№ 322
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600851 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.
Постъпило е искане от осъдената С. Г. Ф.-М., чрез защитника й
адв.В. О. П. от САК за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД № 2753/2022г по описа на СГС, приключило с решение, с което е
потвърдена присъда от 18.04.2022 г. по НОХД № 3891/2021 г. по описа на СРС
- НО, 129 състав. С присъдата на С. Г. Ф.-М. за извършено престъпление по
чл.206,ал.1 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ .
В искането се твърди, че при постановяване на присъдата на СРС,
НО, 129 състав по НОХД № 3891/2021 г. и при постановяване на решението на
СГС, НО, VI въззивен състав по ВНОХД № 2753/2022 г., е. нарушен е законът
и са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, с което са
допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. При
1
постановяването и на двата съдебни акта бил опорочен принципът за вземане
на решение след пълно, всестранно и обективно обсъждане на всички
доказателства по делото. СРС и СГС били извършили неправилна оценка на
събраните по делото доказателствени материали, анализът на гласните и
писмените доказателства по делото не бил извършен по надлежния
процесуален ред, поради което първоинстанционният съд и въззиввинят съд
направили грешни изводи. Както пред първостепенния съд, така и в
допълнителните писмени изложения към въззивната жалба, защитата
подробно била развила доводи за това, че подсъдимата С. Г. Ф. - М. не е
извършила престъплението, за което е обвинена, на които доводи не бил даден
мотивиран отговор в мотивите към присъдата и във въззивното решение. По
този начин тези съдебни инстанции не били изпълнили задължението си по
чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК. Отделно от това, липсвало каквото и да било
произнасяне на въззивния съд по направеното възражение от защитата, че
предявеният граждански иск е погасен по давност.
Иска се на основание разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
отмяна по реда на възобновяването на присъда от 18.04.2022 г. по НОХД №
3891/2021 г. по описа на СРС - НО, 129 състав и решение № 55 от 30.01.2024
г., постановено по ВНОХД № 2753/2022 г. по описа на СГС - НО, VI-ти
въззивен състав в осъдителната им наказателна част и в осъдителната им
гражданска част и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния или първоинстанционния съд.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
производство се поддържа от защитника.
Осъденото лице не се явява пред съда и не взема становище по
искането за възобновяване на наказателното производство.
Прокурорът счита искането за неоснователно, като твърди, че
липсват предпоставките на закона за възобновяване на наказателното
произвдоство.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането,
съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в
рамките на изтъкнатото основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъденото лице за отмяна по реда на
2
възобновяването на влязал в сила съдебен акт е процесуално допустимо, тъй
като е депозирано от лице имащо право на това, съдебният акт чиято отмяна
се иска по реда на възобновяването, не е проверен по касационен ред, а
искането е постъпило в САС в законоустановения с разпоредбата на чл. 423,
ал. 1 от НПК срок.
Разгледано по същество искането е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 18.04.2022 г. постановена по НОХД № 3891/2021
г. по описа на СРС - НО, 129 състав осъдената С. Г. Ф.—М. е призната за
виновна в това, че на неустановена дата през месец юни 2011г., в гр. София,
противозаконно присвоила чужди движими вещи - 1 бр. дамска златна гривна
с червени рубини с тегло 65.00 грама на стойност 3 250.00 лв., 1 бр. дамска
златна гривна с тегло 10.59 грама на стойност 529.50 лв., 1 бр. дамска златна
верижка с тегло грама на стойност 350.00 лв., 1 бр. златна гривна с тегло 7.00
грама на стойност 350.00 лв., 1 бр. златна верижка за врат с медальон камък
топаз и буквата „Т” с тегло 23.50 грама, на стойност 1 175.00 лв., 1 бр. златна
верижка за врат с топче с тегло 8.00 грама на стойност 400.00 лв., 1 бр. златна
верижка за врат с „Вяра, Надежда, Любов“ с тегло 4.00 грама на стойност
200.00 лв., 1 бр. златна верижка за врат с тегло 6.00 грама на стойност 300лв.,
1 бр. мъжки златен пръстен със сапфир с тегло 10.00 грама на стойност 500.00
лв., 1 бр. мъжки златен пръстен с черен камък с тегло 10.00 грама на стойност
500.00 лв., 1 бр. мъжки златен пръстен с образа на президента Кенеди с тегло
10.00 грама на стойност 500 лв., 1 бр. дамски златен пръстен със зелен камък с
тегло 10.00 грама на стойност 500 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тъмно
сини ивици с тегло 5.20 грама, на стойност 260 лв., 1 бр. дамски златен
пръстен с лунен камък с тегло 5.00 грама, на стойност 250 лв., 1 бр. дамски
златен пръстен четири части разглобяем с тегло 6.00 грама на стойност 300.00
лв., 1 бр. дамски златен пръстен с червен камък с тегло 8.00 грама на стойност
400.00 лв., 1 бр. чифт златни обеци тип халки с тегло 4.00 грама всяка, на
стойност 200.00 лв. всяка и обща стойност 400.00 лв. за чифта и 1 бр. златна
мъжка венчална халка с тегло 9.00 грама на стойност 450.00 лв., всичко на
обща стойност 10 614.50 лв., които владеела, собственост на Т. А. Т. и Н. А. Т.
- престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 206,
ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът й е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на
3
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила, като я е оправдал да е извършила деянието на
неустановена дата от 01.04.2011 г. до 31.05.2011 г., както и на неустановена
дата от 01.07.2011 г. до 22.09.2011 г.
Със същата присъда С. Г. Ф. - М. е осъдена да заплати на гражданските
ищци Т. А. Т., с ЕГН: ********** и Н. А. Т., с ЕГН: **********, сумата от 10
614,50 лв. /десет хиляди шестстотин и четиринадесет лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени
вреди от престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, на основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2011 г. до
окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска за присъждане на законна
лихва за времето от 27.04.2011 г. до 29.06.2011 г. включително като
неоснователен.
В тежест на осъденото лице са били възложени направените по делото
разноски.
Присъдата на СРС, НО, 129 състав по НОХД № 3891/2021 г. е
потвърдена с решение № 55 от 30.01.2024 г., постановено по ВНОХД №
2753/2022 г. по описа на СГС.
Неоснователно е оплакването за нарушение на закона в наказателно-
осъдителната част на присъдата. При постановяването и на двата съдебни акта
в наказателната им част не е бил опорочен принципът за вземане на решение
след пълно, всестранно и обективно обсъждане на всички доказателства по
делото. СРС и СГС са извършили правилна оценка на събраните по делото
доказателствени материали, анализът на гласните и писмените доказателства
по делото е извършен по надлежния процесуален ред, поради което
първоинстанционният съд и въззиввинят такъв не са направили грешни
изводи относно предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност
на осъденото лице.
Пред въззивната инстанция защитника на осъденото лице е направил
възражение, че гражданския иск е погасен по давност, тъй като
инкриминираното деяние е извършено през 2011г., а иска предявен през
2021г.
Въззивният съд изобщо не е обсъдил това възражение, а в частта за
гражданския иск в мотивите към решението само формално е направил
4
констатации, че „споделя изводите на първоинстанционния съд“. С ТР № 1 от
04.02.2013 г. по ТД № 2/2012 г., ОСНК на ВКС е разяснено, че въпросът за
изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и
по основателността на иска, и като институт на материалното право
давността не засяга субективното право, чиято защита се търси в процеса, а
касае само правото на иск. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно, може да бъде прекъсвана или спирана поради което
основателността на възражението за давност подлежи на установяване в
процеса, както и останалите правнорелевантни факти и обстоятелства.
Въззивният съд в нарушение на закона не е обсъдил направеното възражение
за изтекла давност по което е следвало да се произнесе със съдебния си акт по
съществото на делото, след установяване на фактите във връзка с него. По
този начин въззивната инстанция е допуснала съществено по смисъла на
чл.348, ал.1, т.2 от НПК нарушение , поради което и на основание чл. 425, ал.
1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното
производство следва да бъде възобновено. Решение № 55 от 30.01.2024 г.,
постановено по ВНОХД № 2753/2022 г. по описа на СГС следва да бъде
отменено в частта с която С. Г. Ф. - М. е осъдена да заплати на гражданските
ищци Т. А. Т., с ЕГН: ********** и Н. А. Т., с ЕГН: **********, сумата от 10
614,50 лв. /десет хиляди шестстотин и четиринадесет лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени
вреди от престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, на основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2011 г. до
окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска за присъждане на законна
лихва за времето от 27.04.2011 г. до 29.06.2011 г. включително като
неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е
потвърдена присъдата на СРС за присъдените в полза на гражданските ищци
разноски по делото и за държавната такса по гражданския иск.
Въз основа на изложеното съдът приема, че искането на осъденото лице
е частично основателно. Първоинстанционният съд не е обсъдил възражение
на защитника за изтекла давност за гражданския иск, с което е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Последното подлежи на
отстраняване по пътя на отмяна на решението и връщане на делото на първата
инстанция за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в
отменената част.
5
Мотивиран така и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. с
чл.348, ал.1, т.2 от НПК Софийският апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 2753/2022 г. по
описа на СГС и
ОТМЕНЯ решение № 55 от 30.01.2024 г., постановено по ВНОХД
№ 2753/2022 г. по описа на СГС в частта с която е потвърдена присъда от
18.04.2022 г. постановена по НОХД № 3891/2021 г. по описа на СРС в частта й
относно гражданския иск, присъдените разноски в полза на гражданските
ищци и държавната такса по гражданския иск .
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за ново разглеждане
от друг съдебен състав в отменената част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6