Р Е Ш Е Н И Е № 687
гр.Пловдив,
17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като
разгледа ч.гр.д.№408/2018 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за
се произнесе, съобрази:
Жалбоподателят Д.Ю.Д., ЕГН: ********** *** чрез адв.А.С. – длъжник по
ИД, с жалба вх.№4889/15.02.2018 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ
Петко Илиев, рег.№821 с район на действие -ПОС по ИД №20178210401673 – разпореждане
от 21.12.2017 г.,
с което отказва да прекрати изпълнителното дело поради това, че е внесъл цялата
сума по ИЛ за всикателя с пощенки запис преди образуването на ИД. Моли да се
отмени отказа на ЧСИ и да се прекрати ИД.Претендира за разноски.
Взискателят В.И.К. с ЕГН:********** и Д.С.К. с ЕГН: **********
чрез адв.М.Р. – вземат становище, че
жалбата е неоснователна. Претендира за разноски.
ЧСИ
Петко Илиев, рег.№821 е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че
жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу
подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна.
Относно
допустимостта на подадената жалба ПОС констатира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 1-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК /т.к. съобщението е получено на 08.01.2018 г., а жалбата е подадена на 15.01.2018 г. и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. По същество:
Оплакванията на жалбоподателя са:
Че съгл.чл.433, ал.1,т.1 от ГПК ИД се прекратява, когато дъжникът представи квитенция от пощенската станция, от която е видно, че сумата по ИЛ е внесена за взискателя преди образуване на ИД; счита, че е изпълнил изискванията на закона, тъй като с пощенски записи от 10.07.2017 г. е внесъл сумата от 301 лв. в полза на кредитора В. К. и сумата от 301 лв. за кредитора Д.К., покриващи сумите по ИЛ от 233 лв. –главница, 41.97 лв. лихви и 325 лв. - разноски; взискателите били редовно уведомени за внесените на тяхно име суми, но не са желели да ги получат - същите са се върнали с отбелязване от пощенския служител, че са непотърсени. На 07.08.2017 г. е изпратил нови два пощенски записи за същите суми на кредиторите, които отново са се върнали с отбелязване, че са непотърсени; на 28.08.2017 г. Д.Д. е изпратил нови два пощенски записи за същите суми на кредиторите, които отново са се върнали с отбелязване, че са непотърсени; на 29.09.2017 г. Д.Д. е изпратил нови два пощенски записи за същите суми на кредиторите, които отново са се върнали с отбелязване, че са непотърсени от кредиторите. Представя писмо от офис мениджър на ПС Пловдив 4 Д.У.,4 бр. описи на препоръчаните пратки за разнос, ангажира гласни доказателства.
От взискателите е постъпило възражение чрез адв.М.Р., с което оспорват жалбата; излагат доводи, че не са били надлежно известени за получаване на пощенските записи от 10.07.2017 г., а останалите пощенски записи са ипратени след образуване на ИД; считат, че искането за прекратяване на ИД поради плащане е неоснователно, тъй като по ИД няма постъпили никави плащания от длъжника.
ЧСИ П.Илиев излага мотиви, че разпоредбата на чл.433, ал.1,т.1 от ГПК не може да намери приложение в настоящия случай, т.к. хипотезата „сумата да е внесена за взикателя“ следва да се тълкува и във връзка с последиците от постановлението за прекратяване на ИД, водещи до нарушаване интереса на кредитора да удоволетвори своето парично притезание; счита, че за да се освободи от задъжението си длъжникът може да внесе сумата по банкова сметка ***, която му е известна; когато банковата сметка на кредитора не му е известна, длъжникът може да сключи договор с банка в полза на кредитора като открие банкова сметка ***ата сума /чл.22 от ЗЗД/. Съгласно чл.75, ал.3 от ЗЗД – когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване на сметката на кредитора. Счита, че сумата, внесена чрез пощенски запис за кредитор, който не е надлежно уведомен за последното, се връща на вносителя като непоискана от получателя, което е равно на неуведомен получател за внасянето й; счита, че длъжникът не е представил доказателства, че взискателите са надлежно уведомени за внасяне на дължимите суми
ПОС намира, че оплакването в жалбата е основателно, съображения:
По делото е разпитана свидетелката Д.П.У., без родство, офис-мениджър в ПС клон №4, която установи, че познава ищеца като клиент; помогнала му е да оформи записите до кредиторите; след връщане на записите, той ги изпращал отново; записите Д. изпращал на три адреса – на ул.***, на ул. ***и на ул. ***; свидетелката се е обадила лично на В.К. по телефона, за да го информира, за има запис за получаване, при което той я попитал откъде е записа и тя му казала, че е от Пловдив.
Св.Д. К. Т., без родство, който установи, че познава К., тъй като последният купил апартамент до него, имал визитката му с телефонния му номер, който предоставил на Д..
От така установеното от фактическа страна може да се направят следните правни изводи: От приложеното ИЛ се установява, че същото е образувано на 28.07.2017 г. Дължимите суми по ИЛ са 233 лв.-главница, законната лихва от 02.10.2015 г. върху гланицата и 325 лв.- разноски по делото. От представените на л.46 до 53 от ИД квитанции от пощенската станция е видно, че на 10.07.2017 г. /преди образуване на ИД/ са изпратени два пощенски записи за по 301 лв. всеки до кредиторите К., които са се върнали с отбелязване от дл.л., че са непотърсени. След връщането на тези записи длъжникът е изпратил отново сумата 602 лв. с пощенски записи на 07.08.2017 г., на 28.08.2017 г. и на 29.09.2017 г. – върнати като непотърсени. От приетото по делото и неоспорено писмо от Български пощи, ЕАД – л.9 от д. е видно, че пощенските записи за сумите 301 лв. и 301 лв. /общо за 602 лв. при дължими 599 лв./ са доставени на кредиторите на адрес ул.“***“№11,ет.8, ап.48; пуснато е второ известие на 19.07.2017 г.- препоръчано на същия адрес – видно от опис на препоръчаните пратки за разнос –л.11 от д.ПОС, където има подпис на получателите, които не са оспорени от взискателите К., поради което ПОС намира, че същите са валидно уведомени за тези записи. Нежеланието на взискателя В.К. да получи сумата по пощенския запис се установява и от показанията на свидетелката Д.У. – служител в пощенския клон, която лично е разговаряла с К..
ПОС намира, че длъжникът е извършил всички необходими действия за да изпълни доброволно задължението си преди образуване на изпълнителното дело, но кредиторът не е оказал необходимото съдействие да приеме плащането, поради което плащането на задължението не е извършено.Съдът не възприема доводът, че превеждането на сумите с пощенски запис не е достатъчно да се освободи дължникът от задължението си, т.к. сумите били носими, а не търсими, тъй като законателят в ч.433, ал.1,т.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД изрично е предвидил възможността да се прекрати ИД на това основание – с представяне на квитанция от пощенската станция, че дължимата сума е внесена с пощенски запис, независимо от характера на вземането, след като кредиторът не е посочил банкова сметка ***.
Ето защо ПОС
намира, че обжалваното действие е извършено незаконосъобразно от ЧСИ -оплакванията
в жалбата в тази връзка са основателни,
извършеното разпореждане следва да се отмени и делото следва да върне на ЧСИ за
прекратяване на ИД съобразно мотивите на съда, дадени в настоящето решение.
По изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи. С оглед изхода на спора въззиваемите следва да заплатят направените от въззивника разноски по делото, съгласно приложния списък – 71 лв. разноски, а на адв.А. С. - 300 лв. адвокатски хонорар, присъден съгласно чл.11 от Наредба №1 за минималните адв.възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действието на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821 с район на действие -ПОС по ИД №20178210401673 – разпореждане от 01.11.2016 г., с което отказва да прекрати изпълнителното дело поради внасяне от длъжника на цялата сума по ИЛ за взискателя с пощенски запис преди образуването на ИД.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Петко Илиев за извършване на действия по прекратяване на ИД №20178210401673.
ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН:********** и Д.С.К. с ЕГН: **********,*** да заплатят на Д.Ю.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 71 лв. - разноски по делото пред ПОС, а на адв.А.В.С. ***,оф.2 - 300 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ