РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110202072 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. М. С. чрез пълномощника му-адв. И. В. –
САК срещу Наказателно постановление № 22-4332-023375/17.11.2022 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за извършено
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на
материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Твърди се, че
жалбоподателят С. не е знаел, нито е бил уведомяван, че управляваното от
него МПС е дерегистрирано, което изключвало субективната съставомерност
на деянието. Твърди се, че още на следващия ден след извършване на
проверката С. е подновил застраховката „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за която бил изпуснал една вноска, като периода, през
който автомобилът е бил без сключена застраховка е кратък.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от
адв. В., която в дадения ход по същество пледира атакуваното НП да бъде
1
отменено по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.08.2022 г. около 21:20 часа лек автомобил марка „Хонда“ с рег.
№ СВ 1490 ВА, управляван от жалбоподателя Х. М. С., се движил в гр.
София, по ул. „П.П.Калитин“ с посока на движение от ул. „Скопие“ към ул.
„Ген.Столетов“.
Автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от
св.Николай Русимов и колегата му Мариян Русев. При проверката, след
извършена справка в ОДЧ-20 се установило, че автомобилът бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За така констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН, серия АД, бл. № 238775. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че няма
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗДвП също не е било депозирано писмено
възражение срещу така съставения акт.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление
на СРП от 07.11.2022 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по
пр. преписка № 46704/2022 г. по описа на СРП. В мотивите на
постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че в случая не е налице
субективния елемент от състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК,
поради което отказал да образува наказателно производство и изпратил
материалите по преписката на отдел „Пътна полиция“ – СДВР за извършване
на преценка относно наличието на предпоставки за образуване на
административно–наказателно производство и налагане на административно
наказание на водача на автомобила Х. С..
Въз основа на съставения вече АУАН № 238775/11.08.2022 г. и
получените материали от СРП, в изпълнение на правомощията си Началник
група към СДВР, отдел „Пътна Полиция” издал обжалваното в настоящото
съдебно производство Наказателно постановление № 22-4332-
023375/17.11.2022 г., с което на основание чл.53 ЗАНН, вр. с чл. 175, ал.3,
пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
2
в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 11.01.2023 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса
съгласно разпоредбата на чл. 283 от НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно: АУАН
№ 238775/11.08.2022 г. , постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от 07.11.2022 г. по пр.преписка № 46704/2022 г. по описа на
СРП, справка- картон на водача, Заповед № 513 з-4576/01.06.2022 г. на
директор СДВР, Заповед № 8121 К-13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи; както и гласните
доказателствени средства –показанията на свидетеля –актосъставител.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля- актосъставител
Русимов, възприемайки ги като обективни, логични и безпротиворечиви,
намиращи подкрепа в събраните по делото писмени доказателства.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива,
поради което не намери за необходимо обсъждането им поотделно, съгласно
правилото на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по
същество е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставения АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 8121К–
13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на
вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени
са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил с
3
прекратена служебно регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от
05.05.2022 г., както и че негов собственик е жалбоподателят Х. М. С..
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водача
на лекия автомобил – жалбоподателят С. е бил уведомен за това, съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като в настоящия
случай служебно прекратената регистрация на лекия автомобил, като факт от
обективната действителност не е бил известен на водача му С. към процесната
дата.
Предвид изложеното, съдът намира за основателно възражението на
жалбоподателя за липса на субективна съставомерност на деянието по чл.
140, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидени от закона случаи - аргумент чл. 7, ал. 2 ЗАНН.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, чиято съставомерност предполага вина във формата на
пряк умисъл, не са налице годни доказателства. В случая, от наличните по
делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи, че
жалбоподателят е знаел изобщо за прекратената регистрация на автомобила.
При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде
формиран и волевия такъв - отношението към съставомерните последици.
Следователно и изводът на административно-наказващият орган за наличие
на виновно поведение, се основава единствено на предположение, обусловено
от качеството му на собственик и водач на моторното превозно средство,
поради което този извод не се споделя като правилен от съда.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи,
че са основателни и възраженията в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издавване на обжалваното
НП. В тази връзка следва да се отбележи, че нито в обстоятелствената част на
акта, нито в тази на наказателното постановление е посочена датата, на която
4
е настъпила служебната дерегистрация на автомобила. Автомобилът е бил с
поставени регистрационни табели (рег. № СВ 14 90 ВА) към момента на
извършване на проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба
№ I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената
наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административно–наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 36 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение е 400 (четиристотин) лева. С оглед липсата на
възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на АНО
по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се
присъди пълният претендиран размер на разноските от 500 (петстотин) лева,
за който са представени писмени доказателства – договор за правна помощ и
съдействие (л.37-38 от делото).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3 от ЗАНН и чл.63д
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-023375/17.11.2022 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Х. М. С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР- ОПП да заплати на Х. М. С., ЕГН **********
направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
в размер на 500 (петстотин) лева.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6