№ 2482
гр. С., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110143407 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗК „Л.И.“ АД срещу С.О.,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 151,50 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за настъпило на 14.10.2018 г.
от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 10.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 43,12 лева за периода 10.08.2019 г. до 09.10.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 14.10.2018 г. в град С., на ул.
„Солун“ пред бл. 222а, вх. Г водачът на лек автомобил „Мецедес Е250“ с рег. №№ попада в
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, вследствие на което са
причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП
имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица №
930018810000999 с период на застрахователно покритие от 05.01.2018 г. до 04.01.2019 г. За
настъпилото произшествие са уведомени контролните органи и мястото е посетено като е
съставен с Протокол за ПТП №1696916 от 14.10.2018 г. По заведената пред ищеца преписка
по щета № 0000-1261-18-253502 и след направен опис на повредите е определено
обезщетение в размер на 141,50 лева, което застрахователят е заплатил на 22.11.2018 г. на
собственика на автомобила. Посочва, че в хода на експертната дейност са извършени
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил
регресна покана до ответника за заплащане на сумата 151,50 лева, включваща сторените за
определяне не обезщетението ликвидационни разходи в размер на 10.00 лева, но
претенцията останала незаплатена. Претендира присъждането и на обезщетение за забава за
периода 10.08.2019 г. до 13.10.2022 г. Претендира разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Посочва, че
представения по делото застрахователен договор не е подписан и от двете страни, поради
което не е валиден. Оспорва сочения механизъм на ПТП като заявява, че липсват данни за
неравност на пътя освен субективното възприятие на водача на автомобила. Оспорва
протокола за ПТП с доводи, че съставителят му не е присъствал на произшествието, а се
основава само на данни, изхождащи от водача на МПС-то. Счита, че водачът на увреденото
МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата и със
съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил
с пътния участък. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при
който да дължи застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на предявения иск,
евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на
автомобила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №93001810000999 от 02.01.2018 г. за
имуществено застраховане, „Клауза 1“ сключена между ищцовото дружество в качеството
му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил „Мерцедес Е
250“ с рег. №№ – С. Д. М.. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се
оспорва и се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. За
този договор е предвидена от законодателя в чл. 344 КЗ писмена форма за действителност,
която според ответника С.О. не е спазена, предвид липсата на подпис на застрахованото
лице. Следва да се посочи, че в производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето
лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования.
Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на
застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден застрахователен
договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Действително представеното по делото копие на застрахователна полица не носи подписи за
застрахован и застраховател, но следва да се посочи, че след настъпване на
застрахователното събитие, лицето което има застрахователен интерес, т. е. собственикът на
имуществото би могъл да се ползва от договора и може да претендира плащане на
2
застрахователно обезщетение, както е в настоящия случай. От своя страна застрахователят е
изпълнил задължението си да определи и заплати обезщетение. От доказателствата по
делото се установява съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по
смисъла на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към търговските сделки,
каквато несъмнено е договорът за застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако
изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде
възпроизведено. А от поведението на страните по договора може да се заключи, че те не
оспорват действителността му, поради което и застрахователят не би могъл да се освободи
от отговорността си да изплати обезщетение на увреденото лице, което означава че подобно
основание за недължимост е неприложимо и по отношение на регресния дълг Следователно
щом ищецът е платил обезщетение по действителен застрахователен договор на увреденото
лице, то в негова полза ще възникне и регресно вземане при наличие и на останалите
предпоставки за това. Следва да се отчете и удостоверителното значение на
застрахователната полица, изразяващо се в това, че правото върху документа следва
правото, произтичащо от документа, т. е. застрахователното притезание. След като са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 344 КЗ, то следва да се направи извод,
че е налице валидно застрахователно правоотношение с предмет лек автомобил „Мерцедес Е
250“ с рег. №№ със срок на застрахователно покритие от 05.01.2018 г. до 04.01.2019 г.
обективирано в застрахователна полица №93001810000999 от 02.01.2018 (решение №64 от
15.06.2010 г. по гр. д. №667/2009 г. на ВКС
За установяване на механизма на настъпилото произшествие по делото са събрани
писмени доказателства, сред които и протокол за ПТП с бланков №1696912 от 14.10.2018 г.,
съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него
констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка
полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно, както и
състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща
доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена дупка
на пътното платно на кръстовището на ул. „Солун“ и ул. „Планинска чука“ в посока към
бул. „Тодор Каблешков“, както и видими щети по автомобила, изразяващи се в увредени
задна дясна гума и джанта. Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и
страните, като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От
нея се установява, че на 14.10.2018 г. в град С. лек автомобил „Мерцедес Е 250“ с рег. №№
се движи по ул. „Солун“ в посока от ул. „Невестина скала“ към бул. „Тодор Каблешков“
срещу №222 попада в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са
увредени задна дясна джанта и задна дясна гума. Вещото лице посочва, че уврежданията по
лек автомобил „Мерцедес Е 250“ с рег. №№ се намират в пряка – причинно следствена
връзка с настъпилото на 14.10.2018 г. произшествие. В същото време ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно
и главно доказване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди – задна дясна гума и джанта - са в причинна връзка с попадането на
застрахования автомобил в дупка, тъй като могат да се получат при попадане в такава, като
щетите са възприети още на местопроизшествието от контролния орган, поради което и
съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между обезщетените от
ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в
състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „Мерцедес Е 250“ с рег.
№№ при ищеца е била заведена щета с №0000-1261-18--253502, по която след направена
оценка на щетите е определено застрахователното обезщетение в размер на 141,50 лева. За
3
извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от ответника, платежно
нареждане от 22.11.2018 г., видно от което в полза на собственика на увредения автомобил е
заплатена сумата 141,50 лева. След плащането на застрахователно обезщетение правата на
застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на
регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва
от обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно С.О. като титуляр на правото на собственост на общински пътища
и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по лек автомобил „Мерцедес Е 250“ с рег.
№№ изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 180,59 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 141,50 лева,
която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно. Съдът намира, че сумата 10.00 лева, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета, поради което следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на
151,50 лева. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в
цялост.
4
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установи се по делото, че с регресна покана от 11.01.2019 г., получена от ответника на
14.01.2019 г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разходи в размер на 10.00 лева, но
плащане не е последвало, поради което е изпаднал в забава за периода 10.08.2019 г. до
09.08.2022 г., за който дължи обезщетение в размер на 43,12 лева, която сума следва да се
присъди в полза на ищцовото дружество.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 10.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. на когото следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 550,00
лева, от които 100,00 лева – за платена държавна такса, 350,00 лева – депозит за вещо лице и
100,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП.
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС да заплати на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ЕИК със
седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 151,50 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за настъпило на 14.10.2018 г.
от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и
ликвидационни разноски за неговото определяне по щета №0000-1261-18-253502, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 10.08.2022 г., до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 43,12 лева за периода 10.08.2019 г. до
09.10.2022 г. , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 550,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5