Решение по дело №1652/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от Н. И. С. от гр. Варна, чрез адв. Г. К. против Решение № 806/19.06.2024г., постановено по АНД № 1389/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0819-005084/24.01.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Варна, сектор пътна полиция, с което за нарушение на чл. 116 и чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; необосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите С. и Д.; твърди, че не е имало съприкосновения между управлявания от нея автомобил и С. като пешеходец. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателя не се явява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна ВРС е установил, че жалбоподателката и св. С. били бивши съпрузи като отношенията между тях били влошени. На 13.11.2023год. синът им имал рожден ден и двамата се били разбрали С. да вземе детето от детската градина в 12:00ч. тъй като там щяло да има тържество. На посочената дата около 11:45ч. С. бил пред детската градина, находяща се в гр.Варна, [жк] на [улица]и чакал да стане 12:00ч. за да вземе сина си. Докато чакал С. видял,че С. пристига с автомобила на дядо си и влиза в детската градина, като след малко излязла от градината заедно с детето и тръгнала към автомобила си, който бил паркиран надолу по [улица], но в забранената посока на движение по улицата. С. отишъл при тях, а тя започнала да дърпа детето към автомобила си и то се разплакало. С. вървял след тях и снимал с телефона си. С. качила детето в автомобила си, като бившите съпрузи започнали да се карат и той тръгнал към своя автомобил, който бил паркиран на същата улица, но по-надолу. Както вървял към него и почти го бил достигнал С. чул форсиране на двигател и веднага се обърнал. В. С.,която с автомобила се движела към него. С лявото огледало за задно виждане на управлявания от нея автомобил С. ударила С. в областта на таза, в дясно и продължила напред без да спира. От удара С. залитнал към друг възрастен мъж намиращ се в близост до него, при което си усукал /изкълчил/ крака. Ситуацията била възприета от св. Д., който се движел пеша по същата улица в посоката в която се движела и въззивницата, но по-напред от нея, и чувайки форсирането на двигател се обърнал назад. Д. веднага отишъл при С. и го попитал как е, а последният казал, че е добре. Още докато бил на място С. се обадил на тел. 112 да съобщи за станалото. На място пристигнали линейка, а малко след нея и полицейски екип. Полицейските служители разпитали С. за станалото и го посъветвали или да тръгне с линейката или да се снабди с медицинско. С. отказал линейката и сам тръгнал към отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св.А.“ Варна където бил освидетелстван от съдебен медик. В следващите дни С. подал и жалба за станалото в І РУ при ОД на МВР Варна. Там била образувана преписка, която в последствие била изпратена за отработване от Сектор ПП тъй като имало възникнало ПТП. На 21.12.2023год. срещу С. бил съставен АУАН бл.№ 325311, който бил надлежно предявен и връчен на нарушителката, която го подписала и веднага подала писмено възражение срещу него в което

посочила, че не е допускала ПТП.Възражението не било прието от АНО и на 24.01.2024год., въз основа на АУАН, началник група в ОД МВР Врана, Сектор „ПП“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел, че въззивницата е нарушила разпоредбите на чл. 116 и чл. 123, ал.,1, т.2, б. „а“ от ЗДП и й наложил съответните наказания.

Въззивната инстанция е приела, че правилно са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, цитиран е и АУАН, въз основа на който се издава НП. ВРС е отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и възприел изцяло описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът е изложил мотиви, че показанията на свидетелите П., С. и Д. са последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, поради което изцяло ги е кредитирал.Районният съд е счел, че в НП липсват мотиви, касаещи размера и срока на наложените наказания, поради което е изменил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 на 1 месец.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Въззивният съд е извел извод за безспорна установеност на извършителя на административното нарушение. Лишено от основание е оплакването, че съдът безкритично е възприел единствено тезата на АНО, а описаният механизъм на извършване на нарушението не отговаря на елементарната житейска логика. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и кои от тях съдът кредитира. При тези безспорно установени факти и обстоятелства от показанията на всички разпитани по делото свидетели, РС правилно заключил, че Н. С. е водач на МПС, който не е изпълнил задължението което му вменяват разпоредбите на чл.116 и чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП. Поради това неоснователни са поддържаните и в касационната инстанция от процесуалния представителна касатора оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН касаторът Н. И. С. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 806/19.06.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 1389 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА Н. И. С., [ЕГН] гр.Варна, [улица]ет.*ап.*да заплати на ОД МВР Варна сумата в размер на 80лв. /осемдесет/ разноски по делото.

 

Решението е окончателно.