Решение по дело №255/2019 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 71
Дата: 4 септември 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20194230200255
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 71

      гр. Севлиево, 04.09.2019 г.

        

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесети август

през    две хиляди   и   деветнадесета   година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря      Силвия  Станева

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова              А.Н.Дело № 255                                по описа

за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. ***, община Севлиево, представлявано от управителя И.Е.Е., е обжалвал наказателно постановление № 25 от 07.06.2019 година на Директора на ОДБХ - Габрово, с което за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева, на основание чл. 416, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗВМД.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения във връзка с това.

За ответника по жалбата – ОДБХ - Габрово, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писменото становище по делото се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.06.2019 година. Жалбата е постъпила в деловодството на наказващия орган на 27.06.2019 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

По делото се установява и не се спори, че на 08.04.2019 година комисия в състав: д-р Д.Д., д-р П.М., д-р Д.Н., д-р К.С., инж. А.Д. и Н.Х.– инспектор в ОД на МВР – Габрово, извършила проверка в животновъден обект 5422-0047, находящ се в село ***, община Севлиево, собственост на дружеството – жалбоподател. На проверката присъствал и управителят и едноличен собственик на капитала И.Е.Е.. От предварително извършената на 07.04.2019 година служебна справка в ИИС на БАБХ, се установило, че в обекта са регистрирани 1496 броя овце. По време на проверката се установило, че 1182 броя овце са регистрирани като собственост на дружеството – жалбоподател, но същите не били установени като налични в обекта. От представените Протокол ЗХОЖ – 1, подписан от собственика и Протокол  ЗХОЖ-2 № 8/22-24.04.2018 година, подписан от ветеринарния лекар и кмета на населеното място, се установило, че на 733 броя от липсващите животни е било извършено имунопрофилактично мероприятие ваксинация срещу син език по преживните на 22-24.04.2018 година от д-р Н.М.. В резултат на тази констатация проверяващите са приели, съответно в последствие и актосъставителят д-р Д., че в периода от 24.04.2018 година /последната дата, от която са налични писмени доказателства за присъствието на овцете в обекта/ до 08.04.2019 година /датата на констатиране на нарушението/ И.Е., като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството – жалбоподател, е предприел действия, свързани с промяна на собствеността на посочените животни без писмено да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.

По време на проверката било установено още, че на 198 броя от липсващите животни е извършено имунопрофилактично мероприятие ваксинация срещу син език по преживните на 18.05.2018 година от д-р Н.М., за което бил представен Протокол ЗХОЖ-1, подписан от собственика и Протокол ЗХОЖ-2 № 13/18.05.2018 година, подписан от ветеринарния лекар и кмета на населеното място, като в протоколите, както и в първия случай, били посочени идентификаторите на животните. В резултат на тази констатация проверяващите са приели, съответно в последствие и актосъставителят д-р Д., че в периода от 18.05.2018 година /последната дата, от която са налични писмени доказателства за присъствието на овцете в обекта/ до 08.04.2019 година /датата на констатиране на нарушението/ И.Е., като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството – жалбоподател, е предприел действия, свързани с промяна на собствеността на посочените животни без писмено да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.

За извършената проверка бил съставен Доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните /ИРЖ/ /Секторно законодателство и кръстосано съответствие/ - Образец ЗОХЖ – 192Г, който бил подписан от проверяващите и И.Е.. Според показанията на свидетелите д-р Д., д-р К.С. и А.Д. се установи, че веднага след проверката проверяващите са се върнали в сградата на ОДБХ – Габрово, където според отразеното в доклада от проверката д-р Д. съставил срещу дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който описал горепосочените констатации и в заключение посочил, че И.Е.Е., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ООД, в срок до 24 часа преди промяна на собствеността на 1182 броя овце от видове, които подлежат на идентификация, писмено не е уведомил ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект д-р Н.М. /респективно официалния ветеринарен лекар на Община Севлиево/ за промяна на собствеността и издаване на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на същите, като за 931 броя по категоричен начин се доказало, че нарушението е извършено в рамките на предвидения в чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН едногодишен преклузивен срок за реализиране на административно – наказателна отговорност. Така описаното деяние д-р Д. квалифицирал като нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД.

Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя или на упълномощено от него лице. Препис от същия му бил връчен лично от д-р Д. на 22.05.2019 година, което обстоятелство било отразено в самия АУАН. При връчването му жалбоподателят не е направил възражения. Такива не е депозирал и в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП № 25 от 07.06.2019 година на Директора на БАБХ - Габрово. АНО напълно се е съгласил с фактическите констатации, посочени в АУАН и ги е възпроизвел изцяло в обстоятелствената част на НП. След описване на констатираното нарушение наказващият орган е приел, че дружеството – жалбоподателя е нарушило разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, за което и на основание чл. 416, ал. 2 от ЗВМД му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка не се спори от страните по делото. Същата се извлича и установява по несъмнен начин от показания на свидетелите Д., С. и Д., съпоставени с писмените доказателства – АУАН; НП; Констативен протокол от 08.04.2019 година, изготвен от представителя на ОД на МВР – Габрово, присъствал на проверката, и доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните. Жалбоподателят не се яви в проведените съдебни заседания. На същите не се яви и упълномощения от него адвокат.

 При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентните за това длъжностни лица.

Административно-наказателното производство обаче е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но в конкретния случай никъде в АУАН не е отбелязано, че е съставен при посочената по-горе хипотеза, а и не са били налични основанията за това. Самият актосъставител, както и свидетелите по АУАН не отрекоха обстоятелството, че АУАН е бил съставен веднага след проверката в сградата на ОДБХ в гр. Габрово в отсъствие на жалбоподателя. Освен това не се събраха никакви доказателства, че последният е бил поканен по надлежния ред за съставянето на акт за установяване на административно нарушение веднага след приключване на проверката, още повече че на него не е бил връчен препис от съставения на място доклад и не е бил уведомен по какъвто и да било начин, че ще му бъде съставен АУАН. Същият не е бил поканен за това и не е уведомен, че АУАН ще бъде съставен и в негово отсъствие, ако не се яви. При съставянето на настоящия акт е допуснато нарушение, тъй като разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с оглед разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Законодателната уредба не дава възможност актосъставителят да състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил. В чл.40 от ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В процесния случай се установява, че административно-наказаното лице не е било поканено по надлежния ред за съставяне на АУАН. От показанията на свид. Д. – актосъставител, както и от показанията на другите двама свидетели, категорично се установи, че извършителят е бил установен и известен още на датата на проверката – 08.04.2019 година, и че въпреки това той не е бил поканен за съставяне на акта, който между другото е съставен в същия ден. Жалбоподателят е узнал за съставения срещу него АУАН едва две седмици след като същият е бил съставен, след като актосъставителят му го е връчил лично срещу подпис в проверявания обект на 22.05.2019 година. В тази връзка следва да се посочи, че съдът изиска служебно справка от наказващия орган, от която да става ясно дали жалбоподателят е бил поканен за съставянето на АУАН. В отговор на това наказващият орган поясни писмено единствено и само, че АУАН е бил връчен лично на жалбоподателя, без да посочи каквито и да било извършени действия от негова страна за поканване на жалбоподателя за съставянето на АУАН.

Посоченото нарушение в процедурата по съставяне на АУАН води до незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за започването на административно наказателна процедура спрямо него. Изискванията към реквизитите на АУАН и на НП, и императивно определените разпоредби за образуване и водене на административно наказателното производство имат за цел да осигурят на привлеченото под отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на производството. Съдът, както и административно наказващият орган в досъдебната фаза на производството, е длъжен да следи за ненакърняване на правото на защита на обвинения в извършване на административно нарушение и когато установи по безспорен начин противното, следва да отмени НП като незаконосъобразно само на това основание.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност на обжалваното НП, по отношение на така вмененото на жалбоподателя нарушение, съдът счита, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като описаното в обстоятелствената част на АУАН и постановлението състав на нарушението е неясно и непълно.

 

 

 

 

Разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД задължава собствениците и ползвателите на животински обекти със селскостопански животни, в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, писмено да уведомят ветеринарния лекар. Ясно в разпоредбата са обособени три хипотези, възникването на която и да е от тях се предхожда от задължението на собственика или ползвателя да уведоми съответния ветеринарен лекар. В случая, в съставения АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят, като собственик на животновъдния обект, не е уведомил обслужващия обекта ветеринарен лекар д-р Н.М. за промяна в собствеността на посочените в НП 1182 броя идентифицирани със съответния номер животни и издаване на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на същите. С така направените фактически описания на нарушението в АУАН и НП не става ясно коя хипотеза на изпълнително деяние е вменена на жалбоподателя - дали е транспортирал, дали е налице промяна на собствеността на идентифицирани животни или са налице и двете. По този начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не може да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен и съответно да се защити по него, като представи доказателства и аргументи установяващи противното. Ако изпълнителното деяние на нарушението касае предприемане на действия за промяна на собствеността, както АУАН, така и НП е следвало да съдържат данни, т.е. в тях да са посочени конкретните действия, извършени от жалбоподателя, за да се прецени дали същите касаят  промяна на собствеността, или съставляват други действия.

В тази връзка непосочването на конкретното действие, с което е била променена собствеността, е довело до нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението. Макар и да е посочен период от време, в който според НО е извършено нарушението, датата на извършването му не може и да бъде определена въз основа на обстоятелствата, съдържащи се в описанието на нарушението. При това положение е неясно дори дали всичките 1182 броя овце са напуснали животновъдния обект в един и същи ден (на една и съща дата) или това е станало в различни дни в посочения в НП период. При това положение е възможно дори извършването на повече от едно нарушение, което пък с оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН не би следвало да се санкционира с едно наказание.

Не на последно място следва да се отбележи, че в обжалваното НП не са посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД. Единствено установена е констатацията, че към датата 08.04.2019 г. посочените в НП животни не са били налични в проверявания животновъден обект. Липсват доказателства и данни от посочения ветеринарен лекар д-р Н.М., че действително липсва постъпило уведомяване до него за транспорта или промяната в собствеността на животните.

 

 

 

 

Предвид на така изложеното, съдът прие, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД са били нарушени нормите на чл. 42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които норми са императивни и нарушаването им винаги води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и като последица до отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Що се касае до искането за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя, съдът следва да отбележи, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Това не е предвидено и в НПК, който е субсидиарно приложим на основание чл. 84 от ЗАНН. 

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25 от 07.06.2019 година на Директора на ОДБХ - Габрово, с което на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Севлиево, представлявано от управителя И.Е.Е., за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева, на основание чл. 416, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗВМД, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: