Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 15.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли , през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова и в присъствието на
прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 4908 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл. 430 ТЗ и чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ ЕОС Матрикс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
с ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт В.Ж.Д., с адрес ***, срещу
Д.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** с постоянен адрес *** , като в
исковата молба се излагат обстоятелства,
че на 07.04.2008 г. в гр.Пазарджик бил сключен Договор за потребителски
кредит № FL383443/302 от 07.04.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи Българин"
АД (е настоящо наименование „Юробанк Българин“ АД) с ЕИК ********* в качеството
на Кредитор и ответницата Д.А.А. е ЕГН ********** в качеството си на
Кредитополучател, по силата на който „ Юробанк И Еф Джи България" АД
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 6300,00 лв. за текущи
нужди, а Кредитополучателят се задължавал да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Разрешеният
кредит бил преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя.
В чл.З ал.1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
„Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.70 (шест
цяло и 0,70) пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е бил 16.84% (шестнадесет цяло и 0.84) процента.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 7-мо число на месеца, като
крайния срок на погасяване на кредита е до 07.04.2018 г. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да
върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като
ответникът се е задължил да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски,
от които 119 вноски в размер на 101,45 лв. и една изравнителна в размер на
100,89 лв. Всяка вноска включвала в себе
си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно
описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят извършвал погасявания, поради което размера на
дължимата сума по кредита намалявала. След преустановяване на плащанията
оставало непогасено задължение по кредита в размер на 7469,10лв., от които:
главница - 6098.19лв. и договорна лихва - 1370,91лв. Твърди се , че вземането на Кредитора е станало изискуемо с изтичане
крайния срок на договора - 07.04.2018 г.
Сочи се, че на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и
„Юробанк И Еф Джи България” АД) с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
*********, по силата на който задължението на Кредитополучателя, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № FL383443/302 от 07.04.2008 г. било изкупено
от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона
за задълженията и договорите длъжникът бил уведомен, че считано от датата на
получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане бил „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Освен това се поддържа,
че с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението,
изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия.
Сочи се, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд Пазарджик срещу Кредитополучателя за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.08.2018 г. като е
образувано ч.гр.дело № 3828/2018г. Претендирна е част от главницата -
1629.09лв. (частично от общо дължимата главница в размер на 6098.19лв.) и
лихвата в размер на 1370,91лв. за периода от 07.09.2015 г. до 07.04.2018 г.,
като срещу издадената заповед ответникът е подал възражение.
Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество да
предяви иск за установяване на вземането
по Договор за потребителски кредит № FL383443/302 от 07.04.2018г., за
сумата от 2132,40лв, от които: главница - 1629.09лв. (частично от общо
дължимата главница в размер на 6098.19лв.) и лихва - 503,31лв. за периода от
07.09.2015 г. до 07.04.2018 г., представляващи част от неизплатено задължение
по усвоения кредит.
Във връзка с изложените обстоятелства, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.А.А. с ЕГН **********,
дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 2132,40лв, от които: главница -
1629,09лв. (частично от общо дължимата главница в размер на 6098,19лв.) и лихва
- 503,31лв. за периода от 07.09.2015г. до 07.04.2018г., представляващи част от
неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
Направено е искане да им бъдат присъдени разноските по
заповедното и по настоящото гражданско дело. Представени са писмени
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от процесуалния
представител на ответницата е постъпил писмен отговор на исковата молба. Оспорва се иска както по основание, така и по
размер. Оспорва се дължимостта на
сумите. Оспорва също и твърденията на ищцовото дружество в исковата молба. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност на осн. чл. 110 от ЗЗД за главница и чл. 111 от ЗЗД за лихва. Счита, че съгласно чл. 15 от Договора за
потребителски кредит, същия е станал предсрочно изискуем още през 2008 г. Така
до момента на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК е изтекла
предвидената в закона давност. Във
връзка с изложените обстоятелства, счита, че предявения иск е неоснователен и
недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Претендира
да бъде осъдено ищцовото дружество да й заплати направените по делото
разноски по настоящето производство, както и по ч. гр. д. № 3828/2018г., PC
Пазарджик.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното :
Между страните не се спори по
следните факти, за които свидетелстват и приетите писмени доказателства,а именно Договор
за потребителски кредит №FL383443/ 302-07.04.2008 г. и погасителен
план към него сключен между „ЮРОБАНК И
Еф Джи България „ АД и ответницата Д.А.А. по силата, на който банката, в качеството си на
кредитор, отпуснала на кредитополучателя – ответницата Д.А.А. потребителски кредит в размер на 6300,00 лева,
със срок на издължаване от 120
чесеца или до 07.04.2018 г. с БЛП -8,25 % с
добавка от 6,70 пункта. Установява се от заключението на допуснатата съдебно-
икономическа експертиза , че на 07.04.2008 г. сумата по кредита е постъпила в
банковата сметка на ответницата. Установява се от заключението на допуснатата
по делото съдебно- икономическа експертиза , че последната вноска по кредата е
била направена от ответницата на 16.01.2009 г. и е била в размер на 109,34 лв. , като на
кредитополучателката от кредитора са
начислени следните задължения : 6300,00 лв. главница, 2022,40 лв. договорна
лихва за периода 07.04.2008 г. до 22.03.2010 г.
и 402,13 лв. наказателна лихва за периода 07.08.2008 г. до 28.12.2010 г.
От заключението на експерта се установява, че по процесния кредит ответницата е
заплатила сумата в общ размер от 954,34 лв. , с която са погасени : 201,81 лв.
главница, 752,07 лв. договорна лихва за периода 07.04.2008 г. до 07.01.2009
г. и 0,46 лв. наказателна лихва. Вещото
лице дава заключение, че към 03.08.2018 г. не са погасени следните суми :
6098,19 лв. главница, 1270,33 лв. договорна лихва за периода 08.01.2009 г. до
22.03.2010 г. , 1370,91 лв. неустойка за
периода 08.02.2009 г. до 18.01.2016 г. , а размерът на мораторната лихва върху
посочената по-горе главница за периода 19.01.2016 г. до 03.08.2018 г. вещото
лице е изчислило на сумата в размер на 1572,40 лв.
Съгласно чл. 15 от договора за кредит,при непогасяване
изцяло или отчасти на която и да било от
вноските по дължимата главница и лихви
или неизпълнение на друго задължение , вземането на банката става става
предсрочно изцяло изискуемо , без да се
прекратява даговора и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на
страните.
По същество не се оспова , че
съгласно Договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България” АД с
предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, вземанията на банката са били прехвърлени на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, а от съдържанието на представеното като доказателство
Потвърждение за извършената цесия, неразделна част от договора за цесия, става
ясно, че предмет на продажбата е и вземането на банката към ответницата Д.А.А. ,
срещу името, на която са записани номера
на договора и неплатените суми. Приети като доказателства са и 2 броя
пълномощни - по силата на които цедентът
“Юробанк България“ АД е упълномощил цесионера “ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми
длъжника за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и по силата на
което цедентът е упълномощил адвокатско дружество “ Иванов и Денев “ да
представлява банката и да уведоми длъжника за цесията. Представено е също
уведомление за извършената цесия адресирано до длъжника и според
представените и неоспорени писмени
доказателства , това уведомление е изпратено с куриерска услуга и е получено от
близка родственица на ответницата на 02.02.2016 г.
По делото е приложено като доказателство ч.гр. д. №
3828/ 2018 г. по описа на ПРС, от
съдържанието на което се установява, че ищецът в настоящото производство „ЕОС
Матрикс” ЕООД се е снабдил със Заповед № 2096 / 25.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.А.А. за следните суми: главница по Договор за
потребителски кредит от 07.04.2008 г. , сключен с „Юробанк България” АД / с
предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД в размер на 1629,28 лв. –
частично дължими по този договор и
договорна лихва за периода от 07.09.2015 г. до 07.04.2018 г. в размер на 1370,91 лева и срещу която заповед
има постъпило в срок възражение от длъжника, в което същият оспорва вземанията
с твърдение, че не дължи изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по настоящото гражданско дело, против длъжника в
заповедното производство Д.А.А. е
подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
разпореждане в
заповедното производство - от лице, легитимирано да предяви иск, предвид договора за цесия от 18.01.2016 г. и приетите като
доказателство два броя пълномощни, поради което и искът се явява допустим.
Дотолкова, доколкото, препис от същите са връчени на ответника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, съдът приема, че прехвърлянето
на вземането е валидно съобщено на ответната страна, като този факт не се
оспорва и от ответната страна.
Ответницата не излага конкретни възражения и не оспорва, че между него и „Юробанк И Еф
Джи България” АД е съществувало
действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по който банката е изправна
страна, както и че крайният
срок за погасяване на кредита е настъпил на 07.04.2018 г. Същата оспорва твърдението, че не е изпълнила задълженията
си по договора в цялост и поддържа , че главницата и лихвата са се погасили по давност, в която
връзка предявява и съответното правопогасяващо възражение.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като съгласно общите правила,
за вземанията, произтичащи
от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност. В настоящият казус, вземането произтича
от договор за потребителски
кредит, който е разновидност на
договора за заем, поради
което и приложение намира общата петгодишна давност. В този смисъл е и съдебната практика, в това
число и разясненията, дадени в ТР№2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г. на
ОСГТК на ВКС. Дотолкова,
доколкото крайният срок на
договора е 07.04.2018
г., а заявлението на
ищеца за издаване на процесната заповед за изпълнение е депозирано в съда на 03.08.2018 г., то предвидения в закона
давностен срок по
отношение на главницата не е изтекъл,
поради което и не са налице материално правните предпоставки за погасяване вземането по давност, а възражението на
ответника е неоснователно. Неоснователни са и изложените доводи, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
основание чл. 15 от договора - на
по-ранна дата и поради това от този
момент е започнала да тече погасителната давност. В случая ищецът не твърди в
исковата молба ,а и не се установява в настоящото производство настъпването на
всички елементи на предсрочната изискуемост визирани и в т. 18 от ТР № 4/ 2013
г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОС ГТК на ВКС- т.е. дари и при
безспорно установено договорно неизпълнение от страна на ответната страна ,
обявяването на предсрочната изискуемост е право , но е и задължение на
кредитора, което той може да реализира валидно с изпращане на надлежно писмено
волеизявление до неизправния длъжник. Твърдения и доказателства за това , не са
налице по делото.
В заповедното и в настоящото производство се
претендира договорна лихва – три години назад от датата на подаване на
заявлението в размер на 1370,91 лв. до крайния срок на договора. Така предявена
претенцията за договорна лихва също не се явява погасена по давност – считано
от 07.09.2015 г. / датата от която се
претендира – до 07.04.2018 г. , тъй като датата на подаване на заявлението в
съда е 03.08.2018 г. / след като се съобрази нормата на чл. 111
б.в. ЗЗД / . По отношение на размера на
тази претенция съдът не разполага с
данни от заключението на експертизата , доколкото експетът е дал заключение ,
че е начислена от банката цедент
договорна лихва в размер на 1270,33 лв. , но за периода преди цесията и извън исковата претенция – от 08.01.2009 г.
до 22.03.2010 г. Затова и на основание чл. 162 ГПК съдът следва да определи
размера на тази договорна лихва само въз основа на приложения по делото
погасителен план и като съобрази исковия
период. На тази база за исковия период дължимата договорна лихва следва да бъде
определена на сумата в размер на 582,34 лв. Над този размер , до размера
претендиран в исковата молба претенцията се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Ответникът не оспори фактите относно
сключения договор за кредит, както и относно размера на договорената главница, усвояването на договорената сума
и спиране на плащанията по договора. Няма наведени твърдения за последващо
изпълнение задълженията по договора, нито ангажирани доказателства в тази насока,
поради което и съдът стига до извода, че установителният иск е основателен и следва да се уважи в посочения
по-горе размер.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи и
законната лихва върху
главницата , чийто начален момент, по
аргумент от чл.422 от ГПК съвпада с датата на депозиране в съда на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, в случая 03.08.2018 г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноски в размер на 72,51 лева – за платена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице в
размер на 200,00 лв. и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150,00 лв. както
и разноски в заповедното дело в размер на 60.00 лева за внесена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
По иска на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“,, с ЕИК:
*********, представлявано от Райна Иванова М. – Тодорова, чрез пълномощника юрк.В.Ж.Д.
преупълномощен от „Иванов и Денев „ – адвокатско дружество против Д.А.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** с постоянен адрес ***
представлявана от адв. Т.В. *** с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД , ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** с постоянен адрес *** , че съществува вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
по Заповед № 2096/
25.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК ,
издадена по ч.гр.д. № 3828/ 2018 г. по описа на ПзРС относно нейната
отговорност за
плащане на сумата в размер на 1629,28 лв. ,като
част от дължима главница по договор за банков потребителски кредит 07.04.2008 г. сключен с
„ Юробанк и и Еф Ди България „ АД ,както и сумата в размер на 582,34 лв.
представляваща дължима договорна лихва считано от 07.09.2015 г. до 07.04.2018
г. / датата на изтичане на срока на договора / , ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на договорна
лихви за забава над посочения по-горе размер от 582,34 лв. до
претендирания от 1370,91 лв. за периода 07.09.2015
г. до 07.04.2018 г. , като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.А.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** с постоянен адрес *** представлявана от адв. Т.В. *** да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“,, с ЕИК:
*********, представлявано от Райна Иванова М. – Тодорова, чрез пълномощника юрк.В.Ж.Д.
преупълномощен от „Иванов и Денев „ – адвокатско дружество, разноски в настоящото производство в общ размер от
422,51 лв., както и разноски в заповедното
дело в размер на 60,00 лв. за внесена държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|