№ 57
гр. Разград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Теодора М. Нейчева
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20243300600396 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба от повереник на
тъжителя против присъда № 43/28.06.2024 г. по НЧХД № 20223330200589 по
описа за 2022 година на Районен съд – Разград.
Постъпила е жалба (вх.№6037/02.07.2024 г. на РС Разград) от адв. М. Г.
– повереник на тъжителя С. Ц. С.. Оплакването е, че присъдата е
неправлина, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, както и
постановена в нарушение на процесуалните правила. Искането е за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за
виновна и осъдена.
В допълнителни съображения от 19.10.2024 г. твърди, че РС
неправилно възприел фактическата обстановка и достигнал до погрешен
краен извод, оправдавайки подсъдимата. Съдът необосновано приел, с оглед
настоящия адрес, сменен на 16.05.2022 г., че местоживеенето на подсъдимата
и детето е в Разград. Според повереника са налице доказателства, че детето и
Р. пребивават преимуществено в София. Неправилно съдът приел, че от страна
на бащата е налице несъобразяване със съдебното решение, свързано със
задържане на детето, без уведомяване на майката. Показанията на св. Р. Р. не
съдържат лични впечатления от изпълнението на режима на лични
отношения, а възпроизвеждат, разказани от подсъдимата подробности. Св.Р. Р.
и св. Н. не са присъствали на инкриминираните дати. Според адв. Г.
1
заболяването на детето не е причина бащата да не го вижда и да не го взима
при себе си. Бащата има възможност и условия да полага грижи за лечение на
детето. Повереникът изтъква, че Р. е сменила адреса си без да уведоми бащата
за това с 10-дневно предизвестие, както е записано в съдебното решение. Като
тъжителя изискал представяне на удостоверение за адреса, но не получил
такова. В допълнителните съображения към жалбата се излага, установената
според повереника, хронология на събитията.
В съдебно заседание адв. Г. заявява, че обжалваната присъда е
неправилна и незаконосъобразна и поддържа искането в жалбата да бъде
отменена, а подсъдимата призната за виновна. Счита, че субективния елемент,
който първоинстанционния съд е приел, че не е налице, е наличен, тъй като не
е установено, че обективното състояние на детето е такова, че да не позволява
да контактува с бащата. Твърди, че по анамнези на майката са съставени
някакви непървични медицински документи, които не представляват
официален документ, издаден от лекар. Посочва, че на 06 август, когато
подсъдимата казва, че детето е много болно и няма да осъществи лични
контакти, а представя бележка, издадена от лекар в Ботевград. Повереникът
заявява, че детето следва и е негово право да контактува равномерно с
двамата си родители, а това право е нарушено. Според повереника на
тъжителя, цялостното поведение на майката показва, че тя не желае бащата да
контактува със собственото си дете, което е видно от представените влезли в
сила присъди за деяния преди инкриминирания период и след
инкриминирания период.
Тъжителят С. С., в съдебно заседание, заявява, че поддържа
становището на повереника и моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и да постановите осъдителна. Счита, че подсъдимата с действията си
многократно показва, че не се поправя, не се превъзпитава и няма никаква
укоримост към деянията си.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата Р. – адв. К. моли съда
да потвърди първоинстанционната присъда. Счита, че са събрани много
доказателства за лошите отношения между страните и за причините за тези
отношения. Няма да излагам фактическа обстановка в тази насока. Посочва, че
в този период, на 17 април, на 03 юли и на 04 декември детето е водено в една
и съща болница с едно и също оплакване - гадене и повръщане. Изтъква, че
при всички случаи на заболяване на детето са налице медицински документи с
препоръчан домашен режим на лечение. Според защитника Р., като не го е
предала на бащата, за да я заведе на 350 км от Разград до София, е отстояла
най-добрия интерес на своето дете. Посочва, че има случаи, когато бащата е
вземал детето, то е било в добро здраве, но тези, които са описани в частната
тъжба, детето не е било в нужното здравословно разположение. Моли съда да
потвърди първоинстанционната присъда.
2
Подсъдимата Р., в съдебно заседание, поддържа изявлението на
защитника си. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Заявява, че е една българска майка, която винаги се е водила от интересите на
детето. През април месец детето било в тежко състояние в спешния център на
„Токуда“ и това се случило по време на престой при бащата. Вместо да го
върне, той се обадил, че детето е в болница. Когато тъжителят дошъл няколко
дни по-късно, детето си почивало, спяло и поради тази причина не я дала.
Съставът на въззивния съд, като прецени събраните доказателства, взе
предвид доводите и становищата на страните, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК.
С обжалваната присъда Районен съд Разград признал подсъдимата М. Р.
Р. от гр. Разград за невиновна в това, че за периода от 21.04.2022 г. до
16.09.2022 г. /общо - 10 пъти/ в гр. София и гр. Разград, умишлено като
родител /майка/ на детето К.С. С.а, с ЕГН **********, не е изпълнила и/или е
осуетила изпълнението на съдебно решение № 157832 от 23.07.2020 г. на СРС,
92 състав, постановено по гр. дело № 61670/2019 г., относно режима на лични
контакти с бащата С. Ц. С. с детето му К.С. С.а с ЕГН и *** - престъпление по
чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и я оправдал по
повдигнатото й обвинение.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М. Р. М. е българска гражданка, родена на *** в гр. Разград,
не е омъжена, има регистриран настоящ адрес в гр. Разград. На подс. Р. е
налагано административно наказание - глоба по чл. 78а НК, с няколко съдебни
акта, за престъпления по чл. 182, ал. 2 НК, извършени в условията на чл. 26
НК, в периода 2020-2023 г.
Р. работила, в периода от 01.11.2021 г. до 01.11.2022 г., в „Торк драйъв“
ЕООД гр. София по трудово правоотношение (справка л. 137, т. 1 от НЧХД
№589/22 г. и трудов договор от 01.11.2021 г. на л. 190). Със заповед №
1/17.08.2022 г. от 18.08.2022 г. било разрешено да ползва 22 работни дни
платен годишен отпуск. От 03.10.2022 г. до 01.11.2022 г. Р. била в неплатен
отпуск.
Подсъдимата М. Р. Р. и тъжителят С. Ц. С. имат дете - К.С. С.а, родена на
*** Детето било заченато чрез ин витро процедура. Тъжителят и подсъдимата
не са живели заедно нито преди раждането на детето, нито след него. К. С.а
живеела при майка си в гр. София и в гр. Разград (справка от НБД
„Население“ на л. 154,155 от т. 1, НЧХД №589/22 г.).
Тъжителят и подсъдимата твърдят, че другата страна настройва детето
срещу единия родител, че детето не желае да се връща, съответно отива, при
3
другия родител. Събраните доказателства, включително представената
кореспонденция между родителите на К., позволяват да се направи обоснован
извод, че са налице влошени отношения между подсъдимата и тъжителя.
Страните общували предимно по електронна поща. В представените по
делото разпечатки от електронна поща страните взаимно се обвиняват в
поведение, което създава риск за детето и твърдят, че се възпрепятстват
контактите им по времето, когато детето е с другия родител.
С решение № 157832/23.07.2020 г. по гр. д. № 61670/2019 г. по описа на
СРС, 3 ГО, 92-ри състав, влязло в сила на 23.07.2020 г. (л. 19 и сл. от НЧХД
№589/2022 г.), e утвърдено споразумение, относно упражняване на
родителските права, режима на лични отношения и издръжката. На тъжителя
С. Ц. С. – баща на детето К.С. С.а, родена на ***, бил определен следния
режим на лични отношения:
1) до навършване на 3- годишна възраст на детето: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. на съботния ден до 18:00 ч. на неделния
ден, с преспиване, както и всеки трети четвъртък от месеца от 17:00 ч. до
19:00 ч., както и общо 14 (четиринадесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни-
15 септември), разделени на два периода от по 7 (седем) дни във време,
несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както и всяка нечетна година за
Коледните празници (от 10:00 ч. на 24 декември до 19:00 ч. на 27 декември, с
преспиване), както и всяка четна година за Новогодишните празници (от 09:00
ч. на 31 декември до 19:00 ч. на 02 януари, с преспиване), както и всяка четна
година за Великденските празници (съобразно Православния календар,
считано от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на първия понеделник след
Великден, с преспиване). Страните изрично се договорили, че по отношение
на лятото на 2020 година не се прилага договореното в настоящата точка, а
бащата ще има право да прекара с детето К.С. С.а през лятото на 2020 г. общо
10 (десет) дни, във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката;
2) след навършване на 3-годишна възраст до навършване на 4- годишна
възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч.
на съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и всеки
трети четвъртък от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч., както и общо 20 (двадесет)
дни през лятото (в отрязъка 15 юни-15 септември), разделени на два периода
от по 10 (десет) дни във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката,
както и всяка нечетна година за Коледните празници (от 10:00 ч. на 24
декември до 19:00 ч. на 27 декември, с преспиване), както и всяка четна
година за Новогодишните празници (от 09:00 ч. на 31 декември до 19:00 ч. на
02 януари, с преспиване), както и всяка четна година за Великденските
празници (съобразно Православния календар, считано от 10:00 часа на
Разпети петък до 18:00 ч. на първия понеделник след Великден, с преспиване);
3) след навършване на 4- годишна възраст на детето: всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца, от 17:00 ч. на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с преспиване, както и всеки първи и трети четвъртък от месеца
от 17:00 часа до 19:00 часа, както и общо 30 (тридесет) дни през лятото (в
отрязъка 15 юни-15 септември), разделени на два периода от по 15
4
(петнадесет) дни, във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката,
както и всяка нечетна година за Коледните празници (от 8:30 ч. на 24
декември до 19:00 ч. на 27 декември, с преспиване), както и всяка четна
година за Новогодишните празници (от 09:00 ч. на 31 декември до 19:00 ч. на
02 януари с преспиване), както и всяка четна година за Великденските
празници (съобразно Православния календар, считано от 10:00 ч. на Разпети
петък до 18:00 ч. на първия понеделник след Великден, с преспиване).
За всички посочени по-горе дни и часове бащата се задължавал да взима
детето, от адреса по неговото местоживеене и да го връща отново там или от
съответната детска градина/ясла или учебно заведение в зависимост от
ангажиментите на детето и да го връща по неговото местоживеене;
4) бащата имал право да вижда и взима при себе си детето за рождения си
ден от 10:00 ч. на 14-ти юли всяка година до 10:00 ч. на следващия ден.
Страните се договорили, че майката ще има изключително право да бъде с
детето в периода 18.09-23.09 всяка година (в който период е и рождения ден на
майката), като, ако в този период попада ден/дни, в които бащата има право да
е с детето съгласно уговореното по-горе, същият може да ползва този ден/дни
в друго време по негов избор;
5) при заявяване на периодите за ползване на годишния отпуск майката
ще има право на „първи избор“, като същата писмено ще уведомява бащата до
20-ти май на съответната година, за която се отнася отпускът, за избрания от
нея период за ползване на годишния отпуск.
На тъжителя С. Ц. С. бил издаден изпълнителен лист от 31.07.2020 г. (л.
23 от НЧХД №589/2022 г.).
По молба от тъжителя С. Ц. С. било образувано изп.дело №
20208600401138 при ЧСИ С.Я., рег. № ***, с взискател С. Ц. С. и длъжник М.
Р. Р. (постановление на л. 22 от НЧХД №589/2022 г.).
С постановление от 18.08.2020 г. (л. 24 от НЧХД №589/2022 г.) на
подсъдимата М. Р. Р. била наложена глоба в размер на 200 лв. поради
установено неизпълнение на задълженията – непредаване на детето К. на
15.08.2020 г.
Обвинението против подсъдимата Р. е за това, че в периода от 21.04.2022
г. до 16.09.2022 г., 10 пъти, умишлено като майка на детето К.С. С.а, не е
изпълнила и/или е осуетила изпълнението па съдебно решение № 157832 от
23.07.2020 г. по гр. дело № 61670/2019 г. на СРС, относно режима на лични
отношения на бащата С. Ц. С. с детето К.С. С.а, като на 21.04.2022 г.,
22.04.2022 г., 07.05.2022 г., 16.06.2022 г., 16.07.2022 г., 14.07.2022 г., 08.08.2022
г., 18.08.2022 г. и 16.09.2022 г. не предала детето на С..
Подсъдимата е дала обяснения в съдебно заседание на 15.01.2024 г.
Заявява, че не е предавала детето на баща му, тъй като било болно, отсъствала
по времето, когато идвал и имало обективни причини за това. Твърди, че
впоследствие спазва определения режим за контакти между детето и баща му.
Изразява притеснения за начина, по който тъжителят се грижи да детето.
5
Представен е констативен протокол от 21.04.2022 г., съставен от К.Ф. и С.
С. (л. 38, НЧХД №589/2022 г.), че на 21.04.2022 г. в 17 ч. С. поискал да му бъде
предадено детето, след като не му било предадено подал сигнал на тел. 112.
Както и протоколи за всяка от датите, посочени в тъжбата, подписани от
тъжителя и друго лице, което е било разпитано като свидетел пред
първоинстанционният съд и се установява, че на посочените дати детето не е
предадено на тъжителя от подсъдимата.
Представен е лист за преглед №679 от 17.04.2022 г. (л. 39 НЧХД
№589/2022 г.), за заболяване на детето К. за хоспитализация. В него е
отразено, че детето е в силно увредено общо състояние.
Представена е епикриза от 18.04.2022 г. (л. 40 НЧХД №589/2022 г.), в
която е отразено че се изписва по настояване на майката и лекостепенно
подобрение.
Представен е амбулаторен лист от 06.05.2022 г. (л. 336, НЧХД №582/22 г.)
и мед.бележка от 06.05.2022 г. (л. 337, НОХД №582/22 г.) от д-р С. с отразена
диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища“ и предписано
домашно лечение от 05.05. до 13.05.
Представена е медицинска бележка от 15.07.2022 г. (л. 334, НЧХД
№582/22 г.) от която се установява, че на детето е предписано домашно
лечение за периода от 14.07. до 22.07.2022 г.
Представена е медицинска бележка с рег. №4562/05.08.2022 г., издадена
от д-р С.П., с диагноза „Остър бронхит“ и предписано 10 дневно домашно
лечение от 05.08. до 14.08.2022 г.
В периода детето на подсъдимата и тъжителя, родено на ***, не е имало
навършени 4 години. От показанията на свидетелите се установява, че на
посочените в тъжбата дати, тъжителят С. Ц. С. не е прекарал време с детето си
К., съобразно установения режим на лични отношения по представеното
решение № 157832/23.07.2020 г. по гр. д. № 61670/2019 г.
Спор по тези обстоятелства няма между страните.
От доказателствата по делото се установява, че през 2022 г. тъжителя е
имал контакт с детето си. Имало е случаи когато детето е било с баща си – С.
С..
По посочените в тъжбата дати:
21.04.2022 г. и 22.04.2022 г.
Представен е лист за преглед №679 от 17.04.2022 г. (л. 39 НЧХД
№589/2022 г.), за заболяване на детето К. за хоспитализация. В него е
отразено, че детето е в силно увредено общо състояние.
Представена е епикриза от 18.04.2022 г. (л. 40 НЧХД №589/2022 г.), в
която е отразено че се изписва по настояване на майката и лекостепенно
подобрение.
07.05.2022 г.
Представен е амбулаторен лист от 06.05.2022 г.(л. 336, НОД №582/22 г.) и
6
мед.бележка от 06.05.2022 г. (л. 337, НОХД №582/22 г.) от д-р С. с отразена
диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища“ и предписано
домашно лечение от 05.05. до 13.05.
16.06.2022 г.
Видно от представеното с тъжбата извлечение от комуникация по
електронна поща (л. 48, НОХД №582/22 г.) на 27.05.2022 г. подсъдимата Р. е
уведомила тъжителя, че е с нов адрес в гр. Разград. С. е отговорил на
28.05.2022 г., че не е спазен 10 дневния срок за предизвестие. Но е взел детето
в други периоди, извън тези посочени в тъжбата, от адреса в гр. Разград.
14.07.2022 г.
С. е посетил адреса в гр. Разград, но подсъдимата и детето отсъствали.
След това посетил и адреса в гр. София, но не открил подсъдимата и там.
От кореспонденцията по електронна поща между страните (л. 58, НОХД
№582/22 г.) се установява, че на 14.07.2022 г. подсъдимата и детето са били в
гр. София, да са участва подсъдимата в съдебно заседание по гр.д.
№8738/2021 г. на СРС, по което страна е и тъжителят, съответно е предписано
лечение с „Джинджира Алба“ знаел за дата и час на насроченото заседание.
16.07.2022 г.
На 15.07.2022 г.подсъдимата Р. уведомила тъжителя С. (л. 335, НОХД
№582/22 г.), че детето е болно и няма да му бъде предадено. Представена е
медицинска бележка от 15.07.2022 г. (л. 334, НОХД №582/22 г.) от която се
установява, че на детето е предписано домашно лечение за периода от 14.07.
до 22.07.2022 г.
06.08.2022 г. и на 08.08.2022 г.
Представена е медицинска бележка с рег. №4562/05.08.2022 г., издадена
от д-р С.П. с диагноза „Остър бронхит“ и предписано 10 дневно домашно
лечение от 05.08. до 14.08.
18.08.2022 г.
Видно от представеното от тъжителя копие от кореспонденция между
страните по електронна поща от 19.05.20222 г. (л. 96, НОХД №582/22 г.)
подсъдимата е уведомила С. С., че ще ползва платен годишен отпуск от
19.08.20222 г. до 16.09.2022 г. В отговор тъжителя е уведомил подсъдимата, че
е изчислил, че отпускът приключва на 15.09.2022 г. и на 16.09.2022 г. ще
бъде на адрес, за да осъществи лични отношения. На 18.08.2022 г. страните в
разменени писма са коментирали ползването на отпуск от подсъдимата (л. 97,
НОХД №582/22 г.). Със заповед №1/17.08.2022 г. (л. 199, НОХД №589/2022 г.)
на подсъдимата било разрешено да ползва 22 работни платен отпуск, считано
7
от 18.08.2022 г.
16.09.2022 г.
Според представена заповед и съответното уведомление на 16.09.2022 г.
подсъдимата е била още в платен отпуск.
На 21.04.2022 г. и 22.04.2022 г., на 07.05.2022 г., на 16.07.2022 г., на 06.08.
и на 08.08.2022 г. детето е било болно, както се установява от представената
медицинска документация. На 14.07.2022 г. е било в гр. София, тъй като майка
му е следвало да се яви като страна по делото, по което е страна и тъжителят.
На 18.08. и на 16.09. подсъдимата е била в платен годишен отпуск. Налице
само 3 случая, в които детето не е било болно.
Съставът на въззивния съд наМ., че РС е изяснил фактическата
обстановка и постановената присъда е обоснована. След самостоятелен
анализ на доказателствата съдът достигна идентични изводи. Няма спор, че на
посочените в тъжбата дати не са осъществени срещи между тъжителя и
дъщеря му.
С чл. 182, ал. 2 НК законодателят цели да осигури наказателноправна
защита на правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за
отглеждане при другия родител, както и да защити интересите на децата.
Безспорни са доказателствата по делото за влошени отношения между
майката и бащата на детето. Може да се заключи, че никога не са имали
близки отношения. Това се отразява, както на способността им да общуват и
форМ.т съгласие, относно подходящото време и начин за контакт между
тъжителя и дъщеря му, когато има заболявания на детето или други
обстоятелства, които препятстват спазването на договорения режим, така и
негативно на детето им.
Съдебният състав на ОС Разград наМ., че е законосъобразен изводът на
първоинстанционният съд, че извършеното от подсъдимата не осъществява
състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 СК. При безспорно установена
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правилен извод,
че подсъдимата не е осъществила престъплението от субективна страна и
законосъобразно постановил оправдателна присъда.
Не се установява в конкретните случаи, че подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала неговите
обществено опасни последици и искала и допускала настъпването им.
Изводът за това не може да почива само на поведението в други случаи, в
различни периоди, за което е призната за виновна и осъдена за престъпление
по чл. 182, ал. 2 СК. Съдът приема, че представените медицински документи
обуславят извод, че детето е прегледано от издалия ги лекар, поставена е
диагноза и предписан режим на лечение. Не е установено в хода на процеса да
са неистински или с невярно съдържание. По отношение на останалите дати е
налице уведомление от подсъдимата, относно обстоятелствата препятстващи,
в посоченото време, личните контакти между бащата и детето. Не може да се
8
приеме за безспорно недобросъвестно поведението , когато е пътувала с
детето за гр. София, тъй като има заседание по дело, по което са страни с
тъжителя. Съответно е очаквала, че и той ще бъде в София. Престъплението в
което е обвинена Р. е умишлено престъпление. От конкретните действия в
конкретните моменти, посочени в тъжбата, не може да се направи категоричен
извод, че подсъдимата цели да не изпълни или осуети изпълнението на
съдебното решение. Според наличните доказателства в преобладаващата част
от посочените случаи подсъдимата е целяла да осигури грижа за детето, да
съхрани здравето му, а не да осуети режим на лични контакти по влязло в
сила съдебно решение.
Жалбата е неоснователна.
Няма спор и се установява от представените доказателства, че
подсъдимата е заявила промяна в регистриран настоящ адрес от 16.05.2022 г.
(удостоверение на л. 36, НЧХД №589/22 г.) и той е в гр. Разград, а преди това е
бил в гр. София.
Допусната техническа грешка от първоинстанционния съд, относно
датата от която е регистриран настоящия адрес в гр. Разград, не опорочава
изводите му, относно правнозначимите факти. Безспорно в периода, посочен в
тъжбата, подсъдимата е с регистриран настоящ адрес в гр. Разград. Съгласно
решение № 157832/23.07.2020 г. по гр. д. № 61670/2019 г. бащата ще „взима
детето от адреса по неговото местоживеене“ и е предвидена възможност за
смяна на адреса на местоживеене, при което страните са уговорили писмено
предизвестие от 10 дни от страна на майката.
В случая е налице уведомление от подсъдимата за промяна на адреса и
освен това регистрация на нов настоящ адрес. Обстоятелството, че
подсъдимата е променила регистрирания си адрес от гр. София в гр. Разград и
въпреки това е пребивавала в София може да е основание за подозрение, че
мотив за промяната е да бъде затруднен бащата при осъществяване режима на
лични отношения, но това – промяна на местоживеенето не е забранено нито
от споразумението между страните, нито е обичайно неприемливо.
Подсъдимата не е лишена от правото да променя адреса, на който пребивава с
детето.
Съдът не споделя твърдението в жалбата, че уговорката между страните,
че тъжителят „има право да вижда и взима при себе си детето К. … общо 20
(двадесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни-15 септември), разделени на
два периода от по 10 (десет) дни във време, несъвпадащо с годишния отпуск
на майката“, означава че бащата може да взима детето без съгласуване с
майката, без предупреждение, с единственото условие, това да е във време,
което не съвпада с отпуск на майката.
Вярно е, че в посочените в тъжбата периоди, е нарушена връзката между
детето и бащата и двамата са лишени от възможност да прекарват време
заедно. В посочения период са налице заболявания на детето, които според
майката са били пречка за спазване на режима на лични отношения. Освен
9
твърденията на майката за влошено здравословно състояние на детето, са
налице и документи, удостоверяващи извършен медицински преглед и
предписан режим на лечение.
Престъплението по чл. 182 НК е умишлено престъпление. Предвид
възрастта на детето и естественото безпокойство на майката от състоянието
му, както и очакването , че когато то е при бащата, тя ще бъде лишена от
възможност пряко да се грижи за детето, а и да се инфорМ. за състоянието му,
дава обяснение на поведението , което не цели препятстване на връзката с
бащата, а съхраняване на здравето на детето. Подсъдимата не се е стремила да
не изпълни или осуети изпълнението на съдебно решение, относно лични
контакти с дете, а е действала с цел, според собствените виждания, да
запази здравето на детето.
Изявленията на майката, на които се позовава жалбоподателя – „Няма да
му го дам да го види …“ и отправени обидни думи, не обуславят извод за
виновността на подсъдимата и не е вярна тезата, че съдът толерира това
поведение на майката. Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата е
действала, с оглед потребностите на детето, изхождащи от влошено
здравословно състояние и извършеното не осъществява състав на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, а не е приел, че поведението на
подсъдимата е безукорно.
Факти, които се настъпили след деянието – сочени пътувания на
подсъдимата през 2023 г. не са относими към изясняване на обстоятелствата
април – септември 2022 г. Няма събрани доказателства, че на 14.07.2022 г.,
когато Р. и С. е следвало да се явят в София по дело пред СРС, детето К. не е
било с майка си. Нито може да се счита, че обстоятелството че подсъдимата го
е взела със себе си е престъпление.
От обясненията на подсъдимата и твърденията в тъжбата, като и от
установеното въз основа на свидетелските показания и кореспонденцията
между страните се установява, че родителите на К. са отчуждени, в силно
влошени отношения и изпълнени с подозрения един към друг, относно
способността да полагат грижи за детето. Те не посещават домовете си, не
разговарят, не провеждат и не са провеждали съвместни срещи с детето и от
най-ниската му възраст. Влошените отношения между тъжителя и
подсъдимата пречат не само на пълноценно осъществяване на режима на
лични отношения, а и се отразяват негативно на детето, както се вижда от
социални доклади и становища, приложени по делото. Затруднената им
комуникация, която се извършва само със съобщения по електронна поща,
част от които съдържащи упреци, взаимни обвинения в недобросъвестно,
преднамерено поведение, води до затруднение и при постигане на съгласие,
при съобразяване на възрастта, нуждите, потребностите на детето, относно
това кога да осъществи лични контакти с баща си.
Съгласно чл. 303 НПК, присъдата не може да почива на предположения и
съдът може да признае подсъдимата за виновна, само когато обвинението е
доказано по един несъмнен начин.
10
Съдебният състав не установява съществени нарушения на
процесуалните правила, които са основание за отмяна на присъдата. НаМ., че
присъдата е законосъобразна и обоснована. НаМ., че няма основание за
отмяната .
Поради това съдът, с оглед правомощията си по чл. 338 НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 43/28.06.2024 г. по НЧХД № 20223330200589 по
описа за 2022 година на Районен съд – Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11