№ 43
гр. Велико Търново , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000333 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 113/ 11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 389/ 2019 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на ищцата А. М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 60 000 лева
– обезщетение по чл. 432 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
причинено на 29.09.2018 г. в гр. Русе от Я. Г. И. при управление на автобус
„Исузу”, модел „Урбан-50”, с рег. № Р 94****, чиято „Гражданска
отговорност” е застрахована в ответното дружество, както и сумата 2 300 лева
– обезщетение за имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица
от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
22.02.2019 г. до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за
неимуществени вреди за размера над 60 000 лева до претендираната сума
1
70 000 лева – претендирана частично от 100 000 лева; ОСЪДИЛ е ответника
да заплати на адвокат Г. сумата 2 300 лева адвокатско възнаграждение върху
присъдения размер на обезщетението, както и да заплати по сметка на
Русенския Окръжен съд сумата 2 400 лева държавна такса върху уважената
част от иска; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 89,60
лева.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителната част, в която е бил
уважен иска на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди над 20 000
лева до 60 000 лева, както и за обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 300 лева, ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Т. от АК – гр. София,
е подал въззивна жалба. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и
на процесуалния закон. Твърди се, че травмите на ищцата не са настъпили в
резултат на процесното ПТП, както и че е налице съпричиняване от нейна
страна. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска
се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в
обжалваната част и да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, а
в условията на евентуалност – да присъди обезщетение в значително по-нисък
размер. Претендират се направените разноски.
В срока за отговор насрещната страна – ищцата А. М. В., ЕГН
**********, от гр. Русе, чрез пълномощника си адвокат Г. от АК – гр. София,
е подала насрещна въззивна жалба срещу решението, в неговата
отхвърлителна част, в която е инкорпориран и отговор на въззивната жалба на
ответника. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба.
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда
се довод, че е нарушен принципът за справедливост при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, като се излагат съображения в
тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да
отмени решението на първостепенния съд, в обжалваната част и да уважи
иска за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Претендират се
направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
2
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
обжалваното Решение, намира за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са
процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 6842/
17.06.2019 г., от ищцата А. М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез
пълномощника адвокат Г. от АК – гр. София, срещу ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, иск, с
правно основание – чл. 432 КЗ и цена – 72 300 лева. В исковата молба се
твърди, че на 29.09.2018 г., около 15,00 часа, в гр. Русе, е настъпило ПТП с
автобус „Исузу”, модел „Урбан-50”, с рег. № Р 94****, застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, като водачът загубил управлението на автобуса и
същият излиза извън пътното платно, при което е пострадала ищцата. Същата
твърди, че е получила в резултат на ПТП телесни увреждания, изразяващи се
във фрактура на две места в областта на левия долен крайник, силен оток и
деформация, придружени с болки в засегнатите области. Приета е била в
болницата в гр. Русе, където първоначално е поставена имобилизация с
гипсова шина и е приложена обезболяваща, и антибиотична терапия, а
впоследствие на ищцата е направена операция с метална остеосинтеза. След
като е изписана ищцата е била в болнични от 29.09.2018 г. до 07.01.2019 г. За
проведеното лечение ищцата е направила разходи в размер на 2 300 лева. При
лечението си ищцата изпитвала силни по интензитет болки за продължителен
период от време – месеци е била на легло с невъзможност за движение на
долния ляв крайник, поради което се наложило да бъде обгрижвана от своите
близки. Претърпяното ПТП се отразило и на психологическото състояние на
ищцата – появили се симптоми на тревожност, безпокойство, виене на свят,
страх от излизане на открито и придвижване с кола. За дълъг период от време
ищцата била нетрудоспособна, тъй като не е могла да се възстанови
здравословно от претърпените травми. На 22.11.2018 г. била отправена до
ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция от
страна на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова не
било изплатено. Ищцата твърди, че болките, страданията, включително на
3
психическа основа, представляват неимуществени вреди в резултат на
претърпяното от нея ПТП, които следва да бъдат обезщетени от
застрахователя в размер на 70 000 лева, частичен иск от общия размер от
100 000 лева, на колкото ищцата оценява причинените й неимуществени
вреди. Претендират се направените разноски по делото.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 389/ 2019 г. по
описа на съда. С Определение на съда по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищцата
е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото.
В о.с.з. на 20.11.2019 г. пълномощникът на ищцата – адвокат Г. е заявил,
че подържа исковата молба. В становище от 11.02.2020 г. адвокат Г. е поискал
от съда да уважи предявения иск в цялост и да му присъда адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
иска с възражения за наличието на деликт, за съпричиняване и за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищцата е представила заверени преписи на писмени
доказателства, неоспорени от ответника и приети от съда с доклада по делото.
От съдържанието на Констативен протокол за ПТП с пострадали се
установява, че на 29.09.2018 г., в гр. Русе, в резултат на ПТП с автобус
„Исузу”, модел „Урбан-50”, с рег. № Р 94****, застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, управляван от водача Я. Г. И., е пострадала
ищцата А. М. В., получила две счупвания на лява подбедрица и приета в
ортопедията на болницата в гр. Русе.
От съдържанието на Фактура № **********/ 03.10.2018 г. и на
отпечатания върху нея касов бон се установява, че във връзка проведеното
лечение ищцата е заплатила общо сумата 2 300 лева.
Във връзка с установяване механизма на ПТП, наличието на
съпричиняване от страна на ищцата и получените от нея травматични
4
увреждания, съдът е допуснал извършването на комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /КАТСМЕ/. В заключението си вещите лица –
инж. Свилен Атанасов Костадинов и д-р Марина Християнова Митева, са
отговорили на въпросите на страните, като заключението не е било оспорено
и е прието от съда.
По делото са били допуснати до разпит трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
е налице сложния фактически състав на деликтната отговорност, наличието
на валидно застрахователно правоотношение, както и особената процесуална
предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция.
С доклада си по делото съдът е приел за безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение, което обстоятелство е било признато от
ответника с отговора на исковата молба.
Също така не е било спорно, че ищцата е отправила писмена
застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, като е
получила отказ за заплащане на обезщетение във връзка с претърпените
имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 29.09.2018 г.
Спорни по делото между страните са въпросите за наличието на деликт,
както и за съпричиняване от страна на ищцата, а така също за размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на
имуществени такива.
В заключението по допуснатата от съда КАТСМЕ вещото лице инж.
Костадинов, изяснявайки механизма на ПТП посочва, че техническата
причина за произшествието е неосигуряването на автобуса при спирането му
по наклон, при което той е потеглил, както и че седалките в автобуса не са
оборудвани с предпазни колани.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице в тези му части,
като обективно, още повече, че то не е било оспорено от страните по делото и
5
приема, че вина за ПТП има водачът Я. Г. И., който не е поставил на скорост
спрения на наклон автобус, слизайки от него, като не кредитира показанията
му, дадени в о.с.з. на 20.11.2019 г., че слизайки от автобуса, го бил оставил на
скорост.
Въззивният съд също така приема, че не е налице съпричиняване от
страна на ищцата, тъй като автобусът не е бил оборудван с предпазни колани
и е нямало как ищцата да бъде с такъв.
Налице са и останалите предпоставки на деликтната отговорност:
противоправност на деянието – в нарушение на чл. 96 от Закона за движение
по пътищата, водачът на автобуса, спирайки го по наклон, не е взел мерки
автобусът да не може да се приведе в движение и да потегли сам, каквото е
било задължението му.
В резултат на потеглянето на автобуса, ищцата е изпаднала от отворената
врата и е получила счупвания на лява голямопищялна кост и изкълчване на
ляво колянно капаче, които съгласно вещото лице д-р Митева са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на
29.09.2018 г., поради което въззивният съд приема наличието на причинна
връзка между противоправното деяние и причинените вреди.
По отношение на имуществените вреди, ищцата е представила с исковата
молба фактура и касов бон, от които се установява, че на 03.10.2018 г. е
заплатила общо сумата 2 300 лева, която сума се намира в непосредствена
връзка с проведеното лечение на ищцата в болницата в гр. Русе в периода от
29.09.2018 г. до 12.10.2018 г., поради което въззивният съд приема, че искът е
основателен за посочената сума.
До същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради което
решението му, в тази му обжалвана част, следва да се потвърди, като
подадената от ответника въззивна жалба, в тази й част, следва да се остави
без уважение.
По отношение определяне размера на неимуществените вреди е налице
Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се посочва, че
при телесните увреждания съдът следва да вземе предвид съществуващите
обективни обстоятелства по делото, а имено: характерът, начинът на
6
извършването и обстоятелствата, при които е извършено увреждането;
допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно.
В резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания, съгласно КАТСМЕ: счупване на медиалния кондил
и диафизата на лява голямопищялна кост, наложило остеопластика и метална
остеосинтеза; изкълчване на ляво колянно капаче; незавършила
консолидация; контрактура в лява колянна става и лява глезенна става.
Претърпяла е операция, като болките са били особено интензивни в периода
на болничното лечение и непосредствено след операцията. Съпругът на
ищцата свидетелства, че след операцията тя изпитвала страшни болки,
въпреки обезболяващите – течен аспирин и аулин. Тези болки и страдания
представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
След изписването на ищцата за домашно лечение, тя дълъг период от
време е била обездвижена – според показанията на съпруга й около три
месеца. Била е обгрижвана от него и от майка му. След това използвала
проходилка само в къщи, а около пет-шест месеца след произшествието
започнала да се движи с две патерици, а след това само с една, като кракът й
оттичал и не можела да обуе обувка. Тези битови неудобства,
невъзможността да върши домакинската работа и да се грижи за семейството
си, също представляват неимуществени вреди, причинени на ищцата, които
подлежат на обезщетение.
Ищцата е била на 40 г., когато е претърпяла ПТП и според показанията на
съпруга й е работела като чистачка, по заместване, в едно училище. В
резултат на получените увреждания тя е била дълго време в болнични и е с
50% нетрудоспособност за 1 година. От инцидента до 20.11.2019 г., когато са
дадени показанията на съпруга й, ищцата не е работела никъде,
домакинствала и готвела в къщи, но не можела да помага на съпруга си при
работата в двора на къщата и по лозето. В заключението си вещото лице
посочва, че възстановителния период от такива травми е между шест и осем
месеца и че ищцата не се е възстановила напълно след изтичането на този
период, тъй като счупването е много тежко и е свързано с усложнения.
Възрастта на ищцата, дългият период от време за възстановяване и на
7
практика липсата на пълно възстановяване във връзка с получените
усложнения, свързаната с това промяна в начина й на живот, представляват
обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид и обуславят
определянето на едно по-високо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Следва да се отчетат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да послужат съответните нива
на застрахователно покритие, които към релевантния момент – 29.09.2018 г.
са 10 000 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от броя на
лицата, съгласно чл. 492, т. 1 КЗ.
С оглед изброените по-горе обективни обстоятелства по делото и
предвид съдебната практика във връзка с подобни увреждания, въззивният
съд намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи на сумата 30 000 лева, за която сума искът е
основателен и следва да се уважи. Над тази сума до размера на исковата
претенция от 70 000 лева, искът се явява неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли.
Като е уважил иска за сумата над 30 000 лева до 60 000 лева, Русенският
Окръжен съд е постановил неправилно Решение, което следва да се отмени в
тази му обжалвана част, като въззивната жалба на ответника, в тази й част, е
основателна и следва да се уважи, а за сумата над 20 000 лева до 30 000 лева,
или за сумата 10 000 лева, същата е неоснователна и следва да се остави без
уважение. В отхвърлителната част над 60 000 лева до 70 000 лева, решението
е правилно и следва да се потвърди, като подадената насрещна въззивна
жалба от ищцата следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Относно разноските:
С огледа на изхода на делото пред въззивния съд, решението на
Русенския Окръжен съд следва да се отмени в частта за разноските, в която
ответникът е бил осъден да заплати на адвокат Г. над сумата 1 736,90 лева до
присъдения размер от 2 300 лева, както и да заплати държавна такса по
сметка на Русенския Окръжен съд над сумата 1 292 лева до присъдената сума
от 2 400 лева. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
8
направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска, общо в
размер на 358,26 лева, или да бъде осъдена да заплати още сумата 268,66 лева.
Ищцата е била освободена от заплащане на държавни такси и разноски
по делото, поради което не дължи заплащането на такава за подадената
насрещна въззивна жалба, но дължи заплащането на разноските на
насрещната страна с оглед уважаването на въззивната жалба на ответника за
сумата над 30 000 лева до сумата 60 000 лева, или за сумата 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят-
ответник е направил искане в тази насока, представил е списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплатена държавна такса в размер на 847
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение, с ДДС, в размер на 1 680
лева, или общо разноски в размер на 2 527 лева, като искането му за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция следва да се уважи за
сумата 1 895,25 лева, съобразно уважената част от въззивната жалба.
Процесуалният представител на ищцата адвокат Г. е осъществил
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция, изготвяйки отговор на
въззивната жалба, поради което направеното искане за заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА от ответника е
основателно. На основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
отхвърлената част от жалбата в размер на 10 000 лева, на адвокат Г. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 113/ 11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 389/ 2019 г.
по описа на Русенския Окръжен съд, в следните негови части: в частта, в
която Русенският Окръжен съд е осъдил ответника „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на ищцата А. М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата над 30 000
лева до сумата 60 000 лева, или за сумата 30 000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 432 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
причинено на 29.09.2018 г. в гр. Русе от Я. Г. И. при управление на автобус
9
„Исузу”, модел „Урбан-50”, с рег. № Р 94****, чиято „Гражданска
отговорност” е застрахована в ответното дружество; в частите за разноските,
в която ответникът е бил осъден да заплати на адвокат Г. над сумата 1 736,90
лева до присъдения размер от 2 300 лева, както и да заплати държавна такса
по сметка на Русенския Окръжен съд над сумата 1 292 лева до присъдената
сума от 2 400 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявеният от ищцата А.
М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Г. от АК –
гр. София, срещу ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, иск, с правно основание – чл. 432 КЗ, за
сумата над 30 000 лева до присъдените 60 000 лева, или за сумата 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
на ПТП от 29.09.2018 г. в гр. Русе, от автобус „Исузу”, модел „Урбан-50”, с
рег. № Р 94****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество, управляван от
водача Я. Г. И..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/ 11.03.2020 г., постановено по гр.д. №
389/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да
заплати на адвокат Т.Г. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София
1574, ж.к. „Слатина”, бл. 2, офис 66, адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в размер на 830 /осемстотин и тридесет/ лева, съобразно отхвърлената
част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА А. М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, ********, да заплати на
ответника „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, сумата 268,66
/двеста шестдесет и осем лева, и шестдесет и шест стотинки/ лева,
представляваща направените разноски по делото пред първата съдебна
инстанция, съобразно отхвърлената част на иска, както и да заплати на
10
ответника сумата 1 895,25 /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща заплатени разноски пред
въззивната инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11