М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 1427/18г. по
описа на Окръжен съд - Варна
Окръжна
прокуратура – Варна е
внесла в Окръжен съд - Варна обвинителен акт срещу :
И.Г.Д. ЕГН ********** – за престъпление по чл.343
ал.3, пр.6 и пр.7 б.“Б“ пр.1 вр. ал.1 б.”В” от НК.
В съдебно
заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното обвинение и счита същото за доказано по
безспорен и категоричен начин. С оглед
на реда на провеждане на съдебното
следствие – по глава ХХVІІ от НПК предлага налагане на наказание “Лишаване от
свобода” в размер между 5 и 6 години след редукцията по чл.58А от НК.
Пострадалите Н.Н.Д., С.В.Д., Г.С.В., Г.С.В. и Н.Х.С., чрез процесуалния си представител адв. Б.Б. ***, молят за конституирането им като частни
обвинители. Като такива, чрез повереника си не възразяват против реда на
съдебното следствие и в пледоарията си
по същество молят за налагане на максимално по размер наказание, като така
считат, че ще бъдат постигнати целите на генералната превенция.
Защитата на
подс. Д. в лицето на адв. М.В. *** заявява признаване на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния му и моли
разглеждането на делото да се проведе при условията на глава двадесет и седма
от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”
при условията на чл.371 т.2 от НПК. С оглед на реда на съдебното следствие след
задължителното приложение на чл.58А от НК защитата пледира за налагане на
наказание “Лишаване от свобода”
отговарящо на принципа за справедливост с проява на снизхождение спрямо
подзащитния му. Акцентира на изразеното съжаление за стореното и
характеристичните данни за подсъдимия.
Подсъдимият И.Д.
се признава за виновен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и в последната си дума
предоставя на съда да му определи наказание.
От фактическа страна и в
съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът счита за установени
следните обстоятелства :
Подсъдимият И.Г.Д. е роден на ***г***, жител и живущ ***, българин, български
гражданин, с начално образование, многократно осъждан. Живее на съпружески
начала със св.Евдокия Седефкова Станева от която има две деца. Работи на частно
като строител. Известен е с прякора „Годжолито“.
Около 00:30 часа на 05.07.2018 год. по пътното платно
на ул. „Г. ***, вървели пеш Д. С.В., И.В. И., В. В. И., В. И. В. и И. Н. И..
Същите се прибирали към домовете си след посещение в денонощен магазин. Срещу
тях се задал лек автомобил „Рено Лагуна" и те се качили на тротоара, за да
не бъдат блъснати от същия. След като автомобилът отминал, продължили
движението по пътното платно, като на тротоара останали И.И. и И. И.. На
пътното платно до левия бордюр се движел В. В., до него Д. В., а последен В. И.
- зад В. В.. След няколко минути възприели шум от лек автомобил, идващ зад
гърба им, но продължили движението си по описания ред. Когато автомобилът ги
приближил, В. В. се обърнал и видял сива кола, движеща се бързо към тях,
посегнал и дръпнал Д. за ръката, за да го предпази и качи на тротоара. В този
момент автомобилът с предната си част ударил Д. В., прехвърлил го през предния
капак, предното стъкло и тавана, като последният успял да се задържи на задния
капак на колата, която продължила движението си и изчезнала от погледа на
свидетелите.
Свидетелят И.В.
Иванов разпознал сивата кола, като „Рено Лагуна", управлявано от И.Г.Д. с
прякор „Годжолито".
На 05.07.2018 год. около 00:50
часа в РУ A. при ОДМВР Варна от Районен център 112 в гр. Варна е постъпил
сигнал по телефона за нуждаещ се от помощ човек, лежащ на пътното платно до бар
„Елеганс" на ул. „С. ***.
В 00:55 часа е постъпил втори сигнал, за това че на
пътното платно на ул. „Г. Петлешев" пред № 46 в гр. Игнатиево, има парчета
от стъкла, обувки и кръв. Впоследствие в Районен център 112-Варна са постъпили
няколко обаждания за нуждаещ се от медицинска помощ човек, лежащ на пътното
платно на ул. „С. ***.
Малко по-късно на ул. „С. Дойчев", на около 500
метра от мястото на сблъсъка, на пътното платно е намерено тялото на Д. В. ЕГН **********.
Пристигналият екип на Спешна помощ транспортирал В. *** за осъществяване на
лечение.
Около 04:00 часа на същата дата, в резултат на издирвателни действия,
на ул. „Вихрен" в гр. Игнатиево, на която живеели, както И.Д., така и
пострадалият Д. В., е открит лек автомобил „Рено Лагуна" с per. №
В **** НХ, като по същия имало следи от пътнотранспортно произшествие.
Впоследствие МПС е иззето като веществено доказателство по делото.
И.Д. е потърсен на адреса, на който е регистриран -
гр. Игнатиево, ул. „Вихрен" № 8, но не е установен, поради което е обявен
за общодържавно издирване. На 06.07.2018 год. Д. ***.
На 06.07.2018 год. пострадалият Д. В. е изпаднал в
кома и независимо от проведеното лечение е починал на 16.07.2018 год.
От заключението на назначената Съдебно-медицинска
експертиза за аутопсия /т. 1, л. 135 - 143/, присъединена към доказателствата
по делото по реда на чл.283 от НПК и ценена от съда като обективна и
компетентно дадена се установява, че причината за смъртта на пострадалият Д. С.В.,
на 15 години, е в пряка причинно-следствена връзка от пътно-транспортното
произшествие, при което той е пострадал и е получил тежка комбинирана травма
глава, гърди, крайници - представена о тежката контузия на белите дробове,
развилите се усложнения белодробен дистрес синдром - тежък отток, кръвоизливи,
дифузни белодробни инфилтрати, двустранна гнойна бронхопневмония, тежка дифузна
травма на мозъка, представена от тежък мозъчен отток, тотална мозъчна некроза,
анемия на вътрешните органи, септично състояние, мастна емболия, обусловили в
съвкупност настъпилата смърт.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
Автотехническа експертиза /т. 1, л. 117-128/,
кредитирана от съда като обективна и компетентно дадена безспорно се установява
механизма на възникване на пътното произшествие, мястото на възникване на
същото, скоростта на автомобила – 72 км/ч преди настъпване на удара. От
заключението се установява и че водачът е имал възможност да предотврати
произшествието, или чрез отклоняване на посоката на движение на автомобила си,
или чрез спиране, като пострадалият пешеходец не е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила.
За да приеме гореизложената
фактическа обстановка като безспорна съдът изцяло кредитира събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателства самопризнанията на подсъдимия
дадени при условията на чл.371 т.2 от НПК, показанията на свидетелите И. И., В.И., В.Н.,
В. И., Н.С., В. И. В., И.И., К. Т.,В. С. В., Г. Б., К.К., К. К., Д. Д., В. С.,
Х. Г., Х. Х.в, Г.Г., Г.В., Н.Д. и С.Д., писмените доказателства – протоколи за
оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, съдебно автотехническа и медицинска
експертизи, справка за съдимост, за собственост на лек автомобил и такава от
сектор “КАТ” при ОД на МВР – Варна.
Гореописаните доказателства са последователни и непротиворечиви и водещи
до единствено възможен правен извод за виновността на подсъдимия.
Гореизложените установени обстоятелства
водят до следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства
по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност съдът счита, че подсъдимият И.Г.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл.343 ал.3 пр.6 и пр.7 б.“Б“ пр.1
вр. ал.1 б.”В” от НК, тъй като на
05.07.2018 год., в гр. Игнатиево, обл. Варна, на ул. „Г.
Петлешев", при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна" с per. №
В **** НХ, нарушил правилата за движение на Закона за движение по пътищата -
чл. 5 ал. 2 т. 1 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците...." и чл. 20 ал. 2 „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост
причинил смъртта на Д. С.В. ЕГН ***********, настъпила на 16.07.2018 год., като
деецът е управлявал моторното превозно средство без да има необходимата
правоспособност и е избягал от местопроизшествието.
На осн. чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимият в
частта на обвинението при избиране на скоростта за движение да не се е
съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство
и с превозвания товар, тъй като прецени, че тези фактори посочени в
разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП не са в причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние е изразено в действие – подсъдимият е управлявал МПС и е нарушил правила
за движение установени в чл.20 ал.2 от ЗДП, като се е движил със несъобразена с
пътните условия скорост - условията за видимост
са били намалени от нощното време и в
момента на възникване на опасността за движението – възприемане на
движещия се по пътното платно пешеходец подсъдимият е следвало да изпълни
задълженията си по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и да намали скоростта или да спре.
В конкретния случай движението с превишена скорост – над максимално допустимата
за движение в населено место и респективно извършеното нарушение по чл.21 от ЗДвП не е в причинно следствена връзка с настъпилото произшествие.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост –
деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди – чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Подсъдимия не е
предвиждал настъпването на ПТП, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, че по
пътното платно в населено место могат да се движат пешеходци.
Съдът
констатира и извършено от подсъдимият нарушение на чл.15 ал.1 от ЗдвП,
доколкото последният не се е движил в дясната част на пътното платно по посока
на движението му, а в лявата и това е довело и до удара с пострадалия
пешеходец, но доколкото такива факти не са посочени в обстоятелствената част на
обвинителният акт нарушението не би могло да се вмени във вина на подсъдимия.
Накърнени
са обществените отношения свързани с реда на функциониране на транспорта в
страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването
на императивни разпоредби в ЗДвП – чл.5
ал.2 т.1 и чл.20 ал.2.
Налице са и квалифициращи
обстоятелства на деянието, доколкото деецът е управлявал МПС без да има не само
необходимата, а никаква правоспособност и и избягал от местопроизшествието,
което е довело и до обявяването му на общодържавно издирване.
За да
определи вида и размера на наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК
съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия
извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на
обществена опасност на деянието настоящият състав намира за висока. Налице е
поредния случай на смърт на дете на пътя в следствие на неспазване на правилата
за движение по пътищата.
Степента
на обществена опасност на дееца е изключително
висока. Същият е осъждан общо 11 /единадесет/ пъти за периода от 1995г. насам,
като е съден за хомосексуални действия с лице от същия пол, отклонение от
военна служба, проникване в чуждо жилище, изнасилване, противозаконно отнемане
на МПС и ПТП със значителни материални
вреди, отново проникване в чуждо жилище, управление на МПС след употреба на алкохол
– общо четири присъди, както и управление на МПС без СУМПС след като е бил
наказван за такова деяние по административен ред – два пъти.
Видът на наказанието
което следва да се наложи е “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ до 15
/петнадесет/ години. За да определи размера му съдът отчете :
Като отегчаващи отговорността обстоятелства :
-
многократна
съдимост невлияеща на правната квалификация на деянието
-
многократно налагани санкции по ЗДвП – 22
/двадесет и два акта/ и 19 /деветнадесет/ наказателни постановления, като нито
една от наложените санкции не е платена
-
лоши
характеристични данни
-
обстоятелството,
че макар и неправоспособен и многократно наказван по административен ред на
13.02.2018г. е закупил МПС – процесния л.а. Рено“ с рег № В **** НХ – договор –
л.116 т.1 по д.п.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство може да се отчете положителната оценка за личността
му дадена от съжителстващата се него на съпружески начала Е. С..
Изложеното води
съдебния състав до извода, че наказанието следва да се определи при явен превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер между средния и
максималния.
За справедливо и
отговарящо на степента на обществена опасност на дееца и достатъчно за
постигане на целите на наказанието и най-вече на тези на генералната превенция
съдът определи наказание „Лишаване от свобода“ като го отмери в размер на 10
/десет/ години.
На основание чл.58А
ал.1 от НК съдът редуцира наложеното наказание с 1/3 и определи подсъдимият Д.
до изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години и 8
/осем/ месеца, изпълнението на което на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да започне
при първоначален общ режим.
Съдът намира, че така определения
размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към
спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще
въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на
обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
Доколкото подсъдимият Д. е неправоспособен
водач на МПС съдът не наложи наказание по реда на чл.343Г от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :