№ 719
гр. Пещера, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240100264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.„Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда-Лабиринт, ет. 2,офис 4,
представлявано от Ю. Х. Ю. чрез пълномощника юрисконсулт П. против
ответника В. Д. Д. от гр.Пещера, в която твърди, че на 03.07.2015 година
между „УНИ КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ„ ЕАД в качеството му
на кредитодател и ответницата Д. в качеството й на кредитополучател е бил
сключен Договор за паричен кредит под № 1902622, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и при спазване на ОУ за
предоставяне на кредити изготвени от кредитодателя,неразделна част от
договора.С подписването на договора кредитополучателят удостоверявал, че
му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от
страна на кредитора,както й че е получил екземпляр от ОУ, запознат е с
тях и безусловно ги приемал. В процесния случай страните по посочения
договор се уговорили, че кредиторът предоставял на кредитополучателят
потребителски паричен кредит с главница от 20640 лева, която сума
1
включвала чиста стойност на кредита от 20 000 лева и комисионна (такса за
разглеждане на кредита) от 640 лева. Комисионната (такса за разглеждане на
кредита) от 640 лева била в полза на кредитодателя и същата била
прихваната към датата на отпускане на кредита ,а чистата стойност на
кредита от 20 000 лева била преведена на дата 03.07.2015 година по
посочената от кредитополучателя банкова сметка, с което кредиторът бил
изпълнил своето задължение по договора. Ответникът в качеството си на
кредитополучател бил подписал и декларация за приемане на застраховане в
групова застраховка уговорена по следния начин: кредиторът по договора
като застрахователен посредник предоставя и месечна застраховка -
застрахователна премия от 9.52 лева,която била включена в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителен план към
договора. Общият размер на застрахователната премия за срока на договора е
1142,40 лева,но съгласно чл.8 от ОУ на сключената застраховка, при
неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж
на погасителната вноска се предоставял едномесечен гратисен период ,в
който ако не бъдело извършено плащане по застрахователната премия,
застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид на което за
периода считано от 01.04.2016 година по задължението на ответника не са
били начислявани месечни застрахователни премии.
Твърди още, че съгласно чл.6,ал.1 от ОУ на договора усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с
възнаградителна лихва ,месечният размер на която е плаващ и се формирал
от сбора на тримесечния SOFIBOR, плюс фиксирана надбавка от
13,46%.Лихвата се начислявала от датата на отпускане на кредита като
страните се договорили към датата на подписване на договора годишният
лихвен процент да е в размер на 13,99% или към подписване на договора
страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер от
18 091.70 лева.
Твърди се още ,че подписвайки договора кредитополучателят се
задължил да ползва отпуснатата сума по кредита и да я върне ,ведно с
начислената лихва и разноски в сроковете и при условията указани в
договора на вноски чийто брой,размер и падежи били посочени в
погасителен план,който е неразделна част от договора за кредит.Сочи се още
,че общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при
2
сключване на договора е в размер на 39 874,10 лева ,която е била платима на
120 броя анюитетни месечни погасителни вноски ,всяка в размер на 332,29
лева без последната вноска –изравнителна в размер на 331,59 лева .Първата
погасителна вноска била дължима на 01.08.2015 година ,а последната била с
падежна дата 01.07.2025 година съгласно подписания погасителен план-
неразделна част от договора като погасителната вноска включвала съответна
част от главница,договорената лихва върху нея към момента на
предоставяне на кредита.Съгласно чл.12,ал.1 от ОУ към договора при забава
в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми същият дължал на
кредитодателя освен всички посочени и неизплатени месечни суми и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва ,разделена на
360 дни ,за всеки ден на забавата ,изчислена върху просрочената главница
като на посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за
забава в размер на 4793.71 лева ,за периода от 02.04.2016 година до датата на
подаване на заявлението в съда.Страните били договорили краен срок за
издължаване на всички задължения по кредита -01.07.2025 година ,но в
предвид обстоятелството ,че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски ,кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12,ал.2,б.“а“ от ОУ.
Твърди се още ,че на 19.04.2017 година е бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.12.2016година ,сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,по силата на който
вземането срещу В. Д. Д. произтичащо от договор за потребителски кредит
№1902622/03.07.2015 година ,ведно с всички привилегии,обезпечения и
принадлежности,включително и всички лихви,такси ,комисионни и други
разноски е прехвърлено на ищеца в настоящото производство.Твърди се още
,че съгласно чл.4.3 от Рамков договор за цесия ищцовото дружество в
качеството на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя
сметка да извършва уведомления за извършената цесия ,за което имало и
изрично пълномощно,поради което на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД
изпратили уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД до ответника ,което
било получено лично на 27.04.2017 година.Поради неизпълнение на
задължението от страна на ответника към ищцовото дружество депозирали
3
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 1442/2021година по описа на ПщРС приключило с издаване на
заповед за изпълнение.На 06.12.2021 година получили съобщение от съда по
реда на чл.415 от ГПК за предявяване на иск ,за да установят вземането си
,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си срещу
ответника в настоящото производство. . Моли се да се постанови решение, с
което се признае за установено, че ответницата В. Д. Д. от гр.Пещера в
качеството на кредитополучател по договор за потребителски паричен
кредит № 1902622 от 03.07.2015 година дължи на ищеца следните суми:
сумата от 18 183.65 –главница за месечни погасителни вноски от 01.04.2016
година до 01.07.2025 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане и сумата от 4 793.71 лева ,представляваща
обезщетение за забава дължимо за периода от 02.04.2016 година до датата на
подаване на заявлението ,без периода 13.03.2020 година до 14.07.2020 година
,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1442/2021 година
по описа на ПщРС.Претендират се разноските в настоящото производство и
разноските в заповедното производство.При условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата
от сумата от 18 183.65 –главница ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното й изплащане и сумата от 4 793.71 лева
,представляваща обезщетение за забава дължимо за периода от 02.04.2016
година до датата на подаване на заявлението ,без периода 13.03.2020 година
до 14.07.2020 година.При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца главница в размер на
18 183.65 лева ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
депозиране на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 4793.71
лева -обезщетение за забава ,за периода от 02.04.2016 година до депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК .В подкрепа на твърденията си сочи
доказателства.
В указания от съда срок ответницата не е депозирала писмен отговор и
не е ангажирала доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно
4
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
потребителски паричен заем ;погасителен план;рамков договор за продажба;
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземане,ведно с
приложение № 1 ;пълномощно ; потвърждение;уведомително писмо ,ведно с
известие за доставяне се установява ,че на 03.07.2015 година между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ЕАД гр.София , в качеството на
кредитодател и В. Д. Д. от гр.Пещера, в качеството й на кредитополучател е
сключен писмен договор ,по силата на който кредитодателят предоставя на
кредитополучателя заем в размер на 20 000 лева ,плюс такса за разглеждане
на кредит от 640 лева или общ размер на кредита от 20 640 лева.Съгласно
клаузите на договора страните са уговорили и застраховка на кредита, като
месечна вноска платима като застрахователна премия от 9.52 лева ,
както и годишен лихвен процент от 13,99% , ГПР 16,72%;пазарен лихвен
индекс от 0,53 % и фиксирана надбавка от 13,46% или общото задължение
на потребителя е било договорено в размер на 39 874,10 лева.Заетата
сума е следвало да бъде издължена чрез 120 месечни вноски, всяка в
размер на 332.29 лева като страните са разписали погасителен план,
неразделна част от договора ,в който са посочили броя ,падежните дати
и размера на всяка погасителна вноска. Съгласно клаузите на договора
страните са уговорили,че при забава в плащанията на дължимите от
потребителя суми ,съгласно ОУ освен договорените лихви кредитодателят
има право да получи от потребителя при отпуснат кредит освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в размер на
годишната законна лихва,разделена на 360 дни за всеки ден на
забава,изчислена върху просрочената главница.Установява се още ,че на
20.12.2016 година е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ ,по силата на който Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД
прехвърля на „Агенция за събиране на вземания„ООД вземания
произтичащи от сключени договори за заеми,ведно с привилегии и
обезпечения,както и другите принадлежности ,включително и натрупаните
до момента лихви,по договори,индивидуализирани в -Приложение №
1.Впоследствие е сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне
5
на вземания (цесия) от 19.04.2017 година между същите страни като
цедентът прехвърля и продава на цесионера заедно със съпътстващите
гаранции и портфолио от необслужвани от длъжници вземания за период от
180 дни просрочие съгласно чл.2.2 от Рамков договор от 20.12.2016 година
произхождащи от договори за потребителски кредити,сключени от цедента с
физически лица като продадените и прехвърлени вземания са описани в
приложение № 1 неразделна част от договора и се отнася към дата
19.04.2017 година.Съгласно приетото по делото Приложение № 1 ищецът по
настоящото дело е придобил вземането към длъжника В. Д. Д. по договор
1902622 от 03.07.2015 година в размер на главница от 19433.43 лева и лихва в
размер на 1558.63 лева.Видно от останалите писмени доказателства ищецът
по делото е бил упълномощен от „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг„ЕАД
да уведоми по чл.99,ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения на
20.12.2016 година рамков договор за цесия .С оглед упълномощаването до
ответника по делото е било изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от
ЗЗД на адреса посочен в договора, с известие за доставяне ,като същото е
връчено лично на длъжника на 27.04.2017 година.
Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1442/2021
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е образувано
по заявление на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД гр.София по реда
на чл.410 от ГПК срещу В. Д. Д. от гр.Пещера за издаване на заповед за
изпълнение за следните суми : главница в размер на 18 183.65лева;сумата от
4 793,71 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за периода от
02.04.2016 година до датата на подаване на заявлението до съда,като периода
от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислявано обезщетение
,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на
заявлението до окончателното й изплащане.Претендирани са и направените
по делото разноски
Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в
заповед №361 от 02.12.2021 година ,постановена по ч.гр.дело №
1442/2021година по описа на ПщРС ,с която е разпоредено длъжникът В. Д.
Д. от гр.Пещера да заплати на заявителя главница в размер на 18 183.65
лева,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 02.12.2021 година
до окончателното й изплащане;сумата от 4 793.71 лева ,представляваща
обезщетение за забава ,за периода от 02.04.2016 година до 30.11.2021 година
6
и разноски по делото в размер на 459.55 лева-д.т. и 100 лева възнаграждение
на юрисконсулт.Заповедта е връчена на длъжника като в законоустановения
срок е депозирано възражение срещу нея.Със съобщение от 12.01.2022
година съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да
установи вземането си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна
такса като такъв е предявен на 14.02.2022 година видно от пощенското
клеймо( като 12.02.2022 година е бил неработен ден –събота),поради което
срокът е изтекъл на 14.02.2022 година.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана
съдебно- икономическа експертиза изготвена от вещото лице Цв. К.,което в
заключението си сочи ,че при извършената от нея проверка установило ,че с
платежно нареждане от 03.07.2015 година по банкова сметка на длъжника-В.
Д. Д. е била преведена чистата стойност на кредита съгласно договор №
1902622 от 03.07.2015 година.Установило е още ,че за периода от 01.08.2015
година до 14.12.2016 година кредитополучателят е превел по процесния
договор сумата от 4779.96 лева като с тази сума е погасена: главница в
размер на 1206.57 лева; възнаградителна лихва в размер на 3413.74 лева ;
месечна застраховка от 142.80 лева и погасени задължения за просрочие на
главница в размер на 16.85 лева.В заключението се сочи ,че размерът на
непогасената главница е 19433.43 лева и ако се приеме ,че ответникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, то според вещото лице
обезщетението за забава е 7838.15 лева.Вещото лице е установило още ,че
към момента на сключване на договора стойността на годишния лихвен
процент е 16 72000 изчислен по кредитен калкулатор на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като сумата за застраховка в размер на 9.52
лева не е олихвявана и не е била включвана в годишния процент на
разходите.В заключението се сочи още ,че в месечната анюитетна вноска е
включвана: лихва върху остатък по кредита и част от главницата до
стойност от 322.77 лева(без сумата от 9.52 лева –застрахователна премия)
Заключението е прието в с.з.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК.
Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните
процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за
изпълнение; писмено възражение от длъжника в законоустановения срок и
7
спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да
бъде предявен установителния иск.
В производството по иск за установяване съществуване на вземане
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на
ищеца е да докаже качеството си на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен
договор за заем,както й че е изпълнил всички свои задължения по договор за
заем;че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на
ответника и забава на длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да
докаже възраженията си за недължимост,респективно частична недължимост.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит -ЗПК.
В тази връзка ,на първо място ,съдът дължи произнасяне по направеното
възражение на ответника за недействителност на договора ,съобразно
изискванията на ЗПК,предвид и на задължението за служебната проверка.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези
разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска
сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.
В настоящия случай се установи ,че договорът е сключен в писмена
форма,поради което е действителен.
В производството по иска за връщане на предоставената в заем сума,
респективно по установителния иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.
1 ЗЗД елементите ,които следва да бъдат доказани в производството са: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се
носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения
договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно
задължение на заемателя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи,а и от
приетата експертиза се установи ,че по банкова смета на кредитополучателят
е била преведена сумата от 20 000 лева , като същият се е задължил да върне
главница в размер на 20640 лева (чиста сума от 20 000 лева и такса за
експресно разглеждане на кредита от 640 лева ) и лихва в размер на 18091.70
лева ;застрахователна премия от 9.92,която кредитополучателят е следвало
да върне чрез 120 месечни вноски всяка в размер на 332.29 лева.От
заключението на вещото лице К. се установи ,че по процесният договор
кредитополучателят е внесъл сумата от 4779.96 лева ,с която сума е погасил
главница от 1206.57 лева;възнаградителна лихва от 3413.74 лева и месечна
застрахова от 142.80 лева ,плюс погасени задължения по просрочена
главница в размер на 16.85 лева.
От писмените доказателства се установи ,че с договор за цесия от
19.04.2017 година вземането произтичащо от договор № 1902622 от
03.07.2015 година е било прехвърлено в полза на настоящия ищец ,но само
главница в размер на 19433.43 лева и лихва в размер на 1558.63 лева като за
прехвърляне на вземането кредитополучателят е бил уведомен по реда на
чл.99,ал.3 от ЗЗД .
9
В случая възражението на ответника изразено чрез процесуалния
представител в с.з. за липса на доказателства относно придобиване на
вземането от страна на ищеца настоящият състав приема същото за
преклудирано, поради неподаване на отговор в срока по чл.131 от ГПК и
настъпила преклузия и като такова не подлежи на разглеждане.
Предвид отправеното възражение от страна на ответника чрез
процесуалния му представител адв.М. за противоречие на договора с
разпоредбите на ЗПК и с оглед трайната съдебна практика на ВКС по искове
за изпълнение на договорни задължения, съдът намира, че е налице основание
за проверка на договора относно наличие на неравноправни клаузи във вреда
на потребителя.
В разпоредбата на чл.143,ал.1 от ЗЗП към която изрично препраща
чл.24 от ЗПК е дадена общата дефиниция на неравноправна клауза в
договор сключен с потребител.
Съдът в настоящия случай установи ,че ищецът претендира заплащане
на главница в размер на 18 183.65 лева и обезщетение за забава в размер на
4793.71 лева като не претендира главница в размера ,който е придобил
съгласно договора за цесия ,не претендира договорената от предходния
кредитор възнаградителна лихва ,нито месечни застраховка.Претендираната
в настоящия случай главница е под реално договорената и реално
предоставена на кредитополучателя (в по-малко е със сумата от 1249.78
лева),поради което съдът приема ,че в случая не е налице клауза във вреда
на потребителя.
По отношение на направеното възражение за погасяване на вземанията
по давност следва да се отбележи следното:
При изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното
задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно
уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично
задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на
забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения
винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от
страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане
10
на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните
възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които
са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са
акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по
договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на
кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в
съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове
лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да
се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява,
както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за
лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата.
В случая ответникът чрез процесуалния си представител е направил
възражение за погасяване на обезщетението за забава поради погасяването
му по давност.Съобразно уредената по-кратка погасителна давност за
вземанията за лихва по чл.111,б.“в“ ЗЗД то възражението на ответника е
основателно за периода от 02.04.2016 година до 28.11.2018 година .За
периода от 30.11.2018 година до 30.11.2021 година върху сумата от
18 183.65 лева е изтекла законна лихва в размер на 5535.91 лева,но в случая
ищецът претендира сумата от 4793.71 лева ,поради което искането му е
основателно.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да се признае за установено ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане
срещу ответника в размер на главница от 18 183.65 лева ,ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от 01.12.2021 година до окончателното й
изплащане и обезщетение за забава в размер на 4793.71 лева ,за периоди от
30.11.2018 година до 30.11.2021 година
В тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 1329.55 лева,в това число
д.т.в размер на 459.55 лева ,възнаграждение на вещо лице в размер на 520 лева
и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 350 лева ,както и разноските
по ч.гр.дело № 1442/2021 година по описа на ПщРС в размер на д.т. от 459.55
11
и 100 лева възнаграждение на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Д. с ***** от
гр. Пещера ,ул.“Йордан Ковачев“ № 37 че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
юрисконсулт И. С. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер
на сумата от 18 183.65 лева-главница и обезщетение за забава в размер на
4793.71 лева, за периода от 30.11.2018 година до 30.11.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021 година до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. Д. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД разноски по делото в размер на 1329.55 лева и по
ч.гр.дело № № 1442/2021 година по описа на ПщРС в размер на д.т. от 459.55
и 100 лева възнаграждение на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12