Р Е Ш Е Н И Е 497
гр. Пазарджик, 09.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети
октомври,………две хиляди и единадесета година,...............................................................................................в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА НАДЕЖДА С. – АНДОНОВА
При секретаря……В.Б.……………..…..……………………. и в
присъствието на прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията
Пенчева В. гр. дело № 541 по описа за 2010 г., за да се произнесе, прие
следното:
Производството е по реда на
чл.196 и следващите от ГПК /отм./.
С решение №58 от 22.01.2009г.,
постановено по гр.д.№464/2007г. по описа на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен
предявеният от И.А.И. против З.Н.Р., И.Н.Ц., Ц Н.Д., И.Т.К., Т.Т.Р., Т.Г.Р., Н.Г.Р.
и М.Т.Р. ревандикационен иск с предмет - имот пл.№, попадащ в УПИ ІХ в кв.25 по
действащия план на с.О, с площ от 618кв.м., /представляващ част от имот пл.№,
включен в п-л V-, в кв. по обезсилените планове от 1948г. и 1962г./. В тежест
на ищеца са присъдени сторените от ответниците разноски по делото.
Против така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца И.А.И.. Позовава се на незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Твърди, че първоинстанционният съд необосновано не
е преценил доказателствената сила на нотариалния акт, удостоверяващ правото му
на собственост върху имота, както и влязло в сила решение между него и част от
ответниците. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което предявеният ревандикационен иск бъде уважен.
Претендира сторените по делото разноски. Не представя нови доказателства.
Поради настъпила смърт на жалбоподателя в хода на
въззивното производство, на основание чл.120 от ГПК /отм./, са конституирани
неговите наследници А.И.И. и П.И.И., които, чрез процесуалния си представител,
поддържат предявената въззивна жалба, както и предявения иск.
Ответниците по жалбата не са
представили възражение по реда на чл.201 ал.1 от ГПК /отм./.
Поради настъпила смърт на ответницата М.Т.Р.
/на 04.11.2008г./, на основание чл.120 от ГПК /отм./, са конституирани
наследниците й И.С.Т. и Ц.С.К..
Поради настъпила смърт на ответницата И.Т.К.
в хода на въззивното производство, на основание чл.120 от ГПК /отм./ са
конституирани наследниците й Д.С.К., С.Д.К. и Г.Д.К..
Ответниците по жалбата З.Н.Р., И.Н.Ц.,
Цветнака Н.Д., Т.Т.Р., Т.Г.Р. и Н.Г.Р. в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, оспорват изцяло предявената жалба.
Новоконституираният ответник Г.Д.К.,
чрез назначения по реда на чл.50 ал. 2 от ГПК /отм./ представител – адв.М.Н.,
оспорва предявената жалба.
Останалите ответници по жалбата И.С.Т.,
Ц.С.К., Д.С.К. и С.Д.К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват
в съдебно заседание и не вземат становище по предявената жалба.
Окръжният съд, след като съобрази
оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните с оглед разпоредбите на
чл.208 и чл.209 от ГПК /отм./ и след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
на основание чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Ищецът И.А.И. е изложил фактически твърдения в исковата
молба против З.Н.Р., И.Н.Ц., Ц Н.Д., И.Т.К., Т.Т.Р., Т.Г.Р., Н.Г.Р. и М.Т.Р.,
че през 1997г. продал на П. Талигаров недвижим имот, представляващ п-л
V-210,214 по тогава действащия план на с. О, обл. Пазарджик. От своя страна той
придобил имота по силата на покупко-продажба, която не била оформена по нот.
ред и изтекла придобивна давност, за което се снабдил с нот.акт №, томІ, н.д.№/75г.
През 1993г. наследодателят на част от
ответниците Н Р. завел срещу ищеца дело №2111/93г. за собственост на горния
имот, но искът бил отхвърлен. След като ищецът продал имота на П. Талигаров
ответниците завели ново дело срещу купувача в качеството си на наследници на П.Т.Р.
и с влязло в сила съдебно решение било прието, че те са собственици на имот
пл.№, участващ в процесния парцел. Впоследствие този имот бил заснет с пл.№ в
кв. по плана на с.О и записан на името на ответниците. След като с влязлото в
сила съдебно решение било прието, че ищецът не е прехвърлил права на П. Т върху
имот пл.№ /сега пл.№/, то това пораждало правния интерес да води настоящия иск.
Твърди, че имотът никога не е бил държавна собственост, нито отнеман за
неплатени данъци от наследодателя на ответниците, нито бил изключван от
регулацията на селото. Поради това ищецът го бил придобил по силата на изтекла
давност повече от 30 години. Моли съда да постанови решение, с което да приеме
по отношение на ответниците, че е собственик на поземлен имот № в кв. по
действащия план на с.О и да ги осъди да предадат владението му. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски. След обездвижване на исковата молба от
въззивната инстанция, имотът – предмет на реватдикационния иск е
индивидуализиран по следния начин: поземлен имот №635 в кв.25 по действащия план
на с.Овчеполци, с площ от 391 кв.м., при съседи: от три страни – имот пл. №268
и улица с о.т. 72-73.
Ответниците З.Н.Р.,
И.Н.Ц., Ц Н.Д., Т.Т.Р., Т.Г.Р. и Н.Г.Р., чрез процесуалния си представител адв.
Г., са оспорили изцяло предявения иск.
Като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност въззивният съд прие за установено
следното:
Ищецът основава правото си на собственост на констативен
нот.акт №, том, н.д.№/75г., по силата на който е признат за собственик на
основание давностно владение и наследство на празно дворно място с площ от 800 кв.м.,
за който е отреден п-л V, имот и в кв. по плана на с.О с урегулирана площ от
1170кв.м.
За изясняване на спорното
правоотношение и установяване идентичността на имота – предмет на НА №6/1975г.
и имота – предмет на ревандикационния иск, при първоинстанционното разглеждане
на делото е допусната съдебнотехническа експертиза. От заключението на вещото
лице, проследяващо отрежданията на имота и отразяванията в разписната книга, се
установава, че със заповеди №6342 и №6343, двете от 15.11.1948г. са одобрени
уличната и дворищната регулация на с.Овчеполци. В кв.40 е заснет имот пл.№ с
площ от около 610кв.м., записан в разписната книга към плана на П.Р.. Имот пл.№
бил включен в съсобствен парцел V-, с
площ от около 1100кв.м., в който имот пл.№ участвал с 395кв.м., а останалата
част от него попадала в улица. Със заповед №108 от 31.01.1962г. е одобрен
следващият план на селото. Имоти пл.№ и пл.№ са нанесени с границите си по обезсиления
план от 1948г., а парцел V-210,214 е проектиран със същата площ. Със заповед
№2015 от 29.12.2001г. е одобрен следващият план на с. О. Бившият парцел V-, е
нанесен като имот пл.№ в кв.. и е записан на И. и Г. И съгласно нот.акт №, том ,
н.д.№75г. и презаписан впоследствие на П. Т. Със заповед №86 от 06.04.2004г.
планът е попълнен с новозаснет имот пл.№ в кв. във връзка със съдебно решение
№1105 от 31.03.2003г. на ВКС. Съгласно заключението на вещото лице, което, като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло, имот
пл.№ в кв. по плана на с.О представлява онази част от бившия имот пл.№,
включена в парцел V-, в кв. по плана от
1962г. и 1948г., предмет на нот.акт №, том , н.д.№/75г. – т.е. - налице е
идентичност между парцел V, отреден за имоти № и № по предходните планове и настоящият
имот №, попадащ в УПИ ІХ.
Освен това заключението от
съдебнотехническата експертиза, едновременно с останалите писмени
доказателства: цитираното съдебно решение №1105 от 31.03.2003г. по гр.д.
№877/2002г. на ВКС /на основание на което е издадена заповед №86 от
06.04.2004г. за попълване на плана с новозаснет имот пл.№ в кв.25/, Акт за
държавна собственост №126/27.06.1966г. – установяват по безспорен и категоричен
начин, че процесният имот към 1948г. - 1962г. е собственост на П.Т.Р., за който не се спори,
че е наследодател на ответниците.
Видно от отразяването в графа „На
какво основание се одържавява имотът и от коя дата се счита държавен“ в Акта за
държавна собственост №126/27.06.1966г. - имотът е одържавен по реда на Наредбата
за събиране на данъци и такси /обн. ДВ бр.13/1952г./ с Акт за изземване на
неплатени данъци към държавата от 30.10.1952г. и изпълнителен лист от
30.09.1952г. Като отчужден собственик е посочен П.Т.Р. /като в АДС е отразено и
че към датата са съставянето му имотът се ползва от бившия собственик срещу
заплащане на наем/.
Тъй като Наредбата за събиране на
данъци и такси е измежду изчерпателно изброените нормативни актове в
разпоредбата на чл. 2 от ЗВСОНИ /съгл. изменението ДВ бр.107/18.11.1997г./,
реституирането на имота в полза на лицата – наследници на П.Т.Р. е настъпило по
силата на закона – което е прието и в приложените като доказателства по делото
съдебни актове – Решение №38/2005г.по адм.д. №1232/2004г. по описа на ПОС;
Решение №1105 от 31.03.2003г. по гр.д.
№877/2002г. на ВКС, с което е оставено в сила решение от 02.01.2002г. по
В.гр.д. №739/2001г. по описа на ПОС. С въззивното решение е уважен
ревандикационен иск, предявен от част от наследниците на П.Р. против П.
Талигаров с предмет – процесния имот.
Несъстоятелен е доводът, наведен с
исковата молба и поддържан във въззивната жалба, че със сила на пресъдено нещо
е отречено правото на собственост върху процесния имот на един от наследниците
на П.Р. – Н Р., спрямо ищеца в първоинстанционното производство – И.И.. Видно
от мотивите на приложеното решение №202 от 10.06.1994г., постановено по гр.д.
№2111/1993г. по описа на ПРС, Никола Р. е претендирал права върху имота като
наследник на П.Т.Р. спрямо ищеца в настоящето производство, докато правото на
собственост на наследниците на П.Р. /ответници в настоящето производство/ е
признато и възникнало по силата на закон – в един по-късен момент – а именно с
влизане в сила на ЗОСОИ – обн. ДВ бр.107 от 18.11.1997г. – по силата на &1 от ПЗР на закона, с който Наредбата за събиране на
данъци и такси е включена към актовете по чл.2 от ЗВСВОНИ, пораждащи
реституционен ефект.
Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност
на решението на първоинстанционния съд, който неправилно не бил зачел
доказателствената сила на констативен нот.акт №, том , н.д.№/75г.
Като документ констативният нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка доказва само материализираното в него
удостоверително изявление на нотариуса – че молителят е собственик, основано на
свидетелски показания, депозирани не в състезателно исково производство, а в
охранително такова. В този смисъл – в качеството си на охранителен акт –
удостоверяващ изгодни за молителя факти, нотариалният акт не се ползва със сила
на пресъдено нещо и неговата доказателствена сила е оборима – тя важи до
доказване на противното. С оглед изброените по – горе данни от фактическа
страна и изложени съображения и при наличието на законово регламентирани
реституционни последици в полза на трети за посочения в нотариалния акт титуляр
на правото на собственост лица, материализираното изявление в констативен
нотариален акт №, том , н.д.№/75г., както и неговата доказателствена сила се явяват оборени.
Този извод не може да бъде променен от депозираните пред въззивната инстанция
гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Т и И. Г, домогващи се да
установят наличието на упражнявана фактическа власт от страна на ищеца и прекия
му наследодател /А.И./ и придобиване правото на собственост по давностно
владение. Придобиване правото на
собственост върху имота по оригинерен способ е изключено съгласно императивната
разпоредба на чл.86 от ЗС. Цитираната норма – и в трите й редакции /Изв.
Бр.92/1951г.; ДВ бр.31/1990г.; ДВ бр.33/1996г./ въвежда забрана за придобиване
право на собственост по давност върху имот държавна собственост, какъвто
безспорно е бил статутът на процесния имот от момента на отчуждаването му –
1952г. /съгласно Акта за държавна собственост №126/27.06.1966г./ до момента на
влизане в сила на специалния реституционен закон – ЗВСВОНИ – чл.2, във връзка с
&1 от ПЗР ЗОСОИ – обн. ДВ бр.107 от 18.11.1997г.
Предвид гореизложените данни
от фактическа страна и съображения следва да се приеме, че липсва основният
елемент от фактическия състав на чл.108 от ЗС – не е установено правото на
собственост на ищеца върху имота. Липсата на този основен елемент обуславя и
неналичието на останалите елементи - упражняването на фактическа власт от
страна на ответниците без правно основание – доказателствената тежест за което
носи страната, която черпи права от успешното провеждане на ревандикационния
иск – ищеца. /Напротив гореизложените съображения обуславят владение на имота
от страна на ответниците на правно основание/. В този смисъл предявеният
ревандикационен иск се явява неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
Въззивната
инстанция намира, че като е постановил решението в горния смисъл, районният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде оставено
в сила, с изключение на частта, съдържаща произнасяне по отношение на М.Т.Р.. В
хода на изпълнение процедурата по чл.201 ал.1, пр.1 от ГПК /отм./ е
констатирана настъпилата смърт на страната. Видно от представеното
удостоверение за наследници на общ. Пазарджик М.Р. е починала на 04.11.2008г. -
т.е. непосредствено преди датата на последното проведено от РС съдебно
заседание /11.11.2008г./, за което е била уведомена по реда на чл.41 ал.6 от ГПК /отм./. Независимо че към датата на последното съдебно заседание,
респективно към датата на постановяване на съдебното решение, съдът не е бил
уведомен за настъпилата смърт на страната, то е налице постановяване на
съдебния акт по отношение на починала страна, страна без процесуална
правоспособност – в нарушение на чл.15 от ГПК /отм./, както и при ненадлежно
участия на страни в процеса – наследниците на М.Р. - И.С.Т. и Ц.С.К.. В този
смисъл решението, съдържащо произнасяне по отношение на М.Т.Р. се явява
недопустимо и в тази част следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново
разглеждане от друг състав - за извършване на надлежните процесуални действия и
постановяване на съдебния акт с участието и по отношение на надлежните страни в
процеса.
Тъй като
цената на иска е под 5000лв. /съгласно удостоверение за данъчна оценка на общ.
Пазарджик – 995,30лв./, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, във връзка с &2
ал.3 от ПЗР ГПК, настоящето въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от
изложеното и на основание чл.208 и чл.209 от ГПК /отм./, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №58 от 22.01.2009г.,
постановено по гр.д.№464/2007г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от И.А.И. против М.Т. ***
иск за отстъпване собствеността и предаване владението върху имот пл.№,
попадащ в УПИ ІХ в кв. по действащия план на с.О, с площ от 618кв.м.,
/представляващ част от имот пл.№210, включен в п-л V-, в кв.40 по обезсилените
планове от 1948г. и 1962г./ и връща делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №58 от 22.01.2009г.,
постановено по гр.д.№464/2007г. по описа на Пазарджишкия районен съд в
останалата част.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.