№ 781
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000504150 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260 176 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. №
2799/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът - Столична община, ЕИК
********* е осъден да заплати на Й. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 000
/десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие нова оперативна интервенция, които вреди
не са били предмет на обезщетяване в производството по гр.д. № 11484/2015
г. по описа на Софийски градски съд, завършило с решение, влязло в сила на
24.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г., като е
отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /10 000 лв./ до пълния
предявен размер от 30 000 лв.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Столична община, ЕИК ********* да заплати:
- на Й. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 100 лева;
1
- на адв. С. К. Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата от 400 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Й. Д.
Т., ЕГН ********** да заплати на Столична община, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/, в размер на сумата от 133.33 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Й. Д. Т.,
ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет присъждане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 10 000 лв. до 30 000 лева, както и в частта за
разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че:
- събраните доказателства установяват претърпени нови неимуществени
вреди от извършена операция за изваждане на метални импланти, които вреди
не са били предмет на обезщетяване в производството по гр.д. № 11484/2015
г. по описа на Софийски градски съд, завършило с решение, влязло в сила на
24.11.2016 г.;
- присъденото обезщетение от 10 000 лева е занижено и не съответства
на действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 16.01.2020 г.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски в двете
инстанции, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на
неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна – Столична община е подала отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на въззивната жалба и
моли да се потвърди решението в обжалваните части.
Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - Й. Д. Т., ЕГН ********** е предявил против Столична
община, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД
и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30 000 лева.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че:
- на 09.05.2015 г. в гр. София е паднал в необезопасена улична шахта,
вследствие на което е получил счупване на лявата подбедрица;
- с решение, постановено по гр.д. № 11484/2015 г. от Софийски градски
съд, влязло в сила на 24.11.2016 г., ответникът – Столична община е бил
осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
09.05.2015 г.;
- при оперативното лечение на полученото травматично увреждане са
били поставени метални импланти, които е следвало да се отстранят с това
операция, която е извършена на 16.01.2020 г.;
- вследствие на новата оперативна интервенция е претърпял болки и
страдания, които не са били предмет на обезщетяване в производството по
гр.д. № 11484/2015 г. по описа на Софийски градски съд, т.е. налице е ексцес.
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на трета операция,
извършена на 16.01.2020 г., в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 16.01.2020 г.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
3
Ответникът – Столична община подал отговор на исковата молба /л. 23/,
с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят, а при
условията на евентуалност, в случай на ексцес, да се присъди обезщетение,
което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на
09.05.2015 г. в гр. София е паднал в необезопасена улична шахта, вследствие
на което е получил счупване на лявата подбедрица.
За лечение на травматичното увреждане са били извършени две
операции и са били поставени метални импланти, които не са извадени.
С решение, постановено по гр.д. № 11484/2015 г. от Софийски градски
съд, влязло в сила на 24.11.2016 г., ответникът – Столична община е бил
осъден да заплати на ищеца Т. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 09.05.2015 г.
4
Металните импланти са били отстранени с това операция, която е
извършена на 16.01.2020 г.
От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза /л. 40/ се установява, че тази новата оперативна
интервенция е била необходима за цялостния оздравителен процес.
Ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 5 – 7 дни.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил 40 – 45 дни.
При извършения личен преглед на ищеца е установено, функционално
крайникът е възстановен напълно.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до размера на
неимуществените вреди /болки и страдания/, вследствие от операцията,
извършена 16.01.2020 г., които са претърпени след датата 24.11.2016 г., на
която е влязло в сила решението, постановено по гр.д. № 11484/2015 г. от
Софийски градски съд, с което ответникът – Столична община е бил осъден
да заплати на ищеца Т. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
09.05.2015 г.
Решението не е обжалвано от ответника, поради което е безспорно
наличието на ексцес по отношение на неимуществените вреди.
Предявен е главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
5
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
В разглеждания случай ищецът е паднал в улична шахта, която не е
била обезопасен с капак.
Улицата се намира на територията на Столична община със статут на
публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/ - имоти, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от
общинския съвет/.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика
/ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин.
Наличието необезопасена улична шахта обосновава извод, че
ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната
инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия
стопанин, т.е. поведението на последните осъществява деликтния състав на
чл. 45 от ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие, вреда
/имуществена и/или неимуществена/, причинна връзка между поведението и
вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното/,
вследствие на което ищецът се е подхлъзнал, паднал и получил описаните
телесни увреждания.
6
Ищецът е били обезщетен с влязло в сила решение за болките и
страданията вследствие на травматичното увреждане и извършените две
операции със сумата от 20 000 лева.
Ищецът вследствие на третата операция, извършена на 16.01.2020 г. е
претърпял нови болки и страдания, които не са били предмет на обезщетяване
в производството по гр.д. № 11484/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Въззивният съд намира, че пълното обезщетение за претърпените от
ищеца нови неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000 лв., който
размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост,
установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с
конкретните данни по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото
обществено положение; продължителността на периода, в който болките и
страданията са били с по - интензивен характер; продължителността на общия
лечебен и възстановителен период; пълната функционална възстановеност
на крайника и икономическите условия към деня на проявлението на новите
вреди.
С оглед на изложеното предявеният главен иск е основателен до размер
на сумата от 10 000 лв. и подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния
предявен размер от 30 000 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
деня на увреждането, поради което ответникът дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 16.01.2020 г.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ищеца е неоснователна,
поради което следва:
7
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен главния иск, за разликата над сумата от 10 000 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева;
- да се потвърди решението в частта за разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, до размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 16.01.2020 г. не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба и непромененото
съотношение на уважена, респективно отхвърлен част на исковете не са
налице предпоставките да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
както и да се възложи в тежест на ответника отговорността за разноски, като
заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 150 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 176 от 25.09.2020 г., постановено по
гр.д. № 2799/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от Й. Д. Т., ЕГН ********** против Столична община,
ЕИК *********, главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
имащ за предмет присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие нова оперативна интервенция, които вреди не са били
предмет на обезщетяване в производството по гр.д. № 11484/2015 г. по описа
на Софийски градски съд, завършило с решение, влязло в сила на 24.11.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г., за разликата над
8
уважения /10 000 лв./ до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 176 от 25.09.2020 г., постановено по
гр.д. № 2799/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 260 176 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2799/2020
г. от Софийски градски съд в останалата необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца Й. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на Столична
община, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 150 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9