Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
20.06.2023г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Бранимира Монова и в присъствието на прокурора .....................,
като разгледа докладваното от съдия Христова
адм.д. № 192/2023г.
по описа на АдмС Плевен, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.205, ал.5 от Закона за предучилищното и
училищното образование (ЗПУО).
Административното дело е
образувано по жалба на Н.Н.Г., действащ като
непълнолетен лично и със знанието и съгласието на родителите си Н.Г. и Ц.Г.,
подадена против Заповед № РД 16-919 от 10.02.2023г. на Директора на Средно
училище „Стоян Заимов“ гр. Плевен, с която на Н.Н.Г.
на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗПУО е наложено наказание „предупреждение за
преместване в друго училище“, със срок до края на учебната 2022/2023г.
(14.09.2023г.).
Оспорващият намира оспорената заповед за
издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.
В съдебно заседание, жалбоподателят
лично, със съгласието на родителите си и чрез упълномощен адвокат поддържа
жалбата и иска да се отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът чрез упълномощен адвокат в
съдебно заседание и в представена писмена защита ангажира становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по
представен списък.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че непълнолетният
Н.Н.Г. е ученик в 10а клас в СУ „Стоян Заимов“ гр.
Плевен за учебната 2022/2023г.
По повод на публикация в Google Maps (л.10 по делото), направена от
потребител с име Nikolai Grancharov, класният
ръководител на 10а клас в СУ „Стоян Заимов“ Р.З. е подала мотивирано
предложение (л.13) до директора на училището. В последното е изложила, че Н.Н.Г. от същия клас е допуснал нарушение на чл.172, ал.1,
т.2 от ЗПУО и чл.57, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и дейността на
училището (ПУДУ), изразяващо се в уронване авторитета на училището. Посочено е,
че ученикът е написал коментар за СУ „Стоян Заимов“ в Google
Maps с невярно съдържание. Класният ръководител е
предложил за провинението на ученика да бъде наложена санкция по чл.199, ал.1,
т.3 от ЗПУО и чл.68, ал.1, т.3 от ПУДУ – „Предупреждение за преместване в друго
училище“, която да влезе в сила от учебната 2022/2023г. и да е със срок до края
на същата. В предложението са описани и предприети до момента мерки – разговор
на ученика в присъствието на класния ръководител с училищното ръководство; разговор
на ученика в присъствието на родителите му с училищното ръководство; неколкократни разговори с ученика за уточнение на
провинението от страна на класния ръководител; разговор на ученика с училищния
психолог и класния ръководител.
От директора на СУ „Стоян Заимов“ са
били връчени на Н.Г. – баща на непълнолетния и на Дирекция „Социално
подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ (л.14-15) уведомления за провинението,
за откриването на процедура по налагане на санкция „Предупреждение за
преместване в друго училище“, за датата и часа на изслушването на ученика
(31.01.2023г. от 12:15 ч.) и за правата на последния в процедурата. В
уведомленията нарушението е описано по следния начин: „Ученикът е написал
коментар за СУ „Стоян Заимов“ в Google Maps с невярно съдържание, с което е уронил авторитета на училището“.
На 31.01.2023г. се е провело изслушване
на ученика за налагане на санкция „Предупреждение за преместване в друго
училище“, която е по предложение, поради уронване престижа на училището. За
изслушването не е съставян протокол – по данни на административния орган, а
същото единствено е вписано в Книга за проведени изслушвания към СУ „Стоян
Заимов“ гр. Плевен. В представеното извлечение от книгата (л.16) са отразени
присъствалите на срещата – ученика Н.Н.Г., класният
ръководител Р.З., Н.Г. (баща), социалните работници от ОЗД Ива Димитрова и Т.С.,
както и А.П., К.Т. и Г.П.
Класният ръководител на 10а клас Р.З. е
изготвила до Педагогическия съвет (ПС) на СУ „Стоян Заимов“ гр. Плевен доклад
(л.17), с което е предложила налагането на санкция по чл.199, ал.1, т.3 от ЗПУО
и чл.68, ал.1, т.3 от ПУДУ – „Предупреждение за преместване в друго училище“ на
ученика Н.Н.Г.. В доклада нарушението е описано по
идентичен начин като в уведомленията и мотивираното предложение – уронване
авторитета на училището поради написан от ученика коментар за СУ „Стоян Заимов“
в Google Maps с невярно
съдържание.
На свое заседание на 08.02.2023г.
Педагогическият съвет на СУ „Стоян Заимов“ гр. Плевен е взел решение на
жалбоподателя да бъде наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго
училище“. В протокола от заседанието (л.18-21) по т.3 от дневния ред е
отразено, че класният ръководител е представил доклад относно налагането на
санкцията, като е описал извършеното нарушение – по идентичен начин като в
доклада до съвета, предприетите мерки – проведени разговори с ученика, и е
предложил на Н.Г. да бъде наложено процесното
наказание.
На 10.02.2023г. е била издадена и
оспорената в настоящото производство Заповед № РД 16-919 от 10.02.2023г. на
Директора на Средно училище „Стоян Заимов“ гр. Плевен (л.22), с която на Н.Н.Г. на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗПУО е наложено
наказание „предупреждение за преместване в друго училище“, със срок до края на
учебната 2022/2023г. – 14.09.2023г. В заповедта нарушението е допълнено спрямо
формулировката в предходните документи – „публикувал в социалните мрежи (Google Maps) коментар с невярно и
обидно съдържание за СУ „Стоян Заимов“ гр. Плевен“, както и последиците от
нарушението са допълнени – „с което свое действие е допринесъл за уронване на
авторитета на училището и училищната общност“. За нарушени норми са посочени чл.172,
ал.1 от ЗПУО и чл.57, ал.1 от ПУДУ.
След издаване на заповедта, на
14.02.2023г. в училището е постъпило становище от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Плевен от 08.02.2023г., в което училищното ръководство се
уведомява за проведен разговор с родителите Н. и Ц. Г. и детето Н., които са
били подробно консултирани и информирани относно родителските си задължения и
необходимостта от спазване на правилника за вътрешния ред в учебното заведение,
както и необходимостта и важността от отговорно и сериозно отношение на ученика
към въздържане от публикуване на коментари в публичното пространство. Отразено
е в писмото, че родителите са заявили, че ще оказват по-пълноценен родителски
контрол във връзка с демонстриране на подходящи модели на поведение на момчето
в учебното заведение, с цел избягване на неблагоприятни последици.
По делото е представено от АО и заверено
копие на Правилник за устройството и дейността на СУ „Стоян Заимов“ гр. Плевен
за учебната 2022/2023г. (л.45-99), заповедта за утвърждаването му (л.42-44) и
извадка от личното електронно досие на ученика (л.100-103).
По искане на ответника са разпитани
двама свидетели – класния ръководител на оспорващия Р.З. и училищния психолог Г.П.Н..
З. излага, че е разбрала за публикацията от директорката, решила е, че точка
„забележка“ е нещо минимално, и след разговори с ръководство и учители се е стигнало
до това тя да докладва предложение за наказание „предупреждение за преместване
в друго училище“, което е следващото наказание след „забележка“. На въпрос
какъв ученик е жалбоподателя сочи, че е много добро дете, отличен ученик, много
инициативен, организира класа, чиито председател е бил, но след наказанието е
трябвало да бъде сменен; председател е и на Ученическия съвет. Излага, че
ученикът е участвал в много проекти, организирани в училище, предната година е
бил награден от кмета на общината, участва в конференции, състезания, присъства
на всичко от училищния живот. По отношение на последиците от наложеното
наказание излага, че ученикът при това положение не може да получава стипендия.
Психологът на училището П.Н. сочи, че предложението
за санкция е по повод писане в интернет пространството на невярна информация, която
уронва престижа на учебното заведение. Излага, че по сведения на ученика
коментарът е написал преди няколко години, просто преди няколко месеца отново
му е нанесъл корекции и затова е станал видим за другите хора. За впечатленията
си от детето сочи, че е отличен ученик, бил е председател на Ученическия съвет
на училището, което е отговорна позиция, бил е знаменосец на училището. Потвърждава,
че е ученик, който много често представя училището в състезания, конкурси, един
от уважаваните ученици в училище.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. С оглед на датата на получаване на заповедта – 15.02.2023г.
(отразено върху нея), съдът приема, че подадената срещу нея жалба на
01.03.2023г., видно от пощенския плик на л.24, е депозирана в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Оспорената в
настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган – директор на
Средно училище „Стоян Заимов“ гр. Плевен, в кръга на неговите правомощия
съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от ЗПУО, и в срока по чл.205, ал.1 от
ЗПУО.
Оспореният акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма. Заповедта на директора на СУ „Стоян
Заимов“, с която на жалбоподателя е наложена санкцията, е безспорно
административен акт, който обаче следва да отговаря и на общото изискване за
форма и съдържание, предвидено в нормата на чл.59, ал.2 от АПК, както и на
това, разписано в специалното правило на чл.205, ал.2 от ЗПУО, а именно, че
същата следва да съдържа вида на санкцията, срок и мотивите за налагането й.
Също така следва да отговаря и на разпоредбата на чл.68, ал.2 от Наредба за
приобщаващото образование (НПО), а именно в мотивите да се посочат предприетите
дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение,
в случай, че такива са били предприети, и причините те да не дадат резултат.
Настоящият
състав констатира, че заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Мотивите за налагане на санкция всъщност са фактическите обстоятелства,
изпълняващи хипотезата на правната норма, с която е предвидена възможността за
налагането й. В случая липсва задължителен реквизит от легално изискуемото
съдържание на акта, а именно пълно описание на фактическите основания за
издаване на заповедта.
Това е така,
защото като правно основание за издаване на заповедта е посочена нормата на
чл.199, ал.1, т.3 на ЗПУО, според която за неизпълнение на задълженията,
определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в
правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми
за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното
поведение на учениците може да се налага санкция „предупреждение за преместване
в друго училище“. Видно от текста на цитираната разпоредба е, че фактическият
състав изисква посочване/подробно описание на конкретни обстоятелства (факти),
респективно поведение на ученика, които представляват неизпълнение на негови
задължения. Тези задължения следва да са предвидени в закона или в други
нормативни актове, касаещи учебния процес. В заповедта следва да бъде
конкретизирана тази нормативна регламентация чрез посочване на конкретните
правни норми, уреждащи задълженията на ученика.
В настоящия
случай, в оспорената заповед се съдържа изброяване на множество правни норми,
касаещи правомощието на директора да издава заповеди, включително и тази за
налагане на санкция „предупреждение за преместване в друго училище“. От
фактическа страна е посочено, че санкцията се налага на ученика за следното
допуснато провинение: „публикувал в социалните мрежи (Google
Maps) коментар с невярно и обидно съдържание за СУ
„Стоян Заимов“ гр. Плевен, с което свое действие е допринесъл за уронване на
авторитета на училището и училищната общност“.
При така
направената формулировка, съдът намира, че не е спазено изискването на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, тъй като от една страна в заповедта не са налице посочени
никакви конкретни факти, от които да се установява поведение на ученика, което
да е в нарушение на цитираните задължения на учениците, съгласно ПУДУ, а
именно: 3. да съхраняват авторитета на училището и училищната общност и да
допринасят за развитие на добрите традиции, включително в интернет
пространството. Липсва посочване кога и с какво точно действие ученикът Н.Г. е
уронил авторитета на училището и училищната общност; кога и как е доказано, че той
лично е публикувал в социалните мрежи (Google Maps) коментар с невярно и обидно съдържание за СУ „Стоян
Заимов“ гр. Плевен; какъв е коментара и коя част от него е с невярно и обидно
съдържание; как е констатирано уронване престижа на училището и на училищната
общност. Настоящият състав намира, че административният орган не е изложил съответни
мотиви (фактически основания) за издаване на административния акт.
Разбира се, не
съществува пречка мотивите на административния акт да бъдат изложени и
допълнително, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с
изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите
за издаване на такива (по арг. от Тълкувателно
решение №16 от 31.03.1975г., ОСГК на ВС). От приложените по делото
доказателства – уведомление на класния ръководител до директора на училището с изх.№
РД20-229/23.01.2023г. за налагане на санкция/мярка, доклад до ПС вх.№
1357/06.02.2023г., включително и от предложение с Решение №3 от протокол №7 от
08.02.2023г. на ПС, към което единствено препраща заповедта като основание за
налагане на санкцията (но не и към самия протокол и неговото съдържание), също
не се установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания
за издаване на оспорения административен акт. Мотивите следва да бъдат
конкретни и недвусмислени, за да се установят ясно съображенията, мотивирали
органа да издаде административния акт и съответно наказаното лице да разбере
същността на постъпката и причините и основанията за наложеното наказание. При
всички случаи административният орган дължи произнасяне с мотивиран акт (по арг. от чл.59, ал.1 от АПК). Предвид изложеното,
основателно се явява наведеното в жалбата възражение, че липсват фактически
установявания, които да посочат по несъмнен начин извършеното от жалбоподателя
нарушение, мотивирало административния орган да наложи наказание по чл.199,
ал.1, т.3 от ЗПУО. В подготвителните документи към преписката липсва подробна
информация за случая, приложена е само публикация от потребител с име Nikolai Grancharov, без да са
представени доказателства, че това е именно наказания ученик и в коя социална
мрежа е публикацията. В
публикацията не се споменават конкретни лица от училището, не се споменава и
самото училище, съответно същата представлява по-скоро изразяване на собствено
мнение, отколкото обидни квалификации.
Също така,
нормата на чл.68, ал.2 от Наредба за приобщаващото образование изисква в
мотивите на акта да се посочат и предприетите дейности за мотивация на ученика
и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били
предприети, и причините те да не дадат резултат. Такова съдържание в заповедта изобщо
липсва, предприетите мерки са изброени само в предложението на класния
ръководител и в доклада до ПС. В последните документи обаче не е посочено какъв
е бил резултатът, още по-малко каква е била причината да се приеме, че мерките
не са дали резултат. В заповедта пък изобщо не е обсъдено какви механизми за
въздействие са предприети и че те са изчерпани – съобразно императивното
изискване на чл.68, ал.2 от Наредбата. От друга страна в становището от Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП Плевен е посочена предприетата мярка – разговор с
родителите и ученика, като изрично е посочено, че родителите са заявили, че ще
оказват по-пълноценен родителски контрол във връзка с демонстриране на
подходящи модели на поведение на момчето в учебното заведение, с цел избягване
на неблагоприятни последици, т.е. предприетата мярка е дала резултат.
Съобразно
правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на издателя на административния
акт е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и
изпълнението на законовите изисквания за издаването му. В конкретния случай
това не е сторено от административния орган. Липсата на точно описание на констатираното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, е достатъчно основание за
отмяна на административния акт. В тази връзка съдът намира, че в конкретния
случай не е спазено изискването за форма на административния акт поради липса
на изложени фактически основания за издаването му. По силата на чл.146, т.2 от АПК този порок е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Настоящият
състав приема, че при издаване на оспорената заповед са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които
обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.
Принципно процедурата по налагане на санкцията е спазена, но заповедта е
издадена, без АО да изчака доклад или становище на Отдел „Закрила на детето“
при ДСП Плевен. Заповедта е от 10.02.2023г., а становището на Отдел „Закрила на
детето“ е постъпило в училището на 14.02.2023г. В последното е посочена
предприета мярка спрямо ученика и обстоятелството, че същата е дала резултат,
т.е. липсва една от предпоставките за налагане на процесното
наказание –
да са изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация
и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. С горното АО не е
изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно
изясняване на релевантните факти и обстоятелства, преди да постанови своя акт.
АО е следвало и да събере съответните доказателства (чл.36, ал.1 от АПК) с цел законосъобразно
налагане на процесната санкция. Нарушена е и императивната
разпоредба на чл.15, ал.6, изр. последно от Закон за закрила на детето (ЗЗДет), което също е довело до нарушаване правата на
непълнолетния.
Отделно от
изложеното, в заповедта неизпълнението на задълженията на ученика по чл.57, ал.1,
т.2 от ПУДУ не е индивидуализирано като времеви период – не става ясно кога
ученикът е допуснал процесното нарушение, посочено в
мотивите на оспорената заповед. За изясняване на тези обстоятелства не се
съдържат данни и в останалите документи в преписката, включително в писменото
предложение на класния ръководител.
На следващо
място в предложението на класния ръководител до директора на училището и в
доклада му до ПС, както и в писмото за започване на процедурата до родителите и
до ДСП Плевен е посочено само, че коментарът е с невярно съдържание. В
заповедта за първи път описанието на нарушението вече е разширено – коментарът
е с невярно и обидно за училището
съдържание. Разширени са и последиците от твърдяното нарушение – в документите
по преписката е посочено, че с действието си ученикът е допринесъл за уронване
на авторитета на училището, докато в заповедта е добавен и авторитета на училищната общност. По този начин е нарушено правото
на защита на непълнолетното лице, което не е могло да се запознае с пълното
обвинение към него още при стартиране на процедурата – арг.
от чл.64, ал.2 от НПО. С горното е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорената
заповед е издадена и в нарушение на приложимите материалноправни
разпоредби.
Съгласно чл.199, ал.1 от ЗПУО санкциите
на учениците се налагат по преценка на административния орган, след спазване на
предвидената в закона процедура, когато са изчерпани останалите механизми за
въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното
поведение на учениците. Едно от тези наказания е предупреждение за преместване
в друго училище – т.3 на разпоредбата.
По делото е установено по несъмнен
начин, че органът не е спазил това изискване на закона. За да се наложи на
даден ученик посоченото наказание, следва да са налице кумулативно изискваните
от закона предпоставки: 1. неизпълнение на задължения на ученика, които
задължения са посочени в закона, в нормативните актове по прилагането му и в
правилника за дейност на училището, и 2. следва да са изчерпани останалите
механизми за въздействие върху него.
В случая не се установява да са
изчерпани останалите механизми за въздействие, което е довело до нарушаване на
разпоредбата на чл.199, ал.1 от ЗПУО. Както бе посочено, в заповедта изобщо не
са изброени мерките, които са предприети преди налагане на наказанието. Същите
само са описани в предложението на класния ръководител и в доклада до ПС –
проведени срещи, но не е посочено какво е било отношението на ученика, както и
дали мерките са дали или не резултат. Едва след безспорното установяване на
последното, органът може да наложи санкция по чл.199, ал.1 от ЗПУО. За
проведеното изслушване не е воден протокол, за да може от последния да се
установи отношението на ученика към вмененото му нарушение. При недоказаност на
изчерпване на останалите механизми за въздействие липсва една от материалноправните предпоставки за налагане на процесното наказание, което води до противоречие на
заповедта с материалния закон.
В заповедта липсва и преценка на
обстоятелствата от значение за вида и тежестта на санкцията, която е
задължителна, когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност.
Не е обосновано защо се налага третото по размер наказание при наличието на две
с по-малка тежест. Не е обсъдено цялостното поведение на ученика, при данните
по делото, че е бил председател на класа и на училищния съвет, знаменосец на
училището, награден от кмета, бил е буден и умен ученик, няма данни за
предходни нарушения. Тези факти безспорно се потвърждават и от показанията на
разпитаните свидетели – класния ръководител и училищния психолог. Изказванията
по време на Педагогическия съвет, че Н.Г. е проблемен ученик още от 5-ти клас,
държи се арогантно и нахално, обижда и т.н., категорично се опровергават от
двамата свидетели, които имат пряко наблюдение върху поведението на ученика. И
двамата излагат, че Г. е много добро дете, отличен ученик, много инициативен,
организира класа, чиито председател е бил, бил е председател
и на Ученическия съвет, което е отговорна позиция, бил е знаменосец на
училището, много често представя училището в състезания, конкурси, един от
уважаваните ученици в училище е, предната година е бил награден от кмета на
общината. На проведеното на 31.01.2023г. изслушване са присъствали и са се
изказали в защита на Г. негови съученици, което също не е било взето предвид и
обсъдено от АО.
Не на последно място в случая е нарушен и
принципът за съразмерност, уреден в чл.6, ал.5 от АПК. В Раздел III на ЗПУО са
дефинирани целите на предучилищното и училищното образование. В чл.5, ал.1 от.
с.з. е посочено, че основна цел на предучилищното и училищното образование е
интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и
подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта,
потребностите, способностите и интересите му. В Наредбата за приобщаващото
образование нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че приобщаващото образование е
процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или
ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез
активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред
ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на
децата и учениците във всички аспекти на живота на общността. От становището на
Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Плевен става ясно, че ученикът и родителите
му са осъзнали стореното и момчето ще демонстрира подходящи модели на поведение
в учебното заведение, с цел избягване на неблагоприятни последици в бъдеще.
Наложеното с обжалваната заповед наказание явно не съответства на извършеното и
не постига целите на ЗПУО и Наредбата за приобщаващо образование, както и не е
съобразено с интелектуалното, емоционално, социално, духовно-нравствено и
физическо развитие на детето (каквото несъмнено е Н.Г. по смисъла на чл.2 от ЗЗДет). От друга страна от показанията на двамата свидетели
се установяват значителните неблагоприятни последици, които са настъпили за
ученика след налагането на санкцията – бил е сменен като председател на класа и
на училищния съвет, не може да получава стипендия. Това също сочи на съществено
нарушение на принципа на съразмерност – последиците от санкцията имат много
по-тежък резултат, отколкото самото нарушение, и не са съизмерими с
преследваната от органа цел.
По изложените
съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за
постановена в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния
закон, което обуславя отмяната й като незаконосъобразна.
По идентичен
начин са решени аналогични казуси в практиката на ВАС – така Решение № 971/30.01.2023г.
по адм. д. № 6710/2022г., Решение № 10065/22.07.2020г.
по адм. д. № 9021/2019г., Решение № 3905/13.03.2020г.
по адм. д. № 13880/2019г., Решение № 4234/21.03.2019г.
по адм. д. № 15620/2018г., Решение № 2419/19.02.2019г.
по адм. д. № 7100/2018г. и други.
При този изход
на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на сторените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено
на основание чл.143, ал.1 от АПК. Доказани са разноски в общ размер от 510
лева, представляващи договорено и платено възнаграждение за адвокат от 500 лева
и държавна такса за завеждане на делото от 10 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на СУ „Стоян Заимов“ гр. Плевен като юридическо лице, към
чиято структура се числи административният орган, издал незаконосъобразния
административен акт.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд
Плевен, седми административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 16-919 от
10.02.2023г. на Директора на Средно училище „Стоян Заимов“ гр. Плевен, с която
на Н.Н.Г. *** на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗПУО
е наложено наказание „предупреждение за преместване в друго училище“, със срок
до края на учебната 2022/2023г. (14.09.2023г.).
ОСЪЖДА Средно училище „Стоян Заимов“ гр.
Плевен с ЕИК ********* и адрес гр. Плевен, ж.к. Сторгозия,
да заплати на Н.Н.Г. чрез неговата майка Ц.Г. *** направените
разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен
съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: