РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. гр. Хасково, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101514 по описа за 2021 година
Предявен е от ”В и К” ЕООД-Хасково срещу Г. Н. Н., от гр.София, иск
с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1616/2020г. по описа на
Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че като собственик /ползвател/ на
водоснабден имот, находящ се в ******, партида № 100116, ответницата била
потребител на В и К услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. На основание чл. 3, ал.1, т.3
от посочената наредба, потребители на услугите ВиК били собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ответницата била
потребител на ВиК услуги за битови нужди, а продажбата на тези услуги се
осъществявала от ищеца при условията на публично известни Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които се одобрявали от
1
КЕВР и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
местен и един централен ежедневник. Те имали силата на договор между
страните без необходимост от приемането им от потребителите. Ищецът
твърди, че между него и ответницата съществувало облигационно
правоотношение, което се базирало на публично известните ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които били надлежно приети и
оповестени съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004г. и одобрени от ДКЕВР
на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, имащи смисъл и значение на сключен
между страните договор. По силата на същите ищецът бил предоставил на
ответницата като абонат /потребител/ ВиК услуги, които се изразявали във
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до
имота, находящ се на адрес ****** с партида № 100116, за периода от
30.09.2011г. до 31.10.2018г. Въпреки че ищецът бил изпълнил точно своите
задължения, ответницата не била заплатила изцяло и в срок стойността на
предоставените услуги, за които той бил издал 34 броя месечни фактури за
периода от 30.09.2011г. до 31.10.2018г., подробно описани в исковата молба.
Задълженията по същите не били изплатени от ответницата, поради което
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за сумата от 2042.77 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатени доставени услуги от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД -
гр. Хасково, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на
водите и други дейности за периода от 30.09.2011г. до 31.10.2018г. и сумата
от 1034.12 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.10.2011г. до 31.07.2020г. По същото било образувано Ч.гр. дело
№ 1616/2020г. по описа на PC–Хасково и била издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника за посочените суми. В срока по чл. 414 от ГПК
ответницата депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед
на което на ищеца било указано, че може да предяви иск относно
установяване на вземането си в едномесечен срок. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че като собственик на водоснабден имот в гр.Хасково, дължи на
ищеца сумите, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. №
1616/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, а именно: 2042.77 лева,
представляваща главница за ползването на ВиК услуги за периода от
30.09.2011г. до 31.10.2018г., мораторна лихва върху главницата за периода от
2
31.10.2011г. до 31.07.2020г. в размер на 1034.12 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.08.2020г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски по заповедното и по исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата
молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата не е
представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск,
като вероятно основателен, да се уважи.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от
ГПК пред Районен съд-Хасково ответницата е дала повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент не е бил изплатила
дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на
ответницата за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1616/2020г. по
описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 61.54 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 111.54 лева. Както вече бе
посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на
ответницата.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в
пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 604.96
лева.
3
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Н. Н., ЕГН **********,
от **********, че ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - ***** сумата 2042.77 лв. –
главница за услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация,
пречистване на водите и други дейности до имот, находящ се в гр.******, за
който е открита партида № 100116, за периода от 30.09.2011г. до 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 1034.12 лева - лихва за забава за
времето от 31.10.2011г. до 31.07.2020г., за които суми е издадена Заповед №
656/13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д.№ 1616/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН **********, от **********, да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - ***** сумата в размер на 716.50 лева, от която 604.96
лева, представляваща разноски по настоящото дело и 111.54 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1616/2020г. по описа на
Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
4