Присъда по дело №383/2016 на Окръжен съд - Бургас

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер    195/ 24.10.2016 год., Гр. Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд  -  наказателна колегия на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                Председател: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                      

                                                   Съдебни заседатели: Николай Димитров

               Недялка Недялкова

Секретар:  Л.Д.                                                                          

Прокурор: Георги  Чинев                                                        

разгледа докладваното от съдия Петрова

наказателно общ характер дело № 383  по описа за 2016  година   

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия:

М.А.И. - роден на *** ***, **** гражданин, *** образование, ***, ****, ЕГН **********,***

          за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11 април 2015 година, около 22.30 часа,  на километър 13, на път № 5391 между с. Детелина и с. Крушево, Община Карнобат,  Бургаска област, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег № ***, в пияно състояние – концентрация на алкохол в кръвта 2,32 – 2,37 промила, установено по надлежния ред,  без да има необходимата правоспособност за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.И.Х., ЕГН: ********** от с.Детелина – водач на мотопед „Симсон 50“ с рег. № ****, като след извършване на деянието деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК, го осъжда на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ПЕТ ГОДИНИ, като го признава за невинен и го ОПРАВДАВА по обвинението за нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3, т.1 , чл.150 и чл.123, ал.1 от ЗДвП.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59 ал.1, вр. чл.61 т.3 от ЗИНЗС, наложеното наказание на подсъдимия М.А.И. лишаване от свобода за срок от пет години, да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

          ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - мотопед „Симсон 50“ с рег. № ****, след влизане в сила на присъдата, да се върне на наследника на Н.И. Х., ЕГН: ********** – Д.Н.Х., ЕГН:**********.

ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия М.А.И. / със снета самоличност / да заплати на частния обвинител Д.Н.Х., ЕГН:********** направените от последната в хода на производството разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия М.А.И. / със снета самоличност / да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР-Бургас, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 436,48 /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, както и по сметка на Окръжен съд – Бургас сума в размер на 307,28 /триста и седем лева и двадесет и осем стотинки/ лева, направени разноски пред съдебната инстанция.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд-Бургас в 15-дневен срок от обявяването й на страните.

           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                        

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/

                                                                                      

     2/

                                                                                               

 

 

 

                   МОТИВИ към Присъда № 195 от 24.10.2016 год. по НОХД N 383/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд.

 

 

          Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против М.А.И., ЕГН:********** ***, спрямо когото е повдигнато обвинение за това, че на 11 април 2015 година, около 22.30 часа,  на километър 13, на път № 5391 между с. Детелина и с. Крушево, Община Карнобат,  Бургаска област, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег № *****, в пияно състояние – концентрация на алкохол в кръвта 1,98 промила, установено по надлежния ред, без да има необходимата правоспособност за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3, т.1 , чл.21 ал.1, чл.150 и чл.123, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.И. Х., ЕГН: ********** от с.Д. – водач на мотопед „Симсон 50“ с рег. № ****, като след извършване на деянието деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. чл. 342 ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство, в съответствие с разпоредбите на чл.76 и сл. от НПК, на основание депозирана молба от Д.Н.Х., ЕГН:********** – наследник на пострадалия Н.И. Х., съдът конституира същата в процеса като частен обвинител.

При предпоставките на чл.287 ал.1 от НПК, в хода на съдебното следствие, по мотивирано искане на прокурора, съдът допусна  изменение на обвинението срещу подс.И.. Повдигнатото ново обвинение срещу подсъдимия очертава по висока стойност на концентрация на алкохол в кръвта на водача – вместо посочената в първоначалното обвинение такава от 1,98 промила, се въвежда диапазон от 2,32-2,37 промила. Изменението на обстоятелствената част на обвинението обхваща и посочените нарушения на специалните правила от ЗДвП, уреждащи режима на скоростта, като новото обвинение инкриминира деянието във връзка с допуснато от водача, наред с останалите нарушения и нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, вместо първоначално възприетото с обвинителния акт нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Формулираното ново обвинение срещу подсъдимия е за това, че на 11 април 2015 година, около 22.30 часа,  на километър 13, на път № 5391 между с. Детелина и с. Крушево, Община Карнобат,  Бургаска област, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег № *****, в пияно състояние – концентрация на алкохол в кръвта  от 2,32 до 2,37 промила, установено по надлежния ред, без да има необходимата правоспособност за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3, т.1 , чл.20 ал.2, чл.150 и чл.123, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.И. Х., ЕГН: ********** от с.Д. – водач на мотопед „Симсон 50“ с рег. № *****, като след извършване на деянието деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК. Повдигнатото ново обвинение прокурорът поддържа изцяло, като намира същото за безспорно доказано. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание по реда на чл.54 от НК, а именно Лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. 

Частният обвинител, чрез своя процесуален представител поддържа в съдебно заседание обвинението в квалификацията, възприета от прокурора по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, като изразява позиция, че единственото специално правило по ЗДвП, нарушението на което от страна на подсъдимия стои в причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат, е това по чл.20 ал.2 от ЗДвП. По отношение на установените в чл.5, ал.3, т.1 , чл.150 и чл.123, ал.1 от ЗДвП правила, за които обвинението претендира, че нарушаването им от подсъдимия е довело до настъпване на съставомерните последици, процесуалният представител на частното обвинение счита, че доколкото същите са въведени от законодателя като квалифициращи обстоятелства на престъплението по чл. 343 ал.3 от НК, включването им в бланкетния състав на престъплението е недопустимо. Ангажирайки позиция по въпроса за наказанието, което следва да бъде наложено на дееца, повереникът на частния обвинител заявява, че се солидаризира с предложения от прокурора размер от четири години лишаване от свобода, като пледира за ефективното му изтърпяване. Моли за присъждане на направените в хода на производството разноски.

Частният обвинител Д.Х. изцяло се присъединява към позицията, изразена от повереника й.

Защитникът на подсъдимия изразява становище за доказаност на обвинението по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК във фактическите му параметри, включващи липса на правоспособност на водача - подсъдимия И. да управлява МПС и допуснато от последния нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, стоящо в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Оспорва позицията на държавното обвинение, деянието да е извършено в пияно състояние, както и наличието на поведение – бягство от местопроизшествието. Намира за недоказани претендираните от обвинението стойности /промила/ на употребено количество алкохол от водача И. преди произшествието, поддържайки твърдение, че установеното в кръвта на водача количество алкохол се дължи на последващо деянието поведение. Във връзка с действията на подсъдимия след произшествието, защитата твърди, че същите са следствие от травмите, които е получил, довели до загуба на съзнание, които обективни данни не позволяват да бъде възприета квалификация „бягство от местопроизшествие“. Поддържайки, че единственото относимо и намиращо се в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат нарушение на подсъдимия е по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, защитата моли последният да бъде оправдан за всички останали нарушения на специалните правила от ЗДвП, посочени в обвинението. При ангажиране на фактически твърдения за добри характеристични данни на подсъдимия, защитата моли за определяне на наказание в минимален размер от три години лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане. Позовавайки се на установена липса на правоспособност у подсъдимия да управлява МПС, защитникът пледира да не му бъде налагано предвиденото в чл. 343г от НК наказание – лишаване от право да управлява МПС.

Подсъдимият И. моли за минимално наказание, с приложение на чл.66 от НК.

          След преценка на събраните  по делото  доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

          Подсъдимият М.И. е роден на *** ***. Същият е *** гражданин, завършил ***** образование, *****, ******.

Подсъдимият не притежавал правоспособност за управление на МПС, въпреки което решил да си закупи автомобил. С договор за покупко-продажба от 16.12.2014 год. подс.И. придобил лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № *****, който управлявал лично.

През 2015 година подсъдимият се записал в курс за водачи на МПС, но няколко дни по-късно преустановил обучението, тъй като установил, че не отговаря на изискванията, въведени в чл.151 ал.2 от ЗДвП – не притежавал диплом за завършено основно образование.

Подс. М.И. живеел със семейството си в с.Р., общ. Б.. На 11.04.2015 г. около 19:00 часа, подс. М.И. и малолетния му син - свид. Г. *** към с.Детелина, общ.Карнобат. Двамата пътували със собствения на подсъдимия лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № *****, управляван от последния. Отседнали в дома на свид. С.Й., която била първа братовчедка на подсъдимия. Поводът за гостуването бил рождения ден на съпруга на св.Й. – М. Й. /Ю./. В дома на св.Й. по същото време имало и други гости, сред които и свидетелите И.Д. и С.Д., пристигнали по-рано същата вечер от с. Р. с автомобила на св. Р.А.. Докато гостувал на своята родственица подсъдимият И. консумирал алкохол – бира и ракия.

Около 22,00 часа вечерта свид. И.Д. и дъщеря му – св. С.Д. решили да се прибират в дома си в с.Р.. Св.И.Д. се свързал по телефона със св. Р.А. и последният дошъл да ги вземе с автомобила си. Качвайки се в колата на св.А., св.И.Д. седнал на предна дясна седалка, а дъщеря му – св. С.Д. – на задна дясна седалка. Автомобилът бил управляван от св. Р.А.. Преди да потеглят, св.С.Й. помолила св.И.Д. да остане и да се качи в автомобила на подс. М.И., но той отказал.

След като свидетелите И.Д. и С.Д. си тръгнали от дома на св. С.Й., подс.И. също решил да се прибере в с.Р.. Качвайки се в автомобила си, той бил забелязан от св. М.П., който по същото време бил в района със свои приятели от махалата. Св. П. бил запознат с факта, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление. Приближавайки автомобила на подсъдимия, св.П. започнал разговор с подсъдимия, при който установил, че последният видимо не изглежда добре и говорът му е неясен. Поведението на подсъдимия и неговите реакции дали основание на св.П. да предположи, че е употребил алкохол, поради което свидетелят му предложил да го откара до с.Р.. Подсъдимият отказал. След като синът на подсъдимия – св. Г.Г. се качил при него на предна дясна седалка, подсъдимият потеглил с автомобила в посока с.Р..  

Около 22:30 часа, автомобилът марка „Опел“, модел „Вектра" с per. № ****, управляван от подс. И. се намирал извън населено място - на около 600 метра след с. Детелина в посока с. Крушево, община Карнобат на път №5391, около километър 13. На известно разстояние пред автомобила на подсъдимия се движил автомобилът, управляван от св. Р.А. – „Ауди 80“. Участъкът от пътя бил прав, с ширина на платното 6,70 метра, което било разделено на две ленти с единична прекъсната линия М3. Асфалтовата настилка била суха, без неравности. Приближавайки автомобила, управляван от св.Р.А., подсъдимият решил да го изпревари. За целта подс.И. подал ляв мигач и ускорил автомобила си на около 97-98 км.ч. Водачът И. управлявал автомобила с включени къси светлини.

По същото време, срещуположно в лявата лента на пътя, посока с. Крушево – с. Детелина се движил мотопед „Симсон 50“ с per. № ****, управляван от Н.И. Х.. Мотопедът се движил на разстояние от около 1,0 метър вляво от дясната част на пътя за неговата посока  на движение, със скорост около 45 км.ч.

Навлизайки с автомобила в насрещната лента за осъществяване на предприетата маневра „изпреварване“, подс.И. не възприел срещуположно движещия се мотопед „Симсон 50“ и продължил движението си, ускорявайки до около 98,3 км.ч. Последвал удар между предна лява част на лекият автомобил, управляван от подсъдимия – броня, фар, капак и калник и предна челна и предна лява странична част на мотопеда, управляван от пострадалия Х.. Ударът настъпил в лявата лента за движение, на 1,00-1,20 метра в дясно от лявата част на пътя. Мотопедът попаднал над центъра на тежестта на лекия автомобил. След удара мотопедът се плъзнал по пътя в посоката на лекия автомобил към левия банкет и паднал в нивата на дясната си страна. Тъй като в момента на удара пострадалият Х. бил върху мотопеда, за него ударът е бил под центъра на тежестта. Вследствие на удара и под действието на инерционната сила тялото на пострадалия мотопедист било изхвърлено напред, след което се ударило в предно обзорно стъкло на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Последвало падане на тялото на пострадалия на пътя и търкалянето му по терена. От удара и притискането с преден ляв калник на автомобила, при водача на мотопеда – пострадалият Х. се получило откъсване на част от ляв долен крайник.

След удара с мотопеда, автомобилът, управляван от подс.И. запазил направлението си на движение. Завършвайки изпреварването, водачът И. предприел завръщане от насрещната лента в първоначалната си дясна лента на движение. Той завил рязко волана на дясно, вследствие на което загубил контрол над превозното средство и при последващо завъртане на волана на ляво, се блъснал челно в крайпътно дърво в ляво от пътя.

Загубата на контрол над превозното средство от подсъдимия била възприета от св.Р.А., който, за да избегне удар между двата автомобила, намалил скоростта. След като автомобилът, управляван от подс. И. се ударил в дървото, свид. Р.А. отбил своя автомобил в дясно и спрял с включени аварийни светлини. Веднага след това св. А. отишъл до лекия автомобил „Опел Вектра“. Видял, че синът на подсъдимия лежи с наведена към таблото глава, а подсъдимият е паднал зад гърба на детето. Той извадил момчето от колата, след което с помощта на св. И.Д. от колата бил изведен и подс. И.. 

По същото време в близост до катастрофиралия автомобил на подсъдимия спрял лек автомобил, в който пътували св. Я. Х. - брат на пострадалия Н. Х. и негов вуйчо – Т.. Двамата се връщали от с. Крушево, където същата вечер били заедно с пострадалия Н. Х.. Те предложили да окажат помощ, но след като свидетелите А., Д. и Д. заявили, че става дума за самостоятелна катастрофа без тежки последици, обърнали колата и потеглили обратно към с.Крушево. Към този момент св.Я. Х. не подозирал, че брат му е пострадал от катастрофата. Двамата с вуйчо си Т. преценили, че е по правилно да се върнат обратно в с.Крушево, тъй като същата вечер употребили алкохол. По късно вечерта св.Я. Х. тръгнал да се прибира на стоп от с.Крушево към с. Детелина. Стигайки отново до мястото на катастрофата, той узнал, че неговият брат е пострадал от произшествието.

Междувременно, след като автомобилът, в който пътувал св.Я. Х. потеглил обратно за с. Крушево, св. Р.А. настанил сина на подс.И. – св. Г.Г. в колата си и с заедно със св.С.Д. ***.

На мястото на произшествието за кратко време останали подс. М.И. и свид. И.Д.. Междувременно, поради разнеслия се силен шум от удара на лекия автомобил „Опел Вектра“, много хора от с. Детелина, които възприели звука, пристигнали в района на катастрофата. Сред тях били св. М.П. и св. С.Й.. Последната пристигнала с автомобила на своя съсед – С. Д., когото помолила да я откара.

Приближавайки района на местопроизшествието св. Й. забелязала в ляво от пътя тялото на пострадалия Н. Х.. По същото време в близост се намирал и св. М.П.. Двамата отишли до мястото, на което лежал пострадалия, след което св. Й. се отдалечила и отишла при подс.И.. В разговор по между им, тя попитала подсъдимия дали той е блъснал пострадалото лице, но отговорът бил отрицателен.

Установявайки, че част от левия крак на пострадалия е откъснат, св.П. тръгнал да търси въже, с което да пристегне мястото на кървене. Той видял, че обувките на подсъдимия са с връзки и без да му обяснява причината, издърпал връзката от едната му обувка, след което с нея пристегнал крака на пострадалия. Св. П. съобщил на единния европейски номер за спешни повиквания 112 за случая, откъдето му съобщили, че вече са уведомени.

Подс.И. останал на мястото на произшествието за кратко време, след което, придружен от св. С.Й. и св.И.Д. се качил в колата на С. Д. и четиримата се върнали обратно в с.Детелина. Подсъдимият напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да изчака пристигането на екип. Не оказал помощ на пострадалия, като това не представлявало опасност за него, предвид липсата на тежки наранявания върху тялото му в резултат на ПТП-то. Не взел и мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби, а напускайки оставил на обществено доверие мястото на инцидента.

Установявайки се в дома на св.Й., за да се успокои, подс.И. отново употребил алкохол – ракия.  

На мястото на възникналото пътно произшествие първо пристигнал полицейски екип от РУ - Карнобат при ОД на МВР - Бургас, в който бил и свид. П.Ж. - автоконтрольор в районното управление.

Оглеждайки обстановката на произшествието, на 3-4 метра в ляво от пътното платно в посока към с. Крушево св. Ж., видял да лежи мъж, с откъсната част от долен крайник. Приближавайки се до тялото на пострадалия, свидетелят чул как той изхъркал и в този момент починал. Пристигналият по късно на мястото на произшествието медицински екип констатирал смъртта на водача на мотопеда Х..

Свидетелят Ж. разбрал от множеството присъстващи на мястото лица, жители на съседното село Детелина, че водачът на МПС-во „Опел Вектра“ – подс. М.И. се върнал в с. Детелина, поради което и съвместно с колегите си предприел действия за установяването му. Свидетелят се отправил със служебния автомобил към с. Детелина. Достигайки до началото на населеното място откъм с. Крушево, до бившето ТКЗС, св. Ж. възприел група хора, по голяма част от които жени. Сред тях бил и подс. И., по лицето на когото имало кръв. Св.Ж. спрял автомобила в близост до групата. От присъстващите разбрал, че мъжът, който съпровождат е водача на л.а. „Опел Вектра“ – подс.И.. След като самият подсъдим потвърдил, че той е лицето, което търсят, св.Ж. му поставил белезници, качил го в служебния автомобил и се отправил обратно към мястото на произшествието. Подс. И. изглеждал видимо пиян, миришел на алкохол, поведението му било неадекватно. Св.Ж. не успял да проведе разговор с подсъдимия. Единствено получил утвърдителен отговор от последния, че лично е управлявал автомобила при произшествието. В изпълнение на служебните си задължения полицейският служител Ж. направил опит да тества подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство, но проверката била неуспешна, тъй като подсъдимият нямал сили да издиша въздух в устройството на апарата за измерване на алкохолната концентрация.

След като на местопроизшествието пристигнала линейка, водачът И. ***, където на същия била взета проба кръв за химически анализ – Протокол №148/12.04.2015 год. / спр. л.79 от ДП/.

Изложената фактическа обстановка намира своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото: частично от обясненията на подс. М.И., показанията на свидетелите П.Ж., М.П., Р.А., Г.Г., С.Д., И.Д., С.Й., Д.Х., Я. Х., Я. Х.; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него; заключенията по назначените в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза №90/15 год. /за оглед и аутопсия на труп/, 2 бр. химически експертизи; автотехническа експертиза, с приложена към нея мащабна скица; заключенията по назначените в хода на съдебното производство съдебно медицинска експертиза по писмени данни и допълнителна автотехническа експертиза; писмените доказателства: справка за съдимост, 2 бр. справки за нарушител / водач, разписки, протокол за медицинско изследване, констативен протокол за ПТП, медицинска епикриза, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, лични документи, договор за покупко-продажба и застраховка, удостоверение за техническа изправност на ППС; фиш за спешна медицинска помощ.

Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство и изслушана от съда „съдебно медицинска експертиза” / спр. л. 69 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Н.И. Х. са установени откъсване на част от долен ляв крайник, ламбовидна рана на ляво бедро, фрактура на таза и лява подлакетница, триъгълна рана на челото с порезен характер, остра анемия на вътрешните органи, субарахноидален кръвоизлив и др. Като непосредствена причина за смъртта на Х., вещото лице е приело острия хеморагичен шок, причинен от разкъсването на ляв долен крайник. Възприет е в експертното заключение също извод, че травмата, довела до смъртта на пострадалия е следствие от много силен удар с твърд предмет, вида на който предмет не може да бъде установен с категоричност само по морфологични данни.

Допълвайки в съдебно заседание изводите си по експертизата, вещото лице д-р Я. сочи, че ударът върху тялото на пострадалия е  настъпил отляво и отпред. Установеното откъсване на част от ляв долен крайник на пострадалия Х., експертът обяснява с притискане на предната част на крайника към мотопеда.

Във връзка с установената при аутопсията върху трупа на Н. Х. триъгълна рана на челото с порезен характер, посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт като последица от удара на тялото му в „стъклото на автомобила“, вещото лице д-р Я. изразява позиция, че за същата не би могло да се даде конкретен отговор от какъв предмет е причинена. Приема, че като рана от тангенциален тип, обсъжданата такава на челото на пострадалия би могла да се получи от всякакъв ръбест предмет – не перпендикулярно на черепа, а под някакъв ъгъл / спр. л.59, л.60 от съд. дело/.

При извършен химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна проба от трупа на Н. Х. е установено наличие на етилов алкохол в количество 1,77 промила - протокол за химическа експертиза № 260/15.04.2015 год. / спр. л.76 от ДП/.

Химическият анализ на пробата кръв, взета от подс. И., с протокол №148/12.04.2015 год., удостоверяващ час на манипулацията – 01,00 часа, е установил наличие на алкохолна концентрация – 1,98 промила / спр. протокол за химическа експертиза – л.82 от ДП/. Позовавайки се на така отчетените стойности на алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия, прокурорът е ангажирал позиция в обвинителния акт, че при извършване на инкриминираното деяние, деецът се е намирал в пияно състояние. Основавайки се на обективните находки по делото и в частност на обясненията, дадени от подс.И. и подкрепени с показанията на част от свидетелите по делото, сред които св.С.Й. и св.И.Д., с които се навеждат твърдения за употреба на алкохол от подсъдимия преди и след възникналото произшествие, съдът възприе, че заключението по назначената химическа експертиза не дава достатъчен отговор на въпроса каква е била алкохолната наситеност в организма на подсъдимия преди ПТП. За достигане на несъмненост в изводите относно наличието или липсата на алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия към момента на деянието, и във връзка с необходимостта от проверка и експертен анализ на фактите, изнесени от подсъдимия, съдът назначи съдебно медицинска експертиза по писмени данни. В отговор на поставените и задачи, експертизата дава заключение за категорично несъответствие между установената концентрация от 1,98 промила алкохол в кръвта на водача И., при взета кръвна проба в 01,00 часа на 12.04.15 год. и твърдението на последния, че е употребил 0,500 л. бира „Каменица“ към 21.00 часа на 11.04.15 год. и около 70-80 грама и още 2-3 глътки домашна ракия към 22,30-23,00 часа на същата дата след произшествието. Отчитайки часа на взетата проба кръв от подс.И., фиксиран в протокола за медицинско изследване /л.79 от ДП/ и при съобразяване с резултатите от извършеното химическо изследване на кръвната проба, вещото лице по медицинската експертиза дава заключение, че към 22,30 часа / моментът на възникване на ПТП/ концентрацията на алкохол в кръвта на И. е била около 2,35 промила. Според вещото лице алкохолът, съдържащ се в една бутилка бира „Каменица“ 0,500 л., каквато подсъдимият твърди, че е изпил преди ПТП, не се отчита към 22,30 часа. Употребеното според експерта количество алкохол от подс.И. преди ПТП съответства на около 330 мл – 40 градусова ракия. При възприет в експертизата извод за концентрация на алкохол в кръвта на подс.И. към момента на ПТП - около 2,35 промила, вещото лице сочи, че същата съответства на средна степен на алкохолно повлияване, характеризираща се със значително нарушение на мисловната дейност, речта съобразителността, координация на движенията, силно забавени реакции и т.н. – състояние и външни прояви на деца, които съответстват на описаното от свидетелите / спр. л. 97-99 от съд. дело/.  

Защитавайки пред съда застъпената в писменото си заключение експертна позиция по поставените въпроси, вещото лице разяснява, че допустимото отклонение от установената концентрация от 2,35 промила алкохол в кръвта на подс.И. е в рамките на 2-3 стотни плюс-минус т.е. възприема се да е в диапазон 2,32 до 2,37 промила / спр. л.111 – гърба от съд. дело/.

Във връзка с необходимостта от обективно и всестранно изследване на фактите по делото, имащи отношение към механизма на възникване на ПТП, по делото бе назначена допълнителна автотехническа експертиза, чиято основна задача бе да извърши оценка на техническото състояние на светлинната уредба на мотопеда, управляван от пострадалия Х. и даде отговор на въпроса светела ли е крушката на фара му към момента на ПТП / спр. л.84-86 от съд. дело/. Изготвяйки заключението си по поставените задачи, вещото лице И. е констатирало, че сред частите на фара, съхранявани към момента в автосервиз на фирма „К.Д.“ – ЕООД – гр.Айтос, не е намерена лампата, от която би могло да се установи дали по време на произшествието фара на мотопеда е бил включен и на какви светлини. 

Изготвената по делото и изслушана в съдебно заседание автотехническа експертиза / спр. л.85-96 от ДП/  установява скорост на лекия автомобил „Опел Вектра” с ДК № ****, управляван от подсъдимия М.И., преди произшествието и към момента на удара – около 98,3 км.ч. При тази скорост на движение, вещото лице е изчислило опасна зона за спиране на автомобила – около 82,31 метра. Скоростта на движение на мотопеда „ Симсон 50“ с ДК № ****, управляван от пострадалия Н. Х., вещото лице е определило на 45 км.ч. Преди произшествието, по данни от експертизата мотопедът се е движил на около 1,0 метра в ляво от десния край на лентата, по посока на движението му към с.Детелина. Съобразно обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, вещото лице е заключило, че ударът между автомобила, управляван от подсъдимия и мотопеда е настъпил в лявата насрещна лента по посока на движение на лекия автомобил, като категоричните белези за определяне на мястото на удара са намерените и отразени при огледа петно от масло и четири къси следи от задиране по асфалта. Експертът е фиксирал мястото на сблъсъка на около 2,0-3,0 метра преди местоположението на тези първи находки, а по ширината на 1,0-1,20 метра в дясно от левия край на пътя. При установената маневра „изпреварване“, която е била предприета от подс.И., същият е имал видимост в осветеното от фаровете на автомобила пространство, като при движение на къси светлини същото е до 45 метра пред автомобила и 3,75 метра в ляво от него – за левия фар и съответно до 75 метра напред и в страни до 5,0 метра – за десния фар. За дълги светлини вещото лице е посочило осветеност пред автомобила над 100 метра. При така установената пътна ситуация, експертът е възприел, че подсъдимият обективно е имал възможност да възприеме светлините на движещия се срещуположно мотопед на повече от триста метра и при предприета вече маневра „изпреварване“, е следвало да я прекрати - да се върне в първоначалната си лента или да спре. Разстоянието за връщане в първоначалната лента е определено на 84,92 метра, а разстоянието за спиране на автомобила - 82,31 метра /опасна зона/. И двете разстояния, според експертизата са били по - големи от осветеното пространство пред лекия автомобил на къси светлини.

При определената с експертизата скорост на движение на автомобила, управляван от подс.И. – 98,3 км.ч. и съответната й опасна зона за спиране от 82,31 км.ч., вещото лице е приело, че същият не би могъл да спре в зоната на своята видимост, което от своя страна обуславя  извод, че скоростта на лекия автомобил не е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Безопасната и съобразена с конкретните дадености скорост, с която вещото лице приема, че водачът И. е следвало да управлява автомобила, за да може при възприемане на опасността – движението на мотопеда, да спре в зоната на своята видимост, е скорост не по-голяма от 84 км.ч./ спр. л.112 от съд. дело/.

Категорично се поддържа  позиция от вещото лице при разпита му в съдебно заседание, че ако мотопедът се е движил със светлини, независимо дали на къси или дълги, водачът на лекия автомобил- подс.И. обективно е имал възможност да възприеме отражението на тези светлини, макар и първоначално да не може да определи в коя лента се движи превозно средство. Наличието на светлинни отражения следва да бъде съобразено от водача, доколкото това може да представлява опасност на пътя.

Обсъждайки хипотеза на движение на мотопеда без светлини, вещото лице е заключило, че в този случай подс.И. би могъл да го възприеме при движение на къси светлини на не повече от 40 метра, но при установената скорост за движение на двете МПС-та, той няма възможност да реагира.

В разглеждания случай, експертизата установява, че след удара с мотопеда „Симсон 50“, автомобилът, управляван от подс.И. е запазил направлението си на движение, като в момента на преход от втора в трета фаза на маневрата изпреварване, при завръщане на автомобила в първоначалната лента за движение, вследствие рязкото завиване волана на дясно, водачът е загубил контрол над превозното средство и при последващо завъртане на волана на ляво, е последвал челен сблъсък на автомобила в крайпътно дърво в ляво от пътя. Възприето е в заключението на вещото лице, че причините за възникване на ПТП са: слабата квалификация на водача – подс. М.И. /неправоспособен/, състоянието му на алкохолно опиване и несъобразена скорост за движение. В състоянието на алкохолно опиване от средна степен, установено от съдебно медицинската експертиза по писмени данни,  подсъдимият е имал неточна преценка за скорости и разстояния, намалена острота на зрението и забавени движения. Възможността му да възприеме мотопеда при конкретните условия е била малка.

Разпитан в хода на съдебното следствие, подс.И. дава подробни данни за обстановката и поведението си преди, към момента и след настъпване на произшествието. Същият не оспорва факта, че е управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност. Отрича да е употребил алкохол в количество, което се установява от съдебно медицинската експертиза. Поддържа теза, че преди произшествието е изпил една бира „Каменица“ от 0,500 литра, и състоянието му към момента на поемане управлението на автомобила е било напълно адекватно. Описвайки пътната ситуация, при която е възникнало ПТП, подс.И. сочи, че след предприетата маневра изпреварване, е увеличил скоростта до около 80-85 км.ч. Категоричен е, че въпреки наблюдението на пътя, не е възприел както движението на насрещно движещия се мотопед „Симсон 50“, така и удара с последния. Заявява единствено спомен за рязко завиване волана на дясно при завършване на маневрата изпреварване и последвалата загуба на контрол над управляваното МПС. Твърди, че е загубил съзнание след удара на автомобила в дървото и няма ясен представа за това как се е върнал в дома на своята братовчедка в с.Детелина – св. С.Й.. Заявява също, че едва в дома на св.Й. е узнал за пострадалото лице от катастрофата, който факт го е мотивирал да се върне на мястото на произшествието.

Наведените в горния смисъл твърдения на подсъдимия, претендират фактическа обстановка, която не намира опора в останалите доказателства по делото. Основавайки се наред с това на констатирана вътрешна противоречивост и нелогичност в обясненията на подс.И., съдът не кредитира същите в тази им част.

На първо място следва да се посочи, че липсата на правоспособност у подс.И. да управлява МПС, е факт, който не се спори от страните, като същият намира потвърждение и в данните от справката за нарушител, приложена по делото  / спр. л.101 от ДП/, от която е видно, че на подс.И. никога не е било издавано свидетелство за управление на МПС.

Твърдението на подсъдимия, че единственият алкохол, който е употребил преди произшествието, е една бутилка бира от 0,500 л., категорично се опровергава от заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни, допълваща първоначално изготвената химическа експертиза, всяка от които съдът изцяло кредитира, като изготвени от вещи лица, имащи необходимата компетентност и покриващи изискванията за пълнота и обоснованост. Отчитайки часа на взетата проба кръв от подс.И., фиксиран в протокола за медицинско изследване /л.79 от ДП/ и при съобразяване с резултатите от извършения химически анализ на кръвната проба, вещото лице по медицинската експертиза дава заключение за категорично несъответствие между установената концентрация от 1,98 промила алкохол в кръвта на водача И., при взета кръвна проба в 01,00 часа на 12.04.15 год. и твърдението на последния, че е употребил 0,500 л. бира „Каменица“ към 21.00 часа на 11.04.15 год. и около 70-80 грама и още 2-3 глътки домашна ракия към 22,30-23,00 часа на същата дата след произшествието. Извършвайки изчисления съобразно научните методики и стандарти, експертът е достигнал до извод, че към 22,30 часа / моментът на възникване на ПТП/ концентрацията на алкохол в кръвта на И. е била около 2,35 промила, което съответства на употребено количество от 330 мл. - 40 градусова ракия. Посочено е също така от вещото лице, че алкохолът, съдържащ се в една бутилка бира „Каменица“ 0,500 л., каквато подсъдимият твърди, че е изпил преди ПТП, към 22,30 часа вече не може да бъде отчетен.

Сред доказателствените източници, опровергаващи твърденията на подс.И. относно употребеното количество алкохол, са и показанията на св. М.П., който недвусмислено и убедително свидетелства пред съда за впечатленията, които е придобил относно състоянието на подсъдимия в рамките на проведен помежду им разговор, непосредствено преди последният да поеме управлението на автомобила. Съобщава се от свидетеля, че подсъдимият е „завалял думите“ и „ е изглеждал сякаш не е добре или е пиян“ / спр. л.68 от съд. дело/. В потвърждение на тезата на обвинението за степента на алкохолно опиване на подсъдимия, се установяват и данните, изнесени от св. П.Ж., който макар да е осъществил контакт с последния известно време след произшествието, свидетелства за крайно неадекватното му състояние и липса на физическа способност на издиша необходимото за извършване на алкохолен тест количество въздух. Проявените към този момент поведенчески и физиологични особености от страна на подсъдимия, по данни от съдебно медицинската експертиза / спр. отговор на задача №5 от СМЕ/, съответстват на средна степен на алкохолно опиване, която клиника не се препокрива с твърденията на подсъдимия за употребеното след произшествието количество алкохол, с концентрация от 0,66 промила / спр. отговор на задача №2 от СМЕ/. Не могат да бъдат пренебрегнати на следващо място и данните, удостоверени от медицинското лице в протокола за медицинско изследване №148 от 12.04.15 год., съставен по реда на Наредба №30 от 27.06.2001 год. – чл.10 ал.2 от същата, видно от които подс.И. е заявил употреба на“ една бира и една ракия“ към 18,00 часа на 11.04.15 год. /спр. л.79 от ДП/. За това, че по време на празненството подсъдимият е употребил значително количество алкохол, съдът съди и от показанията на свидетелите С.Д. и И.Д., които макар и да поддържат защитната теза на подсъдимия, съобщават, че св. С.Й. е направила предложение на св. И.Д. да пътува в автомобила на подсъдимия / спр. л.64, л.66-гърба от съд. дело/. Нещо повече, по сведения на св. И.Д., св.Й. дори е предложила на подсъдимия да остане и да пренощува в дома й, но той отказал. Оценени в логическата им връзка, данните изнесени от цитираните свидетели недвусмислено сочат на извод, че състоянието на подсъдимия не е позволявало да предприема пътуване. Още повече, че в автомобила на последния е пътувал и малолетния му син, което несъмнено е дало основание за притеснение у св.Й., като близка роднина на подсъдимия. Същата е съзнавала, че подс.И. е в състояние на алкохолно опиване, поради което и е рисковано последният да управлява автомобила. Именно това е дало основание на св.Й. да търси варианти, при които да гарантира безопасното прибиране на подсъдимия и неговия син у дома.

Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели - С.Д., С.Й., И.Д. и малолетния Г.Г., съдът съобрази обстоятелството, че всеки един от тях се намира в близка роднинска връзка с подсъдимия, което в голяма степен предпоставя заинтересоваността им от изхода на наказателното производство, водено срещу него. Констатирана бе от съда особена акуратност у цитираните свидетели при съобщаването на факта за употребено от подсъдимия като вид и количество алкохол преди предприетото пътуване. Прави впечатление, че всички посочени свидетели заявяват ясен спомен за това, какво точно е консумирал подсъдимия, включително св.Д. и св.Г., за които както самите те, така и останалите свидетели установяват, че не са се намирали на трапезната маса при гостите, а са били ангажирани с различни занимания. Съобразявайки явната декларативност, непоследователност и вътрешна противоречивост на дадените от тези свидетели показания, отнасяща се до количеството и вида алкохол, който подсъдимият е употребил на инкриминираната дата преди произшествието, съдът възприе да не дава вяра на съответната част от показанията им. Твърденията на обсъжданите свидетели, касаещи консумиране на една бира от подсъдимия преди произшествието, намират на следващо място категорично опровержение в заключението по назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни. Същата, видно от мотивната й част, се основава на фиксираните с химическата експертиза резултати от анализа на взета от подс.И. проба кръв /протокол №148/12.04.2015 год., удостоверяващ час на манипулацията – 01,00 часа/ и при използвани научни методики установява концентрация на алкохол в кръвта на водача И. към момента на произшествието -  2,32-2,37 промила. Така направеното изчисляване на количеството алкохол в кръвта на подсъдимия за времето на ПТП, сочи на категорично несъответствие с твърдението на последния, поддържано  и от роднините му - свидетелите С.Д., С.Й., И.Д. и малолетния Г.Г., че е „изпил само една бира“ преди да поеме управлението на личния си автомобил. Анализирайки данните, съобщени от свидетелите М.П. и П.Ж. за особеностите в поведението и състоянието на подсъдимия преди и след настъпилото произшествие, вещото лице по медицинската експертиза е заключило, че описаното от тях поведение добре съответства на установената средна степен на алкохолно повлияване у подсъдимия / спр. – т.5 от СМЕ №387/2016 г. – л.97-99 от съд. дело/.

При фактическото описание на обстановката, при която е възникнало ПТП, подс. И. поддържа теза, че достигнатата от него скорост на управление на автомобила при предприетата маневра изпреварване е била до около 80-85 км.ч., като същата е развил след превключване на трета предавка. Обсъждайки така наведените твърдения, експертът по автотехническата експертиза сочи, че същите не синхронизират с обективните находки, констатирани при извършения оглед на местопроизшествието и изчислената въз основа на тях скорост на движение на автомобила. Посочвайки методиката, въз основа на която са извършени изчисленията за скоростта на автомобила, управляван от подс.И. – чрез преместване на масовия център на лекия автомобил от мястото на първия удар до установяването му в покой, вещото лице дава категорично заключение, че в момента на удара с мотопеда, автомобилът на подсъдимия е управляван със скорост от около 98,3 км.ч. Съпоставяйки изчислителните резултати от ползваната по експертизата методика с друга такава, често използвана в практиката, експертът ясно дефинира резултати – 98,74 км.ч., които сочат на още по високи стойности от приетите от него по експертизата. По този начин експертът дава убедителни гаранции за обоснованост и правилност на застъпените в заключението му изводи относно скоростта на лекия автомобил. Категорично на следващо място вещото лице застъпва становище, че при така установената скорост на движение на процесния автомобил, не е възможно последният да е бил на включена трета предавка, тъй като това би означавало рязкото му форсиране.

Оспорвайки възможността да възприеме втория участник в ПТП, а именно мотопеда, управляван от пострадалия Х. в нощта на произшествието, подс.И. и защитата му навеждат теза, че същият се е движил без включени светлини. Подобни косвени данни се съдържат и в показанията на свидетелите Р.А., С.Д., И.Д. и малолетния Г.Г. /първите трима, пътували в изпреварвания автомобил, а третият – в автомобила на подсъдимия/. Всеки от посочените свидетели заявява в показанията си, че не е възприел движение на друго МПС в насрещната лента по времето, когато подс.И. е осъществявал маневрата изпреварване, като единствените впечатления на лицата се отнасят до момента, в който автомобилът е започнал да занася със задната си част по пътя и е последвал удар в крайпътното дърво. Обсъждайки горната теза на подсъдимия във връзка с наличната по делото доказателствена съвкупност, съдът намери същата за незащитима. Действително, при извършения от страна на вещото лице по назначената допълнителна автотехническа експертиза оглед на фара на процесния мотопед „Симсон 50“, последното не е установило наличност на лампата, като елемент от основната част на осветителната уредба, от който единствено по данни на експерта може да се установи, дали по време на произшествието фарът е бил включен. Липсата обаче на тази част от осветителната уредба, не означава непременно, че такава не е била налична към инкриминираната дата, а по скоро се обяснява с факта на неустановяването й при огледа на местопроизшествието предвид, че същият е бил извършен в тъмната част на денонощието - 23,30 часа / спр. л.31 от ДП/, което е препятствало намирането и фиксирането на лампата – устройство характеризиращо се с фина, крехка структура и малки размери. Фактически установено е също така посредством автотехническата експертиза, че мотопедът е бил деформиран от силен удар в предна челна и предна лява странична част: предно колело, рама, фар, двигател, резервоар и др. / спр. отговор на задача 2 - II от експертизата – л.91 от ДП/, последица от който удар е и счупването на фара, видно от протокола за оглед на веществени доказателства / спр. л.49 от ДП-препис/. Сред обективните находки, установени при огледа на местопроизшествието, е и разстоянието от мястото на удара, на което са били намерени останките от мотопеда – около 19 метра, което свидетелства за широк диапазон на обследваното място. Така обсъдените данни ясно свидетелстват за причините, поради които при огледа на местопроизшествието не са били фиксирани всички останки от осветителната уредба на мотопеда. Пропускът на разследващия орган да извърши прецизен оглед на местопроизшествието във връзка с установяване частите от осветителната уредба на мотопеда, вече е неотстраним. По делото обаче бяха събрани доказателства посредством гласни доказателствени източници – показанията на свидетелите Я. Х., Д.Х. и И. Х., оценката на които, даде основание на съда да приеме, че осветителната уредба на мотопеда е била технически изправна и същият се е движил по пътя с включен фар. Видно е от показанията на св.Я. Х. - брат на пострадалия Н. Х., с когото последният е бил на инкриминираната дата, непосредствено преди да предприеме пътуване с мотопеда от с.Крушево към с. Детелина, че когато пострадалият е потеглил от с. Крушево, фарът на мотопеда е светел. За това, че пострадалият е поддържал в техническа изправност управлявания мотопед свидетелстват и неговата дъщеря - св. Д.Х. и майка му – св. И. Х.. Отчитайки факта, че предвижването на пострадалия с мотопеда от с.Крушево към с.Детелина се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при отсъствие на каквато и да е осветеност на пътя / изключая фаровете на преминаващите по пътя автомобили /, крайно нелогична би била тезата, водачът на мотопеда да е управлявал последния без наличие на светлини. Противното би означавало пълна липса на ориентация за водача на мотопеда, като се има предвид също, че пътният участък между двете съседни села не е с натоварен трафик, който да обезпечи осветеност. В случая данните по делото и в частност заключението по автотехническата експертиза установява с категоричност, че в момента на удара между двете моторни превозни средства,  пострадалият Х. е бил върху мотопеда, което именно е обусловило и последвалото възкачване на тялото му и удара в предно обзорно стъкло на автомобила. Тези данни изключват хипотезата, пострадалият Х. да е предвижвал мотопеда чрез бутане, което обстоятелство би могло да представлява индикация за неизправност на превозното средство. Същевременно, отново по данни от автотехническата експертиза се установява, че мотопедът, управляван от пострадалия Х. се е движил на разстояние от около 1,0 метър вляво от дясната част на пътя за неговата посока на движение, което правомерно поведение на водача трудно би се обяснило ако се приеме, че фарът на мотопеда не е светел. Ето защо, обсъждайки всички относими към изследвания въпрос доказателства, съдът намери, че не са налице такива, които да дадат основание да се заключи, че мотопедът е бил управляван от пострадалия без светлини.

Като крайно нелогични и лишени от доказателствена подкрепа съдът преценява твърденията на св. С.Й., че много пъти лично е виждала пострадалия Х. да управлява мотопеда си без светлини, включително твърдението й, че на инкриминираната дата, когато съпругът й се е прибирал от работа, е възприел пострадали Х. да бута мотопеда си, поради това, че е бил технически неизправен. По делото бе установено, че макар и с местоживеене ***, пострадалият Х. почти не е пребивавал в дома си, тъй като е работил на обекти в различни населени места, където е отсядал на квартири. Очевидно е при тези данни, че св.Й. обективно не е имала възможността да се среща често с пострадалия. С още по ниска степен на вероятност е, при случайна среща с пострадалия, при отсъствие на основателни причини, същата да е обръщала специално внимание на осветителната уредба на мотопеда. Подобна бдителност и наблюдателност, според съда трудно би могла да бъде защитена. Неубедително е на следващо място и твърдението, че мотопедът на пострадалия е бил повреден по времето, когато съпругът на св.Й. се е прибирал от работа, тъй като неоспоримо се явява обстоятелството, че именно с личния си мотопед вечерта преди инцидента, пострадалият Х. е отпътувал за с. Крушево, както и впоследствие се е завръщал от там. Обсъдени в горния смисъл данните, заявени от св.Й. се явяват още един показател за проява на пристрастност у последната, рефлектираща върху достоверността на изнесените факти.  

Що се отнася до възприятията на свидетелите Р.А., С.Д., И.Д. и малолетния Г.Г., възпроизведени в техните показания, а именно, че не са забелязали движението на друго МПС в насрещната лента по време на пътния инцидент, то следва да се посочи, че същите не могат да бъдат убедителна основа за извод в полза на защитната версия на подсъдимия, че мотопедът е бил без светлини. Това е така, на първо място защото се касае за обективната и субективна възможност у всеки един да наблюдава и възприема динамичната обстановка на участниците в движението по пътя преди възникване на ПТП и на следващо място, предвид коментираната вече от съда при обсъждане на останалите релевантни за делото факти проява на заинтересованост у всеки един относно изхода от наказателното производство, водено срещу подс.И.. Важно е да се посочи, с оглед на установената по делото фактическа обстановка, че доколкото св.Р.А. е управлявал изпреварвания от подсъдимия автомобил и се е движил в своята дясна лента на движение по посока на избраната дестинация, за същия не е съществувала особена необходимост да насочва вниманието си към движещите се в насрещната пътна лента превозни средства, т.е. извън общото му задължение да наблюдава пътя и съобразява движението си с конкретните условия на видимост и интензивност на движение, не е било наложително да наблюдава насрещната лента, респективно да възприеме насрещно движещия се мотопед. Още повече, че след предприемане на маневрата изпреварване от страна на подсъдимия, видимостта му до известна степен е била ограничена. С още по-малка степен може да се претендира, че възприятията на св. С.Й. отговарят на обективната обстановка на пътя, предвид, че същата е пътувала на задна дясна седалка в автомобила, управляван от св. Р.А. /както самата тя твърди/, и за нея не е стояло задължението да наблюдава пътя. В своите показания цитираната свидетелка съобщава, че не е видяла кога подс.И. е започнал изпреварването на техния автомобил, и едва в момента, в който автомобилът се е намирал на известно разстояние пред тях, е възприела лъкатушенето му по пътя. Относно данните, изнесени от св. И.Д., тук следва да се посочи, че последният е бил сериозно повлиян от алкохола, за който факт свидетелстват всички останали свидетели, присъствали на тържеството, включително самият Д.. Това несъмнено е фактор, който дава отражение върху психосоматичното му състояние и върху възможността и способността да възприеме, запамети и възпроизведе детайлите на динамично променящата се пътна обстановка. Като крайно неубедителни на следващо място се установяват показанията на малолетния свидетел Г.Г., които декларативно и пестеливо пресъздаде в показанията си възприетите факти около произшествието, явно поддържащ версията на своя баща – подс.И..

Извън горните доводи, важно е да се посочи, че следвайки логическата последователност на излаганите от посочените свидетели факти, и при съпоставката помежду им и с останалите доказателствени данни, съдът намира, че е налице тенденциозен стремеж у последните към смекчаване отговорността на подсъдимия. Съдът констатира и множество вътрешни противоречия в показанията им, включително противоречия между показанията на всеки един от тях, касаещи броя на пътуващите в колата на св. А. лица, действията им непосредствено след катастрофата, начинът по който са извели подс.И. от автомобила, наличието на предпазни колани и т.н. – обстоятелства, които макар и в по-голямата си част да са ирелевантни за предмета на делото, показват явната нагласа за облекчаване положението на подсъдимия. Ясни намерения на лицата да осуетят бъдещи неблагоприятни последици за подс.И. могат да бъдат изведени и от поведението им непосредствено след възникналото ПТП. Безпротиворечиво се установява по делото, че пристигайки на мястото на катастрофата, св. Я. Х. е предложил да окаже помощ, която обаче е била отказана от присъстващите на мястото – св.С.Д., св.Р.А. и св.И.Д., с измисленото от св. Д. обяснение, че подсъдимият „се е скарал с жена си и се е блъснал от притеснение“.  Така установеното поведение на тримата очевидци свидетелства за опит да се прикрият същинските причини за произшествието и да се осуети реализирането на наказателна отговорност на подс. И..

В контекста на твърденията, поддържани от подсъдимия, че не само не е възприел, а и не е усетил удара с мотопеда, следва да се посочи, че същите са лишени от обективна основа, както и противоречат на всякаква здрава логика. Неоспорим факт по делото е, че след челното съприкосновение на двете МПС, тялото на пострадалият е било изхвърлено напред и е последвал удар на последното в предно обзорно стъкло на лекия автомобил. При така установените при огледа на лекия автомобил обективни данни, незащитима се явява позицията на подсъдимия, подкрепяна и от спътника му – малолетния Г., че не са почувствали удара с насрещно движещия се мотопед. Липсата на каквато и да е чувствителност при съприкосновението би могла да се интерпретира единствено в светлината на налични данни за тежка степен на алкохолна повлияност, заспиване на водача или други тежки психофизиологични състояния, каквито обстоятелства по делото не бяха установени. Поради това и съдът не кредитира обясненията на подс.И. и показанията на св. Г. в тази им част.

Следва да се посочи, че в рамките на установената по делото фактология не бе изяснено по категоричен начин обстоятелството дали в автомобила, управляван от св. Р.А. са пътували двете деца на последния /едното на на 7 години и другото - на три години и половина/ или както твърди св. С.Д. – с нея е пътувала малката й дъщеря, която била на 2 години. Противоречивите сведения, които бяха изнесени от свидетелите в тази насока, не засягат съществено основните факти по делото, поради което и според съда не повлияват правилното му решаване.

Неоснователно е възражението на защитника, че с напускането на местопроизшествието подсъдимият И. не е целял да се укрие или да заличи следите от деянието, тъй като шоковото състояние в което е бил, не му е позволявало да съзнава поведението си към този момент, включително факта, че от произшествието има пострадало лице. Така наведените доводи, от една страна се основават на недопустимо предположение и не почиват на конкретни и несъмнени фактически данни, което е достатъчно основание за отхвърлянето им. От друга страна, по делото е установено по несъмнен начин обстоятелството, което не се оспорва и от защитата, че подсъдимият не е останал на местопроизшествието, а съпроводен от св.С.Й. и св. И.Д. се е върнал в дома на първата в с.Детелина, където по твърдение на тримата отново е употребил алкохол и са му били почистени раните по главата. Това негово поведение след катастрофата не може да бъде обвързано с претендираното от защитата състояние на безсъзнание, предвид отсъствието на обективни находки в тази насока. Установено е по делото, че след изваждането му от автомобила, подсъдимият е престоял известно кратко време на местопроизшествието, през което св. С.Й. му е забърсвала раните / спр. показания на св. Й., показания на св. М.П./. Включително, отново по данни на св. Й., същата още докато е била на мястото на катастрофата е съобщила на подсъдимия, че има пострадало лице, като го е попитала дали той е блъснал пострадалия, при което е получила отрицателен отговор / спр. л.66 от съд. дело-показания на св.Й./. Едва след това подсъдимият е тръгнал към с.Детелина, като липсват данни на последния да му е била оказвана някаква сериозна помощ за физическото му придвижване до автомобила, с който е бил превозен до селото. Самата св. Й. свидетелства, че автомобилът на нейния съсед - С. Д. е бил оставен до табелата на селото, до където подсъдимият е трябвало да се придвижи / по данни от протокола за оглед на местопроизшествие, разстоянието от указателната табела на с.Детелина до мястото на катастрофата е около 600 метра/. Значим за правилна преценка на поведението на подсъдимия е и фактът, че напускайки местопроизшествието, последният не е потърсил медицинска помощ, а е отишъл в дома на леля си, където отново е употребил алкохол - обстоятелство, което свидетелства за намерение да се прикрие  състоянието, в което е предприел управление на превозното средство. Завръщането на подсъдимия на мястото на ПТП е станало едва след като св.Й. е узнала за пристигането на полицейски екип. По нейно настояване подс.И. е тръгнал заедно с други жени от селото в посока към местопроизшествието. При така установените фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване, незащитима остава тезата на защитата, че подсъдимият не е съзнавал както факта, че има пострадало от произшествието лице, така и действията си по напускане на мястото на пътния инцидент. Следва да се посочи също, че по делото не са налице данни, установяващи, че подсъдимият по време и след ПТП не е бил годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Резултатите от освидетелстването на подсъдимия при вземането на проба кръв в болничното заведение, обективирани в медицинския протокол, както и епикризата, приложена по делото, също не дават основание да се приеме, че след  произшествието последният не е бил в състояние да прави самостоятелна преценка на обстоятелствата и да взима решения.

С гореописаното деяние подсъдимият М.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343 ал.3 б.”б” вр. ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1  от НК.

На 11 април 2015 година, около 22.30 часа,  на километър 13, на път № 5391 между с. Детелина и с. Крушево, Община Карнобат,  Бургаска област, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег № ****, в пияно състояние – концентрация на алкохол в кръвта 2,32 – 2,37 промила, установено по надлежния ред,  без да има необходимата правоспособност за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.И. Х., ЕГН: ********** от с.Д. – водач на мотопед „Симсон 50“ с рег. № ****, като след извършване на деянието деецът е избягал от местопроизшествието.

В конкретния случай подс.И., управлявайки собствения си лек автомобил, не се е съобразил с предписанията дадени в нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, които вменяват в задължение на водача да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с видимостта, състоянието на пътя, интензивността на движението, собствените възможности и всички други фактори от значение за безопасното движение. Намирайки се в състояние на алкохолно опиване, в степен, която е довела до отслабване на вниманието му, намаляване на предпазливостта, нарушена оценка на пътната обстановка и отслабена координация на движенията му, и при отсъствие на квалификация като водач на МПС, същият е предприел извършването на маневра изпреварване, посочена от вещото лице по автотехническата експертиза като една от най-сложните маневри /най-дълга като разстояние и най-продължителна като време/, без да си осигури видимост и при движение със скорост, която не би му позволила да спре в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини. Още с потеглянето на автомобила от с.Детелина, подсъдимият е включил на къси светлини, като е продължил да управлява превозното средство на къси светлини както към момента на предприемане на изпреварването, така и до момента на удара с насрещно движещия се мотопед / спр. обяснения на подс. л.70-гърба от съд. дело/. Избирайки скорост за движение от около 98,3 км.ч. , подсъдимият не се е съобразил с видимостта, която има пред автомобила при осветеността на фаровете на къси светлини. Същият е имал техническа възможност да се движи със скорост, по – ниска от избраната, а именно от около 84 км.ч., която да му даде възможност след възприемане на движещия се в насрещната лента мотопед, управляван от пострадалия, да спре в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини. Сочи се от вещото лице по автотехническата експертиза, че по правило маневрата изпреварване се започва зад изпреварваното МПС на разстояние, колкото е опасната зона за спиране. В разглеждания случай, подс.И. е следвало да започне маневрата на около 80 метра и едва тогава да премине на къси светлини. До този момент същият е имал възможност и е следвало да се движи на дълги светлини, за да обезпечи видимостта, необходима му за безопасно извършване на маневрата /спр. л.73 от съд. дело/.

След като се е движил със скорост,  несъобразена с условията за видимост при къси светлини и не е подбрал такава, с която да може да спре в рамките на видимостта си, подс.И. сам се е поставил в обективна невъзможност да предотврати настъпване на общественоопасния резултат.  Това негово нарушение е в пряка причинна връзка с този резултат и ангажира наказателната му отговорност.

Несъмнено е установено по делото, че избраната от подс.И. скорост от 98,3 км.ч. е по висока от разрешената скорост от 90 км.ч. /категория В/, съобразно разпоредбата на чл. 21  ал.1 от ЗДвП. Установено е също така, че в конкретната пътна ситуация, при движение на къси светлини, със скорост от 98,3 км.ч. и опасна зона за спиране 82,31 метра, за водача И. не е съществувала обективна възможност, при възприемане на насрещно движещия се мотопед „Симсон 50“, да спре в зоната на своята видимост. Съобразявайки наред с това и извода застъпен експерта по автотехническата експертиза, че ударът е бил предотвратим, ако скоростта на автомобила е била не по висока от 84 км.ч., обосновано може да се заключи, че неразрешената скорост, с която водачът И. е управлявал автомобила е ирелевантно за настъпилия вредоносен резултат обстоятелство. В конкретиката на разглеждания случай, нарушението на правилата за движение по пътищата, което е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици, е правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Избраната от подс.И. скорост на управление на автомобила, доколкото не е била съобразена с обективните данни на пътя и субективните му възможности като водач на МПС, е препятствала възможността на последния да спре при възникналата опасност на пътя – насрещно движещия се мотопед. Подсъдимият не е изпълнил и задължението си да намали скоростта и при необходимост да спре, с оглед на възникналата опасност. По данни, както на разпитаните по делото свидетели очевидци, така и предвид установеното от експерта по автотехническата експертиза /липса на спирачни следи, местоположение на автомобила след произшествието и др./, при приближаване на  насрещно движещия се мотопед и при удара с него, подсъдимият се е движил с една и съща скорост, а именно около 98,3 км.ч. Липсват каквито и да е данни по делото, установяващи предприети от страна на И. действия по намаляване на скоростта, респ. завръщане в първоначалната му лента, каквото именно правилно поведение е следвало да прояви при наличната на пътя опасност. Запазвайки след удара с мотопеда направлението си на движение, които данни вещото лице извежда по изчислителен път, подсъдимият е предприел завръщане в първоначалната лента. Към този момент вече подсъдимият е загубил управление на автомобила, при което е последвал втори силен челен удар на автомобила  в крайпътното дърво.  

Изхождайки от факта, че началото на причинно-следствения процес довел до ПТП и до вредоносния резултат, е поставено именно от извършената от подсъдимия маневра изпреварване, съдът възприе, че относими и намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици са и нарушения, допуснати от подс.И. по чл. 42 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.42 ал.2 т.2 и 3 от ЗДвП. Цитираните законови правила въвеждат в задължение за водача на МПС, който ще предприема изпреварване да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване / т.2 на чл.42 ал.1 от ЗДвП/, както и да не създава опасност за превозните средства, движещи се в лентата за насрещно движение / т.2 на чл.42 ал.2 от ЗДвП/, и да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. Доколкото обаче визираните правила не са въведени от държавното обвинение като такива, запълващи бланкетния състав на чл. 343 от НК, както и поради това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат фактическите признаци на посочените нарушения, съдът възприе, че не разполага с правомощието да извърши промяна в правната квалификация на деянието, включвайки в същата и цитираните по-горе нарушения на ЗДвП. Още повече, че не се касае за подмяна на посочените от прокурора като нарушени правила от ЗДвП, а за включване на нови нарушения / наред с нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП/, фактическите признаци на които не са били предявени до момента на подсъдимия, което несъмнено би се установило да е във вреда на последния.

Подсъдимият е управлявал автомобила без да има изискуемата по силата на чл. 150 от ЗДвП правоспособност. Същият не отговаря на критериите, въведени в чл.151 ал.2 от ЗДвП за образователен ценз на лицата, за които законът допуска издаване на свидетелство за управление на МПС - не притежавал диплом за завършено основно образование.

Към момента на извършване на деянието подс.И. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,32-2,37 промила, която е над изискуемата от 0,5 промила и определя квалификация на деянието по чл. 343 ал.3 предл. първо от НК / ППВС №1 /1983 год., ТРОСНК №19/85 год./.

За квалификацията на деянието като извършено в пияно състояние съдебната практика е категорична, че не е необходимо наличието на причинна връзка между пияното състояние на дееца и вредоносния резултат от настъпилото ПТП, стига да е налице причинна връзка между допуснатото нарушение на пътното законодателство и съставомерния резултат / т.4, б."в" от ППВС №1 /1983 год. /. В същия смисъл и решение № 87 от 10.05.2004 г. по н. д. № 701/2003 г., I н. о. на ВКС - " Забраната в закона за движение по пътищата за употреба на алкохол, макар и да стои в основата на забраната в Наказателния кодекс да се управлява моторно превозно средство в пияно състояние, е специфично правило за движение, за което бланкетното препращане в НК не важи.“ Препращането е само към онези правила за движение, нарушаването на които може да причини предвидените в закона последици. Законодателят държи сметка за обстоятелствата, че психофизическото състояние на водача след употреба на алкохол обективно се характеризира с отслабено внимание, намаляване на предпазливостта, необосновано надценяване на възможностите, нарушаване на правилното възприемане на пътната обстановка и на координацията на движенията. Всички тези обстоятелства рефлектират върху безопасността на движението, като повишават риска от настъпване на ПТП, поради което е и предвидена съответната завишена отговорност.

Поведението на подс.И. след катастрофата обуславя наличието на квалифициращото обстоятелство "бягство от местопроизшествието". При транспортно произшествие с пострадали хора водачът на моторното превозно средство, който има участие в произшествието, е длъжен да остане на местопроизшествието до пристигането на компетентните органи (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП). Подсъдимият И. недвусмислено е манифестирал отказа си да изпълни това свое задължение, като е напуснал мястото на пътния инцидент и по категоричен начин е изявил волята си да не изчака компетентните органи. Съзнавайки, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и при състоянието си на алкохолно опиване, същият е предприел действия, с които е целял да укрие тези обстоятелства от компетентните органи, както и да изгради лъжлива защитна версия. С Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС по въпроси на престъпленията по транспорта е разяснено, че този признак е налице във всички случаи, когато деецът е съзнавал, че от транспортното произшествие, в което има участие, са настъпили съставомерни последици (смърт или нараняване на лица), и умишлено не е останал на местопроизшествието или не се е завърнал там след транспортиране на пострадалите, с цел да се укрие, да заличи участието си в произшествието, да осуети проверката, да прикрие състоянието си или други обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина. Независимо от разнообразните възможни субективни цели и съображения, които поначало могат да мотивират виновния водач на МПС да не остане на местопроизшествието, фактът на напускане на мястото на пътния инцидент представлява "бягство от местопроизшествието" по смисъла на закона, щом деецът е съзнавал, че при произшествието са пострадали хора, и след като не са съществували основателни извинителни причини за неспазване на задължението му по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП. Намерението на подсъдимия И. да осуети установяването на неправоспособността му и наличието на алкохолно опияняване недвусмислено бива изведено от обективираните му действия след произшествието. Уврежданията, който подсъдимият е получил при ПТП, видно от медицинската документация по делото, не са налагали незабавна намеса на медицинско лице. Макар да оправдава напускането на мястото на ПТП с травмите, които е получил, видно е от данните по делото, че подсъдимият не е потърсил лекарска помощ, а вместо това е отишъл в дома на леля си, където отново е употребил алкохол. Предвид наличните по делото доказателства относно последващото поведение на подсъдимия, обсъдени от съда по-горе във връзка с възраженията на защитата и с оглед възприетите трайни положения в теорията и практиката / Решение №28 от 8.02.2010 г. на ВКС, по н.д. №674/2009 г., III н.о.; Решение № 119 от 18.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 419/2016 г., III н. о.; Решение № 76 от 8.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1884/2013 г., II н. о., НК и др./ прието бе от настоящият съдебен състав, че и този квалифициращ признак е налице.

При анализираната фактическа обстановка не би могло да се говори за  “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като доказателствата сочат, че е съществувала обективна възможност при правомерно поведение от страна на подсъдимия, да бъде предотвратено възникналото ПТП.

Настъпилото ПТП е по изключителна вина на подсъдимия И.. Съгласно константната съдебна практика съпричиняване от пострадалите за настъпване на вредите има само ако вредоносното събитие е в причинна връзка с допуснато от тях нарушение, а в случая фактическите констатации по делото не установяват неправомерно поведение на водача на мотопеда-пострадалият Х.. Напротив, по данни от обективните находки, закрепени в огледния протокол и анализирани от вещото лице по автотехническата експертиза, се установява, че преди произшествието мотопедът, управляван от пострадалия Х. се е движил на разстояние от около 1,0 метър вляво от дясната част на пътя за неговата посока на движение, със средна скорост от около 45 км.ч., което поведение е изцяло съобразено с правилата по ЗДвП и ППЗДвП. Ударът между автомобила, управляван от подсъдимия и мотопеда е настъпил в насрещната лента т.е. в лентата, по която се е движил пострадалия. Отсъстват по делото данни, от които да се направи извод, че алкохолната концентрация, установена в кръвта на пострадалия от 1,77 промила е повлияла поведението на последния по начин, който да е провокирал действия, представляващи опасност за движението на пътя. Приемайки също така за доказателствено обезпечен фактът, че мотопедът се е движил с включени светлини, в каквато насока са изложени по-горе съображения, съдът не намери основание за изведе неправомерност в действията на пострадалия, които да са в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.  Ето защо, при наличните по делото данни за поведението на пострадалия като участник в движението, съдът възприе извод за изключителна вина на подс.И. за настъпилото ПТП.

При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс.И., съдът не възприе позицията на държавното обвинение за наличие на непредпазлива форма на вина, в нейната разновидност – небрежност. Като съобрази указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год., че вината е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав на НК, а не отношението към нарушаването на съответните правила за движение, които могат да са нарушени както умишлено, така и непредпазливо, съдът възприе, че деецът е действал виновно, при форма на вината съзнавана непредпазливост /самонадеяност/, по смисъла на чл. 11 ал.3 предл. второ от НК. В аспекта на установените по делото фактически положения, сочещи, че подс. И. е предприел управление на МПС в тъмната част на денонощието, при ясно съзнание за липса на правоспособност и слаба квалификация, след употребено значително количество алкохол и със скорост на управление, надхвърляща разрешената за съответния пътен участък /извън населено място/, ясно може да бъде дефинирано, че последният е предвиждал в една сравнително ясно конкретика възможността да настъпят неблагоприятни последици, но необосновано и самонадеяно е бил уверен, че ще ги преодолее.

По отношение на обвинението за допуснато от подс. И. нарушение на правилата, установени в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, съдът прие следното: Цитираните норми от ЗДвП съдържат общи правила за движение по пътищата, изразяващи се в конкретния случай в предписание участникът в движението да не управлява ППС след употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества /чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП/ и да притежава правоспособност /чл.150 от ЗДвП/. Доколкото причиняването на съставомерни последици по чл. 343, ал. 1 от НК от водач на МПС в пияно състояние и без притежаване на необходимата правоспособност, са предвидени като квалифициращи признаци на престъплението в чл. 343, ал. 3, предл. 1 и предл. седмо от НК, то включването им в обвинението като самостоятелни нарушения на ЗДвП, се явява недопустимо / Решение №46/11.02.2015 год. на ВКС по н.д.№1861/2014 год., I н.о.; Решение № 253 от 2.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 443/2015 г., I н. о./.

Относно въведената с обвинението като нарушена от подс.И. норма на чл. 123 ал.1 от ЗДвП, следва да се посочи, че комплексът от задължения, които същата въвежда за водачите на ППС, се отнасят до поведението им след произшествието. Основавайки се на законовото изискване за наличие на пряка причинна връзка между допуснатите от водача нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилите съставомерни последици, логично може са се направи извод, че нарушенията, допуснати от водача И. на правилата по чл. 123 ал.1 от ЗДвП нямат пряко отношение към настъпилия общественоопасен резултат. Важно е да се отбележи, че неизпълнението от водача на задължението му да остане на местопроизшествието до пристигането на компетентните органи (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП), е обстоятелство, въведено от законодателя като квалифициращо престъплението по чл. 343 ал.3 от НК и поради това, като и с оглед факта, че не обуславя причинно следствения комплекс, довел до престъпния резултат, включването му в бланкетния състав на престъплението е недопустимо.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът призна подс.И. за невинен и го оправда по обвинението за нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5 ал.3 т.1, чл.150 и чл. 123 ал.1 от ЗДвП.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, законодателят е установил граници на  наказанието “лишаване от свобода” от три до петнадесет години.

Анализирайки обстоятелствата по делото, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, което подс.И. следва да изтърпи, съдът прие следното: Извършеното от подс.И. деяние, с оглед характеристиките на същото и настъпилия вредоносен резултат, бележи висока степен на обществена опасност. Поведението на подсъдимия като водач на МПС при конкретно изследваната обстановка е във висока степен самонадеяно и дръзко и в същата степен обществено укоримо. Съдът отчете съществените по своята тежест отегчаващи обстоятелства, които разкриват фактическата специфика на казуса - допуснато грубо нарушение на важни правила за движение по пътищата, особеностите на деянието, кумулативно осъществяващо признаците на три квалифициращи обстоятелства – „липса на правоспособност“, "пияно състояние" и "бягство от местопроизшествието". Така наличните фактически данни, на собствено основание завишават както персоналната опасност на подсъдимия И. като водач на МПС, така и специфичната обществена опасност на извършеното от него деяние, и не позволяват снизходително санкциониране.

Въпреки липсата на правоспособност за управление на МПС, подсъдимият си е закупил и управлявал лекия автомобил, пренебрегвайки законовата забрана, със съзнанието за непогрешимост и добра самооценка за своите способности и умения на водач. Именно слабата квалификация /резултат от липсата на правоспособност/, несъобразяване от подсъдимия на сложността на извършваната маневра и скоростта на движение на автомобила с осветеността на фаровете на къси светлини, както и алкохолната повлияност, са причините обусловили настъпването на ПТП. По данни от автотехническата експертиза, това несъобразяване е отнесено до разлика в скоростта на движение с около 14 км.ч., която по ниска такава, би способствала да се предотврати ПТП. Изследвайки поведението на водача И., вещото лице е дало категорично заключение, че последният не е реагирал адекватно на възникналата опасност. Нещо повече, при ясното съзнание за липса на квалификация като водач на МПС и при състоянието на средна степен на алкохолно опиване, същият е предприел маневра изпреварване в тъмната част на денонощието, в неосветен пътен участък, без да си осигури видимост и без да се убеди, че поведението му на пътя няма да застраши останалите участници в движението – в случая, правомерно движещият се мотопед, управляван от пострадалия. Очевидно е, при обективните находки по делото, че подсъдимият е прегазил водача на мотопеда, без да успее да отреагира с намаляване на скоростта на движение, като преустановяване движението на управлявания от него автомобил е станало единствено поради последвалата загуба на контрол на превозното средство и сблъсъка в крайпътното дърво. Самият механизъм на извършеното пътнотранспортно престъпление сочи достатъчно красноречиво за неумението на водача да се справи в критичната ситуация. Показателно за безотговорността на подсъдимия е и обстоятелството, че в състоянието, в което се е намирал, е качил в автомобила и малолетния си син. Цялостното поведение на подсъдимия, изведено от конкретната фактология, доказва пълната безотговорност и самонадеяност, която последният е проявил преди, по време и след деянието /напускайки местопроизшествието/, и го характеризира като личност със значително висока степен на обществена опасност. В потвърждение на този извод са и конкретните данни по делото, установяващи концентрацията на алкохол в кръвта на водача И., надвишаваща близо три пъти съставомерната такава от 0,5 промила, а именно 2,32-2,37 промила, както и проявеното психично отношение на последния към общественоопасния резултат, характеризиращо проявата му като самонадеяна.

От значение за отговорността на подсъдимия се явява и обстоятелството, че престъпният резултат се дължи изцяло на личното му неправомерно поведение, тъй като от доказателствата по делото не се установи поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване на общественоопасните последици.

Формирайки изводите си досежно тежестта на наказателна репресия, която следва да бъде упражнена спрямо подсъдимия, съдът съобрази наред с горното и обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало. Данните от справката на ПП-ОДМВР-Бургас / спр.л.101 от ДП/  не установяват допуснати от него до датата на произшествието нарушения на правилата за движение. Видно е наред с това от материалите по делото, че подс.И. е семеен и ангажиран с прехраната на семейството си. Отчетено бе на следващо място от съда и  демонстрираното съжаление на подсъдимия за настъпилия вредоносен резултат. 

Така отчетените от съда смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени, че нямат характера, нито на многобройни, нито са изключителни по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, а и при наличието на отегчаващи такива, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание. Ето защо съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК.

При възприетите в горния смисъл смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът намери за прекомерно снизходителна позицията на представителя на държавното обвинение за налагане наказание на подсъдимия от четири години лишаване от свобода. Справедливостта на наказанието се детерминира от посочените в чл. 54 НК обстоятелства - степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и подбудите за извършване на деянието, които преценени в конкретиката на разглеждания случай не дават основание за прекомерно смекчаване отговорността на дееца. Напротив, в случая оправдан се явява по-строгият подход към дееца, като се има предвид, че същият съзнателно се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на динамиката в пътната обстановка, каквато адекватна реакция е изключена при употребеното значително количество алкохол, движението с висока скорост и без притежаването на свидетелство за правоуправление, дължащо се на обстоятелството, че лицето никога не е преминавало курс по обучение за управление на МПС.  Ето защо, съдът възприе, че за постигане целите по чл.36 от НК, справедливо и адекватно на извършеното престъпление и личността на дееца се явява налагане на наказание Лишаване от свобода за срок от пет години. За поправянето на подсъдимия и за постигане целите не генералната превенция, съдът намери, че наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Това свое решение съдът уповава на фактите по делото, установяващи, че подс.И. е допуснал сериозни нарушения на изискванията за безопасно движение по пътя, пренебрегнал е както категоричното изискване за формална проверка на уменията да управлява МПС и знанията за нормативно предписаните правила, така и забраната за управление на ППС под въздействието на алкохол. В случая подсъдимият не само, че не се е съобразил с последната, но и е предприел управление на автомобила през нощта с концентрация на алкохол, неколкократно надвишаваща съставомерната такава от 0,5 промила, рискувайки живота на детето си и поставяйки в реална опасност живота на останалите участници в движението. От друга страна, очертаната непредпазлива форма на вина във вида на съзнавана непредпазливост /самонадеяност/, свидетелстваща за пренебрежителното отношение на подсъдимия към човешкия живот, е фактор, който са по себе си значително завишава личната обществена опасност на подсъдимия и обуславя по строгия подход при реализиране на отговорността му. Изхождайки от принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните с него цели, съдът прие, че в конкретния случай е необходимо да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като по този начин, наред с поправянето на последния, ефективно ще бъде въздействано възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежеланите от дееца престъпни последици.

Във връзка с горните съображения, съдът намери за неоснователни претенциите на защитата за приложение на института на условното осъждане, като на основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, определи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години да се изтърпи от подсъдимия И. в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 т.7 от НК – Лишаване от право да управлява МПС, съдът, при преценка на фактическите обстоятелства по делото прие, че такова не следва да бъде налагано на подс.И.. Установено е от данните  по  делото, че подс.И. не е придобивал по установения в закона ред правото да управлява моторно превозно средство, т. е. към момента на извършване на престъплението, за което бива реализирана наказателната му отговорност, същият е бил неправоспособен водач на МПС. При това положение, на последния не може да бъде наложено наказанието по чл. 343г НК, тъй като липсата на правоспособност изобщо не може да се отъждестви с временната забрана извършилият престъплението правоспособен водач да управлява моторни превозни средства, каквото наказание е предвидено в чл. 37, т. 7 НК. Ето защо, и като съобрази указанията, дадени в т.6 б.“а“ от ППВС №1/17.01.83 год. по н.д. №8/82 г. , че наказанието по чл.37 т.7 от НК – лишаване от право на управление на МПС за извършено престъпление против транспорта, може да се наложи само на правоспособен водач, съдът не санкционира дееца по чл.343г от НК.

Относно вещественото доказателство - мотопед „Симсон 50“ с рег. № ***, съдът постанови след влизане в сила на присъдата, същият да се върне на наследника на Н.И. Х., ЕГН: ********** – Д.Н.Х., ЕГН:**********.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, с оглед постановената осъдителна присъда, съдът на основание чл. 189 ал.3 от НПК постанови подсъдимият М.И. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР-Бургас, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 436,48 /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, както и по сметка на Окръжен съд – Бургас сума в размер на 307,28 /триста и седем лева и двадесет и осем стотинки/ лева, направени разноски пред съдебната инстанция във връзка с назначени експертизи.

По направените от частния обвинител разноски, с оглед направеното искане за тяхното присъждане, съдът като съобрази, че съгласно отразеното в договора за правна помощ, реално заплатена от Д.Х. сума на повереника се явяват такава от 800 лева, осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подс.И. да заплати в този размер направените разходи от страната.

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: