О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
731
07.11.2023 г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, IІІ
състав, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
като разгледа докладваното
от съдия ЯНКОВА административно дело №141 по описа за 2023 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.197 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 202, т. 1 от АПК.
Образувано
е по жалба на В.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника
му адвокат Д.О. ***, против заповед №03-РД/4520 от 24.10.2022 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФ „Земеделие“/, с която
на жалбоподателя е отказано да бъде възобновено производството по издаване на
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№20/112/06290/3/01/04/01 от 30.04.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ
„Земеделие“-Ямбол.
В жалбата се твърди, че заповедта била нищожна поради
липсата на изложени в достатъчна степен на юридическа обоснованост мотиви,
доколкото изложените такива не били относими към направеното от К. конкретно
искане за възобновяване по реда на чл. 99 -106 от АПК. В тази връзка се излагат
съображения, че при издаване на оспорената заповед административният орган не е
съобразил влязлото в сила определение №138 от 04.03.2022 г., постановено по
адм. д. №81/2022 г. по описа на АдмС-Стара Загора, с което е прогласен за
нищожен постановен вече спрямо жалбоподателя отказ за възобновяване на
визираното по-горе административно производство, а е формирал крайните си
изводи въз основа на определение №661 от 08.12.2021 г., постановено по адм. д.
№725/2021 г. по описа на същия съд, с което жалбата на К. против АУПДВ е
оставена без разглеждане като просрочена. Чрез изложени подробни съображения се
посочва, че оспорената заповед била издадена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение и в
противоречие на материалния закон. Излагат се редица доводи в подкрепа на
твърдението, че били налице всички законови предпоставки за възобновяване на производството,
като се акцентира върху това, че жалбоподателят по никакъв начин не е бил
уведомен за започване на производството по издаване на АУПДВ, като в този
смисъл не е могъл ефективно да организира защитата си срещу констатациите на
административния орган. Посочва се също, че поради изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ за периода от 21.10.2016 г. до 26.02.2021 г. в т. ч. и на
територията на различна от Република България държава за периода от 20.10.2016
г. до 04.09.2019 г., от една страна, била налице непреодолима сила /форс мажор/
по отношение изпълнението на ангажиментите във връзка с предоставеното
безвъзмездно финансово подпомагане по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по ПРСР 2007 – 2013 г., а от друга страна, това е възпрепятствало
участието на жалбоподателя в образуваното административно производство по
издаване на АУПДВ. Твърди се че и към настоящият момент не е налице надлежно
връчване на АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01 от 30.04.2018 г., издаден от
директора на ОД на ДФЗ-Ямбол. От съда се иска отмяна на заповед №03-РД/4520 от
24.10.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане
за възобновяване. Претендират се сторените по делото съдебно деловодни разноски
и възнаграждение за един адвокат.
Изложеното
в жалбата се подкрепя и чрез представена по делото писмена защита с поместени в
нея подробни съображения.
Ответникът - изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата
като неоснователна, поддържайки изцяло, като законосъобразни, мотивите,
изложени в процесната заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение,
като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по
отношение размера на поисканото от жалбоподателя за присъждане възнаграждение
за един адвокат.
Въз основа на
представената по делото преписка по издаване на оспорения акт, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между В.Д.К., от една
страна, и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, от друга страна, бил
сключен договор №20/112/06290 от 15.10.2010 г. , с който на ползвателя била
предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892.00 лв. за
изпълнение на одобрен проект по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по ПРСР 2007 – 2013 г.
В хода на извършените административни проверки
от страна на Разплащателната агенция /РА/ са установени конкретни нарушения на
договорни и нормативни задължения на ползвателя, даващи основание за извършването
на отказ за изплащане на част или на цялата БФП, както и за определяне на
подлежаща част от изплатеното за възстановяване. Във връзка с това на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо изх. №01-283-6500/1006 от 29.08.2017 г. на
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, жалбоподателят е уведомен за
откриването на производство по издаване на АУПДВ, като в писмото са изложени
фактическите и правни съображения за това и е даден срок за представяне на
възражения по основателността и размера на публичното вземане. Направени са
няколко неуспешни опита за връчване на писмото на посочения от ползвателя адрес
за кореспонденция чрез лицензиран пощенски оператор, както и е извършен
неуспешен опит за уведомяване на К. посредством предоставен от него телефонен
номер. След изчерпване на възможните способи за връчване на уведомителното
писмо съобщение за издаването му е поставено на видно място в сградата на ОД-ДФ
„Земеделие“-Ямбол /табло за уведомления/, като за това действие е съставен и
констативен протокол за оповестяване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК /в
относима към 23.03.2018 г. редакция/. Документите са свалени от таблото след
изтичане на 14-дневния срок, като с това действие е възприето наличието на
редовно връчване на уведомителното писмо. По делото не са налице доказателства
за наличието на депозирано възражение от страна на ползвателя срещу
констатациите на административния орган.
С АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01
от 30.04.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ-Ямбол, на В.К. е определена
за възстановяване сумата от 23 875.56 лв., представляваща размера на
извършеното първо плащане по сключения договор за финансово подпомагане. АУПДВ
е съобщен на жалбоподателя отново по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК на 27.11.2018
г. чрез залепване на таблото на ОД на ДФЗ - Ямбол и чрез публикуването му на официалната страница ДФ „Земеделие“. В
законоустановения за това 14-дневен срок не е постъпило възражение срещу
административния акт, поради което де факто същият е влязъл в законна сила на
11.12.2018 г. Против този АУПДВ на 06.11.2021 г. К. е подал жалба, за което е
образувано административно дело №725 по описа за 2021 г. на АдмС - Стара
Загора. С определение №661 от 08.12.2021 г. подадената жалба е оставена без
разглеждане, а производството по делото е прекратено поради установено
просрочие на жалбата, като съдът е възприел, че актът е влязъл в законна
сила на 11.12.2018 г.
С молба на В.К. от
15.12.2021 г., заведена с вх. №02-280-6500/8104/15.12.2021 г. в ОД на ДФ „Земеделие“ - Ямбол е
направено искане за възобновяване производството във връзка с АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01 от
30.04.2018 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Ямбол. В молбата са изложени съображения за
наличието на предпоставките по чл. 99, т. 6 от АПК, доколкото жалбоподателят не
бил уведомен и не е участвал в производството по издаване на АУПДВ.
С писма № 02-280-6500/8104 от 10.01.2022 г. и №
02-280-6500/8104#3 от 31.01.2022 г. директорът на ОД на ДФ
„Земеделие“ - Ямбол е отказал възобновяване
на производството по АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01 от 30.04.2018 г., като е
приел, че не е налице основание за това. Изложени са съображения, че предвид
образуваното пред АдмС-Стара Загора съдебно производство по адм. дело №725/2021
г. по описа на съда, респективно неговия резултат, редът по чл. 99 от АПК в
случая е неприложим, доколкото АУПДВ, възобновяване на производството по
издаването на който се иска, е оспорен пред съд. На жалбоподателя е указано, че
възобновяване следва да се търси по реда на чл. 106 от АПК във връзка с Глава
четиринадесета от кодекса, т. е. отмяна на влязлото в сила определение №661 от
08.12.2021 г., постановено по адм. дело №725/2021 г.
Против обективирания в писма
№02-280-6500/8104 от 10.01.2022 г. и №02-280-6500/8104#3
от 31.01.2022 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол отказ за
възобновяване К. е подал жалба, като по нея в АдмС-Стара Загора е образувано
адм. д. №81/2022 г. по описа на съда. С определение №138 от 04.03.2022 г.
отказът на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол е прогласен за нищожен
поради липсата на компетентност на издалия го административен орган, като
делото е изпратено на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за произнасяне
по искането за възобновяване с вх. №02-280-6500/8104/15.12.2021 г. Това определение е обжалвано пред ВАС,
като жалбата е оставена без разглеждане като недопустима.
С оспорената понастоящем
заповед №03-РД/4520 от 24.10.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и в изпълнение на влязлото в сила определение
№138/04.03.2022 г., постановено по адм. д. №81/2022 г. на АдмС-Стара Загора, е
отказано да бъде възобновено производството по АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01
от 30.04.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ-Ямбол във връзка с молбата
на жалбоподателя от 15.12.2021 г. В заповедта са изложени съображения, че не са
налице предпоставките по чл. 99, т. 6 от АПК, Посочено е, че АУПДВ е оспорен
пред съд, за което е образувано административно дело №725 по описа за 2021 г.
на АдмС - Стара Загора. Жалбата е оставена без разглеждане, а производството
прекратено с постановеното по делото съдебно определение, последното необжалвано
от К. пред ВАС и влязло в законна сила. В тази връзка е отбелязано, че
жалбоподателят се е съгласил с изводите на съда, че АУПДВ е влязъл в законна
сила на 11.12.2018 г. и не са били налице пречки с непредвидим и/или
непреодолим характер, препятстващи страната да участва в развилото се
административно производство. В допълнение е посочено, че жалбоподателят не е
доказал по безспорен начин невъзможността си да участва в административното
производство поради визираните пречки от обективен характер.
Представени и прието като доказателства по
делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед, както и тези, представени от пълномощника на жалбоподателя.
Към делото са приложени адм. д. №81/2022 г. и №725/2021 г. по описа на АдмС - Стара
Загора.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Според чл. 103, ал. 3 от АПК отказът да се
допусне възобновяване по смисъла на чл. 99 от кодекса може да се оспорва по
реда на глава десета, раздел IV от АПК.
Съгласно чл. 197 от АПК изричният отказ на административния орган да разгледа
по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило
искането, в 14-дневен срок от съобщаването. В процесния случай предмет на
оспорване е изричен отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да
допусне възобновяване на производството по издаване на АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01
от 30.04.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-Ямбол, което е поискано от В.К. с
негова молба от 15.12.2021 г., заведена с вх. №02-280-6500/8104/15.12.2021 г. в ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол.
Вземайки предвид горното,
съдът приема, че оспорването, като направено в законовоустановения срок, от
легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена
от компетентен административен орган – изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, доколкото възобновяването
по реда на чл. 99 от АПК следва да бъде извършено от по-горестоящия
административен орган, какъвто в конкретния случай спрямо издателя на АУПДВ
/директорът на ОД на ДФЗ-Ямбол/ се явява изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“. В този смисъл оспорената заповед се явява издадена
в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в определение №138 от 04.03.2022 г., постановено по адм. д. №81/2022
г. по описа на АдмС-Стара Загора, явяващи се задължителни за административния
орган.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите
на жалбоподателя за наличието на основание за прогласяване нищожността на
административния акт поради липсата на изложени коректни мотиви в същия.
Противно на тези доводи съдът счита, че конкретни правни и фактически
съображения в акта са изложени, но дори и това де не бе сторено или както в
случая се твърди, същите да са неотносими към основанието за издаването му, то
това не би довело до прогласяване нищожността на административния акт, а до
констатиране на неговата незаконосъобразност, респективно и до отмяната му като относително
недействителен. Във всички случаи липсата на мотиви,
съответно тяхната противоречивост и неясност, нарушава правото на защита на
засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира
конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат,
препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на
материалния закон, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна
на обжалвания административен акт като незаконосъобразен, но не и прогласяване
нищожността му на това основание. Неизлагането на мотиви е основание за
незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на
административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо
условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на
административния орган по издаването на акта. Липсата на мотиви,
като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи
води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Това
е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на административния
орган, а обосновка по издаването на административния акт. В случая същинското
волеизявление на издателя на заповедта, т. е. разпоредителната част на акта, е налична и безспорна
и де факто не се отрича от жалбоподателя.
Съдът не установява
наличието и на достатъчно тежки нарушения на административнопроизводствените
правила, допуснати в производството по издаване на акта, които да
дисквалифицират същия като административен акт и въобще като юридически акт,
както и такова несъответствие с материалния закон и неговата цел, което
съответно да доведе до прогласяване на нищожността му.
Оспорената заповед е
издадена в изискуемата писмена форма, като са посочени както правни основания
за нейното издаване – относимите според
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ нормативни разпоредби, регламентиращи
предпоставките за упражненото административно правомощие и съдържанието на
разпоредените с административния акт правни последици, така и фактически
основания - фактите, от които органът черпи упражненото публично субективно
право. В случая е посочено, че липсват предпоставките за възобновяване на
административното производство, като този извод е аргументиран.
В производството по издаване на
оспорения акт не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Наведените в
тази връзка доводи касаят изцяло процесуални пропуски, допуснати от
административния орган в производството по издаване на АУПДВ, като именно тези
пропуски според жалбоподателя аргументират приложението на чл. 99, т. 6 от АПК.
Съдът приема, че заповедта е
издадена и при правилно приложение на материалния закон от гл. т. законосъобразността
на обективирания в нея отказ за допускане възобновяване на административното
производство по издаване на АУПДВ.
Възобновяване на производството
по издаване на административни актове, уредено в глава
седма от АПК, е инструмент за преразглеждане на въпрос, разрешен с издаден
индивидуален или общ административен акт, придобил стабилитет, който не е бил
оспорен пред съда, и то само при наличието на изчерпателно изброени
предпоставки /чл.
99, т. 1 – т.
7 АПК/.
Съгласно чл. 99
от АПК при искане за възобновяване на административно производство, по
което има влязъл в сила административен акт, следва да се извърши преценка дали
влезлият в сила административен акт е бил оспорен пред съд. В настоящия случай безспорно
е налице съдебно оспорване на АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01 от 30.04.2018 г.,
издаден от директора на ОД на ДФЗ-Ямбол, предвид което оспорване в АдмС-Стара
Загора е образувано визираното по-горе административно дело №725 по описа за
2021 г. на съда. В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 99
от АПК във връзка с чл. 106 от кодекса не се съдържа разграничение дали
административният акт, като е бил оспорен по съдебен ред, то е разгледан по
същество или спорът е приключил с определение относно процесуална недопустимост
на жалбата, както е и в конкретния случай. Доколкото се установява, че жалбата
на К. пред съда е била оставена без разглеждане и производството по делото е
прекратено – т. е. няма произнасяне по същество относно законосъбразността на
АУПДВ, то в тази хипотеза евентуалното възобновяване на административното
производство би предоставило възможност на жалбоподателя да черпи права от
собственото си неправомерно процесуално поведение, касаещо допуснатото
просрочване на жалбата. Не може да се приеме, че редът за отмяна на АУПДВ в
случая е възобновяването, тъй като е налице друг ред за отмяна на влезли в сила
решения или влезли в сила определения, с които се прегражда развитието на
делото, съдържащ се в Глава
четиринадесета на АПК. В тази връзка направените възражения по отношение
това, че постановеното прекратително определение на съда не е било надлежно
връчено на жалбоподателя са ирелевантни към настоящото производство. Нещо
повече! Видно от посоченото в искане за възобновяване с вх. №02-280-6500/8104/15.12.2021 г., с отбелязана в него дата на съставяне
14.12.2021 г., към тази дата жалбоподателят очевидно е бил запознат със
съществуването, съответно и със съдържанието на въпросното определение на съда,
последното влязло в законна сила на 18.12.2021 г., поради което е имал
процесуалната възможност да оспори същото с частна жалба пред ВАС.
Съгласно изложеното и
предвид правилото на чл. 99 от АПК, изискващо актът да не е оспорен пред съд, а не да е оспорен и
оспорването отхвърлено или актът да е отменен, съдът счита, че направеното
искане за възобновяване на производството е неоснователно и в този смисъл
постановеният отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
законосъобразен.
При
този изход на спора искането на ответника за разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 144 от АПК,
чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в тежест на жалбоподателя В.Д.К. следва да бъде възложено
заплащането на сумата от 100.00 лв., представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.К. против заповед
№03-РД/4520 от 24.10.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с
която на жалбоподателя е отказано да бъде възобновено производството по
издаване на АУПДВ №20/112/06290/3/01/04/01 от 30.04.2018 г., издаден от
директора на ОД на ДФ „Земеделие“-Ямбол.
ОСЪЖДА
В.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Определението може да се
обжалва с частна жалба от страната, участваща в административното производство
/жалбоподателя/, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния
административен съд, с жалба, подадена чрез Административен съд Стара Загора.
СЪДИЯ: