и период на рехабилитация. По време на лечението, поради
необходимостта да лежи загубила връзка с близки и приятели, а поради спецификата на
травмите не можела да осъществява трудовата си функция. Претендира обезщетение в
размер на 60 000 лв., за неимуществени вреди от телесни увреждания, претърпени във
3
връзка с описаното ПТП, ведно със законна лихва от датата на посочване на банковата си
сметка - 15.05.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът - ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не оспорва наличието на валидно към датата
на ПТП застрахователно правоотношение по отношение на автобус марка: „МАН“, модел
СГ „262“, per. № *******, управляван от Б. Е. П.. Оспорва механизма на ПТП и виновното
поведение на водача на автобуса на градски транспорт № 280. В евентуалност възразява, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която при
пътуването в автобуса не е седнала на осигурените за това седалки и не се е държала
никъде, което е станало причина за падането й при преминаване през неравност на пътя.
Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърденият вредоносен резултат,
както и обема на настъпилите вреди по интензитет с възражението, че придружаващите
заболявания на пострадалата са допринесли за интензитета на получените травми и за
продължителния период на възстановяване. Оспорва предявения иск за неимуществени
вреди по размер, а претенцията за лихви поради неоснователност на главният иск.
От фактическа страна се установява, че на 17.11.2017г., около 18.15ч, в гр.София, на ул.
„Осми Декември“, в посока от ул.“Кл.Охридски“ към ул. „Борис Стефанов", след
автобусната спирка, при управление на автобус марка: „МАН“, модел СГ „262“, per. №
******* по линията 280 на градски транспорт, Б. Е. П., приближавайки към повдигната
пешеходна пътека пред блок - 9 на ТУ-София, сигнализирана с пътни знаци, не намалил
скоростта си до безопасната и комфортна. При преминаването през нея, когато колелата на
най-задната, трета ос се движили върху пътеката /гърбицата/, най-задната седалка се
повдигнала до механично най-високата си позиция. Когато най-задните колела преминали
през пешеходната пътека, поради еластичността на свитото пневматично окачване, задната
част на автобуса продължила да се вдига нагоре и придобила максимална вертикална
скорост. При по-висока от критичната хоризонтална скорост на автобуса, тялото на
пътуващата на последна, задна седалка пътничка се отделила за кратко от седалката, докато
гравитацията преустанови вертикалното си движение нагоре. След това тялото започнало
падане надолу, ускорявайки се от гравитацията и се ударило в седалката си със скорост,
която реализира инерционна сила надолу. При удара седалката генерира ударна сила в
посока нагоре. По този начин създалите се двойка равни, но противоположни сили, са
натиснали и компресирали горната част на тялото на пътничката и така са настъпили
твърдените травматични увреждания.
С оглед изясняване на механизма на ПТП пред първа инстанция са събрани гласни
доказателствени средства, а именно - разпит на св.П. /шофьор на рейс № 280/ и св.С. /пряк
очевидец на инцидента/ разпитани в о.с.з. на 28.10.2020г. и св.Т. /син на ищцата/, чийто
показания съдът кредитира изцяло като логично обосновани, като тези на св.П. при
условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.С. се установява, че пътувал в автобуса и бил свидетел на процесния
инцидент. Автобусът бил доста пълен и се движел доста бързо. Свидетелят пътувал прав с
4
приятелката си, в крайната част на автобуса. Ищцата била седнала в най- крайната част на
автобуса, на последните седалки. До нея имало и други хора. Автобусът минал през „легнал
полицай“ и подскочил. Задната част подскочила най-високо. Видял, че пострадалата
подскочила от седалката нагоре и при падането надолу се ударила в таза в края на седалката.
И други хора подскочили, но само тя се ударила по-сериозно. Автобусът не спрял и
продължил. След това слезли на спирката в Студентски град заедно с още едно момче и
помогнали на Т. да се предвижи, понеже й било трудно да ходи след удара. Придружили я
до мястото в Студентски град и тя казала, че вече може да си тръгват. Взела им телефоните
за връзка.
От показанията на св.Б. Е. П. става ясно, че управлявал процесният автобус при настъпване
на инцидента. Рейсът бил стар, от старите, оранжеви модели. Карал 8 часа смяна, твърди че
никакъв инцидент нямало, не го били спирали, никой не му се обаждал, че е станало нещо,
не идвала Бърза помощ или КАТ. За инцидента узнал на следващия ден, когато го повикали
полицаи да отиде в гаража. Там му казали, че имало някакъв инцидент в рейса, но и те не
знаели какво точно. Тогава посетил ищцата в Пирогов и така разбрал за станалото предния
ден.
От заключението на депозираната пред първа инстанция комплексна медико-авто-
техническа експертиза /л.204/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че при по-висока скорост на автобуса - 30-40км/ч,
т.к. седалките са пластмасови и ако пострадалата е седнала плътно до облегалката на
седалката, поради дъговидното движение по време на повдигането се създава сила на
изтласкване на тялото напред, и поради ниският коефициент на триене е възможно да
изпадне от седалката и да се удари. Вида на получените травматични увреждания у ищцата
сочи, че скоростта на автобуса при преминаване през неравността е била над безопасната от
10-15км.ч.
Причина за настъпване на ПТП е движението на автобуса със скорост по-висока от
безопасната, която за автобуси не трябва да е по-висока от 15км/ч, като
препоръчителната, комфортна скорост е до 10км/ч. Пътничката е седяла на задната,
най-лява седалка, при което е могла да се държи за дръжката на облегалката на седалката
пред нея, което хващане помага на пътничката при хоризонтални инерционни сили напред и
при странична центробежна сила. В случая максималната инерционна сила на тялото е в
посока надолу, а ударната сила от реакцията на седалката действа нагоре, директно върху
седалищните части на тялото й. Затова според вещото лице е без значение дали се е
държала или не.
Правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че възражението за
съпричиняване е недоказано пълно и главно от страна на ответното дружество, тъй като
според вещото лице е правно ирелевантно дали ищцата се е държала за предната седалка
или не т.е. не е допринесла за обема вреди.
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила:
„Компресионна фрактура на тялото на 3-ти поясен прешлен на гръбначния стълб“.
5
При приземяване на тялото то е паднало върху по-твърдия ръб на седалката, при което
гръбначният стълб е извършил усилено, принудително „сгъване напред“. След ПТП, при
засилващи се болки при движение, ищцата е получила спешна медицинска помощ.
Извършени са множество изследвания, при които са установени и дегенеративни промени
според възрастта. Приета е на стационар и поставена при условия на строг постелен режим с
включени терапии. На 27.11.2017г. е оперирана под обща анестезия. Извършено е
наместване на счупения прешлен и трайно обездвижване чрез „задна метална
стабилизираща система“, обхващаща 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени. Включени са
към медикаментозна терапия антибиотица и седативни средства. Изписана е на 04.12.2017г.,
с продължило амбулаторно лечение, с назначени контролни прегледи, режим и
обезболяващи средства. Получените травматични увреждания са довели на ищцата болки и
страдания в продължение на 5-6 месеца, като най интензивни са били през първите 2 месеца
след злополуката и извършената костна операция, както и около 3-4 седмици и по време на
проведената рехабилитация. Извън посочените периоди е търпяла само периодично явяващи
се болки в поясната област при промяна на времето, когато е била принудена да ползва
значително повече седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в
продължение на първите 2 месеца е провеждала лечението си повече при условията на
постелен режим, през който период е имала нужда от намесата на чужда помощ при
обслужването и в ежедневието. След този период е започнала да се придвижва с помощни
средства. При преумора е получавала единични болки в зоната на извършената операция.
Към момента е в стабилно състояние, без настъпили усложнения. В поясната част има
остатъчен, траен постоперативен белег с размери 13-0.5см, леко повдигнат в средата.
Счупеният прешлен е със стабилизирана форма, но в зоната на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни
прешлени няма възможности за движение. Гръбначният стълб е с леко видима „гърбица“ в
поясната област, а движенията се извършват от горностоящите торакални прешлени.
Движенията на ищцата при флексия са ограничени и трудно връзва обувките си.
Ротаторните движения в поясния отдел също са ограничени, но възможни за обслужване.
Металната стабилизираща система е трайно имплантирана и не се предвижда
отстраняването й, поради крехката костна тъкан, от която е изграден прешленът. Към
момента ищцата се движи самостоятелно, без помощни средства, с нормална походка.
Възможно е при рязка промяна на времето да получава единични болки в зоната на
фрактурата, които отзвучават след употреба на аналгетици.
От заключението на депозираната пред първа инстанция съдебно-психологична експертиза
/л.127/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че по време на инцидента ищцата е понесла остър емоционален стрес, силни
болки, впоследствие страх от предстоящите медицински интервенции и от инвалидизиране,
както и неудобства през болничния и възстановителния период. Понесла е неблагоприятни
последици освен в емоционален, също и в професионален план, поради възникване на
несигурност и страх от несправяне със служебните изисквания. Бил е прекъснат за
продължителен период от време обичайния и активен начин на живот, преживяла е тревога
6
и безпокойство от невъзможността да бъде полезна на близките си. Имала прояви на
избягващо поведение спрямо мястото на инцидента, поради възникване на напрежение и
актуализиране на спомена за преживяното, които не са отзвучали и към момента. Налице е
леко повишено невротично ниво, причина за което може да се търси в преживяванията и
последиците от ПТП, без обаче да могат да се изключат и други съпътстващи житейски
обстоятелства. ПТП не е довело до усложнения и нужда от психиатрични прегледи и
лечения.
От показанията на св.Б. Т. /син на ищцата/ става ясно, че след като разбрал, веднага отишъл
в болницата и видял майка си много зле - изпитвала страх, паника, шок и ужас, плачела
постоянно. Оперирали я и поставили имплант. Била в болнични 6 месеца. Няколко седмици
или дни била на легло. Първите ставания били кошмарни. Виело й се свят, много трудно й
било. Грижели се за нея през цялото време. В началото много й помагали. Твърди, че така и
не се възстановила изцяло. Върнала се на работа след болничния, но изкарала два, три
месеца и напуснала и то четири месеца преди пенсия. По време на инцидента дъщерята на
свидетеля била болна, а съпругата му родила второ дете и очаквали помощ от ищцата, която
тя не можела да им окаже, тъй като била в лошо здравословно състояние, което
предполагало някой да се грижи за нея.
На 29.12.2017г. ищцата е депозирана покана до ответника, който е изискал допълнителни
документи, като с молба от 15.05.2018г. тя е посочила и банковата си сметка /л.90-91/
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предмет на въззивно обжалвано е единствено решението в частта, с която е уважена
претенцията за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се налага изводът, че е доказано пълно и главно наличието на
деликт от страна на водача на рейс на градски транспорт, движещ се по линия 280, който се
е движел със скорост по-висока от безопасната, която за автобуси не трябва да е по-
висока от 15км/ч, като препоръчителната, комфортна скорост е до 10км/ч. В
резултат при преминаване през „легнал полицай“, подскочил нагоре, а пострадалата е
седяла на най-задната седалка, поради което тялото й отскочило нагоре. При падането се
удря в ръба на пластмасовата седалка и така именно уврежда трети поясен прешлен. При
приземяване на тялото то е паднало върху по-твърдия ръб на седалката, при което
гръбначният стълб е извършил усилено, принудително „сгъване напред“.
Правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че възражението за
съпричиняване е недоказано пълно и главно от страна на ответното дружество, тъй като
7
според вещото лице е правно ирелевантно дали ищцата се е държала за предната седалка
или не т.е. не е допринесла за обема вреди.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените й вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на една средна телесна повреда, а именно - „Компресионна
фрактура на тялото на 3-ти поясен прешлен на гръбначния стълб“.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в трудоспособна
възраст на 52 години към датата на ПТП през 2017г., че на 27.11.2017г. е оперирана под
обща анестезия. Извършено е наместване на счупения прешлен и трайно обездвижване
чрез „задна метална стабилизираща система“, обхващаща 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни
прешлени. Получените травматични увреждания са довели на ищцата болки и страдания в
продължение на 5-6 месеца, като най интензивни са били през първите 2 месеца след
злополуката и извършената костна операция, както и около 3-4 седмици и по време на
проведената рехабилитация, когато се е нуждаела от чужда помощ в битов план и е била
изцяло зависима. Била е в отпуск по болест общо 168 дни, а след връщането си на работа е
продължила да работи само 4 месеца и е напуснала. Към момента е налице траен,
загрозяващ белег с размери 13-0.5см, леко повдигнат в средата /лека гърбица/. Налице са
трайни, ограничаващи движенията последици - в зоната на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни
прешлени няма възможности за движение, гръбначният стълб е с леко видима „гърбица“ в
поясната област, а движенията се извършват от горностоящите торакални прешлени.
Движенията на ищцата при флексия са ограничени и затова трудно връзва обувките си.
Ограничени до възможност за обслужване са и ротаторните движения в поясния отдел.
Металната стабилизираща система е трайно имплантирана, без възможност за
отстраняването й, поради крехката костна тъкан, от която е изграден прешленът.
От друга страна съдът съобразява факта, че към момента е в стабилно състояние, без
настъпили усложнения, ищцата се движи самостоятелно, без помощни средства, с
нормална походка. Затова с оглед определяне справедливия размер на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразени с датата на деликта – 2017г.,
САС намира, че обезщетението следва да бъде определено по размер до сумата от 40 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане с изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната част за разликата над 40 000
лв. до 60 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 30 000 лв., уважена част от жалбата 20 000 лв.
8
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, които са общо 600 лв. платена д.т. От тях дължими са само
400 лв. с оглед уважената част от жалбата, както и сумата от 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените
пред настоящата инстанции разноски, но такива няма направени. На осн.чл.38 ал.2 ЗА в
полза на адв.О. е дължимо адв.възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС /върху 10 000
лв./
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат приезчислени както следва:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК, поради което такива не се присъждат. Адв. В. О. в качеството на процесуален
представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 1730 лв. без ДДС, съобразно уваженият
размер от 40 000 лв. в редакцията на чл.7 от Наредбата преди изменението от 04.11.2022г.,
тъй като пълномощното на л.95 е от дата 04.12.2017г. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Адв. В. О., в качеството на процесуален представител на
ищцата за първа инстанция сумата от 2076 лв. с включен ДДС от 20%, тъй като са
представени доказателства за регистрация по ЗДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на застрахователя направените по делото
разноски с оглед отхвърлената част от иска – 20 000 лв. Общо са направени разноски в
размер на 100 лв. платени за депозит за вещо лице. От тях дължими са само 33.34 лв., както
и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция на осн.чл.78 ал.8
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда д.т. в размер на 1600 лв. вместо 2400лв. и сумата от 1305.00лв. разноски заплатени от
бюджета на съда.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260856 от 20.06.2023г. постановено по гр.д.№ 14342/19г. по описа на
СГС, ГО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част, за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв.,
д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2, чрез адв.В. О. - САК срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул.
„Св.София“, № 7, ет. 5, иск за заплащане на разликата над 40 000 лв./четиридесет хиляди
лева/ до 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2017г., около
9
18.15ч., в гр.София, на ул. „Осми Декември“, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 15.05.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул. „Св.София“, № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв. В. В. О. ЕГН ********** сумата от 2076 лв. с вкл. ДДС /две хиляди и
седемдесет и шест лева/ представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено
по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за явяване пред първа инстанция, както и
сумата от 480 лв./четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС за явяване пред въззивна
инстанция с оглед отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул. „Св.София“, № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА СГС сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ дължима д.т., както
и 1305 лв. платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Т. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38,
партер, ап.2, адв.В. О. - САК ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул.
„Св.София“, № 7, ет. 5, сумата от 700 лв./седемстотин лева/ направени разноски пред
въззивна инстанция, както и сумата от 333 лв./триста тридесет и три лева/, направени
разноски пред първа инстанция.
Решението в осъдителната му част до 30 000 лв. като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10