Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260029, 30.06.2021 година, град Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ
СЪСТАВ
На първи юни
две
хиляди двадесет и първа година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Стела Й.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО
ДЕЛО № 228 по описа за 2021г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на имот в
гр.Търговище, находящ се на адрес:ул.Цар Симеон №20. Имота е собственост на
семейството им от 1950г., закупен първоначално от моите родители - В. Е. В. и М.В.
***, с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №189, том II, дело
486/1950г.на зам.търговищкия околийски съдия. В титула за собственост имота е
описан като къща и дюкян със застроено и незастроено място от около
478кв.м.-четиристотин седемдесет и осем квадратни метра, находящо се в
гр.Търговище и образуващо парцела VIII -осма, в квартал №133-сто тридесет и
три, по плана на същия град, при съседи:улица Цар Симеон, парцела седма на
наследниците на Е. В. и парцела девета па К. Б.. Сградите са разположени в
северната част на имота, като на границата със съседният на техния имот, първо
е дюкяна, а до него самата къща. През 1956г.на мястото на старата къща
родителите му построили нова и направили и други постройки, а до границата със
съседите от северната страна на къщата им, дюкяна баща му започнал да ползва за
дам /обор за едър добитък/.
Ответниците са собственици на съседния ПИ с
идентификатор 73626.506.164. Във времето са сключвали помежду си договори -
дарение на низходящ, договор за гледане и издръжка на възходящ, делба между
съсобственици. Никога имота не е излизал от патримонимума и владението на
семейството им. Никаква част от имота не е била прехвърляна на трети лица.
Последно, с Решение №41/20.02.2003г. по /в/ГД №340/2002г., на Окръжен съд
Търговище, вписано под №82, том IV, дв.вх.№1649, партиди 24640 се постигната
спогодба, по силата па която имота става собственост на техния син Д.Г.С.. На
09.03.2019г. синът им Д.почива и ищците се явяват негови наследници по закон.
Продължавали да си живеят в къщата и да ползват имота.
В края на 2019 година от съседи узнали за предстоящо
строителство в съседния, откъм тяхната северна граница, имот. Оформили
възражение до Община Търговище вх.№94-00-3484/29.10.2019г. Съгласно полученият
отговор - изх.№ТСУ94-00-2376/18.11.2019г., ги уведомили, че „с предложеното не
се засяга нашият имот“.
Дама, зад къщата от север и „залепен“ за пея,
съществувал до средата па месец Декември 2019г., когато неправомерно — без
тяхно знание, съгласие, уведомяване, разрешение е съборена от лицата, които
разчиствали съседният имот. Месец ноември 2019г. заявили скица от Кадастъра и
от нея установили, че кадастралната граница не съвпада с реалната такава на место.
Видно от кадастралната скица, границата между нашият имот /сега ПИ с
идентификатор 73626.506.165/ и съседния имот с идентификатор 73626.506.164 е
поставена точно зад къщата им. Това местоположение на границата не е вярно. В
действителност, границата между двата имота преминава на около 3 м.северно от
къщата им, след дама и това ясно се вижда на кадастралния и регулационен план
на гр.Търговище, действал през 1956-1967 година.
Твърдят, че те са собственици на спорните 70 кв.м.,
които ответниците неоснователно владеят и молят съдът
да ги признае за такива. В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв
от всички ответници. Оспорват иска, като твърдят, че са признати за собственици
с нотариален акт № 102 том XII дело 3820/1997г.. а именно: С.В.Ш. и Р. В. Я. по
наследство и доброволна делба върху 1/2 идеални части от дворно място, цялото с
урегулирана площ 355кв.м., обща площ З00кв.м.. Към днешна дата съсобственият им
имот е с идентификатор 73626.506.164. Приложената към него скица е със същите
параметри. От нея ясно се вижда, къде минава границата между двата съседни
имота - граница, която очертава процесиите 75 кв.м. към собствеността на
ответниците и другият ответник Д.Д..
Видно от всички нотариални актове до началото на
1963год. имотът е бил собственост на К. Е. В., Й. Е. В., М. Е. В. и В. Е. В..
На 24.04.1963г. между четиримата продавачи и Г. С. М. е сключен предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот, който е описан по следния начин:
"ДВОРНО МЯСТО от около 400 кв.м. с построени в него Къща, два дюкяна, дам
и сайвант. ..“ Договорът е заверен с печат на юридическа консултация гр.
Търговище. На гърба на документа продавачите са се разписали, че са получили
цялата сума по него за така описания имот. Задължението на Г. М. да изплати
имота е изпълнено, остава да се изпълни задължението да продавачите да му
прехвърлят така oписаната собственост. През същата година Г. С. М. сключва с Д.
Д. С.предварителен договор, чрез който препродава правото си да придобие
собствеността на имота, описан в предходния договор Парите за имота са
заплатени от Д. Д. С.и от В. Я. В. ,
като последният не е бил жител ***, затова е описан само в съдържанието на
договора като платил част от цената на имота, но не и като купувач. За
подписване на този договор и предварителната препродажба на други купувачи
дават съгласието си и четиримата собственика на имота. В документа е описан
парцела със същите параметри .. ‘къща, два дюкяна, дам, с дворно място от около
400 кв.м.. Във всички предходни нотариални актове в описанието на имота са
описани и прехвърлени къща, лятна кухня и два дюкяна (единият от които е
процесният дам и се намира в процесиите 70 кв.м.). При тази обстановка, точно
тези 70 кв.м. са били продадени, съответно придобити от преобретателите по
волята и на двете страни по сделката. Тя е законно придобита и владяна през
всичките тези години.
Още с първия предварителен договор за продажба от
24.04.196Зг. е записано, че имота от 400кв.м. е предаден във владение на
купувача. Именно от 1963г. тези 70кв.м. се владеят от наследодателите на
ответниците, както и на ответника Д.Д., а по- късно
през декември 1963г. те стават и собственици на тази земя и всички сгради в
същата. До този извод се достига и от нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 96 том 1 дело 154/ 1990г., с който Г.Д.Д.
дарява от него на сина си и настоящ ответник Д.Г.Д. недвижимия имот с настоящ
идентификатор 73626.506.164 описан като „...ДВОРНО МЯСТО, изходящо се в гр.
Търговище от 300кв.м. и същата идеална част от построените в дворното място
жилищна сграда, два дюкяна и лятна кухня.
На следващо място,
твърдят че ползват недвижимия си имот с идентификатор 73626.506.164 в
реални граници, така както те са отразени по сега действащия кадастрален план
на гр. Търговище и реално от както са придобили имотът от 1963г. Те притежават,
владеят, държат и се разпореждат с площта от 300кв.м., която съответства, както
на документите им удостоверяващи правото им на собственост, така и на скицата
за имота, към настоящ момент Владението им е постоянно, непрекъснато, спокойно,
и несъмнено, като са държали имота си заедно с процесиите 70кв.м. с
намерението, че са техни повече от 57г. от 1963г. до 2020г.. За процесиите 70
кв.м. е видно, че се ползват от ответниците като свои че те упражняват всичките
си права на собственици върху тях не са им възразили или оспорили този факт, а
напротив даже ищците са се съгласили, като са постигнали съдебна спогодба през
2003г. за собствения си имот Ж 166 чрез която са дали съгласие и са одобрили,
както имотните граници по скица, така ,, площта на имота им, които съвпадат със
сегашното правно и фактическо положение на владение и ползване и на процесиите
70 кв.м. от ответниците. С решение №41/20.02.2003г. по г.д.№ 340/2002г. по
описа на ТОС е одобрена постигнатата между ищците и съсобствениците им спогодба
за делба на техния общ имот с идентификатор 73626.506.165. При завеждане на
делото за съдебна делба през 2002г. ищците са се сдобили със скица на имота, от
която е било видно, че границата между двата съседни имота минава точно до
тяхната кьща и тези 70кв.м. са заснети в имота па ответниците. Ако са владели и
тях с намерението и съзнанието, че е тяхна собственост, то тогава те е трябвало
да отправят искане до съда за решаване на преюдициален за делбата въпрос, а
именно чия е собствеността на тези 70кв.м. и да искат да бъдат включени в
наследствената им маса като част от тяхната съсобственост, следователно да бъде
установена като тяхна.
След като не са поискали от съда това, смятат, че
сегашния казус е решен с влязло в сила решение, по дело на което сегашните ищци
са били страни. Имайки предвид всичко това счита, че е погасено правото на иск
на ищците, следователно заведеният от тях иск е НЕДОПУСТИМ. Най- малко и поради
фактът, че от тогава са минали 17 години и ответниците са придобили същото по
давност. Отделно от това, от снимковия материал предоставен от ищците се вижда,
че от външната страна на дървената порта няма ключалка, нито друг механизъм, с
който да се отключва и заключва вратата. Това потвърждава твърдението им, че
процесиите 70 кв.м. върху, които е изграден /дам - дюкян/ са владени винаги,
само и единствено от ответниците, които са стигали до сградата, чрез своята
желязна входна врата (най- в дясно) и са я заключвали и отключвали от вътре.
Физически е невъзможно ищците да са осъществявали и да осъществяват владение
върху процесната ивица земя. Те просто нямат достъп до нея.
Ответникът Д.Г.Д. предявява насрещен иск по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС при условия на евентуалност,срещу ищците за ½
ид.ч. от процесните 70 кв.м., на основание давностно владение упражнявано в
периода 2003г.-2020г.
Ищците оспорват насрещния иск, с изложените основание
в исковата им молба.
Съдът след
преценка на представените и събрани в хода на делото писмени доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна: От приложеният по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №189, том II, дело 486/1950г.на зам.търговищкия
околийски съдия се установява, че родителите на ищцата - В. Е. В. и М.В. са
закупили къща и дюкян със застроено и незастроено място от около
478кв.м.-четиристотин седемдесет и осем квадратни метра, находящо се в
гр.Търговище и образуващо парцела VIII -осма, в квартал №133-сто тридесет и
три, по плана на същия град, при съседи:улица Цар Симеон, парцела седма на
наследниците на Е. В. и парцела девета па К. Б..
Във времето в семейството са сключвали помежду си
договори - дарение на низходящ, договор за гледане и издръжка на възходящ,
делба между съсобственици. Последно, с Решение №41/20.02.2003г. по /в/ГД
№340/2002г., на Окръжен съд Търговище, вписано под №82, том IV, дв.вх.№1649,
партиди 24640 е постигната спогодба, по силата па която имота става собственост
на техния син Д.Г.С.. На 09.03.2019г. синът им Д.почива и ищците се явяват
негови наследници по закон, който продължавали да си живеят в къщата и да
ползват имота.
Ответниците са съсобственици на съседния ПИ с
идентификатор 73626.506.164. съгласно нотариален акт № 102 том XII дело
3820/1997г., с който: С.В.Ш. и Р. В. Я. по наследство и доброволна делба станат
собственици върху 1/4 идеални части от дворно място, цялото с урегулирана площ
355кв.м., обща площ 360кв.м.
От приложените с отговорите нотариални актове се
установява , че до началото на 1963год. имотът е бил собственост на К. Е. В., Й.
Е. В., М. Е. В. и В. Е. В..
На 24.04.1963г. между четиримата продавачи и Г. С. М.
е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, който е
описан по следния начин;“ДВОРНО МЯСТО от около 400 кв.м. с построени в него
къща, два дюкяна, дам и сайвант....“ Договорът е заверен с печат на юридическа
консултация гр. Търговище. На гърба на документа продавачите са се разписали,
че са получили цялата сума по него за така описания имот. Задължението на Г. М.
да изплати имота е изпълнено, остава да се изпълни задължението да продавачите
да му прехвърлят така описаната собственост. През същата година Г. С. М.
сключва с Д. Д. С.предварителен договор, чрез който препродава правото си да
придобие собствеността на имота, описан в предходния договор. Парите за имота
са заплатени от Д. Д. С.и от В. Я. В. ,
като последният не е бил жител ***, затова е описан само в съдържанието на
договора като платил част от цената на имота, но не и като купувач. За
подписване на този договор и предварителната препродажба на други купувачи
дават съгласието си и четиримата собственика на имота. В документа е описан
парцела със същите параметри...“къща, два дюкяна, дам, с дворно място от около
400 кв.м.. Във всички предходни нотариални актове в описанието на имота са
описани и прехвърлени къща, лятна кухня и два дюкяна (единият от които е
процесният дам и се намира в процесиите 70 кв.м.).
Ответникът Д.Г.Д. става съсобственик на имота по силата
на дарение на ¼ ид.ч. от имота от своя баща Г.Д.Д.,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 96 том I дело 154/ 1990г. Имотът е описан като „ ...ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. Търговище от 350кв.м.и същата
идеална част от построените в дворното място жилищна сграда, два дюкяна и лятна
кухня... “
По делото са приложени скици на имотите и данъчна оценка на имота на ищеца.
От заключението на назначената по делото СТЕ се
установи че : С нотариален акт №189, том И, дело №486 от 20.10.1950 г., издаден
от зам.търговищки околийски съдия, С. К. Д. и Д. С. К. продават на В. Е. В. и М.В. Е. „къща и дюкян
със застроено и незастроено место от около 478 кв.м., находящо се в
гр.Търговище и образуващо парцел VIII от кв.133“.
Със заповед №288 от 07.06.1956 г. на Министъра на
Комуналното стопанство и благоустройството е одобрен кадастрален и регулационен
план на гр.Търговище, в който процесиите имоти са заснети, както следва
(приложение 2):
Имот с пл.№546 с площ 290 кв.м., за който е отреден
парцел VII-546 с площ 371 кв.м. и лице 13,45 м.
Имот с пл.№545 с площ 561 кв.м., за който е отреден
парцел VIII-545 с площ 606 кв.м. и лице 15,00 м.
Лицата на имотите съвпадат с лицата на парцелите.
Със заповед №1659 от 27.07.1967 г. е одобрен
кадастрален и регулационен план на гр.Търговище, в който процесиите имоти са
заснети, както следва (приложение 3):
Имотът
на ответниците: имот с пл.№446 с площ 290 кв.м., за който е отреден парцел VI-
546 с площ 405 кв.м. и лице 13,70 м.
Имотът на ищците: имот с пл.№447 с площ 556 кв.м., за
който е отреден парцел VII-447 с площ 598 кв.м. и лице 14,60 м.
Лицата на имотите съвпадат с лицата на парцелите.
С нотариален акт №57, том II, дело №3511 от 04.07.1970
г. В. В.и М.М. В. подаряват на Р.В.С. 1/4 ид.част от „една къща, лятна кухня, сайвант и дворно място
от около 480 кв.м. дворно място, за което е отреден парцел VII-447 в кв.122
находящи се в Търговище“
Описаната площ, предмет на дарението, не съответства
на измерената по действащия към него момент план.
С нотариален акт №102, том I, дело №173 от 03.04.1986
г. Р.В.С. дарява на родителите си В. В.и М. М. В.собствената си 1/4 ид.част от ,дворно място с къща, лятна кухня и сайвант в
него, цялото от около 550 кв.м. в гр.Търговище ... , който имот е заснет под
пл.№447 в кв.122 по регулационния план на града“.
Описаната площ, предмет на дарението, съответства на
измерената по действащия към него момент план.
Със заповед №231 от 24.06.1987 г. е одобрен нов
регулационен план на гр.Търговище, който е изработен върху кадастрален план от
1978 г.
По този план процесиите имоти са заснети, както следва
(приложение 4):
Имотът на ответниците: имот с пл.№1314 с площ 366
кв.м. и лице 16,18 м., за който е отреден парцел УН-1314 с площ 366 кв.м. и
лице 17,21м.
Имотът на ищците: имот с пл.№1313 с площ 490 кв.м. и
лице 12,15 м., за който е отреден парцел УШ-1313 с площ 521 кв.м. и лице 11,83
м.
В този план границата между имотът на ищците и имотът
на ответниците е заснета по северните ограждащи стени на къщата и стопанските
постройки, разположени в имота на ищците - имот с пл.№1313 по плана.
С нотариален акт №82, том II, дело №493 от 06.09.1988
г. В. В.и М. М. В.прехвърлят на внука си Д.Г.С. „1/2 ид.част
от дворно място цялото от 480 кв.м. и по 1/2 ид.част от къща и стопански
постройки построени в това дворно място, за което е отредено дворище 1313 в кв.
17 по плана на гр.Търговище“.
Описаната площ в този нотариален акт съответства на
измерената по плана. Минималната разлика от 10 кв.м. се дължи на точността на
измерване.
С договор за доброволна делба вписан с вх.рег.№213,
том I от 1992 г. Лиляна В. Железова е получила 1/2 ид.част от дворно място и
1/2 ид.част от построените в същото дворно място къща и стопански постройки, за
което по плана на гр.Търговище е отреден парцел УШ-1313 в кв.17 с урегулирана
площ от 519 кв.м., но с неуредени регулационни отношения.
Описаната площ в нотариалния акт съответства на
измерената по плана.
Със заповед №336 от 09.07.1996г. е одобрен нов
регулационен план на гр.Търговище, който е изработен върху попълнен кадастрален
план от 1978 г.
В този план границата между имотът на ищците и имотът
на ответниците е заснета по северните ограждащи стени на къщата и стопанските
постройки, разположени в имота на ищците - имот с пл.№1313 по плана.
По този план процесиите имоти са заснети, както следва
(приложение 5)
Имотът на ответниците: имот с пл.№1314 с площ 366
кв.м. и лице 16,18 м., за който е отреден парцел УН-1314 с площ 354 кв.м. и
лице 15,70 м.
Имотът
на ищците: имот с пл.№1313 с площ 490 кв.м. и лице 12,15 м., за който е отреден
парцел УШ-1313 с площ 482 кв.м. и лице 12,15 м.
За нито един от изброените планове, действали от 1950
г. до настоящия момент не е налична информация за датата на влизане в законна
сила на плана и за уреждане на сметки по регулация.
Със заповед №РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК -
гр.С. е одобрена кадастралната карта на гр.Търговище.
В нея процесиите имоти са заснети както следва:
Имотът на ответниците: имот с идентификатор
73626.506.164 с площ 366 кв.м. и с лице по картата 16,18 м.
Имотът на ищците: имот с идентификатор 73626.506.165 с
площ 490 кв.м. и с лице по картата 12,15 м.
В картата границата между имотът на ищците и имотът на
ответниците е заснета по северните ограждащи стени на къщата и стопанските
постройки, разположени в имота на ищците -имот с идентификатор 73626.506.165.
Извършено е геодезическо
заснемане на имотите. Установено е, че същите са нанесени в кадастралната карта
с необходимите допуски за точност съгласно изискванията на Наредба №РД-02-20-5
от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Установено е неточно нанасяне на част от
югоизточната граница на имот 73626.506.165, което не е предмет на спора.
В съдебно заседание вещото лице
уточни, че Като материализирана границата
между двата имота съответства, както и в КК. Геодезическата снимка доказва, че
така както са нанесени обектите няма разлика в границата по последните планове.
Границата между имотите е там, където трябва да бъде по гърба на къщата на
ищците. По плана от 1950 година, тази граница е била по-напред, но в
последващите планове от 1987 година до наши дни, границата е там както е по КК.
Към настоящият момент имота на ответниците с идентификатор завършващ на № 164 е
с площ от 366 кв.м., а имота на ищците с идентификатор завършващ на № 165 е с
площ от 490 кв.м. Тези 478 кв.м., включват това място което е в момента по КК,
но по КК и в южния край има един триъгълник, който е 5-6 кв.м., който е към
имота на ищците. Съгласно § 8 от преходните разпоредби на Закона за устройство
на територията, при поискване на една от страните регулационните линии следва
да се поставят по съществуващите на място имотни граници. Такава процедура е
започната в Община Търговище по искане на ответниците, но е спряна и се обжалва
в административен съд-Търговище.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от двете
страни.
Св. К.
Д. К. – съсед на ищците заяви, че не познава ответниците. Знам че имота на
ищците се е ползвал само от тях. Процесното място което се претендира и където
е имало долепен обор и стопански сгради го е ползвал В. Е. до неговата смърт. Между двата имота имало
временна ограда с дървени колове и бодлива тел, която е съборена. Сега там няма
нищо и няма ограда между двете места. Оградата вътре е съборена през 2019г.,
когато са съборени и старите сгради. Р.С. и Г.С. имали двама сина. Единият им
син починал и това място било негово. Откакто свидетелят се помни зад къщата на
ищците е имало обор. Имало една дървена врата на обора, но от нея не можело да
се влиза в къщата, в която си живеят в момента. В обора се влизало от улицата. Зад обора е имало други
постройки, в които са слагали строителни материали.
Св. А. Г. А. – зет на ответника Д.Д., заяви, че познава
имота от 1996 година. Д. ***. Къщата на съседите (ищците) е на граница поне от
1996г. На ищците къщата е на границата. Няма ограда между двата имота. Виждал е
тези 70 кв.м. преди да бъдат съборени. Това
било навес и зад навеса имало тоалетна, която се ползвала до последно от Деян.
От 1996 година това е единствената тоалетна в имота. Строителят Николай съборил
тоалетната преди повече от година. Имотът на Д. е съсобственост с други
наследници. Познава дядо В., който е наследодател на М. и С.. Не е чувал от
1996 година до сега този навес да е претендиран от ищците. За тоалетната и
навеса няма отделен вход от улицата, а има една малка врата от улицата, до нея
имало постройка, която се е водила дюкян отдясно, а от лявата страна има
тухлена ограда и дървена тараба. Д. влиза в имота от същата врата. За целия имот
на ответниците вратата е една. Според свидетеля не е възможно тази тоалетна да
е към съседния имот, защото винаги е ползвана от Д.. Той до миналата година
живеел физически на този адрес, дори и сега се води регистриран там.
Св. Ц.
Х. Г. - сватя на Д., заяви, че познава имота от 1996г. Имота
е стара къща със спретнато дворче вътре. Имало външна тоалетна до съседната
къща. Не знам на кого е съседната къща. Не познавам ищците (сочи ги), никога не
ги е виждала. Освен тоалетна имало и пространство като склад, което Д. ползвал.
Знае, че това място е било на дядото на Д., но е имало и други съсобственици.
Знаят, че съсобственици са С. и Р., които са починали. Другите съсобственици не
живеели там, а само Д.. Не е чувала от 1997 година насам да са спорили за това
място и да са имали проблеми. Не знае на кого е съседния имот, не ги познава и
не е виждала никого там.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетеля,
като счита че те не са заинтересовани от изхода на спора. Имат преки и
непосредствени впечатления от имотите за период повече от 20 години.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи: Предявеният установителен
иск п очл.124 от ГПК е неоснователен.
По делото се установи, както от приложените
скици актове за собственост, така и от заключението на вещото лице, че
процесните 65кв.м., повдигнати в червен цвят на скица (лист 254 от делото) не
се включват в квадратурата на имота на ищците. От 1950 година до момента промяна в границите на този парцел на ищците
не е имало, откакто те са станали собственици. Разликата в квадратурата според
вещото лице се дължи преди всичко на методите на измерване, тъй като
впоследствие плановете са правени с по-неточни мерки. Само по плана от 1907
година, който е действал и към 1950 година по време на извършване на сделката и
според данни на Общината през 1955 година реално е поставена тази регулационна
линия на 3 метра зад къщата. Вещото лице не може да каже обаче кажа дали е
регулационна или кадастрална линия. Тази граница, която по плана от 1956 година
е нанесена като регулационна, но по плана от 1967 година вече е нанесена като
имотна граница, т.е. там или е поставена ограда или е заснета граница
нематериализирана без ограда. За нито един от изброените планове действали от
1950г. до настоящия момент не е налична информация за датата на влизане в
законна сила на плана и за уреждане на сметки по регулация. Вече от 1987 година
и от 1996 година плановете поставят границата по гърба на къщата и стопанските
постройки. До настоящия момент в КК
площта на имота на ищците се запазва същата, с разлика от 1-2 кв.м.
Факта че в годините от закупуване на имоти до
настоящия момент площта на двата имота се е запазила идентична говори също за
това, че тези 65 кв.м. не са били собственост на ищците, макар според
свидетелските показания да са били ползвани от В. Е. до
неговата смърт.
Съдът приема, че спорните 70 кв.м. са били продадени
на ответниците през на 24.04.1963г. още с първия предварителен договор за
продажба и предадени им във владение. Именно от 1963г. тези 70кв.м. се владеят
от наследодателите на ответниците по делото, а по- късно през декември 1963г.
те стават и собственици на тази земя и всички сгради в същата.
Изводи за това е и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 96 том I дело 154/ 1990г., с който Г.Д.Д.
дарява 1/4 ид.ч. от недвижимия имот с настоящ
идентификатор 73626.506.164 описан като „.. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.
Търговище от 350кв.м. и същата идеална част от построените в дворното място
жилищна сграда, два дюкяна и лятна кухня...“
По делото е безспорно установено, че ответниците
ползват недвижимия си имот с идентификатор 73626.506.164 в реални граници, така
както те са отразени по сега действащия кадастрален план на гр. Търговище и
реално от както са придобили имота през 1963г. Те притежават, владеят, държат и
се разпореждат с площта от 366кв.м., която съответства, както на документите
им, удостоверяващи правото им на собственост, така и на скицата за имота, към
настоящ момент и заключението на вещото лице.
Процесиите 70 кв.м. се ползват от ответниците и те
упражняват всичките си права на собственици върху тях, без ищците до настоящия
момент да са възразили за това. Дори напротив те са признали този факт, като са
постигнали съдебна спогодба през 2003г. за собствения си имот № 165, в която са
дали съгласие и са одобрили, както имотните граници по скица, така и площта на
имота им, които съвпадат със сегашното правно и фактическо положение на
владение и ползване и на процесиите 70 кв.м. от ответниците. При завеждане на
делото за съдебна делба през 2002г. ищците са представили скица на имота, от
която е било видно, че границата между двата съседни имота минава точно до
тяхната къща и тези 70кв.м. са заснети в имота на ответниците.
Ако са владели тези 70 кв.м. с намерението и
съзнанието, че е тяхна собственост, то тогава логично е следвало да отправят
искане до съда за решаване на преюдициален за делбата въпрос, а именно чия е
собствеността на тези 70кв.м. и да искат да бъдат включени в наследствената им
маса като част от тяхната съсобственост, възможност от която не са се
възползвали.
Предвид това съдът счита че предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли от съда.
Предвид изводите за неоснователност на претенцията по
чл.124 от ГПК, съдът не следва да се произнася по предявения в условия за
евентуалност насрещен иск на ответника Д.Д. за
признаване право на собственост върху ½ ид.ч. от процесните 70 кв.м., с
правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
С оглед неоснователност на иска и на осн. чл.78, ал.3
от ГПК в тежест на ищеца е да се присъдят направените от ответниците разноски.
Доказателства за реално направени разноски до приключване на делото не се представени,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.С.
с ЕГН-********** и Г.П.С. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Д. *** против М.И.Я. с ЕГН-**********, И.Р.Я. с ЕГН-**********,
Й.Р.Г. с ЕГН-**********, П.Ц.Ш. с ЕГН-**********, П.П.Ш. с ЕГН-**********,
С.П.Ш. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, чрез кантора Моллови и Д.Г.Д.
с ЕГН-********** ***, положителен установителен иск
по чл.124 от ГПК за признаване право на собственост върху реална част от 70
кв.м. от имот с идентификатор 73626.506.164 от КК на гр.Търговище, оцветен
защриховано на допълнителна скица ( лист 37 от делото), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН-********** и Г.П.С. с ЕГН-**********,***,
със съдебен адрес ***, чрез адв.Д. *** против М.И.Я.
с ЕГН-**********, И.Р.Я. с ЕГН-**********, Й.Р.Г. с ЕГН-**********, П.Ц.Ш. с
ЕГН-**********, П.П.Ш.
с ЕГН-**********, С.П.Ш. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.М., сумата от 400лв.
адвокатско възнаграждение на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл.
259, ал. 1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: