Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3232 по описа за 2020г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от С.Б.Ч. против В.Л.П.
обективно съединени искове по чл.422 ГПК за установяване съществуване вземанята
за сумата 40 000лв.-главница по договор за заем по чл.240 ЗЗД и
7125.33лв.-лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 15.12.2016г.-16.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.09.2018г. до изплащането, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 62209/2018г. по
описа на СРС, 87 състав.
Твърденята на ищеца са да е предоставил на ответника по
договор за заем сумата от 40 000лв., за обезпечението на което била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот с НА № 40, том ІІ, рег.№ 1874,
дело № 211/2016г. на нотариус О.Ж., с район на действие БРС. Ответникът
следвало да върне сумата в срок до 15.12.2016г., което задължение не изпълнил.
Поради залавата претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД в посочените по-горе размер
и период.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, както и не се явява и/или представлява в съдебно заседание и не
изразява становище. В рамките на заповедното производство е подал възражение, в
което е оспорил да дължи паричните суми по издадената заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК. Съгласно т.11а от ТР № 4/2013г, ОСГТК на ВКС, в производството по
иск, предявен по реда на чл.422 ГПК е допустимо да бъдат разгледани
обосновените във възраженето на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания на
вземането на кредитора, дори и ответникът да не е подал отговор на исковата
молба.
Поради това при произнясането си съдът е длъжен да вземе
предвид наведените от длъжника възражения в подаденото в срока по чл.414 ГПК
писмено възражение. Те се свежзат до това, че в договора не са били посочени
начин и място на изпълнение. Твърди се ищецът да е в забава, защото не оказал
необходимото съдействие да посочи банковата си сметка, въпреки уговореното
връщането на заема да се осъществи по банков път. Поради това счита, че
задължението не е изискуемо и невъзможно за изпълнение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно страните да са сключили договор за заем,
обективиран в приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 40,
том ІІ, рег.№ 1874, дело № 211/13.06.2016г. Ишецът предоставил на ответника за
временно ползване суми в общ размер на 40 000лв. без плащане на
възнаградителна лихва, които последният се задължил да върне изцяло или на
вноски в срок до 15.12.2016г. по посочена от заемодателя банкова сметка, ***
посочения краен срок заемополучателят ще дължи законна лихва за забава /т.1 от
нотариалиня акт/. За обезпечение на вземането ответникът и Теодора Веселинова
Василева учредили в полза на ищеца-заемодател договорна ипотека върху свой
съсобствен недвижим имот в гр.Созопол.
Ответникът не е оспорил да е получил
сумата, предмет на договора, а и този факт следва от обективираното в клаузата
по т.1 от НА изявление на страните, поради което съдът приема за безспорно
договорът за заем да е произвел правно действие с пораждане задължението на
ответника-заемополучател да я върне.
Възражението на ответника вземането
да не е изискуемо е неоснователно. В договора е било уговорено сумата да бъде
върната изцяло или на части в срок до 15.12.2016г., който на основание чл.70,
ал.1 ЗЗД е уговорен в полза на длъжника. Това означава, че задължението е
изпълняемо от длъжника в течение на срока, но не е изискуемо за кредитора.
Изизскуемостта настъпва след изтичане на последния ден от срока, в случая
15.12.2016г., от която дата поради неизпълнение за кредитора е възникнало
правото да търси реално изпълнение на паричното задължение по чл.79 ЗЗД, както
и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
В
договора е било уговорено още върщането на заемната сума да се осъществи по
посочена от заемодателя банкова сметка. ***ви изпълнението на задължението за
длъжника невъзможно, а има характер на недаване от кредитора на необходимото
съдействие по чл.95 ЗЗД. Недаването на такова съдействие не освобождава
длъжника от изпълнение на задължението. Пред него стои възможността да остави
паричната сума в банка по местоизпълненеито съгласно чл.97 ЗЗД или да предложи
изпълнение на кредитора в неговото местожитество съобразно разпоредбата на
чл.68, б.”а”, доколкото паричните задължения са носими. По делото не се твърди
и не са събрани доказателства ответнкът да е погасил задължението по договора
чрез плащане. Не се твърди и липсват доказателства да е предприел някакви
действия по изпълнение на паричното задължение, за което твърди да не му е
оказано съдействие от ищеца, за да се приеме ,
че е освободен от последиците на собствената си забава.
По изложените съображения съдът намира предявения иск по
чл.422 ГПК за основателен при установеното в полза на ищеца да съществува
неудовлетворено парично вземане по договор за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД за
сумата от 40 000лв.
С неизпълнение на задължението по връщане на заема на
падежа 15.12.2016г. длъжникът е изпаднал за забава и дължи на кредитора
обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва до 16.09.2018г. възлизаща
на 7125.33лв.
Неизпълнението на главното задължение обуславя и
акцесорно вземане на кредитора за законна лихва от деня на подаване заявленето
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК-21.09.2018г. до изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство от 942.51лв. за доплатена държавна такса.
В списъка за разноски по чл.80 ГПК пълномощникът на ищеца
е посочил адвокатско възнаграждение за безплатно порцесуално представителство
по чл.38, ал.2 ГПК. Според представеното в заповедното призводство адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /стр.14/ ищецът е
упълномощил адв.Т.Б. да го представлява изцяло пред СРС, СГС за депозиране на
искова молба/заявление по реда на чл.417 ГПК, чл.410 ГПК, завеждане на
установителен иск по чл.415 ГПК против ответника В.П. във връзка с вземането по
договора за заем за 40 000лв. с възложено извършване на всякакви
съдопроизводствени действия в защита на правата му. Уговорено е възнаграждене
от 980лв., с удостоверяване неговото плащане, служещо за разписка за
получаването. С издадената заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК съдът е присъдил в полза на ищеца /заявител/ пълния
размер на уговореното и платено адвокатско възнаграждение.
В настоящото исково призводство ищецът е представляван от
същия процесуален представител при липса на представени доказателства
представителството по установителния иск да е било осъществено в условята на
чл.38, ал.1 ЗА.
Предвид това съдът намира, че в полза на адв. Б. не
следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като
процесуалното представителство по установителния иск е обхванато от сключения
договор за правна защита и съдействие, приложен към заявлението, и съставлява
част от уговореното и заплатено възнаграждение от 980лв., присъдено в пълния му
размер от заповедня съд.
Ответникът дължи и разноските в заповедното производство
от 1927.70лв., за които съобразно ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съдът дължи
произнясане с осъдителен диспозитив.
Водим от горното
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение В.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, по исковете по чл.422 ГПК на С.Б.Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, че сумата 40 000лв.-главница по договор за
заем по чл.240 ЗЗД и 7125.33лв.-лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода
15.12.2016г.-16.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
21.09.2018г. до изплащането.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********,*** да
заплати на С.Б.Ч., ЕГН **********, от гр.София, разноски в настоящото
производство по чл.78, ал.1 ГПК от 942.51лв.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********,*** да
заплати на С.Б.Ч., ЕГН **********, от гр.София, разноски в заповедното
производство от 1927.70лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: