№ 260067 / 16.10.2020 г.
№ 260067 / 16.10.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 16.09.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 365 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се негаторен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.
Ищецът Г.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявил срещу З.И.Б., с адрес: xxx негаторен иск със следния петитум: ответницата да бъде осъдена да прекрати неоснователното си действие, изразяващо се в построяване на плътна висока ограда, разположена в имота на ищеца, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем по отношение на Поземлен имот с ид. № 12961.423.417 по КККР на г. одобрени със Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адм. адрес на имота: г. у. Л.‘‘ № 20, като отстрани изградената плътна висока ограда от имота на ищеца, без да го замърсява със строителни отпадъци и да разполага механизация в имота при отстраняването. Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищецът Г.Н.Г. притежава като наследник на баща си Никола Г. xxx, починал на 25.12.1983 г., ид.ч. от ПИ с ид. № 12961.423.417 по КККР на г. одобрени със Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адм. адрес на имота: г. у. Л.‘‘ №20, с площ от 599 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10 м./, номер на имота по предходен план-№ 694, квартал 60, парцел III, като в същия имот бил построил втори етаж /отделен обект в сграда/ върху съществуващата сграда № 1, по силата на право на строеж/суперфиция/, учредена от бащата и наследодател на ищеца и същия е изключителна негова собственост. По наследство от баща си притежава и ид.ч. от първия етаж.
С останалите съсобственици на имота, ищецът Г. не е имал пререкания-това са неговите сестри Мира Н. Салийска, която живеела на първия етаж от къщата/сграда 1/ до скорошната й смърт и Д. Н. К., която живее в гр.Хисаря. обл.Пловдив. Доброволно са си разпределили ползването на двора, като по силата на което, ищецът ползва частта от имота, разположена от къщата/сграда 1/ по цялото продължение до границата със съседния имот на ответницата, с ид.№ 129.423.418. Отв. Б. била изградила плътна висока ограда на съседния ПИ, която е следвало да изгради изцяло в нейния имот. На място оградата била позиционирана в ПИ на ищеца, в двора му, върху основите на някога съществувала подпорна стена, изградена от Никола Салийски, за което ответницата не била получавала съгласие от когото и да е било, а оградата не се намира зад регулационната линия в нейния имот. Било очевидно, че оградата опира до сграда № 2 ПИ № 129.423.418, която сграда била построена на регулационната линия на двата имота. Стената на сграда №2 от към имота на ищеца стои върху регулационната линия, като изградената плътна ограда очевидно била в една и съща вертикална равнина с нея, от което следвало безспорно, че процесната ограда при всички случаи не е ситуирана изцяло в имота на ответницата. Така разположена, оградата пречела на ищеца Г. да използва имота си, а с височината и плътността си засенчва напълно прозорците на първия етаж на сграда № 1. Височината откъм плътната част на оградата откъм имота на ищеца била над 2 метра.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, като искът се оспорва като изцяло неоснователен и недоказан, за което ответницата излага подробни фактически и правни съображения.
Намира, че от писмените доказателства, приложени към делото, поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се обоснове безспорен извовд, че са налице твърдените основания за приложимост на разпоредбата на чл. 109 от ЗС.
Намира, че изграждането на ограда в поземления имот с идентификатор 12961.423.418 по КККР на гр. Вършец, обл.Монтана, не възпрепятства собственика-ищец на ПИ с идентификатор 12961.423.417 по КККР на гр.Вършец да ползва имота си по предназначение. Не са нарушени отстоянията от регулационната линия и са спазени изискванията на чл.48, ал.4 и ал.5 от ЗУТ. Оградата е изградена съгласно Разрешение за строеж № 20/27.07.2012г. влязло в сила на 14.08.2012г., издадено от главния архитект на Община Вършец и одобрен архитектурен проект от 24.07.2012г. Процесният строеж-ограда е извършен с необходимите строителни книжа, в съответсвие с установените законови строителни правила и норми. След като са спазени строителните изисквания, ищецът следва да докаже с какво конкретно строежът му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. Следва да е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и невъзможността ищецът да ползва имота си според неговото предназначение. Ответницата намира, че в настоящия случай не може да се установи от нейна страна такова противоправно поведение, нито наличието на причинно-следствена връзка между увреждането на имота и такова поведение или състояние на имота на ответницата, която в съответствие с практиката на ВКС да обосновава извод за основателност на предявения негаторен иск с пр. основание чл. 109 от ЗС.
От приложените към исковата молба доказателства е видно, че ищецът Г. е подавал многократно жалби до различни институции с цел преместване или премахване на построената ограда. При извършвани проверки от Община Вършец, РДНСК-Северозападен район, Областна дирекция на МВР-Монтана се констатира, че оградата е изградена в съответствие с одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж.Въпреки мотивираните откази на институциите за премахване на оградата, ищецът през 2014г. нарушава чл. 195, ал.1 от ЗУТ, като разрушава основите на процесната ограда.
С оглед на гореизложените от ответницата съображения в писмения отговор, моли МРС да отхвърли предявеният от ищеца Г. негаторен иск, като неоснователен и недоказан. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържа исковата молба.
Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се в съдебно заседание от упълномощен представител, като оспорва иска и поддържа писмения отговор.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледан по същество, съдът намира искът за неоснователен.
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, представени от страните, изслушано е заключение по назначена от съда съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, допуснат е до разпит и е разпитан пред съда свидетелят Г. И. М., без дела и родство.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и е видно от писмените доказателства/Удостоверение за наследници на Никола Г. Салийски, скица на имота, НА за учредяване на право на строеж върху чужда земя-суперфиция/ е, че ищецът Г.Н.Г. притежава като наследник на баща си Никола Г. xxx, починал на 25.12.1983 г., ид.ч. от ПИ с ид. № 12961.423.417 по КККР на г. одобрени със Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адм. адрес на имота: г. у. Л.‘‘ №20, с площ от 599 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10 м./, номер на имота по предходен план-№ 694, квартал 60, парцел III, като в същия имот бил построил втори етаж /отделен обект в сграда/ върху съществуващата сграда № 1, по силата на право на строеж/суперфиция/, учредена от бащата и наследодател на ищеца и същия е изключителна негова собственост. По наследство от баща си притежава и ид.ч. от първия етаж.
Не се спори и видно от приложени Нотариални актове: НА за прехвърляне на недвижим имот № 138, том I, дело № 283/11.10.1983 г. на Берковски районен съд и НА за дарение на недвижим имот от родител на дъщеря № 634, том I, дело № 1098/30.12.1993г. на Берковски районен съд е, че отв. З.И.Б. е собственик на съседния на ищеца имот с идентификатор 12961.423.418 по КККР на г. обл.Монтана, УПИ-IV-693.
От приложените към исковата молба доказателства е видно, че ищецът Г. е подавал многократно жалби до различни институции с цел преместване или премахване на построената ограда. При извършвани проверки от Община Вършец, РДНСК-Северозападен район, Областна дирекция на МВР-Монтана се констатира, че оградата е изградена в съответствие с одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж. Въпреки мотивираните откази на институциите за премахване на оградата, ищецът през 2014г. нарушава чл. 195, ал.1 от ЗУТ, като разрушава основите на процесната ограда.
От заключението на вещото лице И. по назначената от съда СТЕ, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и обективно изготвено, се установява най-общо следното: процесната ограда не навлиза в нейната зидана част, а само в частта относно нейният бетонов пояс от порядъка на 10-14 см. в различните нейни части в имота на ищеца; в имота на ищеца с ид. 12961.423.417; в изградената на място ограда има известни разлики относно това, което е било заложено по проекта и съгласно разрешението за строеж; жилището на ет.1 от сграда с ид. 12961.423.417.1 е на разстояние доста над височината на плътната част на оградата, като най-малкото разстояние до сграда с ид. 12961.423.417 е 3,50м., а видно от снимка № 1, тази сграда няма прозорци; ищецът е премахнал по-голямата част от каменната зидария от основите на каменната зидария на оградата между двата имота и му е наредено да възстанови оградата, а на ответницата е разпоредено да извърши ремонт и укрепване на основите на масивната ограда на северозападната граница на нейния имот със съседния имот 12961.423.417. Собствениците Г.Н. и неговата сестра са задължени да осигурят достъп до своя имот; след тези СМР не е ясно кой фундамент е използван за основа на стоманобетоновата част от оградата. На място между двата имота няма ограда от каменна зидария.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Г. И. М.: единственото въведено от свидетеля обстоятелство, от значение за делото и което свидетелят би могъл да възприеме и установи, е че преди да се направи оградата в имотът на ищеца Г. са се отглеждали зеленчуци, а сега, заради строежа, не се отглежда нищо, поради това, че заради оградата не влиза слънце/оградата засенчва/ и там не може да се роди нищо и то при уговорката, че свидетелят не го е видял лично, а препредава чута от друг информация. Относно останалите показания на свидетеля-навлиза ли оградата в имота на ищеца, ,,засяга‘‘ ли имота, границите-същия не е компетентен да установи тези обстоятелства и същите бяха установени от заключението по СТЕ.
При така изясненото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В практиката си ВКС приема, че собственикът има право да изисква от всички да зачитат правото му на собственост. При нарушаване на това абсолютно право на негово разположение е негаторният иск по чл. 109 ЗС. За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, следва да са налице следните предпоставки: 1) да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2) действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което няма основание; 3) причинна връзка между първите две; 4./ неоснователното действие или бездействие от страна на ответника да пречи на ищеца да осъществява своето право в пълен обем; 5./ пречките да са ,,по-големи от обикновените‘‘ по смисъла на чл. 50 от ЗС, като дали пречките са от такова естество, се преценява конкретно за всеки отделен случай. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки, съобразно с постановките на т.3 от ТР № 4/2015. от 16.11.2017г. по т.д.№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата. За уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, в случая този на двамата ответници, което е довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху вещта, собственост на ищеца. Това въздействие върху правото на собственост, което също го ограничава може да бъде предмет на негаторния иск, защитаващ собственика от всяко посегателство върху елемент от собствеността – правото на ползване на имота без смущения и ограничения.
От съществено значение, за преценката за основателността на иска по чл. 109 от ЗС е да се направи преценка дали чрез своите неоснователни действия/бездействия/ ответникът създава не просто каквито и да било пречки за ищеца за ползването на неговия имот, а най-вече такива, които му пречат да ползва имота си по неговото предназначение.
Съобразно със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че не се установи ответницата Б., чрез построената в нейния имот ограда, да създава каквито и да са пречки на ищеца Г. да ползва своя имот. Оградата в нейната зидана част въобще не навлиза в имота на ищеца, а навлиза само чрез нейният бетонов пояс и то незначително- в порядъка на 10-14 см. в процесния имот. Оградата обаче нито ограничава достъпа на ищеца до имота му, нито създава каквито и да било други трудности за ползването на имота. Обтоятелството, че оградата е построена в известно отклонение от проекта не променя това.
Относно показанията на св. М. и то не от негови лични впечатления, че оградата ,,засенчва‘‘ ищцовия имот, пречи му да отглежда зеленчуци, които преди това е отглеждал. Имотът е основно жилищен, а не земеделски, предвид и построената жилищна сграда в него, като на следващо място не може да се направи заключение, че заради оградата не могат да виреят зеленчуци в имота на ищеца Г., без да се даде съответно експертно мнение в тази насока.
Съдът като взе предвид горното, намира, че чрез изграждането на процесната ограда в имота на ответницата, за ищеца не са създадени ,,пречки, по-големи от обикновените‘‘ по смисъла на чл. 50 от ЗС за използването на имот с ид. 12961.423.417.
Водим от горното, съдът намира, че негаторният иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на осн, чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответницата З.И.Б., следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски за един адвокат. Съобразно НМАВ разноските са в размер на 600,00 лв.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx срещу З.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,В. Л.‘‘ № 22 негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, със следния петитум: З.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx да бъде осъдена да прекрати неоснователното си действие, изразяващо се в построяване на плътна висока ограда, разположена в имота, в който Г.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx е съсобственик- Поземлен имот с идентификатор № 12961.423.417 по КККР на г. одобрен със Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 599 кв.м., с административен адрес на имота: г. Обл.Монтана у. Л.‘‘ № 20, трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10 м./, номер на имота по предходен план-№ 694, квартал 60, парцел III, съседи:12961.423.421, 12961.423.419, 12961.423.367, 12961.423.418, 12961.423.416, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем по отношение , като отстрани изградената плътна висока ограда от имота с идентификатор № 12961.423.417, без да го замърсява със строителни отпадъци и да разполага механизация в имота при отстраняването, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Г.Н.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ на З.И.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,В. Л.‘‘ № 22 сумата от общо 600,00 лв. деловодни разноски, направени за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: