РЕШЕНИЕ
№ 2795
гр. Варна, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110108298 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Д. А., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет.*** ап. ***, съдебен адрес: гр. ***,
ул. „***“ №***, чрез адв. А. А. Г., ВАК, с която претендира да бъде прието за установено по
отношение на О. А., ЕИК ***, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.
***, общ ***, обл. *** с площ 987 кв.м., представляващ УПИ ***, кв.*** по плана на с. ***,
общ. ***, обл. *** с площ от 973 кв.м. при граници: УПИ ***, УПИ ***, ***, УПИ ***, УПИ
***, УПИ *** и улица, въз основа на придобитото право на собственост чрез упражнявано
владение през периода от 10.07.1990г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: наследодателят на ищеца С. Ж. e упражнявала фактическа власт с
намерението, че е собственик относно УПИ № *** от 1957г до 10.07.1990г., когато предала
владението му на ищеца. УПИ № *** и съседните му парцели са оградени от една обща
ограда, съществуваща от 1957г. С нот.акт. №***, том *** дело №***/***г. на нотариус при
В.н.с. С. Ж. е призната за собственик по давностно владение и наследяване на няколко
имота, сред които е и процесния парцел. На 17.02.1988г. с решение по ГД №3049/1987г. на
ВРС от 17.02.1988г. със съдебна делба между С. Ж. и Д., горепосочения парцел е поставен в
дял на Д., която обаче никога не е установявала владение върху парцела. За парцел № *** е
съществувал АДС №***/***г. на ОНС-А., като със заповед №***/***/***г. на областен
управител на област с административен център В. имотът, като незастроен и отреден за
жилищно строителство, е отписан от актовите книги за държавна собственост и по силата на
закона е преминал в общинска собственост. Твърди се, че в периода от 01.06.1996г. до
31.05.2006г. е текла придобивна давност в полза на ищеца, докато със законодателно
изменение- ЗДЗС с ДВ бр. 46/2006г., считано от 31.05.2006г., е било въведено спиране на
давността, а впоследствие с обявяване на §1 и 1 §2 от ЗР на ЗИЗС за
противоконституционни, изтичането на давност за придобиване на имоти общинска
собственост е било възстановено. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Посочва, че Държавата е придобила
правото за собственост върху процесния имот съгласно съдебно решение от 17.02.1988г.,
постановено по ГД №3049/1987г. по описа на ВРС, с което е извършена делба между
наследодателя на ищеца- С. Ж., и държавата, като в дял на последната е поставен процесния
парцел. Решението е задължително и за правоприемника на С. Ж.- ищец в настоящото
производство, съобр. императивната разпоредба на чл. 298, ал.2 ГПК. В отговора се сочи
още, че съгл. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти,
представляващи частна държавна или общинска собственост, отредени за жилищно
строителство и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на горепосочения закон ПУП, преминават в
собственост на общините като настъпва трансформация на частната държавна собственост в
частна общинска собственост. Предвид факта, че процесният парцел отговаря на
горепосочените изисквания на закона същият е преминал в собственост на Общината по
реда §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на
горецитираните разпоредби процесният УПИ *** е бил държавна собственост с
предназначение за жилищно строителство. С оглед на това се сочи, че ищецът не би могъл
да придобие по давност имота, тъй като давност в негова полза е възможно да е текла
единствено в периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. Ищецът не е представил доказателства
относно това да е противопоставял на Д. или общината владение, което да го прави
собственик, а самият факт на съставяне на Акт за частна общинска собственост като титул
за собственост, сам по себе си смущава осъществяваното от ищеца владение. Ищецът е
признал правото на собственост на О. А., подавайки молби за закупуване на процесния
парцел с вх. № ***/***г. и вх. № ***-***/***г., като с тези свои действия ищецът не е
противопоставил свои права, а напротив е изразил желание за закупуване на притежаван от
О. А. имот. По отношение на процесния имот, ищецът не е осъществявал владение, а само
държание и то не за себе си, а за О. А., тъй като липсват действия от страна на ищеца, които
да навеждат на осъществяване на владение от негова страна. Сочи се, че междувременно О.
е манифестирала правото си на собственост върху парцел № ***, като в изминалите години
е извършвала проверка на място, искала е отписването му като държавна собственост, а от
О. с.- А. са вземани различни решения, свързани с него - пр. откриване на процедура за
провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на процесния имот, което е инициирано
във връзка с подадената от ищеца молба с вх. №***г. за закупуване на имота. Претендират
се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени копия от
- нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № ***, том ***, дело
№ ***г. на нотариус при В. н. с. скица от ***г. на парцел***, кв. *** по плана на с. Д.; скица
от 30.04.1971г. на парцел ***, кв. *** по плана на с. Д., се установява, че: С. Ж. е призната
за собственик по давностно владение и наследяване на дворно място пл. № ***, кв. ***
включено в парцел *** с площ 3370 кв.м. и парцел *** с площ 2780 кв.м. по плана на с. Д.
- От решение от ***г. по гр.д. № ***/***г. на ВРС; СТЕ по гр.д. № 3***7г.; скица по
делба от **г. с удостоверение за идентичност на парцел; нотариален акт № ***, том ***,
дело № ***г. на нотариус при ***, скица от **г. на парцел *** нотариален акт № ***, том
***, н. дело № ***г. на ВРС; нотариален акт № ***, том ***, дело № *** от ***г.; АДС №
*** от ***г. на ОНС – А.; Заповед № ***/ от ***г. на Областен управител на област с
административен център *** със скица № ***г. за деактуване; акт за общинска собственост
№ *** от ***г.; Заповед № ***/***г. на Председателя на ОНС –*** за одобряване на
регулационен план на с. Д., общ. А. с извадка – копие от плана и регистъра към него;
удостоверение за данъчна оценка № *** от ***г. на О.А.; скица № ***г. на УПИ *** кв. ***
по РП на с. Д., общ. А.о, обл. В.; скица № ***/*** от ***г. на О. А., се установява, че: на
***г. със съдебно решение е извършена делба между С. Ж. и Д. относно бивш парцел № ***
в кв.***, съвпадащ с парцели *** и *** по РП от ***г., като в дял на Д. е поставен парцел
*** а в дял на Ж. парцел ***, който на ***г. бил дарен от нея на внука й А. А.. На ***г. той
закупил от М. Р. и М. А.а парцели *** и ***, кв. *** по плана от ***г. на с. Д., а на ****г.
бил признат за собственик от нотариус на УПИ № ***, УПИ №***, ***, УПИ №***,
2
идентични на парцели *** и ***, кв. *** по плана от 1977г. на с. Д.. На ***г. за парцел ***
бил издаден АДС №*** на ОНС - А., като със заповед №***/***/***г. на областен
управител на област с административен център В., имотът бил отписан от актовите книги за
държавна собственост, тъй като представлява незастроен имот, отреден за жилищно
строителство, а на ***г. за него бил съставен акт за общинска собственост от О. А..
- от молби с вх. № ***/***г., от ***г. и с вх. № ***/***г. със справка; решение №
***г. по протокол № *** от 16.02.2011г.; решение № ***/11.12.2013г. по протокол № *** от
11.12.2013г.; молба от 03.12.2008г. по гр.д.№ ***г. на ВРС, с е установява, че: на
15.05.2008г., 28.06.2010г. и 17.10.2018г. А. Д. А. отправял искания до О. А. да се разпореди
в негова полза чрез продажба или друг способ с УПИ *** в кв. *** на с. Д.. На 04.12.2008г.
на А. Д. А. било разрешено да направи справка и евентуално копие по гр.д.№ ***г. на ВРС.
- от молба от В. Й., декларация от В. Й. от 26.04.1988г.; заповед № ***/29.12.1988г.,
на О.А., скица № ****/24.10.1988г. изд. от О. А.; договор № *** от 28.04.1989г. за отстъпено
право на строеж, се установява, че на 28.04.1988г. О.А. отстъпил на В. Й. право на строеж
върху държавен парцел № *** в с. Д..
Приетите като доказателства - копие на гр.дело № ***/1987г. на ВРС съдържащо:
искова молба от С. Д. Ж. от XI.1987г., схема на парцел *** в кв.*** по стария план
идентичен на п. *** и *** по рег.план одобрен със зап. № ***г., удостоверение ***г., №
****г., ***г., акт № *** г. за държавна собственост на недвижим имот, протокол от
25.11.1987г. по дело № 3049/1987г. ВРС, решение от 02.12.1987 г. по дело № 3049/1987г на
ВРС., молба от С. Г. - адвокат-повереник на С.Д. Ж. по гр.д.№ 3049/1987г. VII състав, ВРС,
заключение от инж. Й. Ив.В.- вещо лице по гр.д.№ 3049/1987г., протокол от заседание,
проведено на 22.01.1988 г. по гр.д.№ 3049/1987г., декларация от 28.01.1988 г., декларация от
С. Д. Ж., протокол от заседание, проведено на 10.02.1988 г. по гр.д.№ 3049/1987 г., решение
от 17.02.1988 г. на ВРС по гр.д.№ 3049/1987г., молба от С. Д. Ж.по гр.д.№ 3049/1987 г.;
молба №***/28.03.1988 г.; изпълнителен лист от 14.03.1988г. по гр.д.№3049/1987г. на ВРС,
препис от решение от 17.02.1988г. по гр.д.№ 3049/1987г. по описа на ВРС, скица от
24.10.1988г. за УПИ ***, кв.***, с. Д., протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ от
30.11.1988г.; писмо изх. № ***/***г. от Зам. Областен управител на В.; писмо изх. №
***/***/***г. на кмета на О. А.; констативен протокол, съдът намира, че не следва да се
обсъждат, тъй като част от тях са неотносими към предмета на делото, а други са били вече
приети и респ. обсъдени по-горе.
От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля Т. Д. С. се установява,
че познава А. А. във връзка с професията си на инженер–геодезист занимаващ се с
извършването на услуги свързани с КК и КР. Запозната е със спора му с О.А. във връзка с
имот на баба му С. в с. Д., която познавала също. Впоследствие се запознала с много от
роднините на А. - баща му, леля му, сестра му, племенницата му. Запозната е с
кадастралната карта на с. Д.. Имот *** по КК съвпадащ с УПИ *** по действащия
регулационен план попада в по-голям имот принадлежал на С. По стар РП по-големият имот
обхващал УПИ *** и УПИ *** с обща площ 6150 кв.м., а по КК имоти с идентификатори
***,******,***,***,***,***. С. й е казвала, че владее този голям имот от 1957г. като през
1967г. се снабдила с документ по давност. Имала е две дъщери и им го разделила. Лелята на
А. обитавала съседния имот обхващащ ПИ с идентификатори *** и *** по КК. В момента
няма никъде ограда между предвидените УПИ съвпадащи с имоти с идентификатори
***,***,***,***,***. За първи път ходила в този имот през месец декември 1989г. и след
това през 1992г. регулярно във връзка с работата й. Последно е ходила януари 2023г. Целият
имот откъм пътя е заграден с ограда правена 2000г., която е с бетонна основа. Отстрани е
ограден с каменни подпорни стени и огради от мрежа. Бащата на А. - Д. А. правел разни
работи по къщата, по навеса. В ПИ *** никога не е имало нищо изградено. Нямало е
насаждения, но е бил поддържан, коси се тревата. В големият парцел е имало къща, баня,
селскостопанска сграда като лятна кухня. С. починала ок. 2005г. и след това се ползвал само
от А.. Свидетелката познава В.Й., който има отстъпено право на строеж от О., но не се е
появявал. О. предявява претенции към имота, тъй като е отказала да продаде на търг имота
на А., въпреки молбите му, който е знаел, че се води общински. Откъм улицата в имота се
влиза през порта с ключ,а отдолу има големи порти, където няма ключ. Там може да влезе
всеки. Единственият, който е виждали да влиза в имота е А.. Той има нотариални актове за
съседните парцели, включени в по-големия имот.
3
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.
Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е
установяване по отношение на ответника, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния недвижим имот към момента на предявяване на иска. Правните основания,
на които се позовава ищеца за придобиването на имота може да бъдат са деривативни - по
силата на сделка, и оригинерни – по регулация и/или изтекла в негова полза придобивна
давност по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗС.
За да се придобие право на собственост по давностно владение, позоваващият се на
него /в случая ищеца/ следва да установи, чрез главно и пълно доказване наличието на
всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, като липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този
придобивен способ. Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност,
като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на
собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина
„владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго, като своя. Следователно се акцентира върху две обстоятелства –
това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията
относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване.
Горното означава, че в настоящия процес в тежест на ищцовата страна е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е придобила по оригинерен /по силата на закона/
или деривативен /от праводател/ способ право на собственост върху парцел № *** по плана
на с. Д., общ. А., обл. В., вкл. твърдяните в случая законоустановени предпоставки и
твърденията си за осъществяваната лично явна и необезпокоявана фактическа власт върху
имота в периода от 10.07.1990 до понастоящем. Респ. ответникът следва да докаже с оглед
направените възражения, придобитото от него по оригинерен или деривативен способ право
на собственост върху горецитирания парцел № *** и факта на осъществяване на фактическа
власт върху имота.
Предвид гореобсъдените доказателства и разпределението на доказателствената
тежест, съдът намира, че ищецът не доказа придобито от него право на собственост върху
спорния имот на твърдяното от него оригинерно основание – чл. 79 ал. 1 ЗС, чрез
непрекъснато владение през периода от 12.01.1990г. до предявяване на иска.
В случая не се спори, че процесният имот е бил предмет на съдебна делба със страни
праводателя на ищеца и държавата, като праводател на ответника, приключила през 1988г.,
като към тази дата със СПН е прието между тях, че собственик на имота е държавата. От
това следва, че е ирелевантно кой е осъщствявал фактическа власт върху имота в периода до
предявяване на иска за делба, тъй като именно в производството по него е следвало да бъде
въведено и разгледано евентуално твърдение за придобиването му по давност от страна на
праводателя на ищеца, като след това позоваването на придобивна давност за период преди
преди предявяване на иска, е преклудирано.
По делото се установи от събраните гласни доказателства, че фактическа власт по
отношение на имота след 1990г. се е осъществявала лично от ищеца и чрез неговата баба,
като същият го оградил и го е окосявал периодично.
По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до
1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респективно
общинска собственост. Считано от 01.06.1996г. по аргумент на противното на забраната на
чл. 86 от ЗС /редакция ДВ, бр.33/1996г./ да се придобива по давност публична държавна и
общинска собственост, следва, че може да се придобиват имоти частна държавна и
общинска собственост. На основание § 1 ал. 1 от ЗД на ЗС /Обн., ДВ, бр.46 от 6.06.2006г., в сила от
1.06.2006 г.; изм., бр.105 от 22.12.2006 г., бр.113 от 28.12.2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 23.12.2008 г., в
4
сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр.107 от 24.12.2014 г., в сила от
31.12.2014 г., изм.,бр.7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 28.02.2020 г., изм., Решение
№3/24.02.2022г. на Конституционния съд на РБ - бр. 18 от 4.03.2022г./ е наложен мораториум и давността
за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече, като последният срок
въведен с нормата обн.в ДВ бр.107/2014г. е до 31.12.2017г. Съгласно изменение на
визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г.,
„Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31 декември 2022г.“, която разпоредба е обявена за противоконституционна с
Решение №3/24.02.2022г. на Конституционния съд на РБ - бр. 18 от 4.03.2022г. Oбн., ДВ, бр.
18 от 4.03.2022 г.
С обявяването на разпоредбата на §1 ал. 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект, като съобразночл. 151 ал.2 изр. 3 от КРБ последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото
решение в сила.
От това следва, че по настоящото дело се установи и изтекъл в полза на ищеца
давностен срок, начиная от 01.01.1996г. до 31.05.2006г. и от 07.03.2022г. до предявяване на
иска.
Съдът намира, че не се установи последната предпоставка за уважавене на иска, тъй
като ответникът, съобразно гореизложените правни изводи, установи липсата на анимус у
ищеца /субективното убеждение, че държи имота като негов собственик/. Този извод се
обосновава гореобсъдените три броя молби, с които ищецът след 2006г. – през 2008г.,
2010г. и 2018г., изразява убеждението си именно пред ответника, че не се счита за
собственик на имота, доколкото искането му в тези молби е Общината да се разпореди с
него в негова полза. В молбите от 2010г. и 2018г. е използван израза –„моля да ми
разрешите закупуването“ – противоречи на правната и житейска логика лице, което се счита
за собственик на дадена вещ, да отправя искане за закупуването й именно до лицето, което
оспорва правата му. Няма дА. за друго манифестиране на собственическо намерение от
страна на ищеца, освен заграждането на имота - пр. засаждане на трайни насаждения,
изграждането на постройки, заплащането на данъци за него.
Предвид така изведените доводи, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал.
3 ГПК сторените от него по делото съдебно – деловодни разноски в размер от 150 лв.,
според представения списък по чл. 80 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение. Искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно над размера от 1500 лв. в
съответствие с разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП
вр. чл. 25 ал.1 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., фактическата и правна сложност
на спора.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, ул.
„***“ №***, ет.***, ап.*** иск с правно основание чл. 124 ГПК да бъде прието за
установено по отношение на О. А., ЕИК ***, ул. "Г. П." ***, че той е собственик на ПИ с
идентификатор *** по КК и КР на с. Д. общ А., обл. В. с площ 987 кв.м., представляващ
УПИ ***, кв.*** по плана на с. Д., общ. А., обл. В. с площ от 973 кв.м. при граници: УПИ
***, УПИ ***, ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица, въз основа на придобитото право
на собственост чрез упражнявано давностно владение през периода от 10.07.1990г. до датата
на завеждане на иска - 29.06.2022г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК А. Д. А., ЕГН ********** да заплати на О. А.,
ЕИК *** сумата от 150 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6