Присъда по дело №21/2019 на Районен съд - Монтана

М О Т И В И

 

към присъда № 1 x xxxx   от 03.04.2019г. по НЧХД № 21 по описа на Районен съд град Монтана за 2019 година, трети наказателен състав.

 

 

          Обвинението е предявено с тъжба по чл. 130 ал.2 от НК.

Подсъдимият К.Б.Б. е обвинен в това, че на 01.12.201 x xxxx  г. около 1 x xxxx  .20 часа в село Д. В., обл.Монтана на ул.”П.” №   x x xxxx  е причинил на А.О.А. xxx чрез нанасянето на удари в областта на главата, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око, охлузвания в областта на лява вежда, по долния клепач на ляво око и по кожата на горна устна, кръвонасядане по предно-външната повърхност на лява мишница - престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

Тъжителят А.О.А. чрез упълномощен представител поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебните прения и моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното справедливо наказание. Моли още съда да уважи предявения с тъжбата граждански иск в пълният му размер.

          Подсъдимият К.Б.Б. в хода на съдебното следствие не се признава за виновен, като дава обяснения. Защитникът му в хода на съдебните прения развива доводи, че участието на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен не е доказано и моли съда да постанови присъда, с която го признае за невинен и го оправдае.

          Доказателствата са писмени и гласни. Изпълнена е и съдебно – медицинска експертиза от вещо лице И.Д..

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Тъжителят А.О.А. xxx. Бившата му съпруга – свидетелката Е.А. xxx, заедно с детето им. В същия дом живее свидетелката К.А. /бивша тъща на подсъдимия/ и нейният приятел – подсъдимия К.Б.Б..

 

 

          Подсъдимият К.Б.Б. е роден на xxxгxxx, като живее в село Д. В., обл. Монтана, ул. „П.”, № x x xxxx  . Постоянният му адрес е в град Монтана, ж.к.„П.”, бл. x xxxx  , вх.А, ап. xxxx  . Работи, неженен и не е осъждан за престъпления от общ и частен характер.

          Тъжителят и подсъдимия се познават, но не поддържат никакви отношения.

          На 01.12.201 x xxxx  г. тъжителят А.О.А. имал лична среща, съгласно режима на лични контакти в съдебното решение с детето си Лъчезар. В изпълнение на това същият взел детето. Върнал детето с около 20 минутно закъснение-1 x xxxx  .20 часа, тъй като не искал да го събужда от следобеден сън.

          Посрещнала го свидетелката Е.А., която направила забележка на тъжителя за закъснението. Взела детето и тръгнала към къщата. В този момент подсъдимия Б. дошъл, за да помогне да се извади от автомобила столчето за пътуване на детето, казал на тъжителя, че е трябвало да събуди детето. Тъжителят се ядосал от забележката и бутнал подсъдимия, като го ударил в областта на лицето. След което заявил, че ще го съди. Притеснен от случилото се тъжителят позвънил на телефон 112 за оказване на съдействие и се прибрал у дома си.

          На получения сигнал се явили свидетелите П.К.П. и И.К.Ц. xxx. Същите не установили скандал между страните, тъй като тъжителят бил у дома си, а подсъдимият бил в автомобила си. Предвид на това съставили и на двамата предупредителни протоколи –арг.л.3 x xxxx  -39 от делото, да не се заплашват и обиждат помежду си.

          По делото е представено съдебно - медицинско удостоверение № 323/201 x xxxx  г. /л. xxxx   от делото/ от съдебен лекар Федя Тодоров.

          В хода на съдебното следствие е назначена и изпълнена съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице И.Д., от заключението, на която се установява, че при прегледа извършен на 03.12.201 x xxxx  г. на тъжителя А.О.А. са установени следните увреждания: 1. оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око; охлузвания в областта на лява вежда, по долният клепач на ляво око и по кожата на горна устна; кръвонасядане по предно-външната повърхност на дясна мишница. 2. Уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалия при инцидента станал на 01.12.201 x xxxx  г.  

          Посочените увреждания са от естество да му е причинено болка и страдание.

          Оздравителният период на такава травма, /при условие че не настъпят усложнения/ е около 10-1 xxxx   дни.

          Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено и още повече и не оспорено от страните в процеса.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - свидетелските показания на Е.Д.А., К. С. А., П.К.П. и И.К.Ц., справката за съдимост, съдебно – медицинско удостоверение, амбулаторен лист, характеристика, съдебно – медицинска експертиза, както и останалите писмени доказателства приобщени и предявени на страните на основание чл.2 x xxxx  3 от НПК.

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

          Безспорно е установено в процеса, че на 01.12.201 x xxxx  г. около 1 x xxxx  .20 часа в село Д. В., обл.Монтана е имало разговор между тъжителя и подсъдимия относно детето на свидетелката К.А..

          Спорното по делото е обаче при какви обстоятелства /при каква фактическа обстановка/ се е развил този разговор и прераснал ли е  в инцидент, при който тъжителя е получил телесно нараняване съставомерно по чл.130 ал.2 от НК.

          По делото са разпитани четирима свидетели, чийто показания могат да бъдат разделени в две групи – 1. на свидетелите К.А. и Е.А., които дават показания, че подсъдимия не е удрял по никакъв начин тъжителя, а точно обратното-подсъдимият му е бил нанесен удар от тъжителя и 2. на свидетелите П.К.П. и И.К.Ц. xxx, които когато са пристигнали на място не е имало скандал, поради което са съставили протоколи за предупреждение и на двете страни.

При кредитиране на показанията на свидетелите следва да се обърне внимание на тяхната достоверност и дали е налице индиция за тяхната заинтересованост. Тъжителят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на изложеното в тъжбата и повдигнатото обвинение на подсъдимия. Единственото доказателство, което ангажира е във връзка с претърпени телесни увреди – съдебно – медицинско удостоверение и съдебно – медицинска експертиза.

          От субективна страна престъплението по чл.130 от НК изисква да е налице форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. ІІ от НК. Подсъдимият К.Б. да е съзнавал обществено опасния характер на деянието, да е предвиждал неговите обществено опасни последици и да е допускал тяхното настъпване. От установената по – горе фактическа обстановка изградена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява подсъдимият да е извършил деяние, което да бъде възведено при форма на вина пряк умисъл.

          При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимия К.Б.Б. не е извършил престъплението по чл.130 ал.2 от НК, поради което го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение. Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че на 01.12.201 x xxxx  г. около 1 x xxxx  .20 часа в село Д. В., обл.Монтана на ул.”П.” №   x x xxxx  да е причинил на А.О.А. xxx чрез нанасянето на удари в областта на главата, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око, охлузвания в областта на лява вежда, по долния клепач на ляво око и по кожата на горна устна, кръвонасядане по предно-външната повърхност на лява мишница.

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103 ал.1 пр.ІІ от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху  тъжителя. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА.

          Граждански иск не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство – арг.л.24 от делото.

          Предвид изхода на делото съдът намира, че тъжителя А.О.А. xxx следва да ЗАПЛАТИ на К.Б.Б. xxx сумата от 600.00 лева /за адвокатско възнаграждение/ направени разноски по водене на делото.

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: