Решение по дело №82/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 190
Дата: 20 април 2018 г. (в сила от 23 май 2018 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510100082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

20.04.2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

     ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

19.04.

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

82

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                               година.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Феникс СБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, ул. „Яворов“ № 5, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Сотир Георгиев Близнаков, чрез пълномощника му адв. Н.С., срещу Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че същат му дължи следните суми: 630.00 лв.-главница по договор за потребителски кредит № 2100/27.12.2011г., сключен между ответницата и ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“; 192.35 лв.-законна лихва върху главницата за периода от 25.09.2014г. до 25.09.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Претендира присъждане на строените разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че между ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“, като кредитодател и Б.М.Б., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за паричен кредит № 2100/27.12.2011г., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 900.00 (деветстотин) лева, която сума следвало да бъде изплатена на 30 равни двуседмични вноски от по 47.00 лв. всяка, които вноски включват и уговорената лихва, с погасителен план за периода от 27.12.2011г. до 19.02.2013г. Твърди, че до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, ответницата е направила частично погасяване на дълга със сумата от 780.00 лв., от които 718.00 лв. към първоначалния кредитор ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“ и 62.00 лв.-към цесионера „Феникс СБ“ ЕООД, като по този начин е погасила шестнадесет пълни вноски и 28.00 лв. частично плащане от седемнадесетата вноска. Счита, че за всички платени от ответника суми следва да се прилага правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, т.е. при частичните плащания с отделни вноски се заплаща най-напред лихвата по задължението, която е в размер на общо 510.00 лв. за целия период на договора. Следователно, към момента ответницата е заплатила цялата договорна лихва, а от главницата е заплатила 270.00 лв., като остават дължими 630.00 лв.

Твърди, също така, че процесното вземане е цедирано от ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“ на „Феникс СБ“ ЕООД с договор за цесия от 10.03.2016г., както и че на 14.03.2016г. до длъжницата е изпратено съобщение от цедента за извършената цесия. Ищецът твърди, че във връзка с посоченото задължение подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 2231/2017г. по описа на РС-Дупница. Ответницата възразила в законоустановения срок, поради което предявил настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата. В открито съдебно заседание същата оспорва предявения иск, като твърди, че договорът за кредит е сключен между нея и ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“, плащала е вноските по него редовно, а с дружеството-ищец не се намира в каквито и да било договорни отношения и не му дължи нищо.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:  

От представените по делото писмени като писмени доказателства и неоспорени от ответника договор за потребителски кредит №2100/27.12.2011г. и Приложение №1-погасителен план към него, се установява, че на 27.12.2011г. между ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ж.к. „Белите Брези“, ул. „Ворино“ № 31, ет.3, ап. 6, представляван от Георги Сотиров Близнаков, като кредитодател  и Б.М.Б., ЕГН **********, като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 900.00 лв., а от своя страна кредитополучателят се е задължил да върне същата, ведно с договорената възнаградителна лихва в размер на 510.00 лв., в срок до 19.02.2013г., на 30 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 47.00 лв. всяка, като падежа на първата погасителна вноска бил уговорен на 10.01.2012г., а падежа на последната погасителна вноска-на 19.02.2013г.

Съгласно чл.1, изр. последно от общите условия на сключения договор, подписите на кредитополучателя и на поръчителя му са потвърждение за получаването на паричната сума в брой от кредитополучателя.

Видно от Приложение №1-погасителен план, както и от представената от ищеца счетоводна справка, ответницата е направила частично погасяване на дълга със сумата от общо 780.00 лв.,  от които 718.00 лв. към първоначалния кредитор ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“ и 62.00 лв.-към цесионера „Феникс СБ“ ЕООД, като по този начин е погасила шестнадесет пълни вноски и 28.00 лв. частично плащане от седемнадесетата вноска.

Видно от Договор за цесия на парични вземания от 10.03.2016г., цедентът ЕТ„Георги Близнаков-Такси Близнаков“ е прехвърлил на цесионера „Феникс СБ" ЕООД свои вземания в общ размер на 662807.95 лв., спрямо длъжници, описани подробно в приложение №1, неразделна част от договора за цесия. Видно от представеното извлечение от цитираното Приложение №1, в него е включен договор с № 2100, с отпусната сума 900.00 лв. и остатък 788.00 лв., с длъжник Б.М.Б. и солидарен длъжник Милка Йорданова М..

С исковата молба е представено уведомително писмо от 14.03.2016г., с което ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“ уведомява Б.М.Б., че вземането към нея е прехвърлено на „Феникс СБ" ЕООД, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и изтеклите лихви.

Приложено е ч.гр.д. № 2231/2017 г. по описа на ДРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

            Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 2231/2017 г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на договора за потребителски кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и сключването на договора за цесия. С оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено сключването на процесния договор за потребителски кредит между Б.М.Б. и първоначалния кредитор ЕТ„Георги Близнаков-Такси Близнаков“ и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на заемната сума. Сключването на договора за кредит с първоначалния кредитор на практика не се и оспорва от ответницата, която в открито съдебно заседание заявява, че е сключила договор за кредит с ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“ и е плащала редовно вноските по него до закриването на офиса на фирмата в гр. Дупница.

Безспорно установено е също така, че процесното вземане е прехвърлено с Договор за цесия на парични вземания, сключен на 10.03.2016г., от ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“ на „Феникс СБ" ЕООД.

            Неоснователно е възражението на ответницата, че не е уведомена за цесията. Към исковата молба е приложено уведомление до ответника, изходящо от цедента, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията следва да се счита за извършено надлежно. Уведомяването на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда. Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и  Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК). Освен това, видно от представената от ищеца счетоводна справка, последните четири плащания в общ размер на 62.00 лв., са направени от ответницата на цесионера „Феникс СБ" ЕООД, поради което тя не е могла да не знае за цесията.

Установен е и размера на процесното вземане, който след направеното от ответницата частично плащане, към момента е в размер на общо 822.35 лв., от които: главница-630.00 лв. и законна лихва върху главницата в размер на 192.35 лв., начислена за периода от 25.09.2014г. до 25.09.2017г.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на общо 375.00 лв., от които 300.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, и 75.00 лв.-внесена държавна такса по исковото производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати  и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на общо 625.00 лв., от които 600.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 25.00 лв.-внесена държавна такса по заповедното производство. 

Така мотивиран съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „Феникс СБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Яворов“ № 5, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Сотир Георгиев Близнаков, сума в размер на общо 822.35 лв. (осемстотин двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки), от които: сумата от 630.00 лв. (шестстотин и тридесет лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2100/27.12.2011г., сключен между ЕТ „Георги Близнаков-Такси Близнаков“ и ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда (25.10.2017г.) до окончателното плащане и сумата от 192.35 лв. (сто деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 25.09.2014г. до 25.09.2017г.

ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Феникс СБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Яворов“ № 5, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Сотир Георгиев Близнаков, разноски по настоящото производство в размер на общо 375.00 лв., от които 300.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и 75.00 лв.-внесена държавна такса. 

ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Феникс СБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Яворов“ № 5, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от управителя Сотир Георгиев Близнаков, сторените разноски в производството по ч.гр. д. №2231/2017г. по описа на РС-Дупница в размер на общо 625.00 лв., от които: 600.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 25.00 лв.-внесена държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: