Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2879 08.07.2019 г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2226 по описа на ПРС за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от
Кодекса на труда.
Ищецът И.В.Т. с ЕГН ********** е предявил срещу „Ахира“ АД с ЕИК ********* иск за осъждането му да заплати
на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.09.2017г., и установена
с акт за трудова злополука от 14.09.2017г., ведно със законната лихва от датата
на настъпването им – 07.09.2017г. до окончателното
им плащане. Претендира разноски.
Ищецът сочи,
че е работил като ***ПСМ с код по НКПД ***при ответника по трудов договор от 07.11.2016 година, като по време на
изпълнение на трудовите си задължения, на 07.09.2017г. по време на управление
на поверената му ***се наложила смяна на хидравличния маркуч, като при смяната
на маркуча от ищеца ***се наклонила към ищеца и го е затиснала в областта на
гръдния кош.
Ищецът твърди, че в резултат на инцидента е получил травми на
гръдния кош и в областта на лява раменна става и на торакс
– 1, 4, 6 и 7–мо ребро вляво, контузия на ляв бял дроб, като е търпял силни
болки и страдания, лежал е в болница,
поставена му е била шина на ръката, бил е в болнични осем месеца. Твърди, че
инцидентът е приет за трудова злополука, за което е издадено разпореждане на
НОИ.
Сочи, че и към
настоящия момент не е напълно възстановен като претендира неимуществени вреди в
размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.
Н.Г., с който се прави възражение за съпричиняване
на вредите от ищеца, поради допусната от
него груба небрежност, изразяваща се в това, че смяната на маркуча не влиза в
задълженията му в длъжностната характеристика, както и че е извършил на своя
глава смяната на маркуча в противоречие с дадените му от ***наставления.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
За
да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения, е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред,
че ответникът е правоприемник на работодателя, че ищецът е претърпял сочените в
исковата молба вреди и техния размер и че същите са в причинно-следствена
връзка с трудовата злополука.
Страните
не спорят относно обстоятелствата, че ищецът е работил по трудов договор при
ответника като ***ПСМ с код НКПД ***, както и че на 07.09.2017г. с ищеца е настъпила трудова злополука, в резултат на
която ищецът е получил травматични
увреждания, изразяващи се в травматичен хемопневмоторакс,
травма в областта на лява раменна става и областта на торакс
– 1, 4, 6 и 7-мо ребро вляво и контузия на ляв бял дроб.
Съгласно представения
протокол за трудова злополука № *** от 07.09.2017г., съставен от комисия, в
състав, от - двама представители на работодателя и един на работещите, се
установява, че при смяна на хидравличен маркуч на *, ищецът не е спазил
препоръките за безопасност и обезопасяване на машината, като при смяната на
маркуча налягането се е освободило, при което рамите на ***са паднали и притиснали ищеца към *та.
Съгласно представената длъжностна
характеристика на ***пътно-строителни машини се
установява, че в задълженията на ищеца като ***на ПСМ се включва техническото
обслужване на машината – смазване, почистване и др. Съгласно Националната
класификация на професиите и длъжностите в Република България – 2011 в клас 8 –
***и **, в който клас попадат и операторите с код **– заеманата от ищеца
длъжност, могат да бъдат изпълнявани основни задачи, сред които и поддръжката и
извършването на незначителни ремонти.
От разпита на свидетеля Ш., **при
работодателя, се установява, че смяната на хидравличен маркуч е рутинна
дейност, която може да бъде извършена от ****, който я управлява, но в случая с
ищеца, с оглед непрекъснатия процес на работа на производството, свидетелят
казва, че бил наредил на ищеца да се качи на друга *, за да продължи работата,
а ремонтът на управляваната от ищеца ***възложил на служителя Г.. По данни на
свидетеля обаче ищецът не се съобразил със наставленията му, включил се в
ремонта, като започнал да освобождава другият край на маркуча, като не бил
съобразил местоположението си и обстоятелството, че при смяна на хидравличния
маркуч пада налягането, вследствие на което тежките метални рамена на *та,
които задвижват кофата на *та, са паднали надолу и са притиснали ищеца към гумата.
По делото са
представени писмени доказателства:
проведени с ищеца инструктажи - първоначален, периодичен и на работното място;
инструкциите за безопасна работа с ***и инструкцията за безопасен ремонт и
подмяна на хидравлични маркучи на челен товар. В член 2 от приложената
инструкция за безопасен ремонт и подмяна на хидравлични маркучи ясно е
разписано задължението да се позиционира и обезопаси подемната уредба и товарачна кофа. Съгласно ЗБУТ задължение на работодателя е
да провежда начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен и
извънреден инструктаж, като целта на инструктажите е да дадат на работниците практически
указания за безопасно изпълнение на труд. задължения и да ги запознаят с
конкретните условия на работа.
Установява се от изслушаното по
делото заключение на вещото лице ******, че е налице причинно-следствена връзка
между трудовата злополука и получените от ищеца травматични увреждания, като
вещото лице споделя, че в началото болките са били доста силни и интензивни,
понеже има счупване на ребрата и контузия на белия дроб, което е затруднило
дишането и движението на ищеца. Според вещото лице ищецът би следвало да се е
възстановил вече, но е възможно да изпитва болки в раменната става.
От разпитания
свидетел на ищеца В.Т., *на ищеца, се установява, че след непосредствено след
инцидента ** му влезнал в болница, като трудно говорил и изпитвал силни
болки. В болницата установили, че освен
четири счупени ребра, имал и руптура на ръката, което
наложило операция на ръката, след което се наложило и нейнаото
обездвижване й за 35 дни. Свидетелят споделя, че в началото баща му кашлял,
вероятно от дроба, като при кашлянето изпитвал болка, това продължила около
месец. Дълго време пил обезболяващи, ходил на рехабилитация, като понастоящем
ръката му не била напълно възстановена, защото не можел да я вдига нависоко и все
още изпитва болки, които не му позволяват да работи. Освен това през време на
възстановителния процес до него била неговата съпруга, без която няма да можел
да се справи в ежедневието си.
Ответникът
е направил своевременно възражение за съпричиняване,
за проявена от ищеца груба небрежност, изразяваща се предприети от ищеца
действия по смяна на хидравличния маркуч на *та, които са извън трудовите му
задължения и тези посочени в длъжностната му характеристика, че ищецът не е бил
обучен за изпълнението на такъв ремонт и да не се е съобразил с дадените от прекия му началник
разпореждания да продължи работата с друга *, а смяната на маркуча да се
извърши от друг работник.
Така
формулирано възражението се явява неоснователно, защото то се основава на
твърдения за липсата на нужната квалификация на работника, който въпреки, че не
е имал необходимата такава, е предприел на своя глава да извърши нещо, за което
не е обучен. Тези обстоятелства се опровергават както от писмените
доказателства по делото – свидетелството /л. 87/, от което се установява
придобитата от ищеца специалност монтьор на пътна и строителна техника,
уверението /л.88/, от което се установява проведено обучение за придобиване на
правоспособност за работа с пътностроителна техника. То се опровергава и от
показанията на свидетеля на ответника, който казва, че **може да сменя маркуча
на *та, а и от приложения акт за злополука не са отбелязани такива отклонения
от нормалните действия и условия, отбелязано е друго, че злополуката се дължи
на необезопасяването машината, каквито обстоятелства
не са въведени във възражението за съпричиняване. За
пълнота на казаното по-горе ще се отбележи, че в акта за трудова злополука не е
било отбелязано обстоятелството, че на ищеца е било наредено да продължи
работата с друга *, и че ищецът няма нужната квалификация, за да сменя
хидравличния маркуч на *та, независимо от обстоятелството, че разпитания
свидетел Ш. е участвал в комисията за разследване на злополуката с ищеца.
От работодателя няма наведено възражение за
намаляване на обезщетението с полученото от ищеца обезщетение от
застрахователното дружество, с което работодателят е сключил застраховка
трудова злополука с обект – здравето и
живота на работниците и служителите, поради което не следва да се вземат
предвид обстоятелствата за заплатено обезщетение на ищеца в размер на 600 лева
за временна нетрудоспособност.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. За определяне този размер следва да бъдат
взети предвид всички обективни обстоятелства като характера на увреждането,
тежестта на увреждането и в каква степен увреждането засяга организма или отделна негова
система, дали е била създадена временна или постоянна опасност
за живота и здравето, степента и продължителността на засягане на телесна
функция; извършените медицински манипулации – броя им и вида им; възрастта на засегнатото лице, причинените изменения в
личността на пострадалия – краткотрайна, дълготрайна или постоянна отрицателна
промяна в емоционалното състояние на пострадалия,
в отношението му към близки, роднини
и приятели, в неговото
самочувствие в ежедневието,
в семейството и на работното място; икономическото състояние на обществото – икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост
на съответния етап от развитие
на обществото в държавата.
На ищеца са били причинени контузия на
гръдния кош със счупване на 4 ребра вляво и излив на
кръв и въздух в гръдната кухина, излив на въздух
подкожно, контузия на белия дроб, изкълчване на ставата
между израстък на лопатка и ключицата, в областта на раменната става, които са
довели до значителни болки и изпитани страдания, трудности при дишането и
придвижването на ищеца, като са били необходими два месеца за зарастване на
ребрата и отшумяване на травмата в белия дроб. По отношение на счупването на
раменната става вещото лице е отбелязало, че
е напълно възможно година и половина след злополуката ищецът да изпитва
от време на време болки в тази област, като следва да се отчете и факта, че
ищецът е бил в болнични 240 дена, за
което са представени съответните писмени доказателства. Ищецът е в напреднала
възраст, когато вече е възприет определен устойчив
стереотип на поведение и когато промените са по-застрашаващи,
приемат се по-тежко и възстановяването е по-бавно и неустойчиво; когато възможността за ресоциализация след продължително лечение и загуба на трудови и социални
умения и навици е по-слабо изразена. Освен това ищецът е с
отрицателна промяна в емоционалното
състояние, по данни на сина му, ** му станал изнервен,
чувствал се непълноценен, а преди бил жизнен
човек. Икономическата конюнктура в страната
и общественото възприемане на критерия за
справедливост на съответния етап от развитие на
обществото в държавата са също фактори, които следва да се отчетат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
като икономическата конюнктура е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на обезщетенията.
Размерът на обезщетението следва да обезпечи справедливостта на обезщетението, което следва да покрие
цялостно всички претърпени от ищеца вреди, ето защо съдът приема, че предявеният от ищеца иск по чл. 200, ал.
1 от КТ се явява доказан изцяло – както по основание, така и по размер, поради което ще се уважи в размера, в който е
предявен, а именно 15 000 лева, като тази сума следва да бъде присъдена, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане, тъй като се
претендират вреди от трудова злополука, която, като всяко непозволено
увреждане, предполага обезщетението за забава да се дължи от датата на
увреждането.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
присъждане на направените по делото разноски. Същите са в размер на 1500 лева платено
адв. възнаграждение и платена държавна такса от
686,33 лева, видно от представения списък на разноските (л. 8 от делото). С
оглед изхода на спора същите следва да се възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС дължимото възнаграждение за вещо лице в размер на 150
лева за СМЕ, платима от БС.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ахира“ АД с
ЕИК ********* да заплати на И.В.Т. с ЕГН ********** сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на
07.09.2017г.., и установена с акт за трудова злополука от 14.09.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на настъпването им –
07.09.2017г. до окончателното плащане на
дължимите суми, както и сумата от 2186,33 лева, направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА
„Ахира“ АД с ЕИК ********* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 150 лева разноски за съдебно-медицинска
експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.