Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2770 Година 03.08.2020 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №9653 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 124 във
връзка с член 439 ГПК.
Ищецът Е.П.Р. ЕГН **********, с
адрес: *** в исковата си молба против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК ….
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, иска
от съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата
от 1 390,88
лева, включваща: 1 176,57 главница
представляваща стойност за доставена топлинна енергия в обект за потребеление за периода 01.10.2010
г. - 30.04.2011 г.; законна лихва върху тази сума считано от 17.11.2011 г. до окончателното
изплащане; 81,41 лева представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2010 г. -16.11.2011 г.;
25,16 лева деловодни разноски за държавна такса и 107,74 лева юрисконсултско
възнаграждение, които суми представляват 1/2 част от общото задължение на н…. й Л....Ж... Р. ЕГН ********** по изпълнителен
лист издаден на … въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № …, за събирането на задълженията по който е
образувано изпълнително дело № … по описа на …….., рег. №… при …. с район на
действие .. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че против Л....Ж... Р. ЕГН ********** /М....на
ищцата/ в полза на ответника, на … бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ….
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за следните
вземания: 2 353,14 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г.; 162,81 лева – обезщетение
за забава за периода 01.12.2010 г. – 16.11.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 17.11.2011 г. до
окончателното погасяване и разноски от общо 265,80 лева.
Длъжникът Р. … и оставила двама наследници по закон, един
от които ищцата. Поради това, била конституирана до размера на 1/2 от размера
на дълга на наследодателя по образуваното въз основа на горния изпълнителен титул
изп. дело № ….., за сумите, предмет на настоящата искова претенция – 1 176,57
лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда – 17.11.2011 г. до окончателното
погасяване; 81,41 лева – лихва за
периода 01.12.2010 г. – 16.11.2011 г. и 132,90 лева – разноски.
Твърди, че вземанията, включително акцесорните, били
погасени по давност, при което - недължими. Тя започнала да тече от … – когато
изп. дело било прекратено по право, поради липса на валидни изп. действия,
като, предвид периодичността на платежите, били погасени с изтичане на
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б.”в” ЗЗД. Позовава се на ТР от
18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК .., гр.
Пловдив, оспорва предявения иск е
частично недопустим пжоради извършено плащане на част от сумата, а като цяло
неоснователен. Счита, че давността за процесното вземане е петгодишна, като
същата не била изтекла. Твърди, че изп. д. не било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като частният съдебен изпълнител бил овластен с
правата по чл. 18 от ЗЧСИ, като предприетите от него изпълнителни действия
имали за последица, прекъсването на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Освен срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предприетите от съдебния
изпълнител действия довели до прекъсване и на погасителната давност. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Ответникът твърди, че по делото н…на ищеца е извършил
плащания по отношение на претендираните суми и задължението по изпълнителния
лист било намалено. С оглед на това,
счита исковата претенция на ищцата досежно платените суми - 49,67 лв. -
разноски по ч. гр. дело № ….. с. за недопустима, поради липса на правен интерес
от завеждането на отрицателен установителен иск за суми, които са платени от
длъжника и от страна на топлопреносното предприятие не са налице претенции
относно повторното им заплащане.
С оглед на това
твърдение по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза от 13.02.2020 г. на….М.М., от която се
уустановява, че по изпълнителното производство – изпълнително дело № ……. е
постъпило едно плащане на стойност 99,33 лева, като размерът на 1/2 от
изплатените суми по изпълнителния лист издаден по ч.гр.дело
№ ….. е 49,67 лева.
Правният интерес е положителна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен иск, за наличието на която
съдът следи служебно. Той трябва да е налице както при предявяване на иска,
така и в хода на производството по делото. Настъпването на обстоятелства,
водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде
съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият
състав на съда намира че предвид извършеното в хода на производството по делото
плащане на част исковата сума, за ищеца е отпаднал правния интерес за установяване нейната недължимост. След
като част от процесната сума е платена,
за ищеца се явява безпредметно дългът му
към ответника за бъде отречен със СНП,
тъй като това няма да доведе до връщане на „недължимо платената“ сума в
патримониума на длъжника/ищец. Това евентуално би било постигнато чрез
предявяване на иска по чл.55 от ЗЗД. Чрез предявяване на осъдителния иск би се
постигнала цялостна и ефективна защита на накърненото материално право на ищеца
като наличието на този по-интензивен способ на защита прави предявения
отрицателно установителен иск недопустим.
Предвид на горното, съдът намира, че в случая липсва правен интерес за
ищеца от предявяване на отрицателен установителния иск за част от претендираната сума в
размер на 49,67 лв., което обуславя извод за неговата частична недопустимост.
С оглед на горното, производството по делото следва да бъде частично прекратено, за сумата от 49,67 лева представляваща
част от общата претенция за недължимост в размер на 1 390,88
лева.
В останалата част или за сумата
от 1 341,21 лева предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Предявеният иск в останалата част е допустим защото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е
образувано изп. дело № …….. по описа на …
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава
на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в
рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна
защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането
на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо
съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява
обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети
валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
В случая страните спорят дали вземането, за което е
издаден изпълнителния
лист издаден по ч. гр. дело № …. се
погасява с пет годишен или три годишен давностен срок.
Следва да се отбележи че съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. Върховният касационен съд дефинира понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, буква ”в” от Закона за задълженията и
договорите. Периодични са
плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви по размер. В същото е направено е обобщение, че плащанията на
потребителите на стоки и услуги, възникващи на основание договори, сключени с
мобилни оператори, топлофикационни дружества, електроснабдителни и
водоснабдителни предприятия притежават коментираните по-горе отличителни белези
на периодични плащания.
Безспорно по делото е, че вземането не е установено не
със влязло в сила съдебно решение, а въз основа на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, която е влязла в сила поради липса на подадено то длъжника
възражение и въз основа на нея кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист.
Същата се ползва само и единствено с изпълнителна сила, не и със сила на
пресъдено нещо/СПН/.
Ответникът оспорва твърдението за изтекла погасителна
давност с твърдението, че с образуването на изпълнителното производство,
давността е била прекъсната и не е могла да изтече.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането
/чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният и.. може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа,
който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт.
В
Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Видно от приложеното изпълнително дело № …., същото е
било образувано с молба на взискателя на ….
Със Съобщение
от …получено в … с… и… е наложил запор върху п… на Л… Ж…Р. като д… в производството.
По делото е било изпратено писмо от…в, с което …е уведомен, че в базата им данни не
фигурира лицето Л....Ж... Р. ЕГН **********.
Със съобщение от …. и получено в …, с… и… е наложил
отново запор върху п…на Л… Ж..Р. като д..
в производството.
По делото е било изпратено отново писмо от … получено при … на …, с
което същия е уведомен отново, че в базата им данни не фигурира лицето Л....Ж... Р. ЕГН **********.
Със съобщение до длъжника от …е предприел действия по опис на движими
вещи в дома на д…, но по делото няма доказателства ткъв да е осъществен.
Всички изброени по-горе действия на с… и…не са валидни изпълнителни
такива и не прекъсват давността.
Едва със запорно съобщение от …
връчено на д…..с обратна разписка на ……, е наложен запор върху вземанията на д…
Л....Ж...
Р. ЕГН **********, произтичащо от договор
за наем от ……
Същевременно по изпълнително дело № … след подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство, кредиторът не е предприел действия, с които да инициира
принудителното събиране на вземането. Първото такова е от …., когато
взискателят е поискал предприемането на опис на движими вещи в дома на длъжника.
С оглед на горното съдът намира, че от датата на образуване на
изпълнителното дело на …до датата
на изтичане на двугодишния срок на ..., взискателят не е поискал
извършване на никакви изпълнителни действия.
Когато не са извършени изпълнителни действия, които да прекъснат
давността в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а с… и… може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато
прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай
следва да се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" е настъпило по силата на закона след изтичане на
2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Всички действия след …. не могат да прекъснат погасителната давност,
тъй като при прекратено по силата на закона изпълнително дело, извършването на
изпълнителни действия не поражда правния ефект на прекъсване на погасителната
давност за вземането на ответното дружество.
След датата ….. единственото друго действие, което би могло да спре
изтичането на три годишния давностен срок е подаването на искова молба.
С оглед обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения
отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски.
Ищецът претендира адвокатски хонорар на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 400,00 лева с ДДС и 55,64 лева държавна такса.
Съобразно цената на предявения иск минималния размер
на адвокатското възнаграждение съгласно
Наредба
№ 1 за минималните размер на адвокатските
възнаграждения от….. е 220,47 лева – чл.7, ал.2, т.2 от същата.
Ето защо съдът намира, че следва да присъди на ищеца
разноски за държавна такса в размер на 55,64 лева, а на …. … Р. Н…Г.
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 220,47 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ЧАСТИЧНО, иска с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК, с който Е.П.Р. ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез …Р.Г. е поискала от
съда, да
признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК…. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, чрез …. П.П., че не дължи
сумата от 49,67(четиридесет и девет лева и 67 ст.) лева, представляваща част от общата претенция за недължимост в размер на 1 390,88 лева, като
НЕДОПУСТИМ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК … със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез …. П.П., че Е.П.Р. ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез … Р.Г., не дължи сумата от 1 341,21(хиляда триста четиридесет и един лева и 21 ст.) лева, представляваща 1/2 част от общото задължение на н…
на ищеца - Л....Ж... Р. ЕГН ********** по изпълнителен лист издаден на … въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение
№ … по ч.гр. д. № …, за събирането на задълженията по който е образувано
изпълнително дело № ….
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК … със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез …. П.П., да
заплати на Е.П.Р. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез … Р.Г., направените по делото разноски в размер на 55,64(петдесет
и пет лева и 64 ст.) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез… П.П., да
заплати на … Р. Н… Г. ***,
сумата от 220,47(двеста и двадесет
лева и 47 ст.)лева разноски за възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.