№ 4
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002455 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 586 от 21.04.2020 г., постановено по търг. дело № 578/2019 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 10-ти състав е прекратил на основание чл.517,
ал.4 ГПК търговско дружество „Еникс“ООД, по предявен от „Обединена българска
банка“АД и е осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът да заплати направените по
производството съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 120 лева, държавна такса
по производството и 120 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
„Еникс“ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като недопустимо и
неправилно.
Твърденията в жалбата са, че искът е недопустим като с оглед осъщественото
увеличаване на капитала от преди предявяването на исковата молба и настъпилата промяна
в правноорганизационната форма на дружеството не бил спазен редът по чл.517, ал.3 ГПК,
представляващ процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за надлежното
предявяване на иска. Наред с това се твърди и че решението е неправилно поради
съображения, които са изложени подробно в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към въззивния съд е да се обезсили първоинстанционното решение и да се
прекрати производството по делото като недопустимо, респ. евентуално ако се прецени, че
искът е допустим да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо
него да се постанови друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
1
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Обединена българска банка“АД е депозирала отговор на
въззивната жалба, с която се заявява становище за неоснователността на същата.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба с която
ищецът „Обединена българска банка“АД е поискал да бъде постановено решение, по силата
на което на основание Чл.517, ал.4 ГПК се постанови прекратяване на търговско дружество
„Еникс“ООД поради наличието на принудително изпълнение по изп.дело №
20198400400198/2014 на ЧСИ-М. Ц., с рег.№ 840 на ЧСИ, което е насочено срещу
притежаваните от длъжника Н. К. К. дялове в капитала на дружеството.
Ответникът „Еникс“ООД е оспорил предявения иск с твърдения, че в хода на
принудителното изпълнение по изп.дело № 198/2014г. на ЧСИ М. Ц. е настъпила промяна в
правноорганизационната форма на дружеството с оглед вписано увеличаване на капитала на
„Еникс“ЕООД чрез приемане на нов съдружник, което от своя страна обуславявало
необходимостта от връчването от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за
прекратяването на участието на съдружника Н. К. в дружеството, което от своя страна
представлявало предпоставка както за овластяването на взискателя да предяви иска за
прекратяване на търговското дружество, така и за надлежното предявяване на самия иск.
Поддържа се също така, че съобразно баланса на дружеството към настоящия момент
пасивите превишават активите на дружеството и целеното прекратяване на ответното
дружество няма да доведе до удовлетворяването на притезанието на взискателя от
дружествения дял на съдружника Н. К..
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна :
По делото между страните не се спори, а и се установява, че с изпълнителен лист от
12.02.2019год., издаден по ч.гр.дело № 79734/2018год. на СРС, издаден въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК кредитополучателят „Коника“ЕООД,
заедно със солидарният съдлъжник Н. К. К. са осъдени солидарно да заплатят на
„Обединена Българска банка“АД сумата от 84 000 евро, представляваща главница по
Договор за банков кредит- овърдрафт от 28.11.2016г., ведно със законната лихва от
18.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 293, 12 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 21.11.2018г. до 11.12.2018г., наказателна лихва в размер на
133, 07 евро за периода от 21.11.2018г. до 17.12.2018г., както и разноски по делото- 3302,47
2
лева държавна такса по заповедното производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Между страните не се спори, а и се установява, че по искане на „Обединена
българска банка“АД , в качеството му на взискател, е образувано изпълнително дело
№ 198/2014г. на ЧСИ М. Ц., с рег.№ 840 на ЧСИ.
Не се спори, а и се установява от справка от Търговския регистър по партидата на
ответника, че с вписване № 20190320133557/20.03.2019г. е вписан запор върху всички
дружествени дялове от капитала на „Еникс“ЕООД с едноличен собственик на капитала
длъжника Н. К. К..
Установява се също така, че с Постановление от 11.03.2019год. частният съдебен
изпълнител М. Ц. е овластила взискателя по изпълнителното дело „Обединена българска
банка“АД да предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяването на ответното
дружество „Еникс“ЕООД,което същевременно се явява и предпоставка за допустимостта на
така предявения иск с правно основание Чл.517,ал.4 от ГПК.
Между страните не се спори, а и от извършената служебна справка от ТР по
партидата на ответника се установява, че с вписване под № 20190322172117 от 22.03.2019г.
е настъпила промяна в правноорганизационната му форма от ЕООД в ООД, вписано е
увеличаване на капитала с още 2600 лева, като е вписан нов съдружник Б. В. В., който е поел
част от дяловете на К. и едновременно с това е записал нови 2600 дяла. Вследствие
извършените промени, съдружникът В. притежава 3000 дяла, от по 5 лева всеки, на обща
стойност от 15 000 лева от капитала на дружеството, а Н. К. К. е съдружник, притежаващ
100 дяла, на обща стойност от 500 лева.
При така установените факти въззивният съд достигна до следните правни изводи :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК,
тъй като съгласно исковата молба срещу еднолично дружество с ограничена отговорност, за
което се поддържа, че длъжникът на ищеца притежава всички дялове от капитала му, е
предявен конститутивен иск за прекратяването на дружеството. В атакуваното решение въз
основа настъпилите след овластяването от съдебния изпълнител факти- увеличение на
капитала на ответното дружество, приемането на нов съдружник и промяната в правно-
организационната му форма от еднолично в ООД съдът е определил правна квалификация
3
на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Последното, с оглед постановената от съда правна промяна,
предмет на упражненото потестативно право с иска за прекратяване на дружеството, и
преценката на предпоставките по чл. 517, ал. 4 ГПК изключва извод за недопустимост на
обжалваното решение.
Разгледан по същество предявеният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК когато изпълнението е насочено върху
всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след
вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, без връчване на
изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.
Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди
приключване на първото заседание по делото.
Предмет на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е прекратяването на търговското
дружество с ограничена отговорност. Предмет на този иск не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативното
му право за прекратяване на търговското дружество и откриване на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ.
Абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска са наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското
дружество - на трето задължено лице, както и наличието на изрично овластяване на
взискателя за предявяване на иска/така и Решение № 138 от 12.07.2017г. на ВКС, ТК, 1 ТО
по търг.дело № 1753/2016г. на което се е позовал изрично и първостепенният съд/.
Неоснователността, съответно отхвърлянето на иска са предпоставени от установяването, че
вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от
трето лице. В горния смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд в
редица постановени съдебни актове, като напр. решение № 60 от 22.04.2013 г. на ВКС по т.
д. № 134/2012 г., І т. о. и решение № 76 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2163/2013 г., ІІ т.
о. Удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело е факт от значение за спорното
право, който подлежи на доказване от ответното дружество с оглед обусловената от него
правна последица.
В случая предвид доказаните образуване и висящност на изпълнително дело,
основано на изпълнителен лист в полза на ищеца срещу Н. К. К.- едноличен собственик на
капитала, притежаващ всички дружествени дялове в ответното дружество към момента на
налагане на запора върху дяловете и към момента на овластяването на взискателя да
предяви иска, което е станало на 11.03.2019г. налагането на запор върху дружествените
дялове на длъжника, вписан по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК в публичния търговски регистър, и
овластяването на ищеца като взискател от съдебния изпълнител да предяви иска с
цитираното постановление и липсата на ангажирани доказателства за погасяване на
задълженията сочат на процесуална допустимост и основателност на предявения иск по чл.
4
517, ал. 4 ГПК.
С оглед доводите на въззивника трябва отново да се изтъкне, че единственото
условие, при което искът подлежи на отхвърляне, е това по чл. 517, ал. 4, изр. 2 ГПК - ако
при разглеждане на делото се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди
приключване на първото по делото заседание. Такива твърдения и данни в настоящия
случай липсват, съответно не се ангажират доказателства в тази насока.
Установените по делото факти, че след овластяването от съдебния изпълнител на
взискателя да предяви иска по чл.517, ал.4 ГПК, са осъществени действия по
преобразуването му чрез увеличаване на капитала и приемане на нов съдружник с промяна
на правно-организационната му форма от еднолично дружество с ограничена отговорност с
дружество с ограничена отговорност не могат да променят горните изводи за допустимост и
основателност на предявения иск. Както бе посочено в случая от значение за допустимостта
на иска са овластяването на ищеца-взискател от съдебния изпълнител за предявяване на иска
след налагането на запор на дяловете на едноличния собственик на капитала-длъжник и
висящността на изпълнителното производство, а за основателността му - удовлетворяването
на кредитора-взискател. Що се отнася до последващите налагането на запора върху дяловете
на едноличния собственик на капитала на ответното дружество факти във връзка с
промените в ответното дружество те не обуславят допустимостта и основателността на иска
за прекратяване на дружеството от спазване на условията по чл. 517, ал. 3 ГПК при
насочване на изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник. В случая
изпълнението е било насочено върху всички дялове на длъжника К. в едноличното ООД, на
което той е бил едноличен собственик на капитала, същите са запорирани и овластяването за
предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК не е било предпоставено от връчване на
дружеството на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в
дружеството. Непротивопоставими като относително недействителни спрямо взискателя-
ищец, предявил иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, са действията във връзка с преобразуване и
промяна на правно-организационната форма на дружеството, които в случая са осъществени
с решение на едноличния собственик на капитала - длъжникът Н. К. и са вписани. Правилна
е тезата на въззиваемия в отговора на въззивната жалба, че по аргумент на чл. 451, ал. 1 ГПК
следва да се приеме, че длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със запорирания
дял, но с оглед целта на запора на дружествени дялове - да се обезпечи възможността на
взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане при изпълнение върху дялове,
последващите запора действия както на съдружника, доколкото встъпилия в дружеството
съдружник наред със записаните от него дялове е придобил и дялове прехвърлени му от
длъжника, така и на дружеството, препятстващи тази възможност следва да се считат за
относително недействителни спрямо взискателя. Като недействителни спрямо взискателя и
съответно неналагащи спазването на чл. 517, ал. 3 ГПК досежно прекратяване на ответното
дружество следва да бъдат определени и осъществените след запора на дружествените
дялове на едноличния собственик на капитала действия по преобразуване на дружеството от
еднолично дружество с ограничена отговорност в ООД.
5
Предвид изложеното и тъй като по делото не се ангажираха доказателства
длъжникът да е погасил дълга си към взискателя, което от своя страна има последица
основателността на така предявения иск с правно основание Чл.517,ал.4 от ГПК и са били
налице предпоставките да се постанови решение по силата на което да се постанови
прекратяване на „Еникс“ЕООД.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено.
При този изход на спора следва да се присъдят своевременно поисканите от ищеца
разноски за въззивното производство в размер на 120 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 586 от 21.04.2020 г., постановено по търг. дело №
578/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав.
ОСЪЖДА „Еникс“ООД, ЕИК *** да заплати на „Обединена българска банка“АД,
ЕИК *** на осн. чл. 78, ал.8 ГПК сумата 120 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6