Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Евгени
Георгиев
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д.
1 348 от 2018 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Б.Г.Д. срещу М.на О.:
1. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от
противоправни действия/бездействия на работещи за Националния военен
университет;
2. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 1 522,39 лева обезщетение
за имуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за
Националния военен университет. Б.Д. е със съдебен адрес адвокатско
дружество „З.и М.“, гр. София, ул. „******. М.на О. е с адрес в гр. София, ул.
„******. Н.В.У.е с адрес в гр. Велико Търново, бул. „*/*******
[2] ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 05.08.2020 г., като на
стр. 12 от решението в т. 1 „По иска по чл. 433, ал. 5, връзка с чл. 233, ал 1
от ЗОВСРБ и по иска по чл. 433, ал. 5 от ЗОВСРБ“ числата „433“ да се четат
„233“.
[3] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищецът обжалва решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 630,45 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва
частично решението, с въззивната си жалба следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса от обжалваемия
интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа
инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] Б.Д.
е заявил в искова молба от 31.01.2018 г., че от 20.08.1993 г. е работил като в..
На 20.02.2013 г. той е работил в Н.В.У.„В.Л.“ (НВУ) в гр. Долна Митрополия.
[6] Докато е извършвал работа за НВУ, той е
получил скъсване на менискус на лявата коленна става. От това Б.Д. е претърпял
болки и страдания, които оценява на 40 000,00 лева, а скъсването на
менискуса е наложило уволнението му от военна служба и преместването му в гр.
София, от което е претърпял имуществени вреди по преместването за 4 500,00
лева. Министерството на О. (Министерството) е следвало да заплати на Б.Д. 11
922,40 лева обезщетение за вреди от тежка телесна повреда, както и още 45
000,00 лева обезщетение за вредите над този размер. Министерството не е
изплатило на Б.Д. такива обезщетения.
[7] От 21.02.2013 г. до 21.10.2013 г. ръководството
на НВУ се е държало безпардонно, арогантно, унизително и нечовешки към ищеца,
като деканът на факултета в НВУ, за който Б.Д. е работил: го е наричал
„измамник“, „симулант“, „мошеник“, „интересчия“; е създавал административни
пречки; е възпрепятствал административното производство и съдебния процес.
Началникът на НВУ е уволнил Б.Д. въпреки предписанията на Военнномедицинската
комисия за трудоустрояването му. Прекият началник на Б.Д. капитан К.е:
възпрепятствал и негативно е влияел на административното производство; насаждал
е омраза у колегите към него, предоставял е неверни данни за злополуката. От
това Б.Д. е претърпял неимуществени вреди за 30 000,00 лева.
[8] Б.Д. е претърпял и
имуществени вреди:
1.
за 855,62 лева –
разлика между обезщетението за временна неработоспособност, ако Министерството
не е спорило, че злополуката е станала по време на работа, и обезщетението за
временна неработоспособност, което е получил;
2.
666,77 лева –
разликата между обезщетението за безработица, което ищецът е щял да получи, ако
Министерството го е осигурявало за 2002 г., и обезщетението за безработица,
което е получил.
[9] Министерството не е заплащало обезщетения на
ищеца. Затова Б.Д. е искал от съда да осъди Министерството да му заплати:
а) 11 922,40 лева обезщетение от 10 брутни
възнаграждения за тежка телесна повреда;
б) разликата между 44 500,00 лева - пълния
размер на вредите от увреждането - и 11 922,40 лева - обезщетение от 10 брутни
възнаграждения;
в) 3 639,78 лева обезщетение за забава върху 11
922,40 лева от 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г.
г) 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди от противоправни действия/бездействия на служители на ответника;
д) 1 522,39 лева обезщетение за имуществени
вреди от противоправни действия/бездействия на служители на ответника. Ако
съдът приеме, че не Министерството, а НВУ следва да отговаря по исковете, Б.Д.
моли съда да осъди НВУ да му заплати посочените обезщетения (исковата молба, т.
I, л. 3-16;
становището по проекта на доклад, т. II, л. 552-555; молбата, т. II, л. 561-562; протокола от с. з. на 14.12.2018 г.,
т. II, л. 565 и л.
567).
2.
На ответниците
2.1.
На Министерството
[10] Министерството е оспорило предявените
искове. То е заявило, че:
1. надлежен ответник е не Министерството, а НВУ;
2. злополуката не е призната за тежка и за
станала по време на работа;
3. ищецът не е направил 4 500,00 лева
разходи по преместването си в гр. София;
4. ищецът не е претърпял твърдените
неимуществени вреди;
5. исковете са погасени с изтичането на
тригодишна давност. Затова Министерството е
искало от съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, т. I, л. 163-166).
2.2.
На НВУ
[11] НВУ е направило идентични възражения на тези на Министерството (писмения
отговор, т. II, л. 597-598).
3.
Насрещни твърдения на ищеца
[12] Б.Д. е оспорил писмените отговори на
Министерството. Той е заявил, че:
1.
Министерството
следва да отговаря по исковете;
2.
злополуката е
станала, докато е изпълнявал работа за ответника;
3.
той не е могъл да
подаде рапорт за определянето на злополуката, като станала по време на работа
поради уволнението му от ответника и изключването му от военния резерв;
4.
Наредбата,
определяща реда, за признаването на злополуката за станала по време на работа,
е нищожна, защото не е имало законова делегация за издаването ѝ
(допълнителната искова молба, т. I, л. 260-263).
II. ПО
ПРОЦЕДУРАТА
[13] С решение от 05.08.2020 г. съдът се е
произнесъл по исковете на Б.Д., описани в т. а), б) и в) от пар. 9 от
настоящото решение. Съдът е прекратил производството по исковете спрямо
ответника Министерството, описани в т. г) и д) от пар. 9 на настоящото решение
(решението от 05.08.2020 г., т. II, л. 779).
[14] С определение от 10.12.2020 г. САС е
отменил решението на настоящия съд в частта му, с която той е прекратил
производството по исковете срещу Министерството, описани в т. г) и д) от пар. 9. от настоящото решение, и е върнал делото на
настоящия съд за произнасяне по тези искове. Предмет на настоящото решение са
единствено двата иска, по които съдът е прекратил производството по отношение
на Министерството.
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[15] В решението си от 05.08.2020
г., пар. 15-26 съдът е описал фактите, които е установил. Затова не е
необходимо съдът да преповтаря тези факти.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
1. По двата
иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу Министерството за заплащане
на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 522,39 лева обезщетение за
имуществени вреди от противоправни
действия/бездействия на работещи за НВУ
[16] Съгласно чл.
49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при
или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди,
които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на
възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
[17] Предпоставките
за уважаването на иск по чл. 49 от ЗЗД са:
1. ответникът да е възложил
работа на трето лице;
2. чрез свое противоправно
действие или бездействие това трето лице виновно да е причило вреда на ищеца;
3. ответникът да не е изплатил
обезщетение на ищеца.
[18] Съдът
установи, че НВУ е било възложило работа на генерал Х., доцент Л.и капитан К..
Работещи за НВУ са отговаряли и за заплащането на осигуровките на Б.Д.. Налице
е първата предпоставка за уважаването на исковете.
[19] Съдът
не установи обаче, работещи за НВУ да са извършили срещу Б.Д. противоправни действия/бездействия. Не е налице
предпоставка за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля.
[20] Съдът
установи, че в решението си от 05.08.2021 г. е допуснал очевидна
фактическа грешка. Затова съдът я поправя.
Съдия: