№ 259
гр. Перник, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105598 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 25238/01.12.2023г.,
предявена от Н. Л. В., Г. В. Д. и И. В. Г., чрез адв. Н. Ц. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищците в качеството им на наследници на В.Б.В.
не дължат на ответника по 1/3 ид.ч. от сумите по Изпълнителен лист, издаден на
17.09.2009г., въз основа на влязла в сила ЗИПЗ по чл. 410 ГПК 4954/03.12.2008г.,
по ч.гр.д. 6259/2008г., а именно, че всяка от тях не дължи сумата от по 287,14лв.
— главница за ползвана, но неплатена услуга доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.09.2005г. до 22.09.2008г.,
сумата от 62,88лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.01.2006г. до
24.11,2008г., както и направените разноски по делото, възлизащи на 8,33 лева,
поради настъпила погасителна давност. Претендират разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, в срока по
чл.131 ГПК, чрез юрк. М. К. признава предявените искови претенции, като
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства при
съобразяване с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
С оглед направеното признание, безспорни са по делото всички
обстоятелства от фактическия състав на претенцията, а именно че ответникът като
взискател претендира от ищците, чрез принудително изпълнение заплащането на
процесните суми, както и че претендираните вземания са погасени по давност. Ето
защо, съдът намира, че по отношение на ответника не съществува правото на
принудително изпълнение на исковата сума като погасена поради изтичане на
давностен срок. Поради изложеното предявените отрицателни установителни
искове следва да бъде изцяло уважени.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако
той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По приложението на
цитираната норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която
настоящият състав се изцяло споделя и която приема, че първата предпоставка по
чл. 78, ал. 2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал
причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително
производство, въз основа на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл. 439
ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение за
изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за
съществуването му. Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред
съдебния изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва
да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение, като на Н. В. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 350 лева, на Г. Д. сумата от 400 лева и на И. Г.
сумата от 400 лева. От страна на ответника своевременно е релевирано
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият
състав намира за неоснователно. Заплатената сума е съобразена с предвидения
размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, фактическата и правната сложност на делото,
броя предявени искове и извършените процесуални действия.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Н. Л. В.
с ЕГН **********, Г. В. Д. с ЕГН ********** и И. В. Г. с ЕГН **********,
трите с адрес: с адрес: гр. *****, /в качеството им на наследници по закон на
В.Б.В. с ЕГН **********/, не дължат на „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, при условията на разделна отговорност по 1/3 част
от сумите по Изпълнителен лист от 17.09.2009г., въз основа на влязла в сила ЗИПЗ
по чл. 410 ГПК 4954/03.12.2008г., по ч.гр.д. 6259/2008г., а именно всяка сумата от
по 287,14 лева — главница за ползвана, но неплатена услуга доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.09.2005г. до
22.09.2008г., сумата от 62,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода
12.01.2006г. до 24.11,2008г., както и направените разноски по делото, възлизащи
2
на 8,33 лева, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 83 / 2011
год. по описа на ЧСИ С.Д., № 752 с район на действие ПОС, поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение,.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник с ЕИК ********* да заплати на Н. Л. В. с ЕГН **********
сумата от 350,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник с ЕИК ********* да заплати на Г. В. Д. с ЕГН **********
сумата от 400,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник с ЕИК ********* да заплати на И. В. Г. с ЕГН **********
сумата от 400,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3