РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.09.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ - ми състав в публично заседание на 11
септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ адм. дело № 241 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 128 – чл. 132 от ДОПК, във вр. с чл. 156 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Н.Ц.Л. ***, като съгласно жалбата и
след уточнение в съдебното заседание на 11.09.2017 г. относно предмета на
оспорване, се обжалва Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № АПВ 107 от
11.05.2017 г. на Главен инспектор в отдел „Отчитане на приходи и обслужване на
данъкоплатци“, Дирекция “МДТ” при Община Русе, потвърден с Решение № К-2 от 26.06.2017
г. на Кмета на Община Русе.
Претендира
се отмяна на съставения акт за прихващане или възстановяване. Иска
се също така съдът да постанови възстановяване на недължимо платените суми за
ТБО и ДНИ и лихви върху главниците за периода от 2013 г. - 2016 г. вкл.
Претендира се и присъждане на направените разноски по делото, за които е
представен списък.
Ответникът по делото – Кмет на Община Русе, чрез процесуален
представител ст. инсп. – публичен изпълнител в Отдел „Контрол и събиране на
местни данъци и такси” Радостина Г.а А. – служител с висше юридическо
образование и правоспособност, счита жалбата за недопустима, а в условията на
евентуалност за неоснователна. Претендира разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания акт, приема за установено следното:
По фактите
От приложения по преписката Нотариален акт № 46 от
30.03.2012 г. на Р. Лечева – нотариус с район на действие РС - Русе е видно, че
жалбоподателят Н.Л. е придобил чрез договор за покупко-продажба недвижим имот –
по т. Б/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.173.2.42, представляващ гараж № 6, с площ от 17.49
кв.м., находящ се в гр. Русе, ул. “Дондуков Корсаков“ № 19, бл. “Вулкан“,
вх. 2, ет. -1 (минус едно) (л. л. 30 - 32 от преписката).
Л.
е декларирала новопридобития от нея имот по чл. 14 от ЗМДТ с подаване на
декларация № **********/03.04.2012 г. (л. 14 - л. 21 от преписката), като го е
декларирала като маза и е посочила квадратурата му от 17.49 кв.м. в РЗП на
обслужващите части, а не като РЗП на самостоятелен обект (л. 17 от преписката).
Няма
спор по делото, че Л. е заплащала ДНИ и ТБО за обекта за периода 2013 г. - 2016
г. вкл., като при определяне на размерите на задълженията са взети предвид
характеристиките на имота, според подадената от нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
По
повод констатирано от приходната администрация при Община Русе несъответствие
относно вида и площта на декларирания имот като маза с РЗП на обслужващи части,
на жалбоподателя е изпратено съобщение по реда на чл.103, ал. 1 от ДОПК изх. №
94Н-887-2 от 25.10.2016 г. за отстраняване на несъответствията в подадената от
нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/03.04.2012 г. (л. 13 от
преписката). Вследствие на това, от Л. е подадена коригираща декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 14007654 от 15.11.2016 г., като имотът е деклариран според
характеристиките си по горецитирания нотариален акт - гараж с РЗП на
самостоятелен обект -17.49 кв.м. (л. л. 22 - 29 от преписката). Въз основа на
нея, от приходната администрация по партидата на имота е доначислена разлика до
пълния дължим размер за ТБО и ДНИ и лихви върху тях за периода от 2013 г. -
2016 г. вкл.
Няма
спор по делото, че доначислените суми са внесени от жалбоподателя. След
извършеното плащане, с Искане вх. № И000107 от 18.04.2017 г. Л., на основание
чл. 129, ал. 1 от ДОПК, е поискала възстановяване на недължимо внесени суми за
периода 2013 г. - 2016 г. за ДНИ и лихви – 37.82 лева и за ТБО и лихви - 20.79
лв. (л. 12 от преписката).
По повод на искането за възстановяване на недължимо платени
суми, от главен инспектор в отдел “МДТ” при Община Русе е издаден АПВ № АПВ 107 от 11.05.2017 г., предмет
на оспорване в настоящото производство (л. л. 8 и 9 от преписката).
В
АПВ органът по приходите сочи, че доначислените и платени суми за публичните
задължения за 2013 г. - 2016 г. вкл., са разликата до реално дължимите размери
от задължения субект, изчислени въз основа на данните за притежавания от него
гараж по коригиращата декларация и следователно няма платени суми, подлежащи на
възстановяване. По тези съображения е постановен отказ за възстановяване.
При
оспорването на АПВ по административен ред, от кмета на Община Русе е
постановено Решение № К-2 от 26.06.2017 г, с което актът е потвърден (л. 2 от преписката).
По правото
При
така установените факти, съдът прави следните изводи от правна страна относно
допустимостта и основателността на оспорването:
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника прави възражение за недопустимост на жалбата, тъй като с жалбата на Н.Л.
до съда бил заявен недопустим предмет за оспорване, а именно – Решение № К-2/26.06.2017
г. на Кмета на Община Русе, с искане то да бъде отменено и да бъдат
възстановени недължимо внесените парични суми, като това решение не може да
бъде предмет на оспорване пред съда по аргумент на чл. 156 от ДОПК. Направеното
възражение е неоснователно, тъй като действително в жалбата е формулиран
горепосочения петитум, но в същото време се съдържа изрично искане за отмяна на
акта за прихващане, и/или възстановяване като се постанови възстановяване на
недължимо внесените суми.
Институтът на прихващането и възстановяването
е уреден в Глава 16 „Особени производства”, Раздел I „Прихващане и
възстановяване”, чл. 128 – чл. 132 от ДОПК.
Съгласно
чл. 128 от Кодекса, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за
погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
Прихващането
или възстановяването на недължимо платени суми по чл. 129 и сл. от ДОПК се
извършва по искане на лицето или по инициатива на органа по приходите.
Процесното
искане на Н.Л. е направено в цитираната законова хипотеза и тъй като касае
задължения за ДНИ и ТБО са приложими и разпоредбите на специалния закон – Закон
за местните данъци и такси (ЗМДТ).
По силата на препращащите
норми на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по
отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени
местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и
събирането на публични задължения, каквито безспорно са тези за ДНИ и ТБО.
Служител на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на
орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, приложим и за местните такси
по силата на чл.9б от ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането
за прихващане или възстановяване, а кметът
на съответната община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2
от ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.
Съобразно цитираните разпоредби, оспореният АПВ, с който е
отказано възстановяване на недължимо платени ДНИ и ТБО и лихви върху тях за
процесния имот за периода 2013 г. - 2016 г. вкл., е издаден от компетентен орган – главен инспектор в отдел „МДТ“
при Община Русе – Петрозар Анчев, оправомощен с права на орган по приходите със
Заповед № РД 01/246 от 15.02.2012 г. на Кмета на Община Русе, съгласно чл. 4, ал.
3 и ал. 4 от ЗМДТ (л. л.
10 и 11 от преписката).
При оспорване на
акта по административен ред е постановено потвърждаващо решение от Кмета на
Община Русе и следователно е налице годен предмет на оспорване пред съда по смисъла
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Решението е съобщено на Л. на 04.07.2017 г. (обратна
разписка на л. 3 от преписката). Жалбата до съда е подадена чрез
административния орган на 05.07.2017 г. (л. 4 от делото), с което е спазен
14-дневния срок за оспорване на АПВ по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
При тези данни
жалбата се явява допустима за
разглеждане.
По същество,
подадената жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗМДТ, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради
и поземлени имоти в строителните граници на населените места, а според чл. 62, ал.
1 от същия закон – таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Задължено лице за тях се явява
собственикът на недвижимия имот, съгласно чл. 11 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. На
това основание жалбоподателят дължи заплащане на ДНИ и ТБО за периода 2013 г. -
2016 г. вкл. за гореописания самостоятелен обект – гараж, тъй като го е
придобил през 2012 г.
Данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци представляват публични задължения и декларацията
по чл. 14 от ЗМДТ е относима и за двете задължения. Това е така, тъй като
данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ), а последната за имоти на граждани се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица (чл. 20 от ЗМДТ). Според чл. 16, ал. 3 от Наредба № 16
за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на
територията на Община Русе, приета от ОбС - Русе по силата на законовата
делегация на чл. 9 от ЗМДТ – когато не може да се установи количеството на
битовите отпадъци по ал. 1, размерът на ТБО се определя пропорционално върху
данъчната оценка на имота, изчислена съгласно подадената данъчна декларация по
чл. 14 от ЗМДТ.
От анализа на
горните разпоредби е видно, че задължението за предоставяне на данните за имота
е на задължения субект, тъй като ДНИ и ТБО се определят въз основа на данните,
декларирани от него по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Когато облагаемата основа е
определена на основаната на неверни данни за характеристиките на имота, се
стига до неправилно определен размер на публичните задължения. В случая, при
отчитане на действителните вид и площ на имота, съгласно коригиращата декларация
– гараж с РЗП на самостоятелен обект 17.49 кв.м., са установени действителни
по–високи размери на ДНИ и ТБО за обекта за периода 2013 г. - 2016 г., от тези,
които са били определени и внесени на база некоректните данни за характеристиките
на обекта (маза с квадратура 17.49 кв.м. като РЗП на обслужващи части) по
подадената първоначална декларация от жалбоподателя по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
**********/03.04.2012 г. (л. 17 от преписката). От приходната администрация са
изчислени разликите за довнасяне за ДНИ и ТБО и лихви и те са заплатени от оспорващия.
Размерът на изчислените суми за довнасяне не е спорен по делото, а се спори
основанието им, като се твърди, че те са недължимо платени. Доводът за това е
неоснователен.
Основанието,
размерът и падежите на ДНИ и ТБО са нормативно установени. Задълженията
възникват по силата на закона, при настъпване на предвидените в закона
материални предпоставки - юридическа връзка между лицето по чл. 11 от ЗМДТ и
обекта по чл. 10 от ЗМДТ и при настъпване на датата, определена като падеж (чл.
107, ал. 1 от ДОПК). В случая, определените суми за довнасяне за публичните
задължения за периода 2013 г. - 2016 г.
са резултат от констатираното впоследствие несъответствие при определяне на
данъчната оценка на имота по причина некоректното деклариране по чл. 14 от ЗМДТ
от задължения субект. Публичните задължения се определят въз основа на
действителни факти и обстоятелства, относими към облагаемия период, поради
което на жалбоподателя основателно са вменени допълнителни фискални задължения,
отнасящи се за минал период. Неоснователно е възражението му за недължимост на
ДНИ и ТБО назад във времето поради приложението на чл. 19, ал. 3 от ЗМДТ,
съобразно който текст при промяна на данъчната оценка през годината, данъкът се
определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Посочената
уредба се прилага за новонастъпили обстоятелства, простиращи действието си
напред във времето, какъвто не е процесният случай. Корекцията в случая има
ретроактивно действие. Данъкът и таксата се определят въз основа на
действителни характеристики на обекта, относими към облагаемия период. В
противен случай би се стигнало до недопустимо черпене на права от
недобросъвестно поведение при невярното подаване на правнозначима информация.
Неоснователен е и
доводът на процесуалния представител на оспорващия за недължимост на
допълнителните плащания за ДНИ и ТБО и лихви върху главниците поради липсата на
издаден РА или АУПВ за задълженията. Задълженията от вида на процесните
възникват по силата на закона. Те са определени по вид, субект и размер, падеж,
условия, при които се дължат в съответните материалноправни норми на ЗМДТ и
наредбата, приета от ОбС - Русе по силата на законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ, т. е. те са дължими по силата на закона. Поради това с ревизионен акт по
чл. 118 от ДОПК, вр. чл. 108 от Кодекса или с акт за установяване на задължение
по чл. 107 от ДОПК само се констатира (установява) вече възникналото по силата
на закона публично задължение от вида на процесните и се създава изпълнително
основание за неговото събиране по принудителен ред (чл. 209, ал. 2, т.1 и т.3
от ДОПК). По аргумент от това, дължимо платените допълнително суми за данък и
такса, не стават недължими поради това, че не са установени като задължения с
издаден преди това РА или АУПВ.
Невнесените в
срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във връзка с
чл.9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е и
текстът на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер,
определен в съответния закон. Задълженията за ДНИ и ТБО са публични вземания по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Сроковете за заплащането им са
изрично регламентирани в ЗМДТ и Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, поради което след
изтичането им, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Обезщетението за
забава (начислените лихви върху всяко от процесните задължения) е дължимо
поради установеното просрочие за заплащане на публични задължения.
В обобщение,
изчислените от приходната администрация за довнасяне суми за ДНИ и ТБО и лихви
върху тях за обекта за периода 2013 г. - 2016 г. са били дължими и с плащането
им жалбоподателят е изпълнил доброволно свои изискуеми и ликвидни задължения от
публичен характер. Липсва недължимо платено, противно на доводите му.
Основателно от
органа по приходите с оспорения акт е постановен отказ за възстановяване на
недължимо внесени суми за ДНИ и ТБО и лихви върху тях за обекта за периода 2013
г. - 2016 г.
Недопустима е жалбата
в частта й, в която се претендира съдът да постанови възстановяване на
недължимо платените суми за ДНИ и ТБО и лихви. Съгласно разпоредбата на чл.
160, ал. 3 от ДОПК, когато естеството на
акта не позволява решаване на делото по същество, съдът го отменя и връща
преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Дори и при евентуално установяване на незаконосъобразност на обжалван изричен или
мълчалив отказ за издаване на АПВ (в каквато хипотеза настоящият казус не
попада), съдът не може да разпореди възстановяване или да извърши прихващане на
недължимо платени суми за местни данъци и такси, тъй като това е от
компетентността на органа по приходите при съответната община.
Искането в
жалбата за решаване на спора по същество от съда не подлежи на разглеждане. В
тази част производството е недопустимо и се следва неговото частично
прекратяване.
Предвид изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ц.Л. *** срещу Акт за прихващане или
възстановяване № АПВ 107 от 11.05.2017 г. на Главен инспектор в отдел „Отчитане
на приходи и обслужване на данъкоплатци“, Дирекция “МДТ” при Община Русе,
потвърден с Решение № К-2 от 26.06.2017 г. на Кмета на Община Русе.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Ц.Л. ***, в частта й по искането съдът да постанови възстановяване на
недължимо платени суми за ДНИ и ТБО и лихви върху тях за периода 2013 г. – 2016
г. вкл. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.173.2.42, представляващ
гараж № 6, с площ от 17.49 кв.м., находящ се в гр. Русе и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Н.Ц.Л. ***, ЕГН ********** *** сумата 300 (Триста)
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: