Решение по дело №1139/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по постъпила жалба подадена от В. Т. В. и Р. Я. В. чрез адв. Н. Ч. против Заповед № ЗД/Д-А-091/11.06.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта. Сочи се, че не е описано на какво основание е взета крайната мярка настаняване в спешен център която има негативно влияние върху детето и родителите му. Молят съдът да постанови решение с което да отмени заповедта.Не сочат доказателства. В съдебно заседание лично и чрез процесуални си представител поддържат жалбата и считат , че наложената мярка е несъразмерна и прекалено тежка и че за едно единствено нарушение за едни-два шамара са били наложени абсолютно всички мерки.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, против акт подлежащ на обжалване и от лица имащи правен интерес от обжалване и производството е допустимо.

Ответникът по жалбата директора на ДСП Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Счита мярката за напълно адекватна и своевременно наложена и моли съдът да потвърди заповедта.

Предмет на оспорване е заповед № ЗД/Д-А-091/11.06.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. ЗД/Д-А-187/07.10.2021г. на ответника, с коятона малолетното дете на Т. В. В. с родителите : майка – Р. Я. В. и баща В. Т. В. е насочено към ползване на краткосрочна социална услуга Център „Спешен прием“ към Център за обществена подкрепа „Филип Кутев“ на адрес [населено място], [улица], за срок от един месец. Не е посочен начален срок на ползване на услугата. Като правно основание за издаването на заповедта е посочен чл.74 ал.1 т.1 и ал.3 от Закона за социалните услуги във вр. с чл.20 ал.4 т. 2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лица, които са адресати на административния акт и имат правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Установява се от представения Доклад за оценка на случай при предприемане на мярка за закрила спрямо дете, че детето Т. В. В., [ЕГН] е роден по времето на брака на Р. Я. В. – майка и В. Т. В. – баща. Детето е отглеждано в семейна среда от двамата родители, които имат още едно дете – Я. В. В. на 9години. Т. е ученик и е завършил през учебната 204/2025г. 6-ти класа и е общително и комуникативно дето с нормално за възрастта си емоционално и поведенческо развитие. Родителите сами се грижат за децата си, работят , упражняват надзор над детето и задоволяват основните му потребности. На 06.06.2025г. Т. е пристигнал на училище със сериозни видими наранявания : оток на лявото око и спукана устна с наличие на кръв, като относно нараняванията обяснил пред зам.директора и психолога, че нараняванията са в резултат на побой от страна на баща му – няколко шамара и удар с юмрук. След като блокирал телефона на майка си, баща му се ядосал , започнал да му се кара за блокираната сим-карта, за успеха, поведението му и дисциплината и му ударил няколко шамара и юмрук в лицето. Споделил, че и друг път бил удрян от баща си. Посочено е в доклада, че майката е потвърдила, че и друг път се е случвало съпругът и да удря Т.. Посочено, е че семейството е създало правила и следи за тяхното спазване и при нарушаване Т. се лишава от телефон, от джобни и др. Предвид оценения риск за детето е предприета мярка за закрила „полицейска закрила“ за срок от 48часа и е настанено в център „Спешен прием“ – 24 часова грижа в ЦОП [населено място]. В доклада се съдържат препоръки за прилагане на мярка закрила по чл. 4, ал.1 т.1 от ЗЗДетето и Т. за бъде настанен за срок от 1 месец в Център „Спешен прием“ – 24 часова грижа в Центъра за обществена подкрепа „Филип Кутев“ Бургас. При проведена мултидисциплинарна среща на екип от специалисти по „Координационен механизъм за взаимодействия в работата по случаи на деца, жертва на насилие или риск от насилие е изготвен план за действие и защита на детето Т. В. с цел осигурявана на сигурна и безопасна среда включващ след изтичане на срока на мярката „полицейска закрила“ настаняване на детето в център „Спешен прием“ – 24 часова грижа в ЦОП [населено място] ; насочване на детето към социална услуга в общността и издаване на задължително предписание на двамата родители. Видно от протокола на проведена мултидисциплинарна среща, бащата е изразил съжаление за постъпката си. По делото е представено направление за ползване на социална услуга видно от което детето Т. В. е насочено към ползване на социална услуга за срок от 6 месеца в ЦОП – Семейно консултиране и подкрепа“ с включен психолог.

Съдът е изслушал детето, като е възприел все още ясни следи от нанесените наранявания в областта на лявата скула. Детето се е адаптирало към условията в центъра, но се чувства виновен за това което е станало и сочи, че родителите му също съжаляват. Мъчно му е за всички в къщи и най много за брат му, а при престоя си в центъра е посещаван от майка си и по малкия брат.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от А. К., директор на ДСП Бургас. Правното основание за настаняването, както е посочено в заповедта, е чл.20 ал.4 т.2 от ППЗЗД. Заповедта е издадена в предвидена писмена форма, при изяснена фактическа обстановка. В текста на заповедта са изложени както фактическите констатации на органа, така и правните му изводи. При тези обстоятелства административният орган се явява компетентен за издаде оспорения акт, съобразно изискванията по чл.27 ал.1 от ЗЗД. В случая се касае за предоставяне на социална услуга. В чл. 4 от ЗЗДетето са посочени мерките за закрила, като ал. 1 т.5 е предвидено предоставяна на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. В разпоредбата на чл. 27 от Закона за закрила на детето е регламентирано настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Разпоредбата на чл.20, ал.4 т.2 от ППЗЗД предвижда , че в случаите при които се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в социална услуга за резидентна грижа за деца, пострадали от насилие или жертва на трафик, и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата.

Становището на процесуалния представител, за незаконосъобразност на заповедта, тъй като за „един-два шамара“ са наложени всички мерки посочени в ЗЗДетето ,не се споделя от настоящия състав, тъй като от доказателствата по делото несъмнено се налага изводът, че детето Т. е дете в риск по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗЗДетето. Спрямо него е приложено насилие от родител и съществува опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено и социално развитие. Нанасянето на удар в лицето на детето от който удар почти месец след това има ясни следи дава представа за силата и непремерените действия от страна на бащата. След упражненото физическо насилие, веднага не е оказана адекватна грижа на детето. Видно е от изложеното в доклада, че насилието като метод на възпитание и друг път е използвано от бащата, заедно с налаганите други ограничения. По делото има доказателства за родителските качества на двамата родители и безспорно те полагат грижа да задоволят потребностите на децата си, но използването на физическа сила като способ за възпитаване от единия родител и невъзможността на другия родител да се противопостави и осуети този похват на бащата, сочат, че е в интерес на детето за известно време да бъде изведено от дома си. Наложената мярка за закрила не е прекомерна, тъй като видно е от социалния доклад, че и детето и майката са заявили, че и друг път бащата е удрял детето. Така въпреки , че основните потребности на детето са задоволени, недопустимо и укоримо е използването насилие като метод за възпитание от бащата. Заповедта е мотивирана и обоснована от гледна точка на събраните в преписката доказателства, които еднозначно водят до извода, че детето Т. се намира в риск обусловен от насилието упражнено спрямо него от баща му, а социалната услуга цели именно предотвратяване на последиците, които биха настъпили у психическото и емоционално развитие и съзряване на детето, и биха нанесли непоправими щети. В центъра е защитен интересът на детето, а процесната социална услуга е временна и в конкретния случай цели да бъде защитено детето и да се даде възможност на родители да коригират поведението си свързано с използваните методи за възпитание, като с оглед на изразеното съжаление от страна на бащата тази цел ще бъде постигната.

По изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В. Т. В., [ЕГН] и Р. Я. В., [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица], вх.1 ет.2 чрез адв. Н. Ч. против Заповед № ЗД/Д-А-091/11.06.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас с която малолетното дете Т. В. В., [ЕГН] с майка - Р. Я. В. и баща - В. Т. В. е насочено към ползване на краткосрочна социална услуга „Спешен прием“ към Център за обществена подкрепа „Филип Кутев“, [населено място], за срок от един месец.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.