РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501610 по описа за 2021 година
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по три въззивни жалби на Многопрофилна болница за активно лечение
– Варна към ВМА-София, с адрес: гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 3, подадени с обща
жалба чрез процесуален представител, срещу Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено
по гр. дело № 19194/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които:
1) Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София е осъдена да
заплати на ЕНЧ. П. Д. от с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул. “Столетов“ № 11 сумата
от 86 666, 67 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на съпругата му В.Ц. Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на
трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –
Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен
автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното и място, ведно
́
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от
20.01.2017 год. до окончателното й изплащане;
2) Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София е осъдена да
заплати на ЕК. ЕНЧ. Д. от гр. Варна, бул. “Княз Борис I“ № 24, ет. 3, ап. 5 сумата от 71 666,
67 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на майка и В.Ц. Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука,
́
настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна,
на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния
път от постоянното място на живеене до работното и място, ведно с обезщетение за забава в
́
размер на законната лихва върху горната сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното
1
й изплащане;
3) Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София е осъдена да
заплати на ПЛ. ЕНЧ. Д., с адрес гр. Варна, ул. “Кирил и Методий“ № 40 сумата от 71 666, 67
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на майка и В.Ц. Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука,
́
настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна,
на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния
път от постоянното място на живеене до работното и място, ведно с обезщетение за забава в
́
размер на законната лихва върху горната сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното
й изплащане.
Жалбоподателят навежда оплаквания, че решението в атакуваните от него части е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди за всеки един от тримата ищци е нарушен чл. 52 ЗЗД и присъдените обезщетения са
силно завишени. Не са обсъдени всички доказателства, не са отчетени и всички относими
обстоятелства по отношение на всеки един от тримата ищци. Неправилен е и изводът на
съда, че в случая не е налице съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат. Не е съобразено, че с оглед събраните по делото доказателства
относно механизма на настъпването на пътнотранспортното произшествие, причинило
смъртта на В. Д., същото е настъпило в резултат на допусната груба небрежност от страна
на починалата, която е управлявала лекия автомобил с несъобразена с пътните условия
скорост, довела до загуба на управлението му, навлизане в лентата за насрещно движещите
се автомобили и невъзможността да спре безопасно – нарушение на правилата за движение
по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като тежестта на
нарушението на правилата за движение го квалифицира като груба небрежност и е
основание за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за намаляване на отговорността на
работодателя с 90 на сто според изложеното във въззивната жалба.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от въззивника – ответник
по осъдителните искове – части и за постановяване на друго, с което исковете на ищците да
се отхвърлят като прекомерни и несправедливи и въззивният съд да определи по – нисък,
справедлив размер на обезщетенията, след което да приложи чл. 201, ал. 2 КТ и да намали
размера на обезщетенията с 90 на сто, а също и да намали обезщетенията с размера на
получената от ищците застраховка от 10 000 лева. Претендира присъждане на разноски.
В писмени отговори, подадени с общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемите – ищци по предявените искове, чрез процесуалните си представители,
оспорват жалбите, считат решението в обжалваните от ответника части за правилно и
настояват да бъде потвърдено в тези части. Излагат съображения. Претендират разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуални представители, поддържа
въззивните си жалби.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуалните си представители, оспорват
жалбите, поддържат подадените писмени отговори.
Първоинстанционното решение, в частите, с които искът на ищеца Е.Д. по чл. 200, ал.
1 КТ е отхвърлен за разликата над присъдените 86 666, 67 лева до претендирания размер от
90 000 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 3333, 33 лева), ведно със законната лихва, считано
от 20.01.2017 год. до окончателното и изплащане, а исковете на Е. и П. Д.и са отхвърлени за
́
разликата над присъдените 71 666, 67 лева до претендираните от всяка една по 75 000 лева
(т. е., са отхвърлени за сумите от по 3333, 33 лева), ведно със законната лихва, считано от
20.01.2017 год. до окончателното им изплащане, не е обжалвано, в тези части е влязло в
сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
2
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от ЕНЧ. П. Д. от с.
Приселци, общ. Аврен, Варненска област, ЕК. ЕНЧ. Д. от гр. Варна и ПЛ. ЕНЧ. Д. от гр.
Варна срещу Многопофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Варна към Военно
медицинска академия (ВМА) – София, с адрес на осъщестяване на дейността: гр. Варна, бул.
Христо Смирненски № 3, активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 200 КТ за осъждането на ответника да заплати на ЕНЧ. П. Д. от с.
Приселци, общ. Аврен, Варненска област сумата от 90 000 лева, на ЕК. ЕНЧ. Д. от гр. Варна
сумата от 75 000 лева и на ПЛ. ЕНЧ. Д. от гр. Варна сумата от 75 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от всеки един от тримата ищци неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на В.Ц. Д., съпруга на първия ищец и майка на втората и
третата ищци, настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на
19.01.2017 год., около 07, 20 часа на главен път I-9 (Бургас –Варна) в посока гр. Варна, на
около 1000 м. след с. Приселци, общ. Аврен, станала при движение с личен автомобил по
обичайния път от постоянното място на живеене до работното място на В. Д., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните суми,
считано от 20.01.2017 год. до окончателното им изплащане.
Ищците навеждат следните твърдения:
Наследници са по закон на В. Ц. Д., починала на 19.01.2017 год. Първият ищец е неин
съпруг, а втората и третата ищци – нейни дъщери. На 19.01.2017 год. около 07, 20 часа на
главен път I-9 (Бургас –Варна) в посока гр. Варна, на около 1000 м. след село Приселци,
общ. Аврен, В.Ц. Д., като водач на л. а. „Хонда“, модел CRV, рег. № В 0626 НХ, на път за
работа в МБАЛ –Варна към ВМА – София е претърпяла пътен инцидент, в резултат на който
получила травми, несъвместими с живота и починала. Към момента на злополуката В. Ц. Д.
е работила по трудово правоотношение в МБАЛ –Варна към Военно-медицинска академия –
София на длъжност „рехабилитатор“ в отделение по физикална и рехабилитационна
медицина въз основа на трудов договор № 323/22.03.1989 год. с последно допълнително
споразумение към трудовия договор с № 398/27.08.2015 год.
С влязло в сила Разпореждане № 5104-03-61/23.02.2017 год. на НОИ ТП – Варна
злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО. Ищците твърдят, че смъртта
на В. Д., загинала нелепо, им е причинила огромни душевни болки и страдания, които са
непреходни и ще ги съпътстват през целия им живот.
Ищецът Е.Д. е бил в брак с починалата от 1981 год. и до деня на инцидента двамата
живеели заедно и били неразделни; отношенията им били основани на любов,
разбирателство, уважение и взаимно подкрепа; били си взаимна опора един за друг.
Внезапната смърт на съпругата му била шок за него и му се отразила изключително
негативно емоционално и физически – в живота му настъпила празнота; започнал да страда
от безсъние и повишено кръвно налягане, каквито страдания дотогава е нямал. Смъртта на
съпругата му се отразила изключително негативно на психичната и емоционално – волевата
му сфери, засегнато било личностното и социалното му функциониране; скръбта от загубата
на съпругата му се превърнала в дълготрайно негативно емоционално състояние,
изразяващо се в тревожност, депресия, недоверие, съмнение, дълбока личностова
дестабилизация и дезадаптация, с чести прояви на гняв, плач, чувство на безпомощност.
Описаното негативно емоционално състояние е устойчиво, продължава и понастоящем;
настъпилата негативна промяна в живота му била безвъзвратна. Ищецът страдал не само от
факта, че семейството му било „разбито“, но и поради това, че все по-рядко общувал с
дъщерите си и внучката си - виждал се с тях епизодично, едва два-три пъти в годината и то
на празници – тъй като единствената им тема на разговор била смъртта на съпругата му, а
това допълнително усилвало болката им и ги връщало към спомена за нейната внезапна и
нелепа смърт.
Ищцата Е.Д. не живеела с родителите си, но емоционалната връзка с майка и била
́
запазена и много силна. Е. Д. била шокирана от новината за внезапната смърт на майка си.
Изпаднала в дълбока депресия, затворила се в себе си, преустановила социалните си
контакти – нямала желание да вижда хора, заровила се в работа и учение, за да не мисли за
3
загубата на майка си. В резултат на преживения стрес здравословното и състояние се
́
влошило – получила сърцебиене, високо кръвно налягане; обилно изпотяване, задух, тежест
в гърдите, косопад, често причерняване и прималяване; повишило се телесното и тегло без
́
да е променяла хранителния си режим. След извършени медицински прегледи била
диагностицирана с надкамерна тахикардия, нетоксична дифузна гуша, хипертонично сърце
без застройна сърдечна недостатъчност,неуточнен тереоидит, хипотиреоидизъм и
хипоглемия, генерализирана тревожност. Твърди, че описаните здравословни оплаквания са
пряко свързани с преживения от нея тежък и внезапен стрес от смъртта на майка и. Смъртта
́
на майка и се отразила изключително негативно и върху психичната и емоционално-
́
волевата и сфера. Изпитвала силна фрустрация; уменията и за обичайно общуване били
́́
нарушени, изпитвала отчаяние, безпомощност, мъка, загуба; непрестанен страх от нов
инцидент. Възстановяването и протичало трудно и към настоящия момент ищцата Е.Д. все
́
още има проблеми със съня, с телесното тегло, със здравословното си състояние, с
желанието за интимна близост, като последното създало и междуличностни проблеми с
партньора й. Твърди, че е налице тенденция за хронифициране на депресивните и симптоми.
́
Ищцата П.Д. твърди, че до 2017 г. е имало периоди, в които живеела с родителите си
близо година в семейния им дом в село Приселци. Емоционалната връзка между нея и майка
и била много силна. Смъртта на майка и и причинила силен шок; изпитвала огромна болка и
́́́
силна скръб от загубата. В първите дни след смъртта на майка си приемала успокоителни и
алкохол в големи количества, за да може да спи; впоследствие изпаднала в тежка депресия.
Живеела сама и смъртта на майка и допълнително влошило депресивното и състояние. Не
́́
можела по никакъв начин да контролира и да прикрива емоциите си; не желаела да излиза от
дома си, залежала се; нямала желание да се среща с хора. Коренно се променил начинът и на
́
живот. Преди инцидента спортувала активно футбол (била треньор по футбол),
практикувала любителски и други спортове, а след това преустановила спортните си
занимания, което довело до значително покачване на телесното тегло. Смъртта на майка и и
́́
причинила тежка психическа травма с прояви на свръхчувствителност, редувани с апатия,
ищцата станала безразсъдна, не се замисляла за стойността на живота си, била склонна към
импулсивно и опасно поведение. Значително били нарушени уменията и за нормално
́
общуване роднини и близки; изпитвала отчаяние, безпомощност, мъка, страх, тревожност,
силна фрустрация. Към настоящия момент ищцата П. Д. все още има проблеми със съня и с
телесното си тегло. Твърди, че е налице тенденция за хронифициране на депресивните и
́
симптоми.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на
ответника МБАЛ-Варна към ВМА – София да заплати на ЕНЧ. П. Д. сумата от 90 000 лева;
на ЕК. ЕНЧ. Д. – сумата от 75 000 лева и на ПЛ. ЕНЧ. Д. – сумата от 75 000 лева –
представляващи обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди –
болки и страдания, изразяващи се в преживени стрес, скръб, мъка, влошаване на
здравословното им състояние, причинени от смъртта на В.Ц. Д., съпруга на първия ищец и
майка на втората и третата ищци, настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова
злополука, настъпила на 19.01.2017 год., около 07, 20 часа на главен път I-9 /Бургас –Варна/
в посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, общ. Аврен, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от
20.01.2017 год. до окончателното им изплащане. Претендират и сторените съдебни
разноски.
В писмени отговори, подадени с общ отговор в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
МБАЛ – Варна към ВМА – София, с адрес: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 3,
оспорва всеки един от исковете по размер. Навежда, че трудовата злополука, при която е
починала В.Ц. Д., не е същинска трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, а е приравнена
на такава съгласно ал. 2 на цитираната норма. Смъртта на В. Д. не е настъпила по време на
изпълнение на трудовите й функции, а по време на отиване за работа, при което и липсата
на вина на работодателя е основание за съществено занижаване на степента на неговата
отговорност.
4
По отношение на претенцията на ищеца ЕНЧ. П. Д. ответниткът счита, че същата е
необосновано завишена. Оспорва твърденията, че след смъртта на съпругата му, ищецът е
започнал да страда от безсъние и високо кръвно налягане, от които не бил страдал преди
това, оспорва и твърденията за тревожност и продължителна депресия. Според ответника за
нито едно от тези заболявания не са представени доказателства – медицинска документация
от проведена диагностика и лечение от съответен специалист. Твърди, че безсънието и
повишеното кръвно налягане, в случай, че такива са налични, са характерни за мъж на
неговата възраст, появили са се много преди инцидента, поради което и не са в причинна
връзка със смъртта на съпругата му. Твърди се също, че ищецът е в трудоспособна възраст,
полага труд, реализира доходи, като починалата не била източник на издръжка за него.
Оспорва причинените на ищеца болки и страдания от загубата на съпругата да са засегнали
личностната му сфера и социалното му функциониране и същият да е получил капсулирано
стресово разстройство и личностна дестабилизация.
Претенциите на ищците Е. и П. Д.и също са необосновано завишени. Към момента,
когато майка им е починала, двете ищци не са живели в едно домакинство с нея, а всяка от
тях вече е била поела по своя личен и професионален житейски път. Ищцата Е.Д. е била (и
понастоящем е) военнослужещ – матрос във ВВМУ ”Никола Йонков Вапцаров” – Варна,
семейна с дете и от години живеела в свое домакинство, отделно от това на родителите си,
имала собствено семейство и работа. По подобен начин бил устроен и живота на другата
ищца – П.Д., която също е военнослужещ – матрос във военно формирование 56070-Варна.
Към момента на трудовата злополука П. Д. не е живеела с родителите си, а самостоятелно.
Не била семейна и разполагала с доходи от работата си, от които се издържала и живеела
самостоятелно и независимо от родителите си. Описаните обстоятелства не поставяли двете
ищци в ситуация да са лишени от майчина грижа и материална опора, каквато би била
налице ако са малолетни или непълнолетни, което обуславя и загуби в морален,
емоционален и материален аспект в значително по – ниска степен съответно обуславя и
значително по-нисък размер на обезщетението, което да репарира тези загуби.
По отношение на ищцата Е.Д. ответникът оспорва твърденията, че смъртта на майка
и се е отразила изключително негативно на психичната и емоционално-волевата и сфери,
́́
вследствие на което била налице слаба комуникативна връзка с другите и склонност към
социална изолация. Излага се, че състоянието, в което ищцата твърди, че е изпаднала след
смъртта на майка си, придружено с апатия или несъответност на емоционалните реакции,
психични блокажи, дезадаптивност и силна фрустрация, щели да я направят абсолютно
негодна да изпълнява служебните си задължения, които задължения биха били
несъвместими с подобни състояния. Няма никакви данни същата да е била негодна да
изпълнява служебните си задължения като военнослужещ в нито един период от време след
смъртта на майка и. Навежда още, че твърдяните от ищцата Е. Д. невротични и личностови
́
реакции на дистрес с подчертани отклонения от нормата и хронифициране на негативните
депресивни симптоми предполагали тежко прихично състояние, което било невъзможно да
бъде прикрито и да остане незабелязано от колегите и и от прекия и ръководител.
́́
Твърдените симптоми предполагали освидетелстване на лицето и диспансеризирането му,
данни за което липсват. Ангажираните от ищцата Е. Д. доказателства не установяват тежко
психично заболяване още повечем с тенденция за хронифициране. Същата не е търсила и
ползвала квалифицирана помощ от психолог, с какъвто разполагали на местоработата й.
Оспорват се и твърденията, че страда от високо кръвно налягане, сърцебиене, обилно
изпотяване, задух, тежест в гърдите, често причерняване и прималяване, силен косопад и
повишено телесно тегло, в резултат на което да е била диагностицирана с надкамерна
тахикардия, нетоксична дифузна гуша, хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, неуточнени тиреоидит, хипотиреоидизъм и хипогрекимия, генерализирана
тревожност, които заболявания да се дължат на преживения от нея стрес от смъртта на
майка й. Липсват и доказателства за наличие на причинна връзка между заболяванията на
ищцата и трудовата злополука, при която е починала майка и.
́
По отношение на ищцата П.Д. ответникът оспорва твърденията и, че след смъртта на
́
5
нейната майка е изпаднала в тежка депресия и не можела да контролира емоциите си, че
станала безразсъдна, не се замисляла за стойността на живота си, че била склонна към
импулсивно и опасно поведение, че страдала от апатия и продължителни психични
блокажи, а също и че налице тенденция към хронифициране на негативната депресивна
симптоматика. Ответникът навежда, че ако тези симптоми са били налице, тя щяла да е
абсолютно негодна за изпълнение на служебните си задължения, тъй като последните били
несъвместими с подобни състояния. Симптомите предполагали тежко психично състояние,
което било невъзможно да се прикрие и да остане незабелязано от колегите и и прекия и
́́
ръководител, а данни за подобно състояние, в което да е изпаднала ищцата, липсват.
Липсвали доказателства тя да е търсила психологична помощ по местоработата си. Оспорват
се и твърденията и, че след смъртта на майка и е изпаднала в депресия, че коренно се
́́
променил начина й на живот, че преустановила спортните си занимания, което довели до
значително покачване на телесното й тегло. Липсвали каквито и да е писмени доказателства
– медицинска документация относно изложените в исковата молба психични заболявания и
състояния. Ответникът оспорва и наличието на причинна връзка между твърдяното от
ищцата П. Д. влошаване на здравословното и състояние и смъртта на майка и. Твърди, че
́́
причината ищцата да преустанови спортните си занимания била травма на коляното и,
́
заради лечението на която тя била лекувана във ВМА в Клиника по артроскопска
травматология в периода 18.09 – 25.09.2017г., като било установено скъсване на предни
кръстни връзки и менискус на коляното. При проведеното хирургично лечение е извършена
пластика на предните кръстни връзки, а менискусът бил частично премахнат. Бил издаден
болничен лист за временна неработоспобност за 38 дни и била назначена терапия в т. ч. и
кинезитерапевтични процедури в амбулаторни условия. Твърди, че и преди този случай
ищцата е получавала спортни травми, като още през 2007г. е била оперирана в МБАЛ –
Варна.
Счита се, че претендираните от ищците обезщетения са силно завишени и не
съответстват на претърпените от тях болки и страдания.
В отговора на исковата молба ответникът прави и възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата В.Ц. Д. по чл. 201, ал. 2 КТ, което е основание за намаляване, с не по
– малко от 90 %, на размера на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от
тримата ищци. Твърди, че пострадалата е допринесла за настъпването на трудовата
злополука, като е допуснала груба небрежност. Трудовата злополука е настъпила по време
на управление на личния и автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене
́
до работното място, по време на което настъпва ПТП, вследствие на което пострадалата
получила травматични увреждания, довели до летален изход. Твърди се, че ПТП е настъпило
в резултат на извършено от страна на пострадалата тежко нарушение на правилата за
движение по пътищата, изразяващо се в управление с несъобразена с пътната обстановка
скорост, което се установява от Постановлението за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 13-ДП/2017г. по описа на Военно- окръжна прокуратура – Сливен,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.2017г. и изготвената Автотехническа
експертиза, от която е установено, че причина за настъпване на ПТП е била избраната от
пострадалата скорост, с която управлявала автомобила, в случая с 80 км/ч, която скорост не
била съобразена с влошените пътни условия, а именно: заснеженото и заледено пътно
платно. Според заключенията на вещото лице, вследствие на тези обстоятелства лекият
автомобил се приплъзнал и поднесъл, станал неуправляем, в резултат на което навлязъл в
насрещната лента за движение, където се блъснал с насрещно движещия се автобус,
превозващ деца, за който било установено, че се движел с 35 км/ч. Твърди се, че избраната
от пострадалата скорост не била съобразена с атмосферните условия и със състоянието на
пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, което е нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В резултат на това нарушение пострадалата изгубила контрол над
автомобила си и навлязла в лентата за насрещно движение – нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗДвП – и се блъснала в насрещно движещия се автобус. Настъпилата смърт обосновава
квалифицирането на нарушението на правилата за движение по пътищата като тежко. Като
тежко нарушение го квалифицирало и обстоятелството, че с действията си В. Д. е
6
застрашила и останалите участници в движението, като съгласно практиката на ВКС това
представлявало груба небрежност и обуславя приложението на чл. 201, ал. 2 КТ.
Ответникът навежда още, че на основание чл. 200, ал. 4 КТ, дължимите на всеки един
от тримата ищци обезщетения следва да бъдат намалени с получените от тях суми по
сключена застраховка. Сумата, която ищците са получили като обезщетение е в общ размер
на 10 000 лева и е била изплатена в изпълнение на сключен от Министъра на отбраната
застрахователен договор №УД-15-4/14.04.2016г. със ЗК ”Надежда” АД за застраховка
„Злополука” на цивилните служители.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуални представители, поддържат исковете
си.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуални представители, оспорва исковете,
поддържа подадените писмени отговори.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници от 31.01.2017 год., изд. от район Аспарухово,
община Варна е видно, че В.Ц. Д. е починала на 19.01.2017 год. и нейни наследници по
закон са съпругът и ЕНЧ. П. Д. и двете и деца – ЕК. ЕНЧ. Д., родена 1981 год. и ПЛ. ЕНЧ.
́
Д., родена 1986 год.
По делото не е спорно, а и от представения трудов договор № 325/22.03.1989 год. и
Допълнително споразумение № 398/27.08.2015 год. е видно, че към 19.01.2017 год. Виолета
Д. е работила на длъжността „Рехабилитатор“ в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина в МБАЛ Варна към Военномедицинска академия – София.
От декларация за трудова злополука, подадена от работодателя МБАЛ – Варна към
ВМА – София, Протокол № 5101-03-36#4/19.01.2017 год. за резултатите от извършено
разследване на злополуката, станала на 19.01.2017 год. и Разпореждане № 5104-03-
61/23.02.2017 г., издадени от НОИ ТП – Варна, се установява, че на 19.01.2017 год., около
07, 20 часа на главен път I–9 (Бургас – Варна) посока гр. Варна, при придвижване с личен
автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното и място, на
́
около 1000 м. след с. Приселци, общ. Аврен, пострадала В.Ц. Д. е претърпяла пътно-
транспортно произшествие, в резултат на което е получила увреждания, довели до летален
изход.
С Разпореждане № 5104-03-61/23.02.2017 г., издадено от НОИ ТП – Варна, за което
няма спор, че е влязло в сила, злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55 КСО.
В раздел VІІІ-ми на протокола – „Анализ на причините за възникване на злополуката”
е посочено, че причините за възникването на злополуката касаят правилата за движение по
пътищата и правата и задълженията на участниците в движението и са от компетентността
на институциите, упражянващи контрол по ЗДвП и Правилника за прилагането му.
Прието е за безспорно между страните, че въз основа на сключен от работодателя
договор за застраховане на работниците и служителите по застраховка „Злополука“ на
ищците е била заплатена сумата от 10 000 лева – по 3333, 33 лева на всеки един – от ЗК
„Надежда“ АД.
От удостоверение, издадено от ОД МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“ е видно, че
В. Ц. Д. е придобила правоспособност за управление на МПС през 1985 г. и има извършено
едно нарушение на ЗДвП (на чл. 40, ал. 2, предл. първо ЗДвП през 2014 год.), за което е
реализирана административно – наказателната и отговорност.
́
По повод смъртта на В.Ц. Д. е било образувано и водено досъдебно производство №
13-РП/2017г. по прокурорска преписка № 284/2017 год. по описа на ВОП-Сливен,
прекратено с постановление на прокурора от 24.07.2017 год., поради това, че деецът е
починал.
От амбулаторни листи за извършени в периода 12.03.2018 год. – 03.08.2018 год.
медицински прегледи на ищцата Е.Д. е видно, че на същата са били поставяни следните
7
диагнози: надкамерна тахикардия; нетоксична дифузна гуша; хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност; тиреоидит, хипоглекимия; хипотиреоидизъм.
От личната здравна книжка на Е. Енчева Д. е видно, че в периода 2006 год. - 2016 год.
същата е имала заболявания на дихателните пътища и белите дробове. Установява се още,
че при проведените в периода 2008 год. – 2018 год. ежегодни профилактични медицински
прегледи е констатирано, че Е.Д. е клинично здрава и е годна за военна служба.
От здравно-производствената характеристика на Е.Д., издадена от ВММУ „Н. Й.
Вапцаров“ – Варна, е видно, че през 2017 г. и 2018 г. ищцата Е. Д. няма регистрирани
здравословни проблеми или оплаквания. В същата насока са и протоколите от извършените
годишни профилактични медицински прегледи, съответно на 19.12.2017 год. и на 10.12.2018
год. (л. 341-347 от делото на РС-Варна), от които е видно, че при Е. Д. не са констатирани
отклонения, заболявания или психични разстройства. Видно от обсъжданите протоколи Е.
Д. е декларирала, че няма никакви здравословни проблеми и/или оплаквания, вкл. и че не
страда от високо кръвно налягане, безсъние, нервни или психични разстройства, сърдечно
съдови заболявания, болки в областта на сърцето, колапсни състояния, няма оплаквания при
пътуване в превозно средство, няма други заболявания или здравословни проблеми. При
извършения на 19.12.2017 год. медицински преглед измерените стойности на кръвното и
́
налягане са били 120 / 80, а при прегледа на 10.12.2018 год. – 115 / 75; теглото и е било
́
съответно – 57 кг. през декември 2017 год. и 61 кг през декември 2018 год.
От здравно-производствената характеристика на Е. Д. е видно още, че при посещение
през месец юни 2018г. на медицинския пункт и е поставена диагноза „невровегетативна
́
дистония“ по повод оплаквания от умора, напрежение, намалена работоспособност,
колебания в кръвното налягане.
Видно от атестационните формуляри за 2017 г. и 2018 год. на Е.Д., същата е
атестирана с максималния брой точки (поставени са и максимални оценки) по всички
́
показатели, вкл. и относно пригодността и за работа в екип; надежност; взаимоотношения с
́
колеги; издържливост на психическо натоварване.
От епикриза, издадена от Клиника по Артроскопска травматология при ВМА София,
се установява, че ищцата ПЛ. ЕНЧ. Д. е постъпила за оперативно лечение на лява колянна
става на 18.09.2017г. по повод оплаквания от болки, оток и „блокаж“ на лява колянна става,
датиращи от няколко месеца преди приемането и в болницата, когато е претърпяла две
́
последователни травми на коляното. Изписана е на 25.09.2017 год., издаден е болничен
лист за временна неработоспособност за 38 дни. От епикризата е видно още, че няколко
месеца преди проведеното оперативно лечение във ВМА ищцата Пл. Д. е претърпяла две
последователни травми на лявото коляно, в резултат на което то е било трудно подвижно и
силно болезнено, което е наложило и провеждане на оперативно лечение във ВМА.
Съгласно писмо с рег. № 235/28.03.2019 год. от командира на военно-формирование
56070-Варна, на П.Д. са извършвани периодични медицински прегледи през 2017 год. и през
2018 год. и командването на военното формирование няма информация за наличие на
отклонения в здравословното и състояние, които да са отразени в медицинските протоколи.
́
Видно от атестационните формуляри за 2017 год. и 2018 год. на П. Д., същата е
атестирана с максимални оценки (оценка „4“) относно показателите „пригодност за работа в
екип“; „надежност“; „взаимоотношения с колеги“ и с оценка „3“ по показателя
„издържливост на психическо натоварване“.
От заключението на СМЕ от 29.10.2019 год., изготвено от д-р М.Н., специалист-
кардиолог, неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и
от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното: Липсват
обективни доказателства ищцата Е.Д. да страда от надкамерна тахикардия. В изследваната
от вещото лице медицинска документация е констатирано, че сърдечната честота на ищцата
е в норма и при нито един от извършените прегледи не е отразено ищцата да приема
медикаменти, забавящи сърдечната дейност. Няма обективни доказателства за да бъде
приета (респ. потвърдена) и диагноза „хипертонично сърце без застойна сърдечна
8
недостатъчност“, описана в амбулаторните листи от 12.03.2018 год. и от 21.03.2018 год.
Причините за описаните две заболявания могат да бъдат изключително много – както
структурни, така и функционални заболявания на почти всички органи и системи в
човешкото тяло. „Стресът“ в медицинската литература е определян като възможен рисков
фактор, но директна причинно- следствена връзка не е възприета. Двете заболявания,
описани по – горе, имат богата клинична изява – от безсимптомно протичане до сърцебиене,
умора и задух.
В съдебно зседание вещото лице е пояснило, че от констатираните при прегледите на
ищцата Е. Д. на 12.03.2018 год. и на 21.03.2018 год. стойности на кръвното и налягане,
́
съответно 147 / 96 и 139 / 93 не може да се направи извод, че тя страда от „хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност“, респ., от хипертония, тъй като това са
еднократно измерени стойности и няма никакви данни тези стойности обективно да се
поддържат.
От заключението на СМЕ от 02.10.2019 год., изготвено от д-р Р.Д., специалист по
ендокринология и болести на обмяната, неоспорено от страните, кредитирано от съда като
обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че ищцата Е.Д. не страда от „нетоксична дифузна гуша“, от „тиреоидит“, нито
от „хипотиреоидизъм“. Липсват и данни за регистрирани ниски нива на кръвната захар, т. е.,
няма данни потвърждаващи наличие на „хипогликемия“. При извършения от вещото лице
преглед на ищцата във връзка с изготвяне на експертизата, не са установени и характерни
нервно-вегетативни и невроглюкопенични симптоми, които биха могли да се свържат с
ниски нива на кръвна захар. При ищцата Е. Д. не се наблюдава ендокринна патология, която
да налага лечение. „Стресът“ често се посочва в литературата като отключващ външен
фактор за описаните по – горе заболявания, но не и като първопричина за щитовидна
патология при евентуално предразположение към такава. С оглед липсата на ендокринно
заболяване у ищцата Е. Д., не може да се обсъжда и тенденцията му във времето.
Според заключението на комплексната съдебно психологична и психиатрична
експертиза от 21.05.2019 год., изслушано в първата инстанция и изявленията на вещите лица
в съдебно заседание за ищците внезапната загуба на значим човек - съпруга и майка – е
имала характеристика на тежка психотравма. Непосредствено след като узнали, че е
починала и в следващите няколко дни ищците са развили психични симптоми характерни за
остра стресова реакция. В следващите дни водещи са били симптомите на дистрес и
последваща реакция на скръб при загуба на близък човек, чиито периоди съвпадат с периода
на разстройство в адаптацията. Описаните от всеки един от тримата изживявания и времето
на тяхната поява и продължителност отговарят на етапите на неусложнена, но тежка и
протрахирана реакция на скръб. През този период, протекъл в рамките на около година,
симптомите на всеки един от тях са персистирали в контекста на тяхната индивидуалност и
личностови особености. Психотравмата е довела до промяна в начина и качеството на живот
на всеки един от ищците.
За ищеца Е.Д. загубата на съпругата му първоначално е представлявала шоково
събитие, което впоследствие се е превърнало в значим стрес, засягащ жизненоважни
потребности – потребност от любов, близост, сигурност и бъдеще. Той е акумулирал емоции
и чувства предимно от негативния регистър – недоволство, яд, раздразнение и дори гняв,
отнесени към институциите в държавата, към политиците. Убеден е, че протоколите и
всички документи за пътната злополука, при която е починала съпругата му, са
фалшифицирани. Темата за смъртта на съпругата му е доминираща в съзнанието му, но той
активно се опитва да я отклони, да я пренасочи, като превключва ежедневно вниманието си
към работата, свързана с професията му. По тази причина работи много и се страхува да не
остане без работа. След смъртта на своята съпруга ищецът си служи със защитни
несъзнавани механизми: отреагиране на акумулираното напрежение, безпокойство, яд, гняв
и дори чувство за вина, че не е могъл да я опази, че е работил много и е отделял малко време
за семейството си, омаловажаване на съществени фрустриращи обстоятелства, компенсации,
потискане, рационализация. В известна степен е нарушен съня, а вниманието е фиксирано
9
върху собственото здраве. Дразнителите, които се докосват до психотравменото
преживяване са: пътища, корупция, институции и тяхното некоректно отношение и
манипулации. В такива моменти става раздразнителен, ядосва се, гневи се, понижава се
нивото на фрустрационния му толеранс.
За П.Д. смъртта на майката и и е въздействала като шок, тъй като е била неочаквана.
́́
Стресът в началото е бил голям, като е изострил личностните и особености и черти. В
́
следващите месеци се е трансформирал в дистрес – били са налице психосоматични прояви,
касаещи телесната и психичната сфери. Към момента на изследването в лека степен е
повишена тревожността, като симптомите са предимно в следните области: нарушено
качество на съня, безпокойство, свързано със здравето /непреработена травма от смъртта на
майката/, емоционална конститенция /лесно се разплаква, когато темата се докосва до
непреработената психотравма/. Темите болест и смърт ангажират когнитивните процеси
мислене и внимание. Появява се дифузна тревожност. Фактът, че живее сама и не е създала
семейство я прави по-уязвима, ранима, чувствителна във вътрешен план, понижава
фрустрационния й толеранс, тя има потребност да изглежда силна, уравновесена и
балансирана. Поради тази причина си служи и с несъзнаваните защитни механизми -
рационализация, омаловажаване, потискане и компенсация. Според вещите лице е
необходима работа с психотерапевт за адекватно преработване на потиснатата психотравма
от смъртта на майката.
При изследването на Е.Д. е констатиран сериозен вътрешен дисбаланс, който е
отражение както на личностовите й черти и особености, така и на загубата от смъртта на
майката. В началото случилото се е било шоково събитие, което впоследствие се е
трансформирало в значим стрес. С течение на времето начинът на преживяване на това
съдбоносно събитие се е превърнал в психотравма, която и до настоящия момент не е
преодоляна напълно, не е преработена в съзнаваното й поле. Чрез защитните механизми на
компенсация се опитва да потисне травмиращото я събитие, да се справи сама с
тревожността, невротичността и депресивните мисли. Загубила е чувството си на
удоволствие, не може да се усмихва, по-трудно излиза от състояние на фрустрация.
Емоционалните състояния са колебливи, като моменти е възможно да стане лесно възбудима
и раздразнителна, което от своя страна понижава фрустрационния й толеранс. Е.Д. не е
преодоляла травмата от смъртта на майка си, тя не е преработена адекватно и в достатъчна
степен. Според вещите лице е необходима квалифицирана помощ от психотерапевт и
евентуално психиатър за подходящ медикамент.
Констатираните от вещите лица състояния у всеки от ищците са преходни, периодът
на отзвучаване зависи от различни фактори.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че смъртта на В.Ц. се е превърнала в
значима психотравма за ищците, която и към настоящия момент не е преработена адекватно
от нито един от тримата и при всеки от тях все още се наблюдават остатъчни симптоми.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза от 20.05.2019 год.
механизмът на настъпването на ПТП от 19.01.2017 год. е следният: на 19.01.2017г. около 7,
20 ч. участник 1 с л. а. марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № В 0626 НХ, управляван от В.
Д. се движел по главен път I-9 в частта му от с. Приселци в посока към гр.Варна. При
заледен пътен участък л. а. „Хонда“ при движение в попътен десен завой е навлязъл с
предна дясна гума в банкета, който е бил засипан със сняг; водачът е завъртял волана
наляво, като автомобилът се е насочил към лентата за движение в посока от гр. Варна към
гр. Бургас. След това водачът на лекия автомобил е завъртял волана надясно с цел
автомобилът да продъжи движението си в лентата в посока към гр. Варна. В този момент
автомобилът е загубил сцепление (според вещото лице най-вероятно задните колела са
загубили сцепление с пътната настилка) и се е получило т. нар. „свръхзавиване“.
Автомобилът започнал да се плъзга странично с лявата си част напред в посока гр. Варна,
последвало е завъртане от водача на волана наляво с цел овладяване на автомобила, при
което автомобилът се завъртял отново и продължил да се плъзга странично с дясната си част
напред в посока гр. Варна, като вече се е намирал в лентата за движение посока гр. Бургас
10
(т. е., в лентата на насрещно движещите се пътни превозни средства). Последвало е
завъртане на волана надясно с цел овладяване на автомобила и връщането му в лентата за
движение посока гр. Варна, при което автомобилът отново се завъртял и продължил
страничното си плъзгане с лявата част напред в посока гр. Варна. При извършване на
маневрите с цел овладяване на автомобила било вероятно водачът да е подавал и отнемал
газта на автомобила, което да е останало незабелязано от неговия спътник. В този момент в
лентата за движение в посока от гр. Врана към с. Приселци се е движил Участник II с
автобус марка „Неоплан“ с рег. № В 5905 РТ, управляван от Т.Ж.. Последният забелязал
странично плъзгащия се автомобил и предприел намаляване на скоростта с отклоняване на
автобуса вдясно. Последвал удар между Участник I, който се ударил в движещия се в
насрещната лента за движение Участник II. След удара автобусът се отклонил вдясно
спрямо посоката си на движение и се установил в покой след 14, 7 м, като излязъл от
платното за движение със задно дясно колело. Лекият автомобил след удара продължил
движението си в посока обратна на първоначалното си движение, като се установил в покой
след 20, 5 м от мястото на удара в лентата за движение в посока гр. Варна с предница,
насочена към гр. Бургас. За лекия автомобил ударът е бил в страничната лява част в зоната
на предната лява врата и предния ляв калник. За автобуса ударът е бил в предната лява част
в зоната на предна броня и ляв фар. При удара са настъпили материални щети по двете
превозни средства, а водачът на лекия автомобил е загинал на място. Налице са телесни
увреждания на пътника в лекия автомобил и на пътниците в автобуса. Скоростта на
движение на автобуса към момента на удара е била 35 км/ч съгласно данните от
тахошайбата му. Според вещото лице не са налице обективни данни, по които да бъде
установена скоростта на движение на лекия автомобил. Експертът е приел, че към момента
на удара скоростта на движение на лекия автомобил „Хонда“ е била в рамките на 40 до 55
км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с 40 км/ч е 79, 64 м, а при
движение със скорост от 55 км/ч е 142, 04 м. Опасната зона за спиране на автобуса при
движение с 40 км/ч е 74, 08 м. Разстоянието, на което превозните средства са станали
видими едно към друго е между 98, 44 м и 114 м, което е недостатъчно за извършване на
аварийно спиране, на което и да е от двете. Водачът на лекия автомобил не е имал
възможност да предприеме аварийно спиране след като е изгубил сцепление с пътната
настилка. Водачът на автобуса не е имал възможност да предприеме аварийно спиране
безопасно, поради наличие на заледяване на пътната настилка без това да застраши
управлението на автобуса. Поради това е предприел плавно намаляване на скоростта без
резки маневри, с цел да предпази пътниците в автобуса. Вещото лице е заключило, че
причините за настъпване на катастрофата са били липсата на видимост на пътната
маркировка и края на асфалтовото покритие, което е възможно да е довело до излизане на
предното дясно колело в банкета вдясно по посока на движението му. За следваща причина
е посочена намаленото сцепление с пътната настилка вследствие заледяването на пътното
платно, довело и до загуба на управлението на лекия автомобил и невъзможността да бъде
възвърнато от водача, при което е последвало и навлизане на лекия автомобил в
траекторията на движение на автобуса, в резултат на което е последвал и удара между двете
превозни средства.
От показанията на свидетелката М.И.М. (без родство и дела със старните) се
установява следното: Свидетелката познава ищците; по – близка е с П.Д., която познава от
около 8-9 години и покрай нея се запознала и със семейството и. Семейството поддържало
́
контакти; посещавали се взаимно. П. била много близка с майка си, връзката помежду им
била много силна. П. била енергична, спортувала активно, била контактна и лъчезарна.
Понесла много тежко понесла смъртта на майка си; на погребението била абсолютно
неадекватна. За период от около три месеца се изолирала от всички, избягвала всякакви
контакти; обща приятелка прекарала известно време с нея за да не направи някоя глупост.
Споделила със свидетелката, че през този период е прекалявала и с алкохола. Преди смъртта
на майка си П. спортувала активно, след това престанала да спортува, престанала да излиза,
напълняла, потънала в абсолютна депресия и и отнело дълго време, за да излезе от тази
́
дупка и да потърси контакт с приятели и да комуникира както преди. За период от шест
11
месеца свидетелката се е виждала с П. три пъти по повод на рождени дни на приятели или
общи събирания. Всеки път, когато ставало въпрос за някакви пътни инциденти, П.
реагирала веднага и започвала да плаче или се връщала към този спомен и това било
причината да се изолира. През това време не е спирала да ходи на работа. След около
седем-осем месеца свидетелката и П. започнали да се виждат по-често; говорели за загубата
й. Към момента, когато майка и е починала, П. не е имала партньор, през този период до нея
́
са били само приятелките и. Според свидетелката към настоящия момент (ноември 2019
́
год.) П. все още не е преодоляла това си състояние. Говорела по-спокойно за майка си,
имало някаква промяна, но не е същия човек. Сестрата на П. –Е. след смъртта на майка им
била кълбо от нерви. П. претърпяла голяма операция на коляното септември или октомври
месец 2017 год., но според свидетеката спряла да се занимава активно със спорт преди това
– заради стреса.
От показанията на свидетеля С. С. А. (живее във фактическо съпружеско съжителство
с ищцата Е.Д.) се установява следното: От 2004 год. свидетелят живее на съпружески начала
с Е.Д.. Описва Е.Д. като весел човек – обичала компаниите, екскурзиите, събирала се с
приятели. Била е много близка с майка си, разговаряли по телефона по 3-4 пъти на ден;
всяка събота и неделя ходели в с. Приселци на гости у родителите на Е.. Това било до месец
януари 2017 г., когато станала катастрофата с майка и. След като узнала, че майка и е
́́
починала, първите 24 часа Е. била неадекватна - стояла като „препарирана“, гледала в една
точка, казвала само отделни думи. Затворила се в себе си, не искала да общува с никого. Не
си вдигала телефона. С големи усилия я накарали да се върне на работа, за да е сред хора.
Стояла сама, изолирала се; ставала посред нощ, не спяла, плачела. Към месец април (2017 г.)
нещата малко се подобрили, но тогава от военна полиция я повикали във връзка с
разследването, показали и снимки от катастрофата с трупа на майка и и състоянието и
́́́
отново се влошило. Поддържала пулс 100, 110, 120, а в най-добрия случай – 95. Вдигала
кръвно 160, 170. Ходила на лекари, правили изследвания, но тя се върнала в онова
състояние, в което била в началото. Започнала да отбягва свидетеля, преустановила
интимните си контакти с него, преместила се да спи при детето. Свидетелят описва случай,
при който в деня на изпит в Морско училище (по него време ищцата Е. Д. е учила за
магистърска степен във ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров” – Варна) припаднала в тоалетната.
Престанали да ходят и в с. Приселци. Оттогава са ходили два пъти, защото като минавали
през мястото на катастрофата Е. започвала да плаче. Към момента (ноември 2019 год.) Е.
била все още затворена, допускала само най-близките си хора и една-две приятелки, с които
се виждала вкъщи. Не излизала от дома си, ходела само на работа и по ангажиментите с
детето. Посетила психолог, били й предписани някакви лекарства и с тях успяла малко да
нормализира пулса си. Първите месеци след като майка и починала, Е. рязко повишила
́
теглото си, напълняла с 25 кг., опитала да го намали, но не успяла. Преди инцидента е
нямала оплаквания от подобно естество. В първата седмица след смъртта на майка и, косата
́
и започнала да пада, свличала на топка, след проведено лечение нещата се подобрили, но все
́
още имала косопад, макар и не в тежка степен. Спрели да гледат и новини, защото
започвали с катастрофа. Преустановили и посещенията си в с. Приселци. При първия път на
посещението им след инцидента по Великден, всеки мълчал, настанала голяма тишина и
така протекло цялото събиране. Били като на погребение. Енчо станал и той мълчалив.
Преди звънял да се видят, но спрял да се обажда. Според свидетеля всичко се обърнало с
краката надолу в това семейство. Е. Д. не общувала и със сестра си. Всяка се затворила в
себе си като в черупка.
От показанията на свидетеля Т.Й.Т. се установява, че същият е съсед на Е.Д. в с.
Приселци и познава семейството му от 10-12 г. Ищецът Е.Д. бил много енергичен, деен и
весел човек, но след смъртта на съпругата му сякаш се състарил за един ден, затворил се в
себе си, станал раздразнителен, често се ядосвал, започнал да отбягва компании и да се
събира с хора. Според свидетеля състоянието на ищеца било много зле. Споделял със
свидетеля, че всеки ден минава по този път на път за работа и изживява отново смъртта на
съпругата си. Ищецът постоянно говорел, че му тежи и че не може да преживее смъртта на
жена си. Обвинявал институциите и държавата за смъртта и, често повтарял, че пътят не е
́
12
бил изчистен, че е бил заледен, че има канавка на пътя, в която явно е попаднала при
хлъзгавия път.
От заключението на повторната комплексна съдебно психологична и психиатрична
експертиза от 09.06.2020 год., изслушано в първата инстанция и от изявленията на вещите
лица в съдебно заседание се установява следното: При Е.Д. преживяният шок от загубата на
съпругата му е отключил значим стрес, който е интензивен, тъй като е бил внезапен.
Ангажира изцяло съзнанието му, в определени моменти отключва раздразнение и гневни
емоции от несправедливостта на институциите. Преживяната травма е довела до остра
стресова реакция, а впоследствие – и до разстройство в адаптацията, протрахирана
депресивна реакция с продължителност от около година и постепенно възстановяване.
Основните симптоми при Е.Д. в периода след инцидента са понижено настроение, социално
отдръпване, гняв, чувство за безсилие, лесна уморяемост, нарушен сън. Към настоящия
момент ищецът е психично здрав, преработил е в по-голяма степен психотравмата, но не
напълно, налице са някои от характеристиките на траурната реакция, което говори за
протрахираното и протичане; все още персистират чувството на гняв, безсилие и нарушен
́
нощен сън.
При П.Д. преживяният шок от смъртта на майка и е отключил значим стрес, който е
́
интензивен, тъй като е бил внезапен. Ангажира изцяло съзнанието и за дълъг период от
́
време. Впоследствие се е трансформирал в дистрес с налични психосоматични прояви,
касаещи телесната и психична сфери. Преживяната травма е довела до остра стресова
реакция, а впоследствие – и до разстройство в адапатацията, потрахирана депресивна
реакция. При П.Д. най – ясно са били изразени пониженото настроение, социалната
изолация, загубата на интерес към обичайни дейности, хиперсомнията (прекомерна умора и
сънливост). Към настоящия момент ищцата П.Д. е психично здрава. Въпреки, че е
преработила в голяма степен преживяната психотравма, при нея все още е налице чувство на
тъга и емоционална лабилност при припомняне на загубата, което се дължи на
протрахираната траурна реакция. Преживява страданието от загубата, затворена в самотата.
За Е. Д. смъртта на майка и в началото е била шоково събитие, което впоследствие се
́
е трансформирало в значим стрес. В течение на времето начинът на преживяване на това
съдбоносно събитие се е превърнал в психотравма, която до настоящия момент не
преодоляна и преработена. Състоянието й към момента на събитието е било на остра
стресова реакция. Последващият период, продължил повече от година, съответства на
Разстройство в адаптацията – протрахирана депресивна реакция. Освен депресивни
симптоми са се появили и соматични симптоми – тахикардия, косопад, наддаване на тегло.
Консултирана била от специалисти, които не установили соматична генеза на оплакванията.
Според вещите лица може да се предположи, че описаните симптоми (тахикардия, косопад,
наддаване на тегло) имат психосоматичен произход.
Установява се още, че в резултат на внезапната и неочаквана загуба на тяхната
съпруга и майка, всеки един от ищците е преминал последователно през остра стресова
реакция и разстройство в адаптацията. При всеки един от тях е установена протрахирана
траурна реакция (нормална психологична реакция в ситуации на загуба на близък), която в
конкретния случай, макар и с понижен интензигтет, е продължила по–дълго от обичайното.
Описаните разстройства у тримата ищци са преходни, като периодът на отзвучаване е
строго индивидуален и зависи от индивидуалните личностови качества и от факторите на
средата. Обичайното лечение на такива разстройства се състои в провеждането на
психотерапия, медикаментозна терапия или комбинация от двете. Няма данни ищците да са
провеждали лечение или терапия.
В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че реакцията на скръб е нормална
психологична ситуация, която е изразена по – силно в случаите, при които загубата е
внезапна и неочаквана. В случая и при тримата ищци негативните им психологични
преживявания и емоции, описани от вещите лица, са в рамките на нормалната човешка
траурна реакция при внезапна и неочаквана загуба на близък човек (съпруга и майка) при
хора със сходни личностови особености.
13
Съдът кредитира заключението на повторната комплексна съдебно психологична и
присхиатрична експертиза, тъй като същото е пълно и обосновано и дава отговор на всички
поставени към експертизата въпроси, освен това при изготвянето и, наред с извършените
́
прегледи на ищците, са съобразени и събраните гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Х.Н.Д. се установява следното: Свидетелят е пътувал в
автомобила, управляван от В. Д., която го качила на автостоп от спирката в селото.
Познавал я от преди, вземала го на автостоп и друг път, седем-осем пъти. Пътят бил
заснежен. На километър и половина след това колата се занесла два пъти и на третия път се
ударила. Свидетелят не знае с каква скорост се е движел автомобила, но според него не се е
движел бързо. При първото поднасяне автомобилът влязъл в нещо като дупка, в канавката
вдясно. Това било преди завоя, на прав пътен участък. Пътят бил заснежен, не бил изчистен.
Колата се занесла първо наляво със задницата, после надясно със задницата; жената се
опитвала през цялото време да овладее автомобила, не успяла и се ударила с предницата в
автобуса, който бил в насрещната лента. Автомобилът излязъл от собствената си лента,
поднесъл се и навлязъл в насрещното платно. Д. се опитвала да изправи автомобила като
въртяла волана. Всичко се развило за две, три, четири секунди. От момента, в който се
изгубил контрола над автомобила не били видели насреща идващия автобус. Според
свидетеля, В. Д. била добър шофьор. След сблъсъка свидетелят излязъл сам от автомобила.
Неговата врата не се отваряла и излязъл от задна дясна врата; нямал наранявания, само леки
синини.
От показанията на свидетеля Т.И.Ж. се установява следното: На 19.01.2017 год.
между 07, 00 часа и 07, 30 часа управлявал автобус с около 45 деца, пътувал от с. Бенковски
за с. Приселци и на разклона преди с. Приселци, на завоя се ударили с автомобил.
Видимостта била добра, пътят бил много хлъзгав, заледен, бил „като джам“, пътната
маркировка не се виждала; имало сняг отстрани, който пречел да се вижда къде свършва
пътното платно, а встрани от платното имало дълбока канавка. Автобусът се движел
нормално, много бавно, бил на трета скорост. Свидетелят видял автомобила след като
навлязъл в завоя на разклона преди с. Приселци. Автомобилът бил навлязъл в неговото
платно за движение и се блъснал в автобуса. Свидетелят не може да определи каква е била
скоростта на автомобила. Ударът бил точно от лявата страна на автобуса, от шофьорското
място, бил силен. Автомобилът също бил ударен откъм шофьорското място. При удара
моторната спирачка на автобуса отказала. Бил откаран в болница, върнал се към края на
огледа на произшествието. Около половин час след инцидента ледът започнал да се
размеква. След катастрофата започнали да хвърлят и да чистят пътя.
От показанията на свидетеля А.А.А. се установява, че на 19.01.2017 год. сутринта,
около седем без нещо същият е пътувал в автобуса като придружител на децата; автобусът
се движел в посока към с. Приселци, пътят бил заледен. Свидетелят възприел лекият
автомобил, управляван от В. Д., още при първото му завъртане, след което автомобилът
започнал да се плъзга странично вдясно (т. е., в лентата за движение в посока гр. Бургас, в
която се е движел автобусът), в този момент свидетелят се обърнал към децата да се наведат,
защото се очаквало, че ще има удар, какъвто и последвал. Не може да определи с каква
скорост се е движил лекият автомобил, но според него, не се е движел бързо, тъй като пътят
бил заледен. Около час след инцидента започнали да хвърлят луга и да и опесъчават
мястото.
Съгласно заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза от
14.01.2020 год., изслушно в първата инстанция, механизмът на настъпване на пътното
произшествие е следният: На 19.01.2017г. около 7, 20 часа л. а. „Хонда“, модел „ЦР-В“ с рег.
№ В 0626 НХ, управляван от В. Д., се движел по път I-9 в посока от с. Приселци към гр.
Варна. Пътното платно е с двупосочно движение, с две пътни ленти – по една за съответната
посока за движение, пътната настилка е била от асфалтбетон, на места е била с утъпкан сняг
и е била заледена. При движение в попътен десен завой управляваният от В. Д. автомобил с
предна дясна гума е навлязъл в района на десния банкет, който е бил засипан със сняг и
водачът на автомобила завъртял волана наляво, при което автомобилът се насочил към
14
пътната лента, предназначена за насрещно движещи се ППС в посока от гр. Варна към гр.
Бургас. След като автомобилът се насочил в пътната лента за насрещно движещи се ППС, Д.
е завъртяла волана надясно, с цел автомобилът да продължи движението си в пътната лента,
предназначена за посока на движение към гр.Варна, след което гумите на автомобила
загубили сцепление с пътната настилка и той започнал да се плъзга и завърта около центъра
си на тежестта по заледеното платно за движение, като това движение се извършвало в
района на пътната лента, предназначена за посока на движение на насрещно движещите се
ППС, които се движат към гр. Бургас. По време на завъртането на автомобила в лентата за
насрещно движение, в тази лента (в лентата по посока към гр. Бургас) се движел автобус
„Неоплан“ с рег. № В 5905 РТ, управляван от Т.Ж.. Водачът на автобуса забелязал
намиращия се в неговата пътна лента автомобил и е предприел намаляване на скоростта си
на движение и отклоняване на автобуса надясно, но е настъпил удар между предната лява
част на автобуса и плъзгащият се с предна лява част напред в посока към гр. Варна, л. а.
Хонда ЦР-В. След удара автобусът, до окончателното си установяване в покой в района на
пътната лента, предназначена за движение на ППС в посока към гр. Бургс, е изминал път с
дължина приблизително 17 метра. След удара лекият автомобил е продължил движението си
в посока, обратна на посоката на първоначалното си движение, която е имал преди
настъпването на удара, изминал е път с дължина приблизително от 22 метра и се е установил
в покой в пътната лента за посока на движение на ППС в посока към гр. Варна с предница,
насочена към гр. Бургас. Скоростта на движение на л. а. Хонда, модел „ЦР-В“ към момента
на настъпването на произшествието е била в рамките на около 80 км/ч (22, 2 м/с), а
скоростта на движение на автобуса съобразно показанията на тахошайбата му е била 35
км/ч. Според заключението, в конкретната пътна ситуация не е имало техническа
възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието чрез предприемане на
едновременно спиране на двете превозни средства, тъй като опасната зона за спиране е била
в рамките на около 339 метра, а разстоянието между тях е било 82, 6 метра. В конкретната
пътна ситуация водачът на автобуса е съобразил скоростта си на движение с пътната
обстановка и е запазил контрол над управлението на превозното средство, докато скоростта
на движение на автомобила (от 80 км/ч) не е била съобразена с пътната обстановка и
състоянието на платното на движение. Изводът относно скоростта, с която се е движил
лекият автомобил, управляван от пострадалата В. Д., към момента на настъпване на пътната
злополука е подробно аргументиран от вещото лице, като са съобразени данните от
протокола за оглед в досъдебното производство № 13-РП/2017 год. по описа на ВОП-Сливен
(представляващ по същността си официален удостоверителен документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК) и изготвения към него фотоалбум, съобразно който след настъпването на
произшествието скоростомера на лекия автомобил е показвал скорост 80 км/ч, а
оборотомера – 4000 оборота в минута, техническото състояние на лекия автомобил след
настъпването на ПТП и вида на повредите по същия, както и техническите особености и
свойства на измервателните уреди в лекия автомобил. Посочено е, че лекият автомобил е
бил оборудван с двигател с мощност 128 к. с. при 5200 об/мин и въртящ момент 182 Нм при
4200 об/мин. Оборотите на празен ход на бензиновите двигатели са около 800 об/мин. Към
момента на настъпване на произшествието контролните уреди на автомобила са фиксирали
скорост 80 км/ч и обороти на двигателя 4000 об/мин. Това съотношение на обороти и
скорост съответства автомобилът да е бил на трета предавка. Оборотите на двигателя на
тази скоростна предавка са над минималните и над средните обороти, които позволяват
движение с минимална скорост при съответната включена скоростна предавка и така
подбраната от В Д. скорост на движение не е била съобразена с конкретната пътна
обстановка. Според вещото лице при движение на автомобила по заледено пътно платно,
когато е налице различие в коефициента на сцепление между гумите на предния мост и
гумите на задния мост или между левите и десните гуми (както е било и в случая) се
получават различни сили на реакция в конкретната зона между гумите и пътната настилка.
Разликата във величината на тези сили на реакция обуславя възникването на въртящ
момент, който се стреми да завърти автомобила, големината на този въртящ момент зависи
от скоростта на движение на автомобила, като зависимостта е правопропорционална.
15
Рязкото завъртане на волана на автомобила, първоначално наляво, а после надясно, след
като предната дясна гума е навлязла в заснежения десен банкет (което навлизане е
предхождало загубата на контрол над лекия автомобил от страна на водача му), съчетано с
високите обороти на двигателя, които обуславят висок въртящ момент, който се подава към
двигателните колела на автомобила, който висок въртящ момент, съчетан с ниския
коефициент на сцепление между гумата и пътната настилка, предизвиква боксуване и загуба
на сцепление с пътната настилка и различните сили на реакция, които настъпват между
гумите на преден и заден мост, създават въртящ момент, който „завърта“ автомобила.
Загубата на сцепление с пътната настилка е довела до невъзможност да се контролира
посоката на движение на автомобила и същият е навлязъл в пътната лента за насрещно
движение и се е ударил с лявата си страна в движещия се срещу него автобус. Според
вещото лице, ако водачът на лекия автомобил е бил съобразил скоростта на движение на
автомобила с пътната обстановка и състоянието на пътната настилка е имал техническа
възможност да запази контрол над управлението на автомобила, да не допусне същият да
навлезе в пътната лента за насрещно движещите се превозни средства и да не допусне
възникването на ПТП. Вещото лице посочва още, че е съществувала техническа възможност
да бъде предотвратено настъпването на произшествието и ако пътят е бил обработен в
заледените участъци от съответните служби, като по този начин е щяло да бъде осигурено
добро сцепление между гумите на ППС и настилката и е щяло да бъде предотвратено
настъпването на загубата на сцепление между гумите и пътната настилка. Причина за
настъпване на ПТП е навлизането на автомобила, управляван от В. Д., в пътната лента,
предназначена за насрещно движещите се ППС, в която пътна лента към момента на
навлизането на лекия автомобил се е движел автобусът. Навлизането на лекия автомобил в
пътната лента за насрещно движещи се ППС е вследствие загубата на контрол над
управлението на лекия автомобил от страна на водача му, който не е съобразил скоростта си
на движение с пътните условия и със състоянието на платното за движение, което е било
заледено и необработено своевременно от съответните пътни служби.
Съдът кредитира изцяло заключението на повторната съдебно автотехническа
експертиза, тъй като същото е обосновано и аргументирано и дава убедителен отговор на
поставените въпроси. Съдът не кредитира заключението на първоначалната съдебно
автотехническа експертиза, тъй като в голямата си част и по–конкретно относно
възприетата от вещото лице скорост, с която се е движел преди удара управляваният от
пострадала В. Д. лек автомобил е неаргументирано и необосновано и почива на
предположения, като наред с това не съответства и на събраните по делото доказателства.
Така например в заключението си вещото лице е посочило, че скоростният лост на
автомобила след произшествтието при извършеният оглед бил установен на втора или
четвърта предавка (л. 11 от САТЕ на л. 420 от делото на РС-Варна), което е в противоречие с
отразеното в прототкола за оглед от 19.01.2017 год. по ДП № 13-РП/2017 год. по описа на
ВОП-Сливен (стр. 4-та от протокола). Поради това и съдът не кредитира заключението на
първоначалната съдебно автотехническа експертиза и не гради въз основа на него никакви
фактически изводи.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Работодателят носи имуществена отговорност за вредите, които са пряка
и непосредствена последица от трудовата злополука.
В случая между страните липсва спор, а това е установено и от доказателствата по
делото, че между В.Ц. Д. и ответника МБАЛ – Варна към ВМА – София е съществувало
валидно трудово правоотношение, по време на действие на което, на 19.01.2017 год., е
настъпила трудова злополука, при която В. Д. е починала.
От ангажираните доказателства се установява, че като пряка и непосредствена
16
последица от смъртта на В. Д. ищците са претърпели неимуществени вреди – душевни
болки и страдания. Ищецът Е.Д. е съпруг на починалата, а ищците Е. и П. Д.и са нейни
дъщери и тримата са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинените им
морални вреди – в този смисъл т. 2 от ППВС № 4/1961 г.
По изложените съображения се налага извода, че са налице предпоставките,
предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ, според които за ищците е възникнало правото
да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на В. Д..
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по отношение
на ищеца Е.Д. съдът отчете силната връзка и емоционалната близост, която е съществувала
между ищеца и съпругата му; че двамата са живели в общо домакинство; внезапният и
неочакван характер на увреждането, причинено от смъртта на съпругата му; претърпените
душевни болки и емоционални страдания – силна мъка и тъга от загубата, които са били
интензивни и продължителни и които са в рамките на нормалната човешка траурна реакция
при внезапна и неочаквана загуба на близък човек; периодът, през който са търпени – в
конкретния случай траурната реакция, макар и с понижен интензитет, е продължила по–
дълго от обичайното; възрастта на ищеца, който е в трудоспособна възраст, същият е
трудово зает и е бил икономически независим от своята съпруга; икономическите условия в
страната към момента на увреждането; съобрази също, че към настоящия момент ищецът
Е.Д. е психически здрав.
Съвкупната преценка на изложените факти, при съобразяване на средното ниво на
икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване
на увреждането налагат извода, че за обезщетяване на установените неимуществени вреди
от трудовата злополука, при която съпругата му е починала, ще е справедливо ищецът ЕНЧ.
П. Д. да получи парично обезщетение в размер на около 150 месечни минимални работни
заплати за страната. С ПМС № 141/13.07.2017 год. за определяне на нов размер на
минималната работна заплата за страната, месечната минимална работна заплата през 2017
год. (към момента на увреждането) е фиксирана на 460 лева. С оглед горното съдът приема,
че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на 70 000 лева.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и
страданията, доколкото това е възможно, чрез предоставянето на други блага, тъй като тези
вреди са неоценими, а не да се превръща в източник на обогатяване. С оглед критерия за
справедливост, съдът счита, че именно така определения размер на обезщетението би имал
значението да компенсира преживените от ищеца ЕНЧ. П. Д. болки и страдания.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по отношение
на ищцата ЕК. ЕНЧ. Д. съдът отчете силната връзка и емоционалната близост, която е
съществувала между ищцата и майка и; внезапният и неочакван характер на увреждането,
́
претърпените душевни болки – силната мъка и тъга от загубата, които са били интензивни и
продължителни и които в случая са в рамките на нормалната човешка траурна реакция при
внезапна и неочаквана загуба на близък човек, периодът, през който са търпени – в
конкретния случай, траурната реакция при ищцата Е.Д., макар и с понижен интензитет, е
продължила по–дълго от обичайното; възрастта на ищцата, която към 19.011.2017 год. е
била на 35 години, в трудоспособна възраст, същата е трудово заета и не зависи
икономически от майка си; съобрази обстоятелството, че към момента на настъпване на
трудовата злополука Е. Д. не е живяла в едно домакинство с майка си, а още през 2004-2005
год. е създала свое семейство; съобрази и икономическите условия в страната към момента
на увреждането, съобрази също, че към настоящия момент Е. Д. е психически здрава.
Анализът на доказателствата, не дава основание за извод, че в резултат на преживения
стрес от смъртта на майка и ищцата Е. Д. е получила твърдените от нея заболявания: високо
́
кръвно налягане, надкамерна тахикардия, хипертонично сърце без застройна сърдечна
недостатъчност, нетоксична дифузна гуша, тереоидит, хипотиреоидизъм и хипоглемия. От
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени от кардиолог и от
ендокринолог, изслушани в първата инстанция, обсъдени по – горе, е установено, че ищцата
17
Е.Д. не страда от надкамерна тахикардия и от хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, не страда и от „нетоксична дифузна гуша“, „тиреоидит“ или
„хипотиреоидизъм“. От обсъдените по-горе писмени доказателства относно извършваните
на ищцата Е. Д. през м. декември 2017 год. и през м. декември 2018 год. периодични
медицински прегледи е установено, че същата е клинично здрава и няма заболявания и
здравословни прблеми и оплаквания от здравословен характер, вкл. и не страда от високо
кръвно налягане, безсъние, нервни или психични разстройства, сърдечно съдови
заболявания, болки в областта на сърцето, колапсни състояния.
На следващо място от заключението на съдебно-медицинската кспертиза, изготвено
от в. л. кардиолог е установено, че стресът е възможен рисков фактор за надкамерна
тахикардия и хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, но директна
причинно- следствена връзка не е възприета, а от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвено от в. л. ендокринолог, е установено, че стресът често е посочван в
литературата като отключващ външен фактор за заболяванията на щитовидната жлеза, но не
и като първопричина за щитовидна патология при евентуално предразположение към
такава.
При това положение дори и да се приеме, че ищцата страда от описаните заболявания
(доказателства за какъвто извод липсват по делото) то същите не са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука и не подлежат на репариране.
Съвкупната преценка на изложените факти, при съобразяване на средното ниво на
икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване
на увреждането налагат извода, че за обезщетяване на установените неимуществени вреди
от трудовата злополука, при която е починала майка и, ще е справедливо ищцата ЕК. ЕНЧ.
́
Д. да получи парично обезщетение в размер на около 110 месечни минимални работни
заплати за страната към момента на трудовата злополука, съответно в размер на сумата от
50 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по отношение
на ищцата ПЛ. ЕНЧ. Д. съдът отчете силната връзка и емоционалната близост, съществувала
между ищцата и майка и; внезапният и неочакван характер на увреждането, претърпените
́
душевни болки – силната мъка и тъга от загубата, които са били интензивни и
продължителни и които в случая са в рамките на нормалната човешка траурна реакция при
внезапна и неочаквана загуба на близък човек, периодът, през който са търпени – в
конкретния случай, траурната реакция при ищцата П.Д., макар и с понижен интензитет, е
продължила по–дълго от обичайното; възрастта на ищцата, която към 19.01.2017 год. е била
на 30 години, в трудоспособна възраст, същата е трудово заета и не зависи икономически от
майка си; съобрази обстоятелството, че към момента на настъпване на трудовата злополука
Пл. Д. не е живяла в едно домакинство с майка си, а е живяла самостоятелно, съобрази и
икономическите условия в страната към момента на увреждането, съобрази също, че към
настоящия момент Пл. Д. е психически здрава.
Съвкупната преценка на изложените факти, при съобразяване на средното ниво на
икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване
на увреждането налагат извода, че за обезщетяване на установените неимуществени вреди
от трудовата злополука, при която е починала майка и, ще е справедливо ищцата ПЛ. ЕНЧ.
́
Д. да получи парично обезщетение в размер на около 110 месечни минимални работни
заплати за страната към момента на трудовата злополука, съответно в размер на сумата от
50 000 лева.
Относно наличието на съпричиняване (проявена груба небрежност от пострадалата В.
Д.) и приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, наведено като възражение от ответника МБАЛ –
Варна към ВМА – София, съдът приема следното:
Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с
неполагането на дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в
случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
18
обстановка. Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа и такова
поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако
беше положил дължимата грижа.
Установено е, че механизмът на настъпване на пътнотранспротното произшествие е
следният: по време на движение на лекия автомобил, управляван от В. Д. в посока от с.
Приселци към гр. Варна, предната му дясна гума е излязла от лентата за движение и е
попаднала в заснежения банкет, последвала е загуба на сцепление между гумите на лекия
автомобил и пътната настилка, която е била заледена, в резултат на което лекият автомобил
се е занесъл странично няколко пъти по пътното платно, напуснал е своята лента за
движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е блъснал в насрещно
движещия се, в своята лента за движение, автобус марка „Неоплан", като ударът е бил в
предната част на лекия автомобил от страната на шофьора, вследствие на което
пострадалата е получила увреждания, несъвместими с живота. От заключението на
потворната съдебна автотехническа експертиза е установено още, че причина за настъпване
на ПТП е навлизането на автомобила, управляван от В. Д., в пътната лента, предназначена
за насрещно движещите се ППС, в която пътна лента към момента на навлизането на лекия
автомобил се е движел автобусът. Навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно
движение е вследствие на загубата на контрол над управлението на лекия автомобил от
страна на водача му, който не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и със
състоянието на платното за движение, което е било заледено. В конкретната ситуация
скоростта на движение на лекия автомобил „Хонда“, управляван от В. Д., е била 80 км/ч,
която скорост не е била съобразена с пътните условия и със състоянието на платното за
движение, което е довело до загубата на контрол над лекия автомобил, навлизането му в
лентата за насрещно движение и настъпването на пътнотранспортото произшествие.
Посочено, че ако В. Д. бе съобразила скоростта си на движение с пътната обстановка и
състоянието на пътната настилка, е имала техническа възможност да запази контрол над
управлението на автомобила и след като предното му дясно колело е излязло от лентата за
движение и е попаднало в заснежения банкет, да не допусне автомобилът да навлезе в
лентата за насрещно движение и да не допусне възникването на ПТП.
Горното обосновава извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
скоростта, с която се е движил управляваният от В. Д. лек автомобил и пътнотранспортното
произшествие, като в случая скоростта е основен фактор, с най-голям принос за
настъпването му. Това е така защото при положение, че в конкретния случай водачът на
лекия автомобил бе съобразил скоростта си с пътната обстановка и състоянието на пътя и бе
управлявал автомобила си с по-ниска, съобразена с пътните условия скорост, при
излизането на предното дясно колело на лекия автомобил от лентата за движение и
навлизането му в заснежения банкет нямаше да възникнат силите на реакция (които
възникват при различен коефициент на сцепление между между левите и десните гуми с
пътната настилка, както е било и в случая), които сили на реакция са обусловили и
възникването на големия въртящ момент, който се стреми да „завърти“ автомобила и който
въртящ момент в случая е причинил занасянето (завъртането) на автомобила, последвалата
загуба на управление над него и настъпването на пътнотранспортното произшествие. В тази
връзка следва да се отчете, че изрично вещото лице по повторната САТЕ е посочило, че ако
В. Д. е била съобразила скоростта си на движение с пътната обстановка и със състоянието
на пътната настилка, тя е имала техническа възможност да запази контрол над управлението
на автомобила дори и след като предното му дясно колело е напуснало лентата за движение
и е попаднало в заснежения банкет.
Предвид описания по–горе механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, настоящият състав приема, че причина за настъпването му е допуснатото от
страна на пострадалата В. Д. нарушение на правилата за движение, която е управлявала
автомобила с несъобразена с пътните условия и състоянието на пътя скорост, довела до
загуба на управлението му, навлизане в лентата за насрещно движение и невъзможност да
спре безопасно, с което е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в
19
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Тежестта на нарушението го квалифицира като груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Грубата небрежност в хипотезата на чл. 201, ал.
2 от КТ е предпоставка за намаляването на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1-3
от КТ, т. е., предпоставка е за компенсацията на вините на работодател и пострадал, но не е
критерий за размерите /за съотношението/ на тази компенсация. Такъв критерий, при
проявена груба небрежност, е обективното съотношение в приносите за настъпване на
трудовата злополука. Като съобрази горните обстоятелства, механизма на настъпване на
трудовата злополука, като отчете, че причина за настъпване на злополуката, наред с
непочистеното и необработено своевременно пътно платно, е преди всичко допуснатото от
пострадалата В. Д. тежко нарушение на правилата за движение по пътищата, описано по –
горе, съдът намира, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена с 80 на сто.
С оглед изложеното приетият по-горе размер на дължимото от работодателя
обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лева за ищеца Е.Д. и от по 50 000 лева за
всяка една от двете ищци – Е.Д. и П.Д., следва да бъде намален с 80 на сто при
приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, при което и дължимото от работодателя обезщететие е
в размер на 14 000 лева за ищеца Е.Д. и в размер на по 10 000 лева за ищците Е. и П. Д.и.
Установено е по делото, че по сключен между работодателя и трето лице договор за
застраховане на работниците и служителите по застраховка „Злополука“ на ищците е била
заплатена сумата от 10 000 лева – по 3333, 33 лева на всеки един, с която сума следва да се
намали обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от работодателя към всеки един от
ищците.
всеки един от тримата ищци обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно изложеното искът на ищеца ЕНЧ. П. Д. по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му
В.Ц. Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на
19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000
м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от
постоянното място на живеене до работното и място, е основателен до размера на 10 666, 67
́
лева, а в частта му за разликата над 10 666, 67 лева до размера от 86 666, 67 лева е
неоснователен и подлежи на отхвърляне в тази част.
Исковете на ищците ЕК. ЕНЧ. Д. и ПЛ. ЕНЧ. Д. по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им В.Ц.
Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на описаната по – горе трудова злополука са
основателни до размера на сумата от по 6 666, 67 лева за всяка една, а за разликата над 6
666, 67 лева до претендирания размер от по 71 666, 67 лева исковете им са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Доводите и възраженията на ответника, че трудовата злополука, при която е починала
В. Д., не е същинска трудова злополука, а е приравнена на такава, съгласно чл. 55, ал. 2 КСО
и това обуславя и съществено занижаване на отговорността му, настоящият състав намира за
неоснователни, тъй като законът не предвижда подобно ограничение или условие.
Изложеното налага първоинстанционното решение в частта му, с която искът на Е.Д.
по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен за разликата над 10 000, 67 лева до размера на сумата от 76 000
лева (т. е., е уважен за сумата от 76 000 лева), ведно със законната лихва, считано от
20.01.2017 год. до окончателното и изплащане, следва да се отмени и да се постанови друго,
́
с което искът да се отхвърли в тази част. Първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частите, с които исковете на Е. и П. Д.и са уважени за разликата над 6666, 67
лева до 71 666, 67 лева (т. е., са уважени са сумите от по 65 000), ведно със законната лихва,
считано от 20.01.2017 год. до окончателното им изплащане и да се постанови друго, с което
исковете да се отхвърли в тези части.
Решението в частите, с които искът на ЕНЧ. П. Д. по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен до
размера на сумата от 10 666, 67 лева, а исковете на Е. и П. Д.и са уважени до размера на
сумите от по 6666, 67 лева, ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от
20
20.01.2017 год. (денят, следващ денят на ивреждането) до окончателното им изплащане, е
правилно и следва да бъде потвърдено в тези части.
Съобразно изхода от делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
двете инстанции в общ размер на 7219 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В
случая и в първата и във втората инстанции ответникът е бил представляван от
юрисконсулт и от адвокат и доколкото страната има право на разноски за един процесуален
представител (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК), съдът не присъжда разноски за адвокатско
възнаграждение, а само за възнаграждение за юрисконсулт, определено в размер на 540 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за зплщане на правната помощ.
Ищците не са ангажирали доказателства, че са направили разноски поради което и
такива не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19194/2018 год. по
описа на РС-Варна, в частта му, с която Многопрофилна болница за активно лечение –
Варна към ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо
Смирненски № 3 е осъдена да заплати на ЕНЧ. П. Д. ********** от с. Приселци, общ.
Аврен, обл. Варна, ул. “Столетов“ № 11 сумата от 86 666, 67 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му
В.Ц. Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на
19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000
м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от
постоянното място на живеене до работното и място, ведно с обезщетение за забава в размер
́
на законната лихва върху горната сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното й
изплащане, в ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД 10 666, 67 лева (десет хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева и 67 ст.) до присъдения размер от 86 666, 67 лева (осемдесет и шест
хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕНЧ. П. Д. ********** от с. Приселци, общ. Аврен, обл.
Варна, ул. “Столетов“ № 11 срещу Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към
ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо Смирненски №
3 иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му В.Ц. Д., настъпила на
19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на
главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала
при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до
работното и място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
́
сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното й изплащане, в ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗЛИКАТА над 10 666, 67 лева (десет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.)
до претендирания размер от 86 666, 67 лева (осемдесет и шест хиляди шестстотин шестдесет
и шест лева и 67 ст.), ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 год. до
окончателното й изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19194/2018
год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Многопрофилна болница за активно лечение
– Варна към ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо
Смирненски № 3 е осъдена да заплати на ЕК. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, бул.
Княз Борис І, № 24, ет. 3, ап. 5 сумата от 71 666, 67 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка и В.Ц. Д., настъпила на
́
19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на
главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала
при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до
21
работното и място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
́
сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното й изплащане, в ЧАСТТА ЗА
РАЗЛИКАТА над 6 666, 67 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.) до
присъдения размер от 71 666, 67 лева (седемдесет и една хиляди шестстотин шестдесет и
шест лева и 67 ст.) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕК. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. Княз
Борис І, № 24, ет. 3, ап. 5 срещу Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към
ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо Смирненски №
3 иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка и В.Ц. Д., настъпила на 19.01.2017
́
год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път
I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при
движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до
работното и място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
́
сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното й изплащане, в ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 6 666, 67 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.)
до претендирания размер от 71 666, 67 лева (седемдесет и една хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева и 67 ст.), ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 год. до
окончателното й изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19194/2018
год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Многопрофилна болница за активно лечение
– Варна към ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо
Смирненски № 3 е осъдена да заплати на ПЛ. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Кирил и Методий № 40 сумата от 71 666, 67 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка и В.Ц. Д., настъпила на
́
19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на
главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала
при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до
работното и място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
́
сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното й изплащане, в ЧАСТТА ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 6666, 67 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.)
до присъдения размер от 71 666, 67 лева (седемдесет и една хиляди шестстотин шестдесет и
шест лева и 67 ст.) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Кирил и
Методий № 40 срещу Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-
София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 3 иск
с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка и В.Ц. Д., настъпила на 19.01.2017
́
год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7, 20 ч. на главен път
I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при
движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до
работното и място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
́
сума, считано от 20.01.2017 год. до окончателното й изплащане, в ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 6 666, 67 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.)
до претендирания размер от 71 666, 67 лева (седемдесет и една хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева и 67 ст.), ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 год. до
окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр. дело №
19194/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които Многопрофилна болница за
активно лечение – Варна към ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр.
Варна, бул. Христо Смирненски № 3 е осъдена да заплати на ЕНЧ. П. Д. ********** от с.
Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул. “Столетов“ № 11 сумата от 10 666, 67 лева (десет
хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.), на ЕК. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр.
22
Варна, бул. Княз Борис І, № 24, ет. 3, ап. 5 сумата от 6 666, 67 лева (шест хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева и 67 ст.) и на ПЛ. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Кирил и
Методий № 40 сумата от 6 666, 67 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и
67 ст.), представляващи обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди,
причинени от смъртта на В.Ц. Д. (съпруга на първия и майка на втората и третата ищци),
настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г.
около 7, 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с.
Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място
на живеене до работното и място, ведно със законната лихва върху всяка от горните суми,
́
считано от 20.01.2017 год. до окончателното им изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19194/2018
год. по описа на РС-Варна, в частта му за присъдените в полза на Многопрофилна болница
за активно лечение – Варна към ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр.
Варна, бул. Христо Смирненски № 3 разноски;
ОСЪЖДА ЕНЧ. П. Д. ********** от с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул.
“Столетов“ № 11 да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към
ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо Смирненски №
3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3208, 44 лева (три хиляди двеста и осем лева и
44 ст.) – разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска;
ОСЪЖДА ЕК. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. Княз Борис І, № 24, ет. 3,
ап. 5 да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София, с
адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 3, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2005, 28 лева (две хиляди и пет лева и 28 ст. – разноски за двете
инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска;
ОСЪЖДА ПЛ. ЕНЧ. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Кирил и Методий № 40 да
заплати на Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София, с адрес на
осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 3, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 2005, 28 лева (две хиляди и пет лева и 28 ст. – разноски за двете
инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска;
ОТМЕНЯ Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19194/2018
год. по описа на РС-Варна в частта му, с която Многопрофилна болница за активно лечение
– Варна към ВМА-София, с адрес на осъществяване на дейността: гр. Варна, бул. Христо
Смирненски № 3 е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата от 9391, 67 лева, В ЧАСТТА ЗА
РАЗЛИКАТА над 960 лева (деветстотин и шестдесет лева) до присъдената в тежест на
ответника сума от 9391, 67 лева.
Първоинстанционното решение, в частите, с които искът на ЕНЧ. П. Д. по чл. 200, ал.
1 КТ е отхвърлен за разликата над 86 666, 67 лева до претендирания размер от 90 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 год. до окончателното и изплащане, а
́
исковете на ЕК. ЕНЧ. Д. и на ПЛ. ЕНЧ. Д. по чл. 200, ал. 1 КТ са отхвърлени за разликата
над 71 666, 67 лева до претендираните от всяка една по 75 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 20.01.2017 год. до окончателното им изплащане е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
23
2._______________________
24