Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2393 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Б.в.” ООД срещу отказ № 20190724162121/ 01.11.2019 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по
партида на дружеството в търговския регистър следните факти: 1) юридическото
лице „Д.– О.Х.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари; и 2) наличието на две юридически
лица, чрез които пряко се упражнява контрол върху „Б.в.” ООД, както и данните
за техните представители.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „Б.в.” ООД на юридическото лице „Д.– О.Х.” АД за действителен собственик по
чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на
вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се
доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват
на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква
за учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи
подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че
обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е
постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския
регистър.
При тълкуване на нормите на чл.
61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР
на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието
действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде
единствено и само физическо лице, което отговаря на предвидените в закона
условия. Видът на правния субект, който може да бъде действителен собственик по
смисъла на този закон и с оглед преследваната от него цел, е посочен изрично
във всяка една от цитираните норми – във всяка от тях е записано, че това е
физическо лице. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР
на ЗМИП, в която е регламентирано какъв по вид субект се заявява като
действителен собственик тогава, когато липсва физическо лице, което да има
качеството на такъв при прилагане на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено,
че това отново е само физическо лице, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител. Така направеният извод следва и при съобразяване на това
какви данни относно лицата, които са действителни собственици, е предвидено да
бъдат вписани в съответния регистър съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това са гражданство,
единен граждански номер и дата на раждане на действителния собственик. Тези
данни представляват индивидуализиращи такива само за една категория правни
субекти и това са физическите лица. Следователно като действителен собственик
на едно търговско дружество, което е учредено на територията на Република
България, може да бъде вписано само физическо лице, но не и което и да било
юридическо лице. В тази насока е и практиката на
Софийски апелативен съд – Решение № 2231/ 11.10.2019 г., постановено по т.д. №
4597/ 2019 г. по описа на САС, ТО, 11 състав. След като едно юридическо лице не
може да бъде действителен собственик по смисъла на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, то
тогава, когато е заявено в търговския регистър вписването като действителен
собственик на такъв вид правен субект, длъжностното лице трябва да постанови
отказ, тъй като заявените за вписване обстоятелство не съответства на закона –
на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.
При съобразяване на
обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър, с
подаденото от „Б.в.” ООД заявление и които са декларирани в декларацията,
съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане
на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно производство се иска като
действителен собственик на търговското дружество „Б.в.” ООД да бъде вписано
едно юридическо лице - „Д.– О.Х.” АД, а не което и да е физическо лице, каквото
е изискването на ЗМИП. Това означава, че заявеното за вписване обстоятелство
противоречи на императивните правни норми на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, което е основание за длъжностното лице по
регистрация да постанови отказ да извърши исканото вписване, както е направено
в случая. Трябва да се посочи, че това противоречие не може да се отстрани по
реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно чрез даване на указания от
длъжностното лице по регистрация за посочване на физическо лице, което да бъде
вписано като действителен собственик. В тази разпоредба е предвидено
задължение за длъжностното лице по регистрацията да извърши проверка за
редовност на заявлението, с което е сезиран, като в нея са уредени и изрично
случаите, при които то може да даде указания на заявителя и срок за
отстраняване на констатираната нередовност и това са само два: първият е когато
към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или
юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, и вторият е когато не е платена дължимата държавна такса.
Във всички останали случаи на нередовност на заявлението, както и когато се иска
вписване на обстоятелство, което не съответства на императивни законови
изисквания, както е в настоящия случай, длъжностното лице по регистрация не
може да дава указания за отстраняване на тези несъответствия, а те представляват
основание за постановяване на отказ по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.
В заявлението, за разглеждане на
което е образувано настоящото регистърното производство е поискано по партидата
на „Б.в.” ООД в търговския регистър да бъдат вписани дружествата „Д.– О.Х.” АД и „Индустриален холдинг - Д.” АД
като юридически лица, чрез което пряко се упражнява контрол върху „Б.в.” ООД,
както и на две физически лица, които са техни представители.
В чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП е
предвидено, че в търговския регистър освен действителните собственици подлежат
на вписване и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по
чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма
според националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни за представляващите ги лица.
При извършена от съда проверка за
обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на „Б.в.” ООД, се
установява, че двете юридически лица, които се иска да бъдат вписани като
такива, чрез които се упражнява контрол, всъщност са двете юридически лица,
които са вписани като съдружници в това търговско дружеството, тъй като са
единствените субекти, които притежават конкретен брой дялове от капитала му.
След като от вече направените вписвания в търговския регистър е видно, че целият
капитал на „Б.в.” ООД се притежава от две юридически лица, които са „Д.– О.Х.”
АД и „Индустриален холдинг - Д.” АД, то това означава, че именно тези юридически
лица упражняват пряк контрол върху търговското дружество по смисъла на чл. 63,
ал. 4, т. 2 ЗМИП. Този извод следва директно от обстоятелствата, които вече са
вписани в регистъра, поради което съдът счита, че липсва необходимост те да
бъдат вписвани отново в изпълнение на изискванията, предвидени в ЗМИП. Целта на
този закон е в публичния регистър да бъдат вписани само данни, които не са
вписани по друг начин в търговския или в друг публичен регистър, воден в
Република България и с оглед на това не са известни на трети лица. При
съобразяване на тази цел трябва да се приеме, че задължението за посочване на
юридическо лице, чрез което се упражнява контрол върху заявителя, ще е налице
само когато този извод не следва от вече вписаните в търговския регистър данни.
Такава би била хипотезата, когато имаме едно акционерно дружество, в което
капиталът не е собственост на едно лице, а на няколко и има юридическо лице,
което притежава голям процент от издадените от дружеството акции, което
обстоятелство не се вписва в търговския регистър, но е такова, което създава
предпоставки за упражняване на контрол, поради което трябва да се заяви за
вписване по реда на чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП. Такъв обаче не е настоящия
случай, в който всички данни за собствениците на капитала на „Б.в.” ООД са
публични, тъй като вече са вписани в търговския регистър.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20190724162121/ 01.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Б.в.” ООД срещу отказ № 20190724162121/
01.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
впише по партида на дружеството в търговския регистър следните факти: 1)
юридическото лице „Д.– О.Х.” АД за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал.
4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; и 2) наличието на две
юридически лица, чрез които пряко се упражнява контрол върху „Б.в.” ООД, както
и данните за техните представители.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: