Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3428 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
от 06.11.2018 г. по гр.дело № 6102/18 г., СРС, ІІІ ГО, 140 състав
е отхвърлил предявения от П.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу П.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата
от 8000 лв., ведно със законната лихва от 18.02.2017г. до погасяването,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от засядане на ищеца в асансьора и невъзможността да излезе от същия,
настъпило на 18.02.2017 г. в сграда, намираща се в гр. *********, за което
отговорност носи ответникът в качеството на управител на етажната собственост в
сградата, намираща се в гр. *********. Осъдил е П.В.Б., ЕГН **********, е адрес: *** да
заплати на П.Н.К., ЕГН **********. с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата в размер на 1020 лв., представляваща разноски по производството
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца П.В.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.Й.С. от САК с мотиви изложени в жалбата. Твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено със събраните по
делото гласни доказателства. Свидетелката Т.И.Б.не твърди, че е видяла съпруга
си П.Б. да лежи паднал на земята върху площадката пред асансьора, а е видяла,
че съпругът й заседнал в асансьора по такъв начин, че площадката пред асансьора
е била на нивото на стомаха му и той не можел да излезе, въпреки, че елиминирал
блокиращото устройство. Неправилно е и възприетото от съда, че ответникът П.К.,
в качеството му на управител на ЕС, е изпълнил задълженията си като е свикал ОС
на 28.09.2016 г., на което са били обсъдени мерки за подобряване на безопастността на асансьора в сградата съгласно
изискванията на Наредбата за безопастната ескплоатация и технически надзор на асансьори/ Наредбата/.
От протокола от общото събрание става ясно, че в асансьора е монтирано аварийно
осветление, предстои да се монтира такова и в шахтата, а относно разговорното
устройство се търсела изгодна оферта. Не е било взето решение кога и кой ще
приведе асансьора в съответствие с изискванията, а организирането на тази
дейност е задължение на управителя, който не я е организирал и към процесната дата 18.02.2017 г. асансьорът не е бил приведен в съответствие със законовите
изисквания. Налице е и причинно-следствена връзка между преживяното от П.Б. и
липсата на разговорно устройство, както и настъпилата повреда на асансьора.
Сочи още, е било направено възражение за прекомерност в частта на присъдения
адвокатски хонорар от 1020 лв., който следва да бъде в размер на 730 лв., но
не е взето предвид от съда. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното и
искът бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият П.Н.К., ЕГН **********. с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.,
със съдебен адрес:***, АС „К., М. и съдружници“ оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично
основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
18.02.2017 г. до изплащането.
Ищецът П.В.Б., твърди, че ответникът П.Н.К. е осъществил
непозволено увреждане спрямо него. Сочи, че на 18.02.2017 г. около 23 часа е
заседнал в асансьора на сградата, в която живее и на която домоуправител е
ответникът. Получил пристъп на паника, започнал да повръща. Около 5 часа на
следващия ден с помощта на съпругата му излязъл от асансьора. Не се е чувствал
добре, поради което с линейка е закаран в болница „Света Анна“ в гр. София,
където е констатирано, че е получил мозъчен инсулт. След осъществено лечение на
23.02.2017 г. е бил изписан. През цялото време докато е бил в асансьора се е
чувствал зле, мислил си е, че това са последните мигове от живота му.
Състоянието на тревога и потиснатост са продължили и след инцидента, като се е
нарушил сънят му, наложило се е на съпругата на ищеца да се грижи за него,
която от своя страна също така е в тежко здравословно състояние. Счита, че
виновен за засядането му в асансьора и причинените му вреди е ответникът, тъй
като същият, в качеството му на домоуправител на сградата, в която се намира процесният асансьор, е проявил бездействие във връзка е
поддържането на асансьора в изправно състояние и привеждането му в съответствие
със законовите изисквания. Твърди, че вследствие на засядането в асансьора,
виновен за което е бил ответникът, е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания, поради което претендира от ответника обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от 18.02.2017 г. до
погасяването.
Ответникът П.Н.К., оспорва иска. Твърди, че не е осъществил
непозволено увреждане спрямо ищеца, за което да носи деликтна
отговорност. Оспорва факта, че на 18.02.2017 г. ищецът е заседнал в асансьора
на сградата, на която ответникът е домоуправител, че претърпеният мозъчен
инсулт от ищеца е в резултат на засядане на ищеца в асансьора. Твърди, че като
домоуправител на сградата, в която ищецът живее, е изпълнил своите задължения.
Съдът констатира следното:
По делото е била разпитана като
свидетелка съпругата на ищеца Т.И.Б., според която на 18.02.2017 г. около 4,30
часа сутринта е забелязала, че съпругът й не е в дома им - апартамент № 160,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******. Отворила е входната врата на жилището и
е забелязала, че съпругът й П.В.Б. лежи паднал пред асансьора-тялото му се
намирало наполовина в асансьора, който
бил пропаднал на ниво до кръста му, а половината на площадката пред асансьора, като вратата на асансьора е била
отворена. Съпругът й е бил в безпомощно състояние, не е могъл да говори и
заеквал. Свидетелят Б.е помогнала на ищеца да излезе от асансьора, като
отворила изцяло вратата на асансьора, той се хванал за свидетелката и вратата и
така излязъл. След това свидетелката затворила вратата на асансьора. Ищецът
започнал да повръща, а устата му е била леко изкривена. Свидетелката се обадила на дъщеря им, която пристигнала след
около час и закарала ищеца в болницата. Възстановяването на ищеца в болницата е
продължило около 5 дни, след което е бил изписан. Сочи, че към датата на
инцидента в асансьора не е имало „паник бутон“, а
освен това асансьорът често се е повреждал. По делото е депозирана епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, според която ищецът
е постъпил на лечение на 19.02.2017 г. в 14:15 часа с диагноза „КП 50МКБ I 63.3
исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазиларната
система“, като в епикризата е посочено, че по данни
на ищеца същият има оплаквания от силен световъртеж, засилващ се изключително
при движение и завъртане на главата, многократно повръщане на стомашното
съдържание, залитане при ходене, промяна в говора, като същите са настъпили три
дни преди хоспитализацията.
Във връзка с
развитите във възивната жалба възражения, СГС излага
следните доводи:
Отговорността по чл.45 ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди
другиму". Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на които
са: деяние (действие или бездействие),
вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна
норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно
и виновно, вината се предполага до
доказване на противното, а основният елемент на непозволенето
увреждане е вредата и тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Елемент от състава
е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя
се предполага по отношение причинителя
до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или бездействие
има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат. 3адължение на дееца е да
обори това твърдение като докаже липсата на вина. Само
доказана липса на вина го
освобождава от отговорност. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали
елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане. Не е ли налице един от
изброените елементи от фактическия състав, не е налице
непозволено увреждане по смисъла на
закона.
Настоящата
инстанция също приема, че не са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
На
първо място не може да се приеме за доказано при условията на главно и пълно
доказване, че на твърдяната дата 18.02.2017 г. асансьорът на сградата, в която
живее ищецът е заседнал, като ищецът е блокиран в него и в резултат е получил
твърдените увреждания на здравето. Обстоятелството на засядане на асансьора
ищецът се опитва да докаже само от показанията на съпругата на ищеца, които
показания са преценяват при условията на чл.172 ГПК. Няма никакви други
индикации, че асансьорът е бил повреден на тази дата, като от приложеното по
делото удостоверение от асансьорен сервиз МИСО
обслужващ асансьора на сградата, от направената справка по дневника за повреди
на 18.02.2017 г. и 19.02.2017 г., не са регистрирани заявки за повреди на асансьорната уредба от ЕС в гр.София, ж.к.“*********. От
друга страна, ищецът опитва да докаже, че е престоял няколко часа наполовина на
площадката на асансьора, а другата половина му е била вътре в асансьора. Същият
е могъл да вика за помощ, поне, докато не е изпаднал в безпомощно състояние
според твърденията на неговата съпруга и е житейски непонятно никой съсед да не
го чуе или види, за да му помогне. Не става ясно дали действително асансьорът е
заседнал или ищецът е изпаднал в паника, направил е неуспешен опит да излезе
като е отворил асансьорната врата, още повече, че и
както бе отбелязано по-горе за посочената дата няма регистрирани заявки за
повреди на асансьорната уредба от ЕС. От друга
страна, дори и да се приеме, че асансьорът е заседнал, по делото липсват какви
и да било данни, че именно в резултат на това засядане в асансьора и
невъзможността да излезе от него е довело до мозъчен инсулт на ищеца на
следващия ден-19.02.2017 г., получен именно в резултат на това изживяване. В
приложената по делото епикриза от УМБАЛ „Света Анна“
АД-София е посочено в анамнезата, че три
дни преди хоспитализацията на 19.02.2017г., П.Б. е постъпил в клиниката по
нервни болести по повод силен световъртеж, многократно повръщане, залитане при
ходене, промяна в говора, т.е. диагнозата е исхемичен
мозъчен инсулт. Изводът е, че влошеното здравословно състояние на ищеца е било
причината, същият да изпадне в паника и да не може да излезе от асансьора.
Настоящата инстанция приема, че не е
налице и виновно неизпълнение на задълженията на домоуправителя, в случая бездействие от негова страна, което да е довело до т.н. инцидент. Съгласно чл.7, ал.(1) (Изм.
- ДВ, бр. 70 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 02.04.2011 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) от Наредба за безопасна експлоатация и
техническия надзор на асансьори/ Наредбата/ „Ползвателите на асансьори са длъжни да сключват
писмени договори за поддържането, преустройването и ремонтирането им само с вписани
в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП лица,
извършващи поддържане, ремонтиране и преустройване наасансьори
и по всяко време
могат да променят тези лица. Съгласно депозирания по делото
договор от 28.12.2015 г. ответникът, в качеството му на управител на ЕС, е
свикал ОС на етажните собственици за обсъждане на мерки за подобряване безопастността на асансьора в сградата. В този смисъл
ответникът е изпълнил задълженията си като управител на ЕС, сключил е писмен
договор за поддържане на асансьора в сградата, свикал е общо събрание на
етажните собственици, като една от точките от дневния ред е била обсъждане на
мерки за подобряване безопастността на асансьора в сградата,
съгласно изискванията на Наредбата. Това е видно от приложения по делото
Протокол от общо събрание, поведено на 28.09.2016 г., в който по т.2 е
представен отчет за монтирано аварийно осветление в асансьора и информация
относно предстоящо монтиране на шахтно осветление и
разговорно устройство- GSM комуникатор. Не се е стигнало до съгласие за
монтиране на разговорното устройство между етажните собственици, тъй същите са
приели, че предложената цена от 300 лв. не е оправдана. Изводът е един, а
именно, че ответникът, в качеството си на управител на ЕС не носи отговорност
за неизправността на асансьора/ ако такава е била налице/ и евентуалното му
несъответствие с изискванията на Наредбата. Относно обстоятелството, че в
асансьора не е било монтирано разговорно устройство- GSM комуникатор, то това обстоятелство следва да се отнесе до липсата на
постигнато съгласие между живущите във входа, когато става въпрос да се плати
определена сума. Отделно и съгласно чл.4 от Наредбата, отговорност за
безопасната експлоатация на асансьора носят всички етажни собственици, в
качеството им на ползватели на асансьора, включително и ищецът.
Ето защо, от събраните в производството
доказателства /свидетелски
показания на съпругата на ищеца и депозирана епикриза,
издадена от УМБАЛ „Света Анна“ А/, не се установява по категоричен начин, че в резултат на настъпилия инцидент/засядане в асансьора/ на ищеца са били причинени описаните увреждания на здравето. Не се
установява и наличие на причинно-следствената връзка
между деянието /бездействието/ на ответника
и претърпените неимуществени
вреди от ищеца.
Основателността на въззивната
жалба касае размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника на ответника предвид направеното възнаграждение за прекомерност на
същото. Изчислението на размера на адвокатското възнаграждение обхваща само претендираната главница, но не и законната лихва, която не
е самостоятелна претенция и върху нея не се заплаща държавна такса. Ето защо,
при претенция в размер на 8 000 лв., то и съгласно чл.7,ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/Наредбата/ размерът на адвокатското възнаграждение е 730 лв.
Решението следва да бъде изменено, като бъде отменено в
частта, в която съдът е осъдил ищеца П.Б. да заплати на ответника П.К.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 730 лв. до присъдените 1020 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените разноски за адвокатско възнаграждение от 510 лв. Отново е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но и предвид
гореизложеното, този размер е под изчисления размер по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата.
По делото е подадена и частна жалба от П.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника по делото адвокат С.Й.С.
от САК срещу определение от
29.01.2019 г. по гр.д. № 6102/2018 г., с което и в производството по чл.248 ГПК, СРС, ІІІ ГО, 140 състав е отхвърлил
молба, обективирана във въззивна
жалба вх. № 5198401/03.12.2018 г., подадена от П.В.Б. за изменение на решение
от 06.11.2018 г., постановено по гр.д. № 6102/2018 г. по описа на СРС, в частта
за разноските. Излага мотиви, че присъденото адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответника е прекомерно и не съответства на фактическата и
правна сложност на делото. Моли да бъде намален размерът на адвокатското
възнаграждение до сумата от 730 лв. в съответствие с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въззваемият по частната въззивна жалба П.Н.К., ЕГН **********. с адрес: ***,
чрез пълномощника по делото адвокат Д., със съдебен адрес:***, АС „К., М. и съдружници“ оспорва същата. Счита, че адвокатско
възнаграждение е определено правилно.
Настоящата инстанция приема частната
жалба за процесуално допустима, а по същество основателна, предвид
гореизложеното. Процесното определение следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение от 06.11.2018 г. по гр.д. № 6102/2018г.,
в частта, в която СРС, ІІІ ГО, 140 състав е
осъдил П.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.Н.К., ЕГН **********. с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1020 лв., като
ОТМЕНЯ решение от 06.11.2018 г. по гр.д. № 6102/2018г.,
в частта, в която СРС, ІІІ ГО, 140 състав е
осъдил П.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.Н.К., ЕГН **********. с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата над 730 лв. до присъдения размер от 1020 лв.,
представляваща разноски в производството пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОТМЕНЯ определение от
29.01.2019 г. по гр.д. №
6102/2018 г., с което и в производството
по чл.248 ГПК, СРС, ІІІ ГО, 140 състав
е отхвърлил молба,
обективирана във въззивна жалба вх. № 5198401/03.12.2018 г., подадена
от П.В.Б. за изменение на решение
от 06.11.2018 г., постановено
по гр.д. № 6102/2018 г. по описа на
СРС, в частта за разноските
ОСЪЖДА П.В.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.Й.С. от САК
да заплати на П.Н.К., ЕГН **********. с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат Д., със съдебен адрес:***, АС „К., М. и съдружници“
направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в
размер на 510 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.