Н Е П Р И С
Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е №14
гр.Кюстендил
02.04.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: В. Б.,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева т.д.№64 по описа за 2019г. на
ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Решението се
постановява при наличието на предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК за
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ.
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр***, бул.„***“ №*** представлявано от изп.директори П. В. Д. и М.
С. М. – Г., подадена чрез пълномощника щ.к.П. М., срещу А.С.С., с ЕГН **********,
с адрес ***.
Предявен е
иск с правно основание чл.274 ал.1 пр.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във
вр с пар.22 от ПЗР на Кодекса за застраховането (КЗ), в сила от 01.01.2016г.,
за осъждане на ответницата А.С.С. да заплати на ищеца ЗК „***“ АД сумата от *** лева, представляваща общ размер на изплатени от дружеството, на основание сключен
договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №*** със срок на валидност от 18.04.2015г. до
19.04.2016г., за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК №КН 37 45
ВМ, както следва: застрахователно обезщетение в размер на ***
лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на Е. К.
П.-Г., причинена от водача на лекия автомобил, при реализирано
пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 10.05.2015г. и законни лихви върху
обезщетението от датата на настъпване на увреждането – 10.05.2015г., до
изплащането му, в размер на *** лева, подлежащи на възстановяване от А.С.С., в
качеството й на наследник на починалия причинител на произшествието – Е. Б. С.,
който е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно –
1.12 промила, ведно със законната лихва върху исковата сума от *** лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2019г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът
основава иска си на твърденията, че дружеството е сключило договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица № *** със срок на валидност
от 18.04.2015г. до 19.04.2016г., за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
ДК №***, относно вредите, които водачът на автомобила би причинил на трети лица
и, за които би отговарял съгласно българското законодателство. Сочи, че на
10.05.2015г. Е. Б. С., с ЕГН ********** е управлявал въпросния автомобил в с.***,
обл.***, бидейки в пияно състояние – с 1.12 промила етилов алкохол в кръвта,
като на ул.„****“, в зоната на дом №24 С. се е движил с несъобразена скорост –
не по-малка от 120-130 км/ч, изгубил е контрол над лекия автомобил, напуснал е
платото за движение и се е ударил в крайпътен бетонен електрически стълб, до
който се е намирала пешеходката Е. К. П.-Г., с ЕГН **********, която в
следствие на удара е починала на място. Ищецът твърди, че съпругът и двете
дъщери на пострадалата – М. Г. Г., с ЕГН **********, Г. Мариова Г. и К. М. Г.,
са предявили срещу застрахователното дружество искове по чл.226 ал.1 от КЗ
(отм.) за обезщетяване на причинените им от виновния водач неимуществени вреди,
в следствие смъртта на тяхната съответно съпруга и майка и с влязло в сила
решение по гр.д.№9210/2015г. по описа на СГС, в.гр.д.№4803/2017г. по описа на
САС, ЗК „***“ АД е осъдено да заплати на всеки от ищците обезщетения в размери
от по **** лева, общо *** лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 10.05.2015г., до изплащането им, както и съдебни разноски. Въз
основа на издадените изпълнителни листове срещу дружеството били образувани две
изпълнителни дела, като по изп.д.№*** по описа на ЧСИ В. И., с преводно
нареждане от 13.09.2018г. застрахователят изплатил общо сумата от *** лева, от
които **** лева – главница; *** лева – лихви; *** лева – разноски по
изпълнението; *** лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и *** лева – дължими суми, а
по изп.д.№***по описа на ЧСИ А. П., с преводно нареждане от 06.11.2018г. ЗК „***“
АД изплатило общо ** лева, формирани като сбор от: *** лева – главница; ***
лева – лихви; *** лева – адвокатски хонорар; *** лева – такси по изпълнението и
*** лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ищцовото
дружество счита, че има право на регрес срещу причинителя на вредите, които са
били обезщетени от застрахователя, тъй като същите са били причинени при
управление на МПС след употреба на алкохол. С оглед обстоятелството, че прекият
причинител е починал, исковата претенция за възстановяване на изплатените на
пострадалите лица обезщетения и лихви, се предявява срещу наследника на
виновния водач – неговата майка А.С., за възстановяване на изплатените главници
– *** лева, представляващи застрахователни обезщетения за причинени
неимуществени вреди и на лихвите за забава в размер на **** лева.
Ответницата
не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, не се е явила
(респ. не е изпратила процесуален представител) в първото по делото съдебно
заседание, като не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е
уважил искането, намирайки, че предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК са налице,
доколкото на ответницата са разяснени последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание (с разпореждане с №376/26.08.2019г.,
връчено на страната на 30.08.2019г.), а искът, с оглед изложените в исковата
молба факти и приложенията към нея е вероятно основателен.
От събраните
по делото доказателства, включително и от приложените материали по
гр.д.№9210/2015г. по описа на СГС и от приетото заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че: 1/ ЗК „***“ АД е сключила договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с период на валидност – 18.04.2015г. – 19.04.2019г. по
отношение на лек автомобил марка „****“, модел „***“, с ДК №****; 2/ на
10.05.2015г. този автомобил е бил управляван от Е. Б. С., с ЕГН **********,
който към същия момент е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1.12 промила;
3/ движейки се на посочената дата в с.**** обл.*** с несъобразена скорост,
водачът С. е изгубил контрол върху автомобила и се е ударил в крайпътен бетонен
електрически стълб, в близост до който се е намирала пешеходката Е. К. П. – Г.,
като в резултат на удара е причинил смъртта й; 4/ съпругът й двете дъщери на
починалото лице са предявили срещу застрахователя на виновния водач - ищеца
претенциите си за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди; 5/
присъдените в полза на ищците с влязло в сила решение по така образуваното
гр.д.№9210/2015г. по описа на СГС обезщетения са в размер на по *** лева за
всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2015г. до
окончателното изплащане; 6/ главниците в общ размер на *** лева и законни лихви
в общ размер на **** лева са били изплатени от ЗК „***“ АД по две образувани
изпълнителни дела; 7/ образуваното ДП №50/2015г. по описа на ОП-Кюстендил, ДП
№28/2015г. по описа на ОСл.О при ОП-Кюстендил е било прекратено в хипотезата на
чл.24 ал.1 т.4 от НПК, поради смъртта на дееца Е. С.; 8/ единствен наследник на
Е.С. е неговата майка – ответницата по делото А.С..
Според
чл.239 ал.2 изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество,
като съдът само ще отбележи, че от установените факти произтича основателността
на исковата претенция, имаща за цел да ангажира регресната отговорност на
причинителя на щетата, в случая – доколкото причинителят е починал– на неговия
единствен наследник, в чиито патримониум са преминали всички пасиви на
починалия, като: налице е вреда; противоправно поведение на наследодателя на
ответницата; причинно–следствена връзка между поведението на С. и вредоносния
резултат; виновно поведение на причинителя в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.), а именно – управляване на моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма;
причинителят е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; застрахователят е изплатил на пострадалите застрахователни
обезщетения.
С оглед
посоченото, съдът ще уважи изцяло предявения иск, който бе доказан по основание
и размер – на ищеца се следва заплащането на сумата от общо от *** лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва заплащане и на сторените по делото
разноски, посочени в представения по делото списък по чл.80 от ГПК, а именно: ***
лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и *** лева – възнаграждение за
юрисконсулт, определено съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във
вр. с чл.25 от НЗПП, или общо *** лева.
Ищцовото
дружество е сторило разноски и за държавна такса, които не са включени в
списъка по чл.80 от ГПК, който е представен по делото. Съдът намира, че липсва
основание тези разноски да бъдат присъждани в полза на страната, доколкото
непосочването на даден разход по делото в списъка на разноските по чл.80 от ГПК
освобождава съда от процесуалното му задължение да се произнесе по
отговорността за разноските за този разход. При представен списък по чл.80 от ГПК съдът е ограничен от включените в списъка разходи на страната. В този
смисъл вж. Определение №546 от 16.10.2015г. на ВКС по ч.т.д.№2014/2015г., I
т.о., ТК.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
О С Ъ Ж Д А А.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ЗК „***“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.****, бул.„***“
№***, следните суми: *** лева (****),
представляваща
общ размер на изплатени от
дружеството, на основание сключен договор за задължителна
застраховка
“Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №**** със срок на валидност от 18.04.2015г. до
19.04.2016г., за лек автомобил марка „****“, модел „***“, с ДК №***, както
следва: застрахователно обезщетение в размер на ***
лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на Е. К.
П.-Г., причинена от водача на лекия автомобил, при реализирано
пътно-транспортно произшествие на 10.05.2015г. и законни лихви върху
обезщетението от датата на настъпване на увреждането – 10.05.2015г., до
изплащането му, в размер на *** лева, подлежаща на възстановяване от А.С.С., в
качеството й на наследник на починалия причинител на произшествието – Е. Б. С.,
който е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно –
1.12 промила, ведно със законната лихва
върху сумата от *** лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2019г., до окончателното й
изплащане, както и *** лева (****),
представляваща сторени по делото разноски.
Решението не
може да се обжалва.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: