№ 87
гр. Кюстендил, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх.№1934/13.12.2021 г. от адв. Е.Й. от АК -
Кюстендил, със служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35, определен за особен
представител на ответника, въззиваем в настоящото производство, ДР. К. М., с която се иска
на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено решение №56 от 08.12.2021 г. по в.гр.д.
№209/2021 г. по описа на ОС – Кюстендил в частта за присъдените разноски.
Искането е в полза на особения представител на въззиваемата страна бъде присъдено
адвокатско възнаграждение и за втория кумулативно предявен иск с правно основание чл.79
от ЗЗД.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор по молбата от пълномощника на
насрещната страна – адв. В.Г.. По същество се аргументират доводи за неоснователност на
искането.
След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е процесуално
допустимо. Същото е направено от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК –
в едномесечен срок от постановяване на решението, доколкото се касае за съдебен акт,
неподлежащ на инстанционен контрол.
Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:
В т. 6 ТР №6/2013 г.по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
1
процесуалният закон предвижда форма на процесуално представителство, което макар и
регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на
съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това
представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК. Това представителство,
съобразно чл. 36, ал.1 ЗА, е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният
представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото.
Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се
реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл.
78 ГПК, както и от правилото, залегнало в разпоредбата на чл.72 от ГПК, нормираща начина
за определяне на дължимата държавна такса при съединяване на искове.
Следователно размерът на дължимото от ищеца възнаграждение за особения
представител на ответника следва да бъде определен от съда, като този размер се съобразява
с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване
минималното възнаграждение за вида процесуална дейност.
С Разпореждане № 261560/07.04.2021 г. районният съд, като администриращ такъв, е
определил на основание чл.262, ал.2 вр. чл.261, т.4 от ГПК ищецът – въззивник да внесе по
сметка на ОС – Кюстендил сумата в размер на 300.00 лева, необходима за заплащане на
възнаграждение за въззивната инстанция на особения представител на ответника по
жалбата, като е определил дължимото възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предмет на производството действително са обективно кумулативно съединени
искове, първият от които с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на
изискуемо вземане в полза на ищеца в общ размер на сумата от 343.24 лева, представляваща
цена на потребени незаплатени мобилни услуги и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, както и иск с правно основание чл.79 ЗЗД,
обективиращ искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 43.77 лева,
представляваща неизплатени лизингови вноски по сключен между страните Договор за
лизинг от 21.12.2016 г.
Съгласно нормата на чл.2, ал.5 от Наредбата възнаграждение се дължи по всеки един
от предявените искове, като според действащата към момента на определяне на
възнаграждението редакция на чл.7, ал.2, т.1 ГПК минималното такова по иск с цена до 1000
лв. е 300 лв. Специфика на назначаването на особен представител по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК е предвиденото в изр. второ законово средство за адаптиране на възнаграждението към
обема на защитата интересите на страната. Съгласно цитираната норма е дадена възможност
да се определи възнаграждението и под установения минимален размер съгласно Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на
правната и фактическа сложност на делото. Преценката следва да се направи при
първоначалното определяне на възнаграждението, а не последващо в зависимост от изхода
на спора или на указаното правно съдействие.
Ниската фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно съдебно
2
заседание, съобразена от районният съд, обосновава намаляване на възнаграждението под
минималния размер, но не по-малко от една втора от него, съгласно разпоредбата на чл.47,
ал.6, изр. втора от ГПК. В случая присъденото и изплатено на особения представител
възнаграждение е именно в размер на половината от минималното, съобразно цената на
двата иска - сумата от 300 лв., поради което искането за увеличаването му е неоснователно.
Следва да се отбележи и, че възнаграждението за особения представител за
въззивното производство е отделно от това, внесено за същия в хода на
първоинстанционното – срвн.платежно нареждане от 27.07.2020г./л.58 от делото на КнРС/,
което е постановено да бъде изплатено преди постановяване на решението на
първоинстанционния съд от 18.02.2021г.- видно от протокол от о.с.з.на 03.02.2021г., като за
представителството пред въззивния съд е внесено възнаграждение с платежно нареждане
от 28.04.2021г./л.15 от делото на КнОС/ , което също е постановено да бъде изплатено
преди постановяване на решението на въззивния съд – видно от протокол от о.с.з.на
12.10.2021г.с отбелязване за издаден РКО от 18.10.2021г.
С оглед на изложеното и на основание с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1934/13.12.2021 г. от адв. Е.Й. от КАК, със
служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35, определен за особен представител на
ответника, въззиваем в настоящото производство, ДР. К. М., с която се иска на основание
чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено решение №56 от 08.12.2021 г. по в.гр.д.№209/2021 г.
по описа на ОС – Кюстендил в частта за присъдените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3