Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София,………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 с-в в закрито заседание на
21.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
по гр.д. № 330 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 627 от ГПК
вр. с чл. 21 от Регламент
(ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2006 г. за
създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Образувано е по молба от А.К.К.Ф.ГмбХ, дружество с ограничена
отговорност, регистрирано съгласно правото на Република Австрия в търговския
регистър към Окръжен съд Линц под № FN 292467z, със седалище в гр. Линц, Австрия и адрес на
управление гр. *********чрез адв. Н.Б..
Моли, въз
основа на Европейска заповед за плащане от 07.06.2019 г. и Декларация за
изпълняемост от 24.09.2019 г. и определение от 23.11.2019 г. за извършена
поправка, издадени въз основа на съдебно производство № 008 011 EuM 2179/19х на районен съд за търговски дела Виена, Австрия, да
се издаде изпълнителен лист против „Г.Л.С.“ООД, със седалище и адрес на
управление ***.
Местата подсъдност е обосновал с местоизпълнението
върху парично вземане на длъжника от банка със седалище гр. София.
Съдът намери следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 627, ал. 1 от ГПК, молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на
европейска заповед за плащане, издадена от друга държава членка, се подава пред
окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по
местоизпълнението.
Молителят твърди, че изпълнението ще бъде осъществено
чрез принудително изпълнение върху парично вземане на длъжника от банка със
седалище в гр. София.
Съдът намира, че
местоизпълнението по смисъла на чл. 627 от ГПК вр. с чл. 21, ал. 1 от Регламент
№ 1896/2006 следва да се тълкува във
връзка с чл. 427 от ГПК. Местоизпълнението на паричните задължения, които не
произтичат от вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или
обезщетение за вреди от непозволено увреждане (чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК), се
определя съобразно чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК и местоизпълнението е по
седалището на длъжника.
След изменението на чл.
427 ГПК през 2017 г. отпадна възможността на предишната т. 2 от чл. 427, ал. 1 ГПК, според която местоизпълнението е по постоянният
адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към
него. Това прави ирелевантно седалището на банката – трето задължено лице,
в която длъжникът има разкрита банкова сметка. *** – Пловдив.
Водим от изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по търговско дело № 330/19 г. на СГС, VІ-12
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Окръжен съд - Варна.
Определението
подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.
с-я: