Р Е Ш
Е Н И Е
№168
гр. Добрич , 27.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Добричкият
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, В.В. и секретаря,
Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 459
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на М.Й.Н.-Т. ***, подадена чрез адв.А.Ч. *** Добрич с искане за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от
невъзможността да използва обект на собственост в размер на 30 049, 58 лева и
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева,
причинени от противоправно бездействие на общинската администрация на Община
град Д., за периода 14.09.2015г. -14.09.2020г. да предаде обект на собственост
ведно с лихвата за забава в размер на 7506,18 лева върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 14.09.2015г. до 14.09.2020г. - датата на подаване на исковата молба и
законна лихва, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане
на обезщетението.
В исковата
молба се твърди, че правото, което се претендира да е нарушено, е придобито въз
основа на Нотариален акт за учредяване право на строеж с № 177, том ІІ, рег. №
5428, дело № 215 от 2010г., съставен на 10.12.2010г. и подписан от кмета на
Община град Добрич и наследниците на Й.К.Н.-
ищцата, М.Й.Н.-Т. и А.Й.Н.. Твърди се, че с този нотариален акт
ответникът се е задължил да построи блок „Добрич и конкретно обособените
търговски обекти в секция „Д“ на ж.б.“Добрич“ - Магазин № 7 със застроена площ от 60,45 кв.м. и Магазин №
8 също с площ от 60,45 кв.м.
Твърди се,
че договорът, обективиран в нотариалния акт, не бил изпълнен от ответника в
посочения срок и обектът, предмет на престацията, не били предадени на ищцата.
Неизпълнението се дължало изцяло на бездействието на ответника, поради което
ищцата счита, че са й причинени имуществени и неимуществени вреди, които следва
да се обезщетят в претендираните размери по реда на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. В тази
връзка са изложени твърдения, че търговските обекти, които ищцата следва да
получи са във връзка с отменено отчуждаването на имот с пл. № 5747 по плана на град Добрич, действал
към 1985г. по отчуждителна процедура, започнала със Заповед № 1091/04.10.
1985г. на председателя на ИК на ОбНС Добрич. С Решение № 87/22.05.2000г.,
постановено по адм.д. № 350/1999г. Добричкият окръжен съд постановил отмяна на
отчуждаването на имота на ищцата. Решението било влязло в сила, тъй като било
оставено в сила с Решение № 2478/12.04.2001г. по адм.д. № 7091/2000г. на ВАС,
ІV отд. Ищцата твърди, че и към настоящия момент не е получила, имотът, с който
е следвало да бъде обезщетена. Ответникът не бил изпълнил задължението си по
чл.98 и сл. от ЗТСУ(отм.) да я обезщети реално и ефективно, с което е нарушил
правото й по чл.17, ал.5 от Конституцията на РБ и чл.1 от Протокол № 1 към
ЕКПЧОС. През целия период на бездействие на ответника била лишена по недопустим
от закона и морала начин от правото си да се ползва от собствеността си Позовава
се на чл.1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС и твърди, че имуществените вредите
произтичат от пропуснати ползи. Ищцата счита, че размерът на вредата следва да
се определи на база средно месечния пазарен наем на имоти със същото
местоположение, вид, функционална характеристика, като се позовава на съдебната
практика на ВКС, както и на решения на Европейския съд по правата на човека. Ищцата
претендира и неимуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени от тревоги,
притеснения, унижение и отрицателни емоции, породи от неизпълнение на
задължението общината да завърши строителството и предостави определения като
обезщетение имот. Претендират се и законната лихва считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът
– Община град Добрич, чрез адв.П.А., оспорва исковата претенция по основание и
размер и поддържа представения писмен отговор. Възразява, че исковата молба е
недопустима, тъй като претенцията произтича от нотариален акт, договор за
учредяване право на строеж между страните по настоящото дело. Изразява
становище, че исковата претенция е изцяло облигационна, насочена към това, една
от страните по договора да изпълни свое задължение, респ. ищцата като страна по
договора да бъде обезщетена за твърдяно от нея неизпълнение на договорно
задължение от Община град Добрич. Приложеният договор е сключен между два
равноправни субекта на частното право, той не обективира отношения на власт и
подчинение, нито е част от отчуждителна процедура. Ето защо претенцията на
ищцата следва да бъде насочена към гражданския съд, защото именно той е
компетентен да разрешава спорове във връзка с изпълнението и неизпълнението на
даден договор. Оспорва твърденията за бездействие на Община град Добрич след
2010г., поради което моли алтернативно, претенцията да се отхвърли като неоснователна.
Изразява становище, че исковата
претенция е останала недоказана за имуществени, за неимуществени вреди и за
лихва. Моли исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена. Претендира присъждане
на направените по делото разноски за възнаграждение, чийто размер счита за
адекватен съобразно фактическата и правна сложност на делото и материалния
интерес.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава становище, че исковата претенция макар не
в цялост, е основателна. Изтъква се, че е налице фактическият състав на чл.1 от ЗОДОВ, че е налице незаконно бездействие, увреждане и причинна
връзка между двете. Увреждането е изцяло с неимуществен характер, според
прокурора, поради което се пледира да се ползва критерият „справедливост“ при
определяне размера на обезщетението.Прокурорът счита, че хода на съдебното
производство не е доказано увреждане от имуществен характер и ищецът не е
претърпял имуществени вреди от бездействието на ответника, които да са в пряка
и непосредствена последица.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
Между
страните не се спори, че с Нотариален акт за учредяване право на строеж с №
177, том ІІ, рег. № 5428, дело № 215 от 2010г., съставен на 10.12.2010г.,
страните по настоящото дело са сключили договор, според чиито клаузи Община
град Добрич е учредила безсрочно право на строеж в полза на съсобствениците си М.Й.Н.-Т.
и А.Й.Н. върху два търговски обекта в жилищен блок „Добрич“, който ще бъде
изграден в съсобствения им поземлен имот с площ от 419 кв.м., с кадастрален идентификатор
72624.625.5748 по КК на гр.Добрич с административен адрес ул.“И. П.“ ххх, а
именно, магазин № 7 и магазин № 8 и двата със застроена площ от 6045 кв.м.,
ведно със съответните идеални части върху общите части на сградата. В замяна на
учреденото им право на строеж М.Й.Н.-Т. и А.Й.Н. също са учредили
право на строеж в полза на Общината върху съсобствените им 179 кв.м. в идеални
части върху същия имот – имот с площ от 419 кв.м., с кадастрален идентификатор
72624.625.5748 по КК на гр.Добрич с административен адрес ул.“И. П.“ ххх.
Горепосочения
договор, оформен с нотариален акт, е сключен след отмяната на отчуждаването на
имот с пл. № 5747 по плана на град Добрич, действал към 1985г. по отчуждителна
процедура, започнала със Заповед № 1091/04.10. 1985г. на председателя на ИК на
ОбНС Добрич (л.425) и в резултат на която на 25.09.1987г. имотът на Й.К.Н. и
Елена А.а Н. – праводатели на ищцата, е завзет и е съставен Акт за завземане на
отчужден в полза на държавата недвижим имот (л.84).
Видно е, че
с Решение № 87/22.05.2000г., постановено по адм.д. № 350/1999г. Добричкият
окръжен съд е отменил по жалба на Й.К.Н., праводател на ищцата, нейн баща,
извършеното през 1985г. със Заповед № 1091/04.10.1985г. на председателя на ИК
на ОбНС-Толбухин отчуждаване на имот с пл. № 5747, идентичен с имот с
кад.идентификатор 72624.625.5748 по КК на гр.Добрич. Решението е влязло в сила
на 12.04.2001г., когато е оставено в сила с Решение № 2478/12.04.2001г. по
адм.д. № 7091/2000г. на ВАС, ІV отд. (л.20-25)
След
отмяната на отчуждаването Общински съвет град Добрич със свое Решение № 32-6 по
Протокол № 32/31.07.2001г. е дал съгласие да се извърши замяна на имот ,
собственост на Й.К.Н..
Във връзка
с това решение между праводателя на ищцата, Й.К.Н. и Община град Добрич на
21.09.2001г. е сключено Споразумение (л.359). Въз основа на това споразумение
на 10.12.2010г., страните по настоящото дело са сключили визирания в исковата
молба нотариален акт, според чиито клаузи Община град Добрич е учредила
безсрочно право на строеж в полза на съсобствениците си, вече наследниците на Й.К.Н.
- М.Й.Н.-Т. и А.Й.Н..
Договорът е
оформен с нотариален акт за учредяване право на строеж с № 177, том ІІ, рег. №
5428, дело № 215 от 2010г., по силата на който Община град Добрич се е задължила
да построи блок „Добрич“ и конкретно обособените търговски обекти в секция „Д“
на ж.б.“Д.“ - Магазин № 7 със застроена
площ от 60,45 кв.м. и Магазин № 8 също с площ от 60,45 кв.м., които да
предостави във владение на ищцата и нейният брат, А.Й.Н.. Видно от спогодба за
разпределяне на собствеността между наследниците на Й.К.Н., страните са се
споразумели ищцата на получи търговски обект магазин № 7, а нейният
брат, А.Й.Н., да получи магазин № 8 (л.354).
Претенциите
на ищцата за осъждане на Община град Добрич да заплати обезщетение за
имуществени, неимуществени вреди и съответните лихви, както самата тя твърди, произтичат
от неизпълнението на договора, обективиран в Нотариален акт за учредяване право
на строеж с № 177, том ІІ, рег. № 5428, дело № 215 от 2010г., тъй като
предвиденият обект, който следва да премине в патримониума на М.Н.-Т. и към
настоящият момент не е построен и предаден.
В съдебното заседание на 16.03.2021г.
процесуалният представител на ищцата, адв.Ч. извърши изменение на исковите си
претенции, съобразно заключенията на вещите лица, като предяви претенция за
обезщетение за пропуснати ползи -
имуществени вреди от 30 049,58 лв. и лихви за забава върху тази
сума за периода 14.09.2015-14.09.2020г. от 7506,18 лв.
По допустимостта на исковите претенции
При
извършената проверка за допустимост на предявените искове, настоящият съдебен
състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с
която е сезиран.
Исковете са
предявени от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е
претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействието на
длъжностни лица на Община град Добрич, довели до незавършване на отчуждителна
процедура с предаване във владение на недвижим имот-жилище, започнала
със Заповед № 1091/04.10.1985г. Ищецът твърди, че в резултат на отчуждителна
процедура, която впоследствие е била отменена, е бил лишен неправомерно от
правото да ползва обекта на своята собственост - имота, индивидуализиран в нотариален акт за
учредяване право на строеж с № 177, том ІІ, рег. № 5428, дело № 215 от 2010г.
Според
твърденията в исковата молба това неправомерно лишаване е следствие от
административна дейност.
Неоснователно
е възражението на ответника, че липсата
на административна дейност обуславя недопустимост на исковата молба. Наличието
или липсата на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, при които се ангажира
имуществената отговорност на общината, е въпрос на основателност на исковата
претенция, а не на нейната допустимост.
Пасивната
процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Нормата на чл. 205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на
чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда за разглеждане на исковете, посочва като
правосубектен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
По горните
съображения съдът приема, че исковата претенция е допустима за разглеждане.
По основателността на исковата претенция
Разгледана
по същество, исковата молба е неоснователна.
Исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, неимуществени
вреди и акцесорната претенция за лихви, черпят правното си основание от чл.1, ал.1 на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
За да се
ангажира отговорността на общината, следва да се установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/незаконосъобразно бездействие на нейн орган или на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност;
2/реално претърпяна вреда (имуществена и
неимуществена) и 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Незаконосъобразно бездействие на орган или на
длъжностно лице на общината при или по повод изпълнение на административна
дейност
Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. В този случай съдът по обезщетението инцидентно следва да се
произнесе, налице ли е незаконосъобразно бездействие на органи или на длъжностни
лица на Общината при осъществяване на административна дейност.
Съдът
приема, че събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях
факти, по които страните не спорят, водят до извод за липса на първата предпоставка, необходима за
ангажиране на имуществената отговорност на общината.
В конкретния случай се претендира, че вредите
са причинени от незаконосъобразно бездействие за периода от 14.09.2015 г. до
14.09.2020г., изразяващо се в непредаване на ищцата на недвижим имот-търговски
обект, магазин, който тя следва да получи по силата на сключен с Община град
Добрич договор, оформен с нотариален акт за учредяване право на строеж с № 177,
том ІІ, рег. № 5428, дело № 215 от 2010г.
Неизпълненото
от общината задължение по договора-нотариален акт за учредяване право на строеж
от 10.12.2010г., не може да се квалифицира като бездействие на администрацията при
осъществяването на административна дейност. Действително е налице
бездействие на администрацията, но то е свързано с неизпълнението на
задължение, поето по силата на договор,
сключен между равнопоставени страни.
В случая,
правоотношението между ищцата и Община град Добрич, от което се претендират
вреди, е възникнало с подписването пред нотариус на
нотариален акт за взаимно учредяване на право на строеж. Взаимното учредяване
на право на строеж и определянето по свободно договаряне на правата и
задълженията на всяка от страните представлява сключване на гражданско-правна
сделка между равнопоставени субекти.
Отчуждителната
процедура, характеризираща се като административна дейност, е възникнала с
издаването на заповед за отчуждаване на недвижимия имот от 04.10.1985г. и е съществувала
към момента на влизане в сила на съдебното решение, 12.04.2001г., когато отчуждаването
е отменено. Видно е, че към този момент праводателят на ищцата е придобил
правото да му бъде възстановен отчуждения недвижим имот, тъй като с Решение №
87/22.05.2000г., постановено по адм.д. № 350/1999г., влязло в сила на 12.04.2001г.
Добричкият окръжен съд е отменил
отчуждаването.
По делото се установява обаче, че страните в
административното правоотношение по взаимно съгласие са преуредили възникналите
права и задължения след отмяната на отчуждаването чрез сключването на договор-
нотариален акт за взаимно учредяване право на строеж.
В момента,
в който правоимащите в отчуждителната процедура (ищцата и нейният брат) от една
страна и Община град Добрич, от друга страна, са сключили нотариалният акт за
взаимно учредяване право на строеж, те са прекратили съществуването на
административното правоотношение между тях, като са го преуредели като
гражданско, между равнопоставени субекти, видно от оформената сделка под
формата на нотариален акт.
Неизпълнението
на нотариалния акт от една от страните по договора поражда нейната имуществена
отговорност, която обаче следва да се търси по общите правила на ГПК, а не по
реда на ЗОДОВ.
По горните
съображения съдът намира, че исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни, тъй като претендираните вреди са в резултат от неизпълнение на
договор, а не са възникнали вследствие от административна дейност на органи и
длъжностни лица от общинската администрация на Община град Добрич.
Разноски
Съгласно чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството.
Процесуалният
представител на Община град Добрич прави искане за присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение, които ответникът е заплатил в размер на 2 800
лева – сума, договорена в представения Договор за правна защита и платена по
банков път, видно от представените фактура и платежно нареждане от 13.10.2020г.
Възражението
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направено от
процесуалния представител на ищеца, е основателно. Предвид ниската правна и
фактическа сложността на делото и на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
възнаграждението следва да се присъди в минималния размер по чл.8, ал.1, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 2 038 лева.
С оглед
изложеното, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове срещу Община град Добрич за заплащане на обезщетение
на М.Й.Н.-Т. ***, за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните
лихви за тях, следствие от противоправно
бездействие на общинската администрация на Община град Добрич, за периода
14.09.2015г. - 14.09.2020г.
ОСЪЖДА М.Й.Н.-Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на Община град Добрич, БУЛСТАТ ********* с
адрес гр.Д., представлявана от кмета, сумата от 2 038 (две хиляди и тридесет
и осем) лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска